В тази статия ще разгледам феномена choking (choking under pressure – тъй нареченото „задавяне“) – срив под напрежение или блокаж в решаващ момент, който е често срещан при представяне в състезания, изпълнения, презентации и важни изяви изобщо. Най-често се споменава в контекста на спортни състезания, но се проявява и в много други ситуации, които са важни и значими за човек – всякакви сценични изпълнения (музикални, актьорски и т.н.), представления и импровизации, презентации, интервюта, изпити, задачи – свързани със силен стрес/напрежение и прекалено висока физиологична възбуда. Статията не покрива блокажът при остри стресови ситуации свързани със заплаха, нападение, катастрофа и други подобни, което са много различен тип събития, а само случаите на ситуации на представяне на умения и изяви. Въпреки че и при изяви може да се стигне до дисоциативно състояние, което е защитно състояние, което се активира при силен стрес свързан с преживяване за заплаха/опасност (и което е възможно и в контекста на изяви, когато провалът се разглежда като нещо недопустимо и заплаха за личността/кариерата/имиджа или когато би потвърдила несъзнавани негативни себеотносни вярвания, например че за нищо не ставам, не съм достатъчно (добър) и прочие).
Какво представлява choking – срив/блокаж под напрежение?
Внезапен, силен спад в представянето или дори пълен блокаж, който води до неспособност за проявяване на иначе наличните умения и съответно води до неуспех/провал.
Ключовото е, че блокажът/сривът не е поради липса на умения – човекът има уменията (както и мотивацията) и редовно се представя на добро ниво в условия на по-малко напрежение, но в конкретния момент поради напрежението не успява да изпълни тези умения – сякаш те изчезват (временно) и не може да направи нужното като това обикновено са точно най-важните моменти и най-високите залози. В статия ще покрия не само спортните сценарии, но и след това във втората част – случаите на срив под напрежение при когнитивни/умствени задачи/предизвикателства в бизнес контекст, изпити, презентации, интервюта, срещи и прочие. Първо ще минем през старите обяснения за choking (срив и блокаж при високи залози):
Какво се случва, когато някой блокира под напрежение?
Преживява се силна тревожност/безпокойство и напрежение, което пречи на изпълнението (по-надолу ще разберете как и защо); ИЛИ прекомерно премисляне и негативно вглеждане в себе си, движенията си, което пречи на автоматизирането изпълнение ИЛИ при когнитивни задачи (свързани с мислене) – изключване на мисленето, сякаш мозъкът става „празен“ и няма какво да каже или пък говори несвързано и нелогично. Резултатът е допускане на грешки и влошено представяне независимо дали на физически умения или на когнитивни задачи.
Традиционно „задавянето“/блокирането се обяснява с психологически фактори като тревожност, прекалено самовглъбяване (негативно вглеждане в себе си), катастрофизиране, страх от провал, разсеяност от външни фактори и докато те са валидни – вече има данни и какво точно се случва в мозъка преди сривът, което го предизвиква, така че имаме неврологичен отговор защо движения и умения, които се проявяват отлично над 99% от времето – внезапно „изчезват“.
На мен ми се е случвало няколко пъти през годините, когато играех покер на високи нива – в големи раздавания за хиляди пари или турнири с огромни наградни фондове – поради напрежението мозъкът ми да започне да блокира частично и да не мога да мисля по същия логичен, консистентен начин и да пресмятам комбинации от ръце (а в няколко редки случаи – дори не мога да си спомня какво се е случило в раздаването преди момента, до който сме стигнали), така че познавам състоянието и преживяването от личен опит. Благодарение на напредъка на науката се стига до нови пробиви в разбирането защо твърде високите награди и съответно залози/значимост парадоксално водят до по-слабо и влошено представяне:
Срив/блокаж при високи залози и важни ситуации от невронаучна гледна точка:
Модерните технологии даващи възможност за записи от неврони в моторна кора показват, че сривът/блокажът във важни ситуации не е само психологически феномен, а представлява измерим невронален/неврофизиологичен феномен.
Когато залозите са умерени – преди осъществяване на движението – мозъкът поддържа стабилно, оптимално състояние на готовност (подготвително състояние/preparatory state– състоянието на невроните в моторните зони на мозъка непосредствено преди изпълнение на движение, умение, сръчност и т.н.)и това стабилно състояние дава възможност за осъществяването му по обичаен начин (тоест успешен, когато става дума за нещо практикувано хиляди пъти).
От друга страна, когато залогът стане твърде висок – се наблюдава прекомерна невронална активация в моторна кора. Следователно с увеличаването на наградите от малки през средни към големи при повечето индивиди (хора и дори животни) – нараства активността на невроните в моторната кора (поради потенциалния възнаграждаващ ефект и съответно увеличено мотивация и желание да се получи и/или стреса/страха/тревожността – засега не се знае каква част от свръхактивацията идва от мотивация и каква част от стрес/тревожност). Като се стига до момент, в който поради огромните награди – увеличението в невроналната активност е толкова голямо, че представянето се влошава. И тук може би се чудите защо увеличената активация на моторната кора ще влошава представянето – не би ли трябвало да го подобрява и съответно по-силна активация до води до по-добри резултати?
Защо прекалената активация на моторната кора може да влоши представянето?
В сценариите с малки до умерени награди – активността на невроните по време на подготовката е в зоната на оптималното – относително стабилно, организирано, постоянно ядро от функционални състояния на невроните при различните опити, което води до точни и успешни движения (важно е да се отбележи, че това, което е оптимално варира/се различава между различните индивиди). Когато наградата стане прекалено голяма (огромна) – тогава подготвителното състояние (невронната активация в моторната кора) се измества извън зоната на оптималното и освен това е много по-варираща (нестабилна) между различните опити отколкото при по-малки награди, тоест мозъчната активност в различните опити не е една и съща/близка, а варира и това води до значителни разлики в изпълнението. Това може да се обобщи като – дисрегулация на подготовката или неоптимално подготвително състояние.
Когато представянето се получава както трябва – подготовката на движението е стабилна и повторяема – мозъкът достига същото подготвително невронално състояние всеки път, което води до точни движения/изпълнение. При прекалено напрежение/страх/стрес/тревожност и/или прекалена мотивация – подготвителното състояние варира/се променя постоянно (и е различно от обичайното), тоест моментното невронално състояние започва да зависи от случайни фактори и колкото повече варира – толкова по-често има пропуски/грешки.
Обяснения защо това се случва: знае се със сигурност, че добре научените движения използват стабилни, предвидими, повторяеми невронални активации.
При активацията на прекалено много неврони – тези установени динамики се нарушават, получава се невронален „шум“ в моторната и премоторната кора, който пречи да се влезе в подходящо състояние за изпълнение (дестабилизиране на състоянието). Свръхактивацията прави фините движения неточни и води до прекомерно вариране на резултата, защото измества подготвителното състояние извън оптималното (обичайното) и движението спира да се генерира автоматизирани, стабилни команди -> контролът става нестабилен -> изявата/резултатът започва да варира в големи диапазони.
Освен това се случва смущение/объркване между автоматичния контрол (имплицитната памет) и съзнателния контрол (експлицитната система) – когато индивид се стресира -> префронталната кора изпраща сигнали за контрол към моторната кора, което помага за осъществяването на сложни и особено нови задачи, но влошава изпълнението на автоматичните движения като в резултат се активират повече неврони поради сигналите на префронталната кора, но този контрол не е ефективен за извършване на вече научени движения.
Накратко казано – повече мозъчна активност не значи по-добра мозъчна активност, нито по-добро изпълнение, а всичко зависи от контекста и какво е оптимално в този контекст. По-силната активация води до нарушаване на обичайния патерн и координация на активация на невроните и до по-колебливо/нестабилно подготвително невронално състояние различно и освен това, такова, което е различно от обичайното оптимално подготвително състояние. И това предсказва бъдещата грешка още преди започването на самото движение/дейност/изява. В моторната система ефективността е въпрос на правилна конфигурация, а не на сила/степен на активация.
Твърде висок залог -> прекалена мотивация и/или твърде голям стрес -> активиране на твърде много моторни неврони -> нарушена подготвителна динамика -> влошено изпълнение.
Това дава качествено ново разбиране за „задавянето/choking“, което позволява да свържем психологията (стрес, очакване, тревожност) с физиологията (физиологична възбуда, подготвително състояние за изява на ниво неврони и тяхната активация в мозъка). Съответно човек се проваля още преди мускулите да са получили сигнал и да са осъществили дейността – още на нивото на невронната активация в мозъка при подготовката за осъществяване. Подготвителното състояние на ниво активност на неврони става нестабилна и се различава от обичайното.
Когато индивид вижда сигнал за потенциална огромна награда – мотивационните и допаминови процеси и/или стресовата реакция – променят начина, по който моторната кора подготвя движението. Тази подготовка става по-силна, но и по-нестабилна и измества състоянието извън оптималния диапазон и води до големи вариации в представянето между опитите и това е основата на срива под напрежение. И това не е случайно, а се наблюдава системно при много високи/огромни награди, но това какво е огромна (прекалено голяма) награда – варира между индивидите.
Означава ли това, че сривът/блокажът под напрежение е универсален при всички хора? Това е трудно да се каже – изглежда, че има два вероятни варианта:
1. Да, това е универсален принцип, но има индивидуално изражение/израз при различните хора.
2. Не, това е резултат от индивидуален дисбаланс между мотивацията и моторното кодиране, а не универсално правило.
Обзор: сривът под напрежение/задавянето се случва по време на подготовката за изпълнение, а не по време на самото изпълнение – в мозъкът, а не в мускулите, гласните струни или другаде в тялото. За всеки индивид има лично оптимално подготвително състояние.
Колкото по-ниска е променливостта на подготвителното състояние – толкова по-консистентно е представянето. И обратното – колкото по-променливо е подготвителното състояние на мозъка (поради стрес – страх от провал или поради силно желание и вълнение/очакване за огромна награда) – толкова повече варира изпълнението/представянето и съответно се увеличава рискът от грешка и неуспех.
Можем да намерим оптималното състояние за всеки индивид за всяка задача чрез измервания, но това не се пренася задължително към други задачи и представяния на същия индивид, а още по-малко за друг. Или казано иначе – оптималното състояние е специфично за задачата, специфично за индивида и в някаква степен заучено във времето.
Срив под напрежение при когнитивни задачи:
Блокажът или сривът под напрежение се наблюдава не само в моторните задачи, но и в когнитивни задачи – изпити, тестове, презентации, публични речи, интервюта. Макар двигателната и когнитивната система да са различни – механизмите зад срива под напрежение имат сходни принципи. Механизми при когнитивен блокаж са следните:
– теорията за претоварването на работната памет – работната памет (която в човешкия мозък е аналогична на RAM/РАМ паметта при компютрите) бива претоварена и задръстена от страхово-тревожни мисли за провал, неуспех, оценка, последици, как ще се получи представянето и т.н., при което този ресурс не може да се използва за същинската работа (решаването на задачи, мисленето, структурирането на мислите и последователно говорене), което води до повече грешки, повече трудност, по-бавно изпълнение и по-малко ефикасност. Измества се активността на мозъка от оптимална за успешното осъществяване на задачата към прекомерна самосъзнателност и самонаблюдение – негативно себеотносно мислене и вглеждане в себе си, катастрофизиране и прочие, които нарушава изпълнението.
Това е най-добре изследваното обяснение за когнитивните сривове и блокажи.
– прекомерен съзнателен контрол и опасения – аналогично на ситуациите с двигателни умения – изместването от осъществяване на задачата автоматично (по обичайния начин) към съзнателен контрол, което възпрепятства гладката проява на автоматизираните умения и човек сам спъва себе си (ако се опитате да вървите съзнателно, тоест много бавно, контролирайки всяко малко движение и равновесието – ще ви бъде много по-трудно да вървите отколкото когато го правите автоматично както можете без да се замисляте и да го контролирате – може да го пробвате). Губи се продуктивната автоматичност на заучени умения, знания и алгоритми на мислене – вместо да се извличат автоматично – това се прави съзнателно, което е по-бавно, по-трудно и увеличава грешките (защото обичайно не го правим по този начин).
При блокаж/срив под напрежение при когнитивните/мисловни задачи се наблюдава нещо подобно на това при двигателните задачи – хиперактивация на префронталната кора (най-вече дорзолатералната ПФК) – еквивалентно на прекалената активация на моторната кора само че в когнитивните мрежи. Може да се каже, че има повече „вътрешен/неронален шум“, който аналогично увеличава вариативността в състоянията на мозъка и „заглушава“/смущава/пречи на автоматизираните вериги и на флуидното мислене (в психологията това е термин за мисленето за решаване на задачи и проблеми – problem solving)и резултатът е забравяне, влошава се структурата на мисълта и/или нейната последователност, обърканост, грешки или дори се блокаж. Както в двигателните умения – движенията стават тромави, нескопосани, не добре координирани и водят до грешки, така и при когнитивните умения – мисълта става непоследователна, накъсана и води до грешки.
Затова отново ще повторя – повече активация в мозъка (изобщо или в дадени зони) не означава по-добър резултат или ефект.
И отново парадоксално – прекалено високата мотивация и желание да успеем изиграва негативна роля, защото имаме усещането за огромна значимост -> прекален стрес и/или желание/мотивация, които влошават финия баланс в мозъка свързан с добро изпълнението. Колкото повече значимост/важност придаваме на нещо – толкова по-вероятно е да имаме затруднения, да допуснем грешка или да блокираме.
В следващата статия ще разгледам начините за справяне с блокирането.