Ако сте изпитвали „необясними“ вегетативни симптоми внезапно без причина като сърцебиене, внезапна слабост или пресъхване на устата, замайване, световъртеж или изтръпвания, продължителен шум в ушите; силна умора, но неспособност да заспите и това при напълно нормални изследвания и без ясна медицинска причина – тогава тази статия е за вас.
Може би са ви давали или сте чували обяснения от типа „на нервна почва е“, „стрес“, „вегетативна дистония“ или „нищо ти няма“, но това не помага със симптомите, които са съвсем реални, а често и плашещи. В тази статия ще разгледам какво всъщност стои зад тези състояния и защо тялото да реагира по този начин.
Кои са вегетативните симптоми?
Важно уточнение е, че когато в тази статия говорим за вегетативни симптоми, имаме предвид онези реални и често силно изтощителни и причиняващи стрес и страдание телесни оплаквания, които не се дължат на органично нарушение, структурно увреждане или активен болестен процес и са направени медицински изследвания и консултации за изключване на такива органични причини. Това не означава, че симптомите са „въображаеми“, „преувеличени“ или „само на нервна почва“, нито отричат медицината и обяснява всичко с психиката, а се отнасят до функционален проблем свързан с дисрегулация на автономната (вегетативната) нервна система, при които тялото реално страда, но без органична причина.
1. Неврологични, сензорни и когнитивни симптоми: замайване и нестабилност; световъртеж (вертиго) без вестибуларна причина; парестезии (изтръпване, мравучкане, парене); шум в ушите (тинитус) или пулсиране в ушите; зрителни смущения – замъглено зрение, тунелно виждане, светлинни проблясъци; „мозъчна мъгла“, забавено мислене, нарушена концентрация и краткосрочна памет; свръхчувствителност към шум, светлина, допир; дереализация и деперсонализация; главоболия.
2. Сърдечно-съдови симптоми: усещане за сърцебиене или прескачане на сърцето и аритмии; ускорен сърдечен ритъм в покой (тахикардия) или необичайно бавен сърдечен ритъм (брадикардия); повишено кръвно (хипертония) или понижено кръвно (хипотония); болка или тежест в гърдите; студени крайници; чувство, че ще припаднеш без да се случва;
3. Дихателни: усещане за недостиг на въздух и задух (въпреки нормална сатурация с кислород); повърхностно учестено дишане и хипервентилация; буца в гърлото или стягане в гърдите; внезапно пресъхване на устата;
4. Стомашно-чревни: гадене; подуване на корема/стомаха; коремни спазми; диария или запек или редуване на двете; киселини; подобни на гастрит оплаквания;
5. Урологични и генитални симптоми: чести позиви за уриниране и често уриниране; проблеми с ерекцията; трудност за оргазъм; менструални нарушения; намалено либидо; влошени предменструални симптоми;
6. Мускулно-скелетни симптоми: хронично мускулно напрежение; скованост; мускулни потрепвания; фибромиалгични болки; усещане за слабост (без реална загуба на сила); тремор/треперене;
7. Терморегулация, кожни и имунни реакции: топли или студени вълни; студени крайници – ръце и крака (въпреки прилична температура на средата); изпотяване при липса на топлина/студено време; зачервяване или пребледняване на кожата, мрамориране на кожата; сърбеж и дразнене по кожата без дерматологична причина; кожни проявления като лихен симплекс хроникус и невродермит; косопад; чести боледувания заради инфекции;
8. Сън и енергия: липса на възстановяващ сън; хронична умора; бързо изчерпване на енергията или следобеден „срив“ на енергията; безсъние – трудно заспиване или често будене през нощта или много ранно събуждане; нарушени циркадни ритми.
9. Психоемоционални и преживелищни симптоми: усещане, че не съм на себе си; внезапен страх или тревожност без мисловна причина/тревога; емоционална притъпеност; чувство на празнота; чувство на загуба на контрол; липса на устойчивост спрямо стрес и емоции; свръхнаблюдение на тялото и себе си.
Имал съм клиенти с общо взето почти всички от описаните симптоми, които са ги преживявали и са били измъчвани от тях, въпреки че са си правили множество понякога дори десетки медицински изследвания и не е открива органична причина, увреждане или болестен процес. И често подобрение се наблюдава дори след няколко сесии – когато разберат какво се случва, защо се случва и най-важното – какво могат да правят и в ежедневието и когато се случват симптомите/кризата (което ще опиша в края на статията – методите за интервенция). Разбира се имал съм хора с много тежки вегетативни симптоми и кризи, при което всичко, което опитваме не помага и тогава ги препращам на биофийдбек, защото апаратурата дава допълнителна прецизност и по-голяма възможност за усвояване на саморегулация.
Всички тези симптоми са свързани с вегетативната нервна система, както и с етикети, които са се ползвали в миналото, но никога не са били официални диагноза – вегетативна дистония и вегетативно-съдови пароксизми.
Вегетативните симптоми са сред най-неразбраните в психотерапевтичната и медицинската практика. Те могат да се проявяват внезапно, интензивно и често без видима причина, което ги прави особено плашещи. В тази статия ще разгледаме какво всъщност представляват тези симптоми, защо не са „въображаеми“ и как автономната нервна система може да създаде силни телесни реакции без органично заболяване, тоест ще разплетем парадоксите на автономната нервна система и ще покажем, че зад „странните“ симптоми стои логика – макар и не винаги очевидна.
Каква е причината за вегетативните симптоми и кризи?
Те са израз на реална физиологична дисрегулация в начина, по който нервната система управлява сърдечната дейност, дишането, храносмилането, мускулния тонус, нивата на възбуда и режимите на работа на организма. Ключовото е, че са следствие от функционално нарушение в работата на вегетативната нервна система, а не следствие от органична уврежда или болест.
При органично нарушение има повредена част/система, докато при функционално нарушение частите са здрави, но управлението е объркано/нерегулирано/дисфункционално, ето аналогия-пример, така че да разберете по-добре:
органично нарушение – ако печката ви е с изгорял нагревател – каквото и да правите, докато не го смените – няма да нагрява;
функционално нарушение – нагревателят на печката е напълно изправен, но термостатът подава грешни сигнали – понякога прегрява, понякога изключва без причина, а трети път работи нормално. В този случай проблемът не е в нагревателя, а в регулацията/регулатора му.
Същото важи и за автономната нервна система – здрава е и работи, но активира определени реакции в моменти, в които няма нужда от тях и това води до внезапни неочаквания симптом и дискомфорт (например – активира реакция на стресов отговор (борба или бягство) или реакция на замръзване, докато човек е в безопасност и покой).
Друга аналогия е – ако работата на организма е продукт на оркестър – диригентът го няма или е пиян и съответно всеки свири в различен момент различна част от симфонията с различна сила и степен – тоест няма синхрон и координация, при което се получава неприятен резултат – дисфония.
Още един – аларма, която работи, но се активира без да има нужда – от нищото или от нещо, което не е заплаха (вятър, животно, сянка и т.н.).
Тези симптоми в миналото са се наричали чрез неофициалната диагноза вегетативна дистония наричана още вегетативно-съдова дистония. Това е остарял термин използван за назоваване на набор от симптоми (синдром) свързани с автономната (вегетативната) нервна система. Тя не фигурира като диагноза в модерността, но въпреки това се е ползвала и се ползва, а симптомите са често срещани и преживявани от хората в съвремието и затова е полезно да знаете за какво става дума. Дори в настоящето е често съобщаван от невролозите в България етикет.
Как се етикетират тези симптоми/синдром в настоящето? В модерността тези симптоми могат да се етикетират по различни начини според конкретните симптоми, които се проявяват, контекста на проявление и историята на човека – като посттравматично състояние; паническо или друго тревожно разстройство; соматоформно разстройство; автономна дисрегулация предизвикана от стрес и други подобни. Във всеки случай етикетът не е важен – важна е същината:
Какво е вегетативната дистония?
На практика тя представлява дисфункция/дисрегулация в автономната регулацията на вегетативната нервна система. Функционално нарушение, при което симпатиковия дял и парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система не се координират добре и резултатът е лабилна физиология (въпреки отсъствието на органично заболяване или увреди/промени). Дисрегулацията на автономната нервна система води до липса на синхрон между симпатиковия и парасимпатиковия дял и 1) активирането на всеки от тях без превключване спрямо другия (тоест ко-активация или ко-релаксация на двата дяла вместо превключване) или 2) активирането на някой от тях в ситуация, в която не е подходящо да е активиран. И това нарушение на функционирането се проявява през една или множество от подсистемите на тялото – чрез тъй наречените в миналото вегетативно-съдови пароксизми – остри, преходни епизоди на рязка автономна активация или срив, при който се засягат сърдечно-съдовата система, дишането, терморегулацията, стомашно-чревната и отделителната система. На практика това са автономни кризи – кризи на автономната нервна система, които могат да продължат между няколко минути и няколко часа и често отминават от само себе си, но междувременно причиняват дискомфорт и силен стрес.
1. Най-често срещаният такъв пароксизъм/реакция е симпатико-адреналния, който е неразличим от паник атака или пристъп на страх -> рязко увеличение в сърдечния ритъм, повишено кръвно, изстудяване на крайниците, сухота в устата, треперене, силен страх/тревожност, пребледняване и прочие. Важно е да се знае, че не всеки симпатико-адренален пароксизъм има психологически „тригър“.
Повечето специалисти психолози, психотерапевти, а дори и лекари са съсредоточени точно върху този – при свръхактивния симпатикус (хронична стресова реакция), който е най-чест, най-очевиден и лесно разпознаваем, но пропускат другите, които също са важни, но често остават в скрити в сянка или не разбрани. Вегетативните симптоми не са само продукт на „силни нерви“ или свръхактивен симпатикус, а могат да възникват също и при други варианти на автономна дисрегулация като парасимпатикова (вагусна) доминация; ко-активация на двата дяла; ко-релаксация на двата дяла (автономно изчерпване, регулаторен срив); нестабилни преходи между състоянията/режимите/дяловете:
2. Втората възможност е парасимпатиков (вагусов) пароксизъм (вазовагални реакции) -> необичаен спад на сърдечния ритъм в будно състояние, намаляване на кръвното, слабост и прималяване, замайване, гадене, изпотяване.
3. Третият вариант е най-объркващ, тъй като последователно или дори едновременно се преживяват реакции и симптоми, които обикновено са взаимно изключващи се – увеличен сърдечен ритъм в комбинация с понижено кръвно; топли вълни в комбинация с усещане за студ и треперене; силна умора в комбинация с превъзбуда и невъзможност за сън или отпускане (ко-активация на симпатикуса и парасимпатикуса или бързи, хаотични преходи/превключвания между двата, липса на взаимно инхибиране, което е здравословния начин на функциониране на тези два дяла). При това състояние нервната система губи способността да избира и поддържа една доминираща стратегия/подход/състояние/стратегия за справяне.
4. Четвъртият вариант е състояние на глобално понижен автономен регулаторен капацитет – ко-релаксация на двата дяла – едновременно нисък симпатиков и нисък парасимпатиков (вагусов) тонус, което представлява срив на регулаторния контрол. При него системата работи на минимални обороти и няма регулация, няма мобилизация, но няма и възстановяване, а преживяването е подобно на депресия – апатия, пусто/празно усещане, липса на интерес и енергия, тялото не реагира, сякаш сме изключени.
Тези пристъпи се появяват често от нищото – започват внезапно и ескалират бързо в рамките на минути и после затихват, но бавно, а след това се усеща умора, а може би дори и празнота. Защо се случва всичко това?
Какво предизвиква дисрегулация в автономната нервна система?
Причината е в автономната регулация на вегетативната нервна система. На физиологично-функционално ниво се получава „късо съединение“ в автономната регулация и тялото реагира на реална заплаха без да има такава. При това късо съединение – автономните подсистеми не са синхронизирани и регулаторните рефлекси/механизми реагират некоординирано ИЛИ регулаторните рефлекси/механизми реагират прекомерно ИЛИ прагът за автономна активация е много нисък. Затова симптомите са крайни и силни, но краткотрайни.
Общо взето организма или е в 1) панически режим или е в 2) режим на изключване, или 3) е в смесен режим на паника и изключване, или 4) е в режим на регулаторен срив, или 5) превключва рязко между двата режима на паника и изключване.
Съответно предвид, че е функционален проблем, то е абсолютно очаквано симптомите да „идват“ внезапно и периодично и да си „отиват“, да се усилват при стрес и медицинските изследвания да излизат в норма. Тези реакции не са хаотични и парадоксални, а следствие от липсата на координация и синхрон между автономните системи в тялото – в този момент те са „разкачени“ една от друга и не са координирани и затова има противоречиви реакции. Вегетативната дистония е остарял термин за функционална дисрегулация на автономната нервна система, най-често свързана със стрес, тревожност и травма, а не със съдово или органично заболяване.
Как се стига до дисрегулация и дисфункции в автономната нервна система?
Обикновено се случва с натрупване в течение на години или дори десетилетия на травматични преживявания; хроничен стрес; недоспиване/липса на качествено възстановяване; години наред страхови и тревожни разстройства; тежки заболявания и инфекции или чести заболявания и инфекции; прекомерно натоварване, хронична умра и бърнаут; всичко останало, което таксува тялото енергийно/взема своето и изчерпва ресурсите ни, при което в един момент балансът на автономната нервна система и нейната регулация бива трайно нарушен. Това може да се случи прогресивно/постепенно през годините или внезапно при голямо травматично събитие да „прелее чашата“/капацитета ни за устояване/устойчивост да бъде надвишен. Такъв ефект може да има след раждане – самата бременност, раждане и последващото кърмене са изключително уморителни и изчерпващи нервната система на жената, така че нерядко тогава се появяват вегетативни симптоми (най-често симпатикотонични – паник атаки или генерализирана тревожност, но могат и да са в посока някоя от другите описани подточки).
Обикновено не е следствие от единично събитие и тригър, а има натрупване години наред от различни стресови, травматични и трудни събития до момента на преливане/претрупване и надвишаване на капацитета на организма/нервната система.
Разбира се възможно е дисрегулацията да е следствие от травматично събитие – след нападение, катастрофа, изнасилване, сбиване или друга опасност за живота или силно стресово събитие или период – може трайно да се измени функционирането на нервната система в посока дисрегулация.
Значение има и основата в живота. Хората се раждат с различна автономна база – вроденият капацитет на автономната нервна система да понася натоварване, да се саморегулира и да се връща към баланс след силен или хроничен стрес и излизане от баланс. Тази основа е частично генетично обусловена и включва фактори като чувствителност на рецепторите, реактивност на симпатикуса, базов вагусов тонус и гъвкавостта на превключване между различните автономни режими. Наред с това, автономната база се формира и развитийно – особено в ранните години от живота, когато нервната система „се учи“ какво е безопасност, какво е заплаха, как се оперира при заплаха (в какъв режим) и как се възстановява след възбуда включително след временна дисрегулация или дисбаланс. Ранни преживявания като хроничен стрес, несигурна привързаност, медицински интервенции, травма или продължително чувство за липса на безопасност могат да доведат до по-нисък автономен резерв, по-лесно задействане на защитни реакции и по-бавно връщане към регулация, тоест предразполагат по-лесно да се стига до хронична дисрегулация на автономната нервна система. И обратното – среда с достатъчно предсказуемост, сигурност и присъствие на стабилни, отзивчиви/любящи възрастни (сигурна привързаност) подпомага изграждането на по-устойчива и гъвкава автономна нервна система с по-голям капацитет за понасяне на стрес и напрежение.
При някои хора още от деца се наблюдават вегетативни симптоми или неустойчивост на нервната система – не понасят топлина или студ, при напрежение почервеняват или пребледняват, имат вегетативни кризи при емоционални преживявания или промени във времето и прочие.
Повече за това какво изчерпва тялото и намалява капацитета на нервната система и какво го възстановява – можете да прочетете в статията „Най-важното нещо, за да се чувстваме добре“.
Терапевтичен подход при вегетативни симптоми и вегетативни кризи
Въпреки че самото разбиране какво се случва донякъде дава спокойствие на хората, то това не е достатъчно, защото дисрегулацията е реална част от ежедневието. Очевидно е нужно да се възстанови балансът на нервната система, нейната устойчивост и капацитетът да се саморегулира. Въпросът е КАК? – ефективният подход е интегративен: култивиране и преживяване на състояние на безопасност и сигурност и способност за саморегулация по всякакъв начин чрез:
– психотерапия, но най-вече преживелищна психотерапия (каквато е Естествената психотерапия) – работа през тялото и с тревожност/стрес/страх, ако има подлежащи травматични преживявания – и с тях – психотелесни опити;
– дихателни, релаксационни и медитативни практики;
– социална свързаност и сърдечно общуване;
– намиране на смисъл и радост в живота, захващане с кауза;
– EMDR терапия;
– биофийдбек терапия;
– ако е нужно – медикаментозна терапия като патерица временно;
– изграждане и поддържане на устойчив режим на работа с достатъчно сън и почивка;
– използване на движение, ритъм и физическа дейност;
– качествена диета, достатъчно витамини и минерали;
– масажи, използване на натиск и иглотерапия/акупунктура;
– когато организмът е по-устойчив – могат да се включат и закаляващи процедури – излагане на топло и студено и прочие;
Ако имате нужда от специалист с опит в работата с вегетативни симптоми, то можете да се свържете с мен.