След като в миналата статия изясних къде попадаме като вид в спектъра между моногамия и полигамия – Моногамия или полигамия (кое е естествено), то в тази ще разгледам:
Какви са разликите в сексуалността на мъжете и жените?
За всеки е очевидно, че има различия в мъжката и женската сексуалност, но в тази статия ще очертая конкретните различия и особеностите на мъжката и женската сексуалност, разликите между двете и причините за това (които са в основната си еволюционни). Някои от долуописаните разлики се отнасят и до други животинските видове.
Разбира се има различни хора – различни мъже и различни жени, така че в статията свръхгенерализирам и говоря средностатистически като е напълно възможно и нормално при някой представители на единия или другия пол – нещата да стоят по друг начин – хора всякакви и това е окей.
Връзка между телесната и психологическата възбуда:
Една от фундаменталните разлики е много по-голямата степен на разкаченост на физиологична/телесна възбуда и психологическа възбуда при жените отколкото при мъжете като при мъжете много по-често двете вървят в комплект. Когато мъж е физиологично възбуден, той (почти) винаги е и психологически възбуден и обратното, докато при жените много по-често е възможно да са възбудени физиологично (телесно, несъзнавано) ниво и едновременно с това отблъснати или дори отвратени на психоемоционално или на съзнавано ниво, а понякога и обратното. Всъщност има такива изследвания с жени, които не обичат да гледат порно, но въпреки това когато гледат – тялото им реагира с телесна възбуда (включително в половите органи – няма да обяснявам методиката за измерване по-много прични, но има как да се измери), въпреки че през това време казват, че са отблъснати или дори отвратени.
Съответно както множество изследвания са установили при жените много по-често се разминават физическият/телесният отговор и вербалният – тоест по-често няма съвпадение между описанието им на какво са реагирали и действителната физиологична/телесна възбуда. Следователно при жените има по-големи и повече несъотвествия между автоматичен физиологичен отговор и съзнавано/субективно преживяване.
Сексуална селективност:
Друга основна разлика е в селективността – мъжката сексуалност е сравнително неселективна (неизбирателна) – всички знаем, че както при животните, така и при хората мъжките индивиди не са особено избирателни и биха имали полови контакти с голям брой различни жени без особени задръжки, докато женските индивиди генерално са силно селективни и съответно избират много по-внимателно с кого да имат сексуални отношения, тъй като това може да им коства много. По тези причини жените са много по-малко склони често да влизат в краткосрочни и неангажиращи връзки и да сменят партньори отколкото мъжете. Това показват както данните от изследвания, данните от сайтове и приложения за запознанства и примерите от реалния живот. В онлайн среда жените оценяват над 80% от мъжете като попадащи в под средното ниво (тоест в долните 50%) и съответно като нежелани партньори, но и на живо – цифрите не са много по-различни. Какви са причините за това?
Чисто еволюционни и прагматични – за мъжките индивиди (не само за хората, но и за животните) половите сношения и сексът не носят особени рискове (потенциално негативни последствия), докато за женските половите сношения имат потенциално висока цена – често резултатът е бременност, което при хората е продължителен период, в който жената има повече физически ограничения и рядко може да се справя напълно сама (в еволюционен и исторически контекст на условията ни за живот в миналото) с износването, раждането и отглеждането на дете, като последното също е продължителен и трудоемък процес, особено за сам човек. Именно защото имат много по-голяма инвестиция в родителстването, жените много внимават с кого са сексуалните им отношения – или трябва да е мъж, който жената възприема като стойностен (например имащ добри гени или силно физическо привличане, имащ висок социален статус и материални възможности или демонстриращ обгрижващо поведение – партньорски и бащински инстинкти – че не би ги изоставил и прочие). Женската сексуална селективност бива подхранвана и от други съображения – риск от предаване на болести и риск от агресия от страна на мъжа, тъй като мъжете са физически по-силния пол.
Активност и пасивност:
Също така за жените генерално е било и е много по-лесно и сигурно, че ще намерят партньор, който да е готов да се обвърже и ангажира с тях (сексуално, партньорски, съвместен живот и семейство) – отколкото за мъжете, така че е абсолютно логично сексуалната стратегия на жените да е свързана с по-рядко иницииране от мъжете (но за сметка на това активно селектиране).
Друга причина е физическата асиметрия – мъжът е много по-силен и голям физически и може да представлява потенциална опасност за жената – може да я нарани, така че това допълнително засилва нуждата от предварителна оценка и предпазливост, особено в ситуации на уединение. Съответно жените рядко инициират, но пък сигнализират интерес индиректно и се опитват да контролират темпото/задават условията по завоалиран начин.
Търсени качества:
Според еволюционната теория съществуват средни разлики в приоритетите при избора на партньор. Мъжете в по-голяма степен поставят акцент върху физическа привлекателност, младост и сигнали за добро здраве, особено в краткосрочен контекст, докато жените в по-голяма степен отдават значение на социален статус и ресурси и/или компетентност/способности, амбиция, мъжественост/асертивност, увереност – качества, които могат да сигнализират за добри гени и способност защита от друга от една страна, а от друга страна способност за осигуряване споменатите статус и успех; и/или бащински инстинкт и грижовност. Като фон на всичко това стоят – добро здраве, сексуалност, външен вид, който жените също ценят, но при тях по-скоро фокусът е върху ръста/височината и симетричността, а на по-заден план и физическите размери. Тези приоритети са контекстуални и частично взаимозаменяеми, като варират според типа връзка и индивидуалните характеристики. Всичко това се потвърждава както от изследванията в сферата и то между различни култури (известна универсалност), така и от индивидуалния житейски опит на повечето хора.
Сексуално желание
Други разлики могат да бъдат открити в силата на сексуалния драйв/либидото, който при мъжете е по-спонтанен и по-често възникващ без необходим външен контекст, докато при жените сексуалното желание е доста чувствително спрямо социалната среда и контекст – например риск от това да бъде възприета като лесна/лека жена, да бъде засрамвана, порицавана или с лоша репутация в общността и т.н. Жените повече се влияят от мненията на групата/околните относно секса, докато при мъжете няма особено значение – заинтересовани са и търсят секс дори и да бъдат социално осъждани за това. При мъжете средно сексуалния драйв е по-независим спрямо контекста на средата, докато при жените е много по-гъвкав/нефиксиран и зависим от обстоятелствата. Предполагаемо заради тази по-голяма биологична определеност на сексуалното желание, при мъжете пониженото либидо или липсата му може да бъде медикаментозно повлияна много по-силно и лесно отколкото при жените. Тестостеронът влияе на сексуалното желание и на мъжете и на жените, но при мъжете влиянието е много по-бързо и ефективно отколкото при жените.
Мъжете по-често от жените мислят за секс, изпитват сексуално желание, мастурбират по-често и консумират повече визуално сексуално съдържание, защото мъжката сексуална възбуда е по-силно визуално задействана от женската.
От друга страна за възбудата на жената играят роля множество фактори – психологическото и емоционалното ѝ състояние (как се чувства); тялото и отношението и към него – колко привлекателна се чувства в момента; преживяване за безопасност и доверие или липсата на такива; стимулацията на въображението ѝ – любопитство/интерес, комуникация, непредсказуемост и мистериозност от страна на мъжа, изненади, жестове; колко стрес има в ежедневието си; хормоналните флуктуации на месечна база; отношенията ѝ с близките и прочие.
Разликите в сексуалното желание между мъжете и жените не са разлика между наличие и липса на либидо, а между начина, по който то се активира, поддържа и регулира. Мъжкото сексуално желание е по-спонтанно и изискващо по-малко условия, докато женското е по-реактивно (възникващо в отговор на сигнали за безопасност, свързаност, привличане и общия контекст).
Гъвкавост в сексуалността на мъжете и жените:
Още една разлика между мъжката и женската сексуалността е гъвкавостта – средностатистически мъжете са по-фиксирани в сексуалната си ориентация, независимо каква е тя, докато жените са много по-гъвкави. Възможно е това да е една от причините мъжете да са много по-критични и негативно настроени към неортодоксални сексуални ориентации или дори такива, които са различни от тяхната, докато жените са много по-приемащи и положително настроени.
Най-големият страх на мъжете и жените във връзка:
За десерт съм оставил една от най-интересните разлики – мъжете и жените имат различни страхове, опасения и насоченост на ревността, свързани със сексуалния им партньор. Най-големият страх на мъжете във връзка е възможността за физическата (сексуална) изневяра, и опасенията от нея са силен повод за ревност. Едно от основните еволюционни обяснения е, че един мъж никога не може да бъде сигурен на 100% в бащинството на детето (докато жената е винаги 100% сигурна в майчинството си по очевидни причини – тя ражда бебето) – ако не е сигурен във вярността на партньорката си, то има риск да отглежда чуждо дете, което не е оптимално от биологична/еволюционна гледна точка.
От друга страна най-големите страхове и опасения на жените във връзка (и съответно повод за ревност) са свързани с риска от изоставяне от партньора и загуба на подкрепата му, тоест от загуба на емоционална връзка, особено при наличие на деца, но и не само, което е причината жените да са толкова чувствителни към загубата на емоционална връзка с мъжа и опасението да се влюби в друга.
Важно е да се подчертае, че и двата пола реагират и на двата типа изневяра или риска от такава, но с различна интензивност и фокус.
В този смисъл и двата пола често проектират собствените си представи за любовта, секса и сексуалните си стратегии върху другия пол, без да отчитат, че другият пол е друг и функционира по различен начин. Парадоксът е, че мъжете обикновено се фокусират върху страха от сексуална изневяра на партньорката, въпреки че за тях по-реалният риск често започва със загуба на привличане и влошаване на емоционална връзка, като изневярата може да се появи като следствие от това. При жените ситуацията често е огледална – те се страхуват най-вече от емоционално откъсване и изоставяне, докато подценяват значението на физическата изневяра като възможен вход, който да отведе партньора към по-дълбока емоционална ангажираност с друга жена.
За разликите между мъжката и женската сексуалност по отношение на траектории на развитие, пикове и спадове – можете да прочетете ТУК.