Един от най-упоритите митове за сексуалността е, че мъжете и жените би трябвало да искат, да могат да правят и да преживяват сексуални актове и удоволствие по сходен/един и същ начин и то в сходни периоди от живота си ИЛИ дори в различни периоди от живота на всеки от тях, но в един и същ момент от времето, когато са във връзка (например единият е на 23г., а другият на 30г., но са във връзка или единият е на 30, а другият на 40г., единият е на 19г., а другият на 25г. и прочие). А когато има тази липса на съвпадение – проблемът често се търси във връзката, липсата на привличане, липсата на комуникация, характера на човек и какви ли не други причини, а рядко се задава по-простият въпрос: възможно ли е биологията на двата пола да работи по различен начин и да има различна траектория на развитие? Очевидният отговор е – ДА! и това ще анализирам в настоящата статия.
Под сексуален пик разглеждам прозорецът, в който хормоналната, невроналната и психологическата система се подравняват и достигат своя максимален капацитет по отношение на сексуалните способности и желание.
Разлики между мъжката и женската сексуалност
В действителност мъжката и женската сексуалност не са еднакви, не се развиват по един и същи ритъм, не достигат своя пик по едно и също време и не се поддържат от едни и същи механизми. Когато тези различия не се познават, третират се като несъществуващи или социално конструирани – те лесно се превръщат в източник на объркване, нереалистични очаквания, погрешни интерпретации за поведението на партньора, което влошава отношенията Цяла отделна тема са базисните разлики в мъжката и женската сексуалност, за които можете да прочетете повече ТУК, а в тази статия ще обясня само различията в динамика на сексуалното развитие и съответно различните траектории, пикове и спадове във времето, които са обусловени от биологичните, хормоналните и невроналните различия в развитието между двата пола.
В терапевтичната практика, както и в живота изобщо – често се срещат двойки или индивиди, които изпитват усещане за липса на съвпадение в сексуалната сфера – в желанието, възможностите, в честотата или ритъма. Това несъвпадение често се интерпретира проблем във връзката – липса на привличане, нежелание, емоционална дистанция или като личен проблем на единия от двойката. И рядко се разглежда възможността, че става дума за нормални междуполови и междуличностни различия във физиологичната динамика на сексуалността, които просто не са се познават, не се осъзнават, не се обясняват и отчитат, нито има адаптация спрямо тях. Затова в тази статия ще разгледам нещо, което никога не съм виждал някой друг да разглежда – темата за пиковете на сексуалността при мъжете и жените като под сексуалност и нейните пикове ще разгледам два компонента по отделно – сексуално желание (либидо) и сексуални възможности/способности.
Траектории на развитие, пик и спад на мъжката сексуалност
Условно разделям сексуалността на два компонента – сексуално желание (либидо, сексуален интерес и мотивация) и сексуални възможности/способности (физиологичен капацитет, възбудимост, оргазмена функция, хормонални условия).
Подчертавам, че има огромни индивидуални различия при мъжете (както и при жените) и коментирам средностатически и биологично. Също така ще игнорирам фактори, които влияят върху сексуалното желание и функциониране като хроничен дефицит на сън и възстановяване, редовен прием на алкохол, хроничен стрес, затлъстяване, пушене, токсини, лоша физическа кондиция, психологически блокажи и бариери по отношение на секса и други подобни, които очевидно влияят, защото те, а и ефектите им варират силно между хората.
Сексуални способности при мъжете:
По отношение на сексуалните способности физиологичният пик на мъжката сексуалност е в диапазона от около 20-годишна възраст до към 25-годишна възраст. През тези години има максимална съдова и неврална реактивност/най-добър невросъдов отговор (колко бързо и силно тялото реагира на сексуални стимули); най-кратък рефрактерен период (това е периода от еякулация до следваща ерекция); най-чести и най-силни спонтанни ерекции; най-високи нива на тестостерон (естествено); организъм, който е млад и здрав и не е натрупал увреди и дисфункции (влошаване на ендотелната функция, по-бавна нервна проводимост, по-висока чувствителност към стрес и умора). Долната граница може да се сложи и на 16-18г. възраст, но това е спорна, защото въпреки че физиологията работи отлично тогава, то неврологичното съзряване има все още доста накъде да се подобрява и съответно контролът и способността за повторяемо качество могат да не са налични на тази по-малка възраст. Голямо значение има и опитът, защото достигането на определена възраст (18г., 20г. или 25г.) – не гарантира автоматично наличието на опит (степента на опитност на човека, в случая на мъжа).
Важно е да се направи и разграничението между биологичен/физиологичен пик и потенциал за дългосрочно запазване на способностите. Разбира се при що-годе здравословен начин на живот и добра кондиция на организма – сексуалните способности на мъжа могат да се запазят относително добри и през следващите десетилетия, но е факт, че при повечето хора (и мъже и жени) в 20-те им години организмът е изключително устойчив, здрав и способен дори в условия на липса на сън и възстановяване, лоша диета и липса на движение и това важи и за сексуалните способности при мъжете. Всеки знае, че когато на 20 години не спиш два дни – пак си окей и можеш да функционираш, а когато на 30г.+ не спиш два дни – усещането е съвсем различно (много по-неприятно и лошо). Съответно след 25-30-годишна възраст и особено след 35-40-годишна възраст – започва физиологичен спад и сексуалните способности стават по-зависими от споменатите допълнителни фактори (сън и възстановяване; физическа кондиция; пушене; алкохол; стрес; диета; сексуални стимули), защото капацитетът на тялото не е същият като в 20-те години (поне при повечето хора). Този спад при някои мъже е забележим по-рано, а при други доста по-късно.
При мъжете могат да се обособят 3 фази на сексуалните способности:
1) 16/18г.-25г., където тялото/физиологията е силна и води, а възможностите са големи и сексуалността просто се случва
2) 25-35., където има относителен баланс между желание, възможности и умения поради натрупания по-голям сексуален опит
3) 35/40г.+, където желанието може да намалее или да остане, но възможностите намаляват и се влияят от множество външни фактори като със сигурност има какво да се направи за подобряване и поддържане на сексуалните функции.
Съответно освен здравословния начин на живот – качествен сън; добра кондиция на тялото и нервната система; добра диета и тегло; трениране с тежести и движение – има и упражнения, и добавки, и медикаменти, и множество други интервенции, които могат да компенсират този физиологичен спад във възможностите, за което можете да прочетете повече ТУК.
Добре е да се отбележи, че наблюдаваната при доста мъже нужда от по-силен стимул, за да има достатъчно голяма възбуда в по-късни години може да е поради загубата на споменатите автоматичност, бързина, сила и стабилност на сексуалната възбуда. НО също така може да е и поради наличие на зависимост/толеранс спрямо определени сексуални стимули и нужда от свръхстимулация. А може да е и поради хабитуация/привикване спрямо партньорката и съответно загуба на сексуалната сила на този стимул. Както се вижда – поне 3 възможни причини като не броим и хормонални и здравословни проблеми (влошаване на функционирането), така че не е добра идея автоматично да скачаме към едно заключение без да изследваме ситуацията в дълбочина.
Защо се случва спада в сексуалните способности на мъжете с годините?
За разлика от женската сексуалност – мъжката зависи от поддържането на един-единствен конкретен, непрекъснат физиологичен механизъм/процес (ерекция), който пък зависи от много други функции: кръвоснабдяване (ендотелна функция), тазово дъно и гладка мускулатура (мускулите, които не подлежат на волеви контрол), баланс в автономната нервна система (симпатикус и парасимпатикус), чувствителност на андрогенните рецептори, нервна проводимост, допаминови промени (намалена чувствителност и повишен праг на възбуда, по-малко спонтанна възбуда) – тази точка може да е свързана с наличието на зависимост/и, но не е задължително. С течение на времето тези функции неизбежно се влошават малко или много според гени, лайфстайл, здраве, кондиция и възраст. Съответно рано или късно започва да се случва в някаква част от живота поради негативните промени в организма в течение на живота като една от ранните забележими разлики е удължаването на рефрактерния период (периодът на повторна ерекция след оргазъм/еякулация).
Съответно с течение на десетилетията (по-точно с течение на влошаването на тези функции, което е много индивидуално и не зависи задължително от възрастта, а от състоянието на организма) – ерекциите стават прогресивно по-малко, по-редки, по-неустойчиви, по-трудни – изискващи повече стимулация, по-зависими от външните условия. Спадът в мъжките сексуални способности с възрастта не е внезапен срив, а постепенна загуба на автоматичност. Желанието често остава, но тялото започва да изисква повече условия, повече време и повече грижа.
За щастие, ако един мъж полага добри грижи за тялото и психиката си, то този спад може да дойде до по-късно – след 40-50-60г., но от друга страна, ако организмът е в ужасна кондиция или условия, то може да дойде и още в 30-те години. Хубавото е, че във всеки случай има какво да се направи – от практики за релаксация и превключване от преобладаващо симпатикова към парасимпатикова активност през упражнения за тазовото дъно и увеличаване на тестостерона чрез добавки и тренировки до медикаменти за увеличаване на кръвоснабдяването в половите органи. Чрез такива практики, то сексуалните способности на мъжа могат да се запазят в задоволителна степен и в 60-те му години – просто е нужно човек да знае и да прави това, което е нужно.
Сексуалното желание (либидо) при мъжете:
Тук нещата са доста по-широки, но в опит да сложа някакъв диапазон, то ще кажа, че пикът на сексуалното желание при мъжете е между 16г. и 30г. Тогава тестостеронът е в най-високи стойности, допаминовата система е силно реактивна -> повече фантазии, импулсивност, желание за и търсене на нови партньори, липса на спирачки от гледна точка на емоционални и социални съображения. Всъщност при много мъже – сексуалното желание може да остане високо и късно през живота (включително 40-50-60г. възраст), но това желание не бива автоматично поддържано от тялото поради намалените физиологични способности -> преминаване от телесно-спонтанна възбуда и желание към волево/психоемоционално желание и възбуда. Съответно се получава разминаване между желанието и физическите способности, което е доста неприятно за мъжа.
По отношение на мъжката сексуалност – обикновено има по-ранен спад на нивото на възможностите отколкото на нивото на желанието, което създава силен вътрешен конфликт и води до неприятни и болезнени чувства, защото „искам, но не мога“ или по-скоро „искам повече отколкото тялото ми може/е можело преди“. Но както споменах по-рано в частта с възможностите, то има много неща, които могат да се направят. А сега да преминем към жените:
Траектории на развитие, пик и спад на женската сексуалност:
Сексуално желание (либидо) при жените:
Тук картината е по-сложна, но все пак ще се опитам да сложа някакви рамки. Пикът на сексуалното желание при жените обичайно е доста по-късно от мъжете – в 30-те години до към 40-45г. възраст, тоест 30-45г., защото в тази фаза от живота има по-добра интеграция между телесна възбуда, познаване на собственото тяло и емоционална сигурност; по-малко тревожност и срам; по-стабилни нива на тестостерон в сравнение с 20-те години (когато обикновено има големи вариации). Като цяло е важно да се знае, че при жените (средно) сексуалното желание е много по-силно зависимо от контекста (условия, житейски обстоятелства, атмосфера, наличие на привличане или липса на такова, стрес и ангажименти и прочие). Но при наличие на оптимален контекст сексуалното желание в този възрастов диапазон може много да надминава желанието в по-ранни периоди.
Сексуални възможности при жените:
За разлика от мъжката сексуалност – женската не зависи от поддържането на един конкретен, непрекъснат физиологичен механизъм (ерекция). Женската сексуална възбуда и удоволствие не изискват стабилна, непрекъсната реакция в тесен времеви прозорец, а се реализират чрез по-гъвкава комбинация от сетивна чувствителност, мускулен тонус, нервна възбудимост и психоемоционално състояние. Поради тази по-малка зависимост от един-единствен физиологичен механизъм – женските сексуални способности се запазват по-дълго във времето и са по-слабо уязвими на възрастово обусловени съдови и неврологични промени. Това обяснява защо при много жени сексуалното функциониране и удовлетворението могат да останат стабилни и устойчиви или дори да се подобрят в по-късни етапи от живота – при наличие на подходящи условия. НО пък при жените има друг компонент, който много влияе – външните условия и вътрешните условия – психоемоционална настройка, състоянието на отношенията с партньора, възприятието и усещането за собственото тяло, стрес и ангажименти и други подобни (неща, които при мъжете обикновено не влияят толкова или изобщо).
Все пак, за да сложа някакви цифри – пикът на сексуалните способности при жените е 25-40г. възраст поради добър баланс между естрогени и андрогени; баланс между допамин и серотонин; лубрикация и еластичност; най-лесна възбудимост и оргазъм. След 45г. възможностите стават малко по-зависими от хормонални и сърдечносъдови фактори – не изчезват и може дори да не спадат, но изискват повече условия и адаптации – нещо подобно на случващото се при мъжете, но в различни аспекти и често в по-лека степен.
Женската сексуалност е много по-слабо свързана с ранни физиологични пикове и по-силно свързвана с телесна осъзнатост, телесно познаване, увереност и комфорт; контекст; състояние на отношенията; граници и прочие.
Много хора погрешно смесват хормоналния пик със сексуалния пик, което не е напълно точно. Сексуалния пик е функция от взаимодействието/подравняването на три системи: хормонална (тестостерон, естроген, пролактин); невронална (допамин, серотонин, окситоцин) и психологическа (сигурност, увереност, наличие или липса на блокажи; наличие или липса на опит; стабилна телесна схема – комфорт със собственото тяло и особеностите му; отсъствие на прекалена тревожност и срам). Психологическия компонент е този, който най-често блокира или освобождава сексуалността, но сексуалните блокажи са цяла отделна тема за в бъдеще.
При мъжете рано в живота (късните тийнейджърски години до ранните 20г.) хормоните са в пика си, невралния компонент е силен (особено по линия на допамина), а психиката често не пречи (или все още не пречи). При жените по-късно в живота (късните 20г. и ранните 30г.) хормоните се стабилизират, невралния компонент се интегрира, а психиката престава да блокира (евентуално).
Класически в младежките години мъжете са в пикова физиологична способност, но им липсва дълбочина и свързване, докато при младите жени има тревожност (притеснения относно външния вид, забременяване, полово предавани болести и други); хормоните не са се нагласили и тестостерона все още не са стабилни; не познават толкова добре тялото си. От друга страна в по-късния етап (35-40г.+): мъжът има желание, но тялото няма същите способности и те зависят повече от условията, докато при жена на същата възраст хормоните са синхронизирани; познава добре тялото си и това, което му носи удоволствие; по-малко тревожност; стабилни нива на тестостерон и други. С бележката, че това е общ/чест случай, но разбира се има много изключения от правилото.
Както се вижда траекториите на разгръщане и пиковете на мъжката и женската сексуалност се различават – мъжката сексуалност достига физиологичния си максимум по-рано, когато психоемоционалната дълбочина и свързването все още се изграждат, докато женската сексуалност често достига своя оптимум по-късно – когато тялото, хормоните и психиката вече работят в синхрон, тоест има разминаване поради биологичната асиметрия.
В практиката това разминаване често довежда неудовлетвореност и проблеми във връзката, защото тези разминавания се преживяват и интерпретират като отхвърляне; загуба на интерес/липса на привличане от другия или че самия партньор не е привлекателен за другия; чувство за недостатъчност; неправилен избор на партньор; проблем във връзката и емоционално отдалечаване; че другия иска прекалено много секс и е изискващ и притискащ; обвинения, че единия е асексуален или, че другия е секс-маняк и прочие. Съответно е нормално и очаквано да има разминавания между двамата в течение живота или връзката.
Разбира се хората се различават и базисно в сексуалността си, но дори и мъж и жена да са близо като ниво на сексуалност, то това не е перманентно, а се променя в течение на живота, житейските етапи и промените в организма. Което не означава, че няма какво да се направи – има доста неща, които могат да се направят – въпросът е хората да разбират и интерпретират правилно какво се случва, а не да го приписват на други причини и съответно да мислят за съвсем различни решения. Ако погрешно диагностицираме даден проблем, то шансът решението, което намерим за него да е работещо е минимален.
Моят опит показва, че често жените, а понякога и мъжете автоматично приемат, че при такива ситуации има проблем във връзката, което не е задължително вярно – може и да има, но може и да няма и такива разминавания могат да са и биологично обусловени или да се дължат на други фактори (зависимости, вредни навици,, сексуални блокажи и прочие).
Осъзнаването на тези закономерности не премахва предизвикателствата, но променя начина, по който ги разбираме – от вина (лична или насочена към другия) към системно различие. Именно това разбиране създава възможност за по-реалистични очаквания, по-добра комуникация, но и намиране на начини за подобряване на ситуацията и/или адаптиране на интимността към етапа на живота, в който се намират партньорите.
Приблизителна графика на траектории на развитие, пик и спад на сексуалните способности:
Графиката не отразява сексуалното желание, тъй като то е отделен доста по-вариращ компонент, а отразява физиологичните сексуални способности, които понякога се разминават с желанието (като двата варианта са – имаме по-малко желание отколкото способности ИЛИ имаме повече желание отколкото способности), защото сексуалните способностите следват много по-предвидим модел на развитие, пик и спад през живота отколкото желанието.
Графиката не отразява използването на външни, помощни средства (лубриканти/овлажнители при жените; сексуални стимуланти при мъжете; хормонална заместителна терапия и при двата пола; секс стимуланти при жените, които макар и не супер ефективни – все пак съществуват такива), които биха могли да подпомогнат/подсилят сексуалното желание и функциониране/способности за осъществяване на полов акт, така че при използването на такива – нещата могат да изглеждат по различен начин и нивата да се запазят високи по-дълго във времето.
Подчертавам, че графиката е правена от мен и това не е плод на научно изследване, а резултат от заключение на база познанията ми по неврологично, хормонално и полово/сексуално развитие (които са на доста високо ниво), както и на личния и на професионалния ми опит. Няма претенции за научна точност, нито са препоръки за съобразяване, а общи средностатистически тенденции в развитието и промените на физиологията, неврологията и хормоните на мъжете и жените в течение на живота. НО това е нещо, за което въобще не се говори, защото не се знае, а е важно, за да не се учудват хората на определени ситуации и да не приписват причините автоматично на други източници, а да мислят и в тази посока.
Сексуалния опит също е изключително важна променлива, но тя е много индивидуална, така че те, както и евентуалните сексуални блокажи идващи от психиката – поради забрани или заклеймяване на сексуалността, сексуалното желание или акт като неморални, неправилни, нежелани и прочие – са игнорирани в графиката и статията изобщо.
В контраст с реалностите, които отразява графиката – често се наблюдава в живота мъж на около 40-45г. с жена на около 30-35г., при което мъжът от гледна точка на сексуални способности е много след пикът си (над 20г. по-късно), докато жената тогава тъкмо навлиза в пика на сексуалността си, което при повечето хора води до огромно несъвпадение от сексуална гледна точка. Разбира се – има изключения, които си съвпадат добре и при тези възрасти.
Също така секса не е единственото важно нещо за една връзка, но за повечето хора е доста важен и променливите свързани със сексуалните отношения и удовлетвореност/неудовлетвореност може да ги тласне в посока едно или друго решение в тази връзка или във връзките изобщо.
На фона на всичко това – има друг важен аспект, който пък насочва в различна посока – разликата в развиването на инхибиторен/задръжен контрол при двата пола, тоест способността за слагане на спирачките и потискане на определени импулси. При жените достигането на високи нива на тази способност се развиват много по-рано – поне с 2-3 години отколкото при мъжете, докато според някои изследователи в сферата става дума дори за по-голяма разлика от 5-8г. в степента на развиване на инхибиторен контрол между жените и мъжете. Това е цяла отделна тема, която също влияе върху зрелостта на мъжа и жената и съответно подбора на партньор.
Какво е решението при наличие на несъответствие в сексуалното желание или способности?
Решения има много – според контекста – особеностите на проблема, възрастта и пола на хората, има ли желание, но няма способност или няма желание, но има способност; кога е настъпил проблемът, но във всеки случай – важното е, че има много варианти като:
– терапевтични практики за свързване с партньора или със собствената сексуалност или тази на партньора;
– промяна на преживяването в определени ситуации;
– преодоляване на сексуални блокажи;
– елиминиране на вредни навици и зависимости;
– лайфстайл промени;
– използване на добавки или лекарства/медикаменти;
и други.
Няма едно магическо решение за всички казуси – нужен е обстоен анализ, но за това има специалисти и индивидуални консултации, така че ако имате нужда – не стойте в неудовлетворение и застой, а се възползвайте!