Не съществува друг тип взаимоотношение, което да е претърпяло по-голяма трансформация и катаклизми колкото браковете и интимните връзки през последните 50-тина години.
За да разберем напълно това, което хората наричат съвременната „криза“ в браковете и връзките – високите нива на разводи и нарастващата трудност да се създаде и поддържат дълготрайни взаимоотношения, е необходимо да осъзнаем какво стои зад самата идея за брак и партньорство в миналото и как тя се различава от тази в настоящето, което води до различни очаквания и преживявания в рамките на взаимоотношенията.
Бракът в миналото:
Традиционно (исторически) – бракът не е бил романтична връзка (освен в много редки изключения), а социално-икономическа уговорка и ангажимент за другарство (съюз) – споразумение с цел оцеляване, взаимна подкрепа и продължаване на рода и вида. Той е изпълнявал функцията на източник на сигурност и принадлежност, често и с цел постигане на социален статус, а не функция на източник на страст, емоционална свързаност и удовлетворение, нито на източник на удоволствие, радост и щастие.
Браковете и връзките в настоящето:
Днес обаче рамката/парадигмата на връзките/браковете се е променила – от колективен (общностен) проект с прагматични цели – са се превърнали в личен проект за търсене и намиране на любов, щастие и смисъл. Именно това надграждане на социоикономическа необходимост и уговорка/ангажимент към изпълняване на всички тези функции плюс добавяне на още функции – задоволяването на психологически и емоционални нужди и постигане на преживявания за смисъл, цялостност, радост, щастие – поражда очакванията, които пораждат напреженията и трудностите, които бележат съвременните отношения.
Съответно тези две парадигми водят до много различни очаквания и поведения:
– в миналото е имало доста по-ниски очаквания и съответно по-малко разочарование, докато сега очакванията са свръхвисоки – другият да е добър партньор, добър любовник, най-добър приятел, подкрепяща фигура, доверен и общителен човек, сродна душа; едновременно да имаме сигурност, но и тръпка (която е свързана с несигурност и неопределеност); едновременно да е твърд/а, но и мек/а; емоционален/на, но и способен/на да се абстрахира от емоциите си и много други подобни противоречиви и невъзможни за съвместяване роли/качества/феномени, както и другият да е източник на какво ли не – на радост, щастие, любов, смисъл, усещане за цялостност, блаженство и екстаз – неща, които в миналото са се свързвали с вярата във висша сила и божествени (трансцендентни преживявания), но сега биват прехвърлени върху партньора.
– в далечното минало не е имало алтернативи, което е принуждавало хората да остават в тези отношения независимо какви са, а в близкото минало хората са се разделяли, когато са били наистина много нещастни във връзката, докато в настоящето хората се разделят, когато не са (достатъчно) щастливи (дали е достатъчно добро, не може ли да е по-добро и т.н.), което отразява фундаментално различна парадигма и логика на решенията. Като цяло винаги когато има алтернативи (както възможност за раздяла, така и алтернативни партньори) – разделите/разводите се увеличават – това е базисна взаимовръзка.
– освен това сега живеем много по-дълго отколкото сме живели традиционно – около 2 пъти по-дълъг живот от средното в исторически план, което също създава трудности – едно е да се разбираш и живееш съвместно с някой 10-20 години, а съвсем друго – 40-50-60 години.
Накратко казано – в модерността хората очакват (а често и изискват) партньорът да играе твърде много и твърде различни роли (често дори такива, които си противоречат) и да задоволява твърде много нужди (партньорство; страст; приятелство; сродна душа; чувства на удовлетворение, цялостност, блаженство и т.н.), което на практика е трудно до невъзможно за постигане.
Всъщност качествата и типът партньор, от които имаме нужда и търсим при създаване на семейство и отглеждане на деца – могат да се различават от качествата и типът партньор за създаване и поддържане на дом/домакинство (ремонти, домашни дейности и т.н.), които пък обикновено са различни от качествата и типът партньор, който искаме/имаме нужда за преживяване на страст, вълнение и сексуално удоволствие, което пък може да се различават от качествата и типът партньор, който е подходящ за страхотни преживявания, приключения, пътувания и забавления, тоест много различни нужди, които рядко могат да бъдат задоволени изцяло от един човек.
Но все пак повечето хора имат очаквания, че всичко това може да се случва с един човек (който да е като робот/машина и да превключва между страст и привързаност; сигурност и свобода; от ежедневно към възвишено и специално; от заедност към индивидуалност; от връзка към независимост; и после в обратната посока – според нуждата и желанията ни… Съответно това е непостижимо, но много хора се стремят към това и дори го очакват…
Точно това илюстрира и картинката в началото на статията – пъзел от несъвместими части символизиращ противоречивите или често несъвместимите очаквания, нужди, желания спрямо партньора. Разбира се изключения винаги са възможни, но в случая става дума за генерализация.
След като гореописаното е ясно – преминавам към друг важен факт – в модерността около 70% дори 75% от разделите са инициирани от жени.
Защо жените инициират повечето раздели?
– когато жените имат по-голяма независимост основно свързана с 2 аспекта – финансова/икономическа и физическа безопасност – това им дава повече възможност за избор. До преди 100-200 години почти не е имало публични места (особено по тъмно), където една жена да излезе самостоятелно и да е в безопасност, докато в настоящето в голяма част от западния свят това е така, което увеличава независимостта и самостоятелността на жената от мъжа посредством увеличената публична безопасност.
Същото важни и за икономическата независимост на жените – в миналото е било изключително трудно една жена да издържа себе си, камо ли пък цяло семейство самостоятелно (да не говорим, че и социално не се е гледало добре), докато в настоящето е много по-възможно/достъпно.
Следователно, когато жените могат да се издържат сами и сигурността им (не само финансова, а и физическа) не е под въпрос, то причината за тях да са във връзка/брак остава емоционалната част. И ако емоционално се чувстват неудовлетворени/незадоволени -> за тях се губи смисълът да остават в тези отношения, защото могат да се справят добре и самостоятелно (нещо, което е било значително по-трудно в миналото).
– чертата невротизъм – средно жените са с по-високи нива на чертата невротизъм (за която можете да прочетете повече ТУК), което е свързано с повече (по-често и по-силно) преживяване на негативни емоции (отколкото при хората с по-ниски нива на чертата невротизъм, което е по-типично за мъжете). Следователно в рамките на взаимоотношението жените преживяват повече негативни емоции отколкото мъжете спрямо същите стимули, което води до повече недоволство, обида, негодувание, нещастие и други подобни негативни състояния в рамките на връзката. Също така това прави жените да са по-склонни да се фокусират върху динамиката на връзката и нейните дефицити. В резултат всичко това кара жените да инициират повече раздели.
– от друга страна мъжете обикновено подхождат към отношенията с по-голяма устойчивост към неудовлетворение (казано разговорно – емоционална непретенциозност). Те не са толкова склонни да прекъсват връзка, дори когато в нея има напрежение, отчуждение, конфликти и нещата не вървят кой знае колко. Това не произлиза задължително от безразличие, а често е плод на различен психоемоционален профил и съответно различен праг на търпимост и по-слабо изразена нужда от емоционално свързване или израстване чрез връзката и прочие.
Така се получава своеобразен парадокс: жените често имат нужда от повече дълбочина, емоционално присъствие, взаимност, преживяване на разнообразни емоции, а мъжете, макар и често искрено привързани – са по-малко склонни да търсят или настояват за промени във връзката или дори изобщо да се замислят за състоянието на връзката и съответно са по-склонии да карат по течението независимо какво е то и накъде води. В резултат, инициативата за раздяла по-често идва от страната, която усеща по-силно липсата на свързаност и взаимност, тоест от жените.
Полезно е да разбираме всички тези аспекти, динамики, феномени, тъй като могат да ни помогнат да имаме по-ясна картина и по-добро разбиране за себе си, партньора си и отношенията във връзката, за да имаме подходящи очаквания (да менажираме очакванията си), да оценяваме обективно случващото се и да не бъдем неприятно изненадвани, когато се случи Х.
Връзките са комплексни социални системи и е нужно да менажираме: очакванията си; как комуникираме; как се доверяваме; как се извиняваме и поемаме отговорност за грешките, които сме направили; как съвместяваме противоречивите си нужди и емоции – все предизвикателни и трудни неща… Но като хора близките връзки (интимни, приятелски, роднински) са вероятно най-значимата част от живота ни и природата ни и съответно не е добра опция да избягваме тези предизвикателства, да не правим нищо или да правим нещата посредствено, защото накрая ние ще сме потърпевши (а често и близките ни хора).
В следващата статия ще стане дума за проблемите с комуникацията в двойката.