В тази статия ще разгледам универсалните отговори на стрес/опасност/конфликт обичайни не само за нас хората, но и за всички други животни, но най-вече – как се проявяват на работното място, в социалната ви група (приятелски кръг), в личните и интимните отношения.
Стресът е универсално явление – неизбежна част от живота на всеки организъм. Съответно съществува и стресов отговор и различни стратегии за справяне със заплахата. Така както заплахите силно се различават (от реална опасност за живота през междуличностен конфликт до вътрешни опасения за бъдещето) – по същия начин дори на биологично ниво имаме множество възможни реакции/отговора. Нашата нервна система е еволюирала така, че да разполага с различни адаптивни стратегии за справяне в зависимост от естеството на заплахата, контекста и ресурсите ни (вътрешни и външни). Тези реакции не са произволни – те следват определена логика, изградена върху хилядолетия на оцеляване и социализация и всички хора ги проявяват с една или друга честота и степен. Точно затова е полезно да ги познаваме.
От първичните инстинкти до по-сложните социални механизми/стратегии – реакциите ни при стрес са отражение както на нашата биология, така и на жизнения ни опит. Разбирането на тези автоматични модели е ключово както за личното ни благополучие (за да можем съзнателно да избираме оптималната в различните ситуации), така и за междуличностните ни отношения – за разбирането на поведението на другите, особено в напрегнати или конфликтни ситуации. В тази статия ще разгледаме шестте основни типа стресови реакции, както и проявлението им в социални ситуации и в отношенията между хората, което вероятно ще е най-ценното от статията.
Какви са възможните реакции на стрес/опасност/заплаха?
Първите три са инстинктивни и налични при всички животни, четвъртата е малко по-различна в смисъл, че не е директно инстинктивна, а обикновено се проявява след известен период от време на неуспех/безизходица (а не незабавно), докато последните две се проявяват само при социалните видове (каквито сме ние хората).
1. Борбата (fight) – представлява агресивна мобилизация (физическа, словесна, вътрешна) за конфронтиране на стресора с цел отстраняване на заплахата. Като очевидно тя се прилага, когато човек възприема, че има шансове за справяне по този начин и рисковете не са прекалено големи и в природата често се избягва, ако е възможно. Този отговор е с най-високото ниво на автономна/физиологична възбуда (неслучайно се казва, че „смелостта/куражът не е липса на страх (или тревожност/възбуда), а действие въпреки наличието им“). За да се реализира е нужно освен да сме тревожно-напрегнати и превъзбудени – също така да сме нахъсани, уверени, мотивирани, решителни (кореспондиращо на достатъчно допамин) и да смятаме, че имаме шансове да успеем в борбата/битката или предизвикателството, иначе няма смисъл да рискуваме здравето или психологическото си благополучие и статусът си (когато конфликтът е социален/междуличностен, но не заплашва здравето).
В природата този отговор рядко се реализира (заради високите рискове от нараняване и смърт) и обикновено това се случва, когато животното е притиснато в ъгъла и няма как да избяга. Това е отделен тип отговор от бягството или замръзването и изглежда, че не е разположен върху оста на страха, а на друга ос. Повече за това може да прочетете ТУК.
Как се проявява борбата в междуличностните отношения: влизане в спорове; настойчиви опити другия/ите да бъде убеден в гледната точка; повишаване на тон; всякакви опити за налагане включително чрез вербална или физическа агресия; обвинения, нападателни реакции и контраатаки спрямо критика (включително градивна) и прочие.
В работата – ако не го устройства нещо -> бори се за промяна.
Пример в партньорските отношения: един от партньорите споделя как се чувства, например „не се чувствам добре“ -> другият го интерпретира като обвинение, недоволство спрямо него или личен провал и реагира нападателно: „все си недоволен/на“ или в по-лек вариант се опитва да го/я убеди рационално, че всъщност „трябва“ да се чувства добре, защото всичко е наред и т.н., тоест да „убеди“ другия как трябва да се чувства или дори да го/я накара да се чувства така.
Това е класически опит за борба в посока решаване на проблема (problem solving), която обикновено не работи в междуличностните отношения и особено по отношение на чувствата на някой човек (ако беше така – лесно щяхме да коригираме тревожността, депресията, зависимостите и шизофренията и какво ли още не – с малко „убеждаване“ и „наливане на акъл“, но за съжаление не работи толкова лесно и просто, а има друг по-заобиколен начин за въздействие).
Как се проявява борбата при домашните любимци: лай (разбира се има и лаене, което е приятелско и радостно), озъбване (но това също може да е част от игрово поведение), ръмжане или съскане (според вида), нахвърляне и дърпане на повода (но може да е поради интерес, радост и желание за игра), поглед фиксиран върху обекта на агресия; изправено стегнато тяло с напрегната мускулатура, повдигната опашка, уши напред; атака/захапване/дране или псевдо-атака (без удар/докосване/захапване).
2. Бягство (flight) – реакция на бягство за избягване на заплахата (физически или психологически). Този отговор е със средно/умерено ниво на физиологична възбуда по отношение на предишния (борбата) и следващият (замръзването).
Как се проявява бягството в социални и междуличностни ситуации и партньорски отношения: при напрежение или конфликт -> излизане от ситуацията като физически напуска пространството (без нещата да са изяснени и да има резолюция или консенсус) или ако остане физически – затваря се вербално и емоционално („не искам да говоря за това“, „не ми се говори“, „нямам какво да кажа“, „сега не му е времето (и никога не е)“, „все тая, няма значение“ и прочие) или просто мълчи; отбягване на отсрещния човек (ако е вкъщи чрез излизане навън и хобита, работа, игри или други занимания; ако е на работа – планирано отбягване на общи пространства и засичания и т.н.).
На работа – ако нещо не го устройва -> не казва нищо и тихомълком си намира друга работа и напуска или дори директно напуска.
При домашните любимци (обикновено навън при наличие на животни от същия или друг вид, но е възможно и вкъщи при гости) -> бягане надалеч и скриване или заставане/криене зад стопанина, тоест търсене на безопасна зона или защита от стопанина.
3. Замръзване (freeze) – застиване, блокиране/вцепеняване, обездвижване и изчакване (при животните може целта също да е преструване на умрял или маскиране, за да не бъде забелязано от хищник), което обикновено е съпроводено с телесна реакция на дисоциация (дереализация и деперсонализация) – отделяне от усещанията за тялото, емоциите и/или реалността като целта е понасяне на много интензивен афект, тоест защитна реакция спрямо възприеман за непоносим афект (обикновено ужас), тъй като често и при животните и при хората става дума за физическа опасност за живота.
Типично се среща при хора преживели тежки травматични преживявания включващи насилие, злоупотреба или голямо неглижиране. И обикновено се активира в ситуации на възприета заплаха/стрес особено в междуличностните отношения – дори малък спор или несъгласие с партньора или приятел/ка, при повишаване на тон и викане или дори при малки опасения, че отсрещният човек ще е недоволен, ядосан или неодобрителен спрямо тях може да предизвика такава реакция.
Разбира се при достатъчно екстремни обстоятелства – всеки от нас може да влезе в дисоциация (обикновено временно). Може да е варира от лека отнесеност и лека загуба на връзка с тялото до тежка дисоциация (преживяване извън собственото тяло или усещане, че всичко е като на филм или на сън) включително стигащо до дисоциативна амнезия (липса на спомен за случилото се по време на периода). Повече за това преживяване може да прочетете ТУК.
Замръзването е вродена реакция и не изисква задължително активност от мозъчната кора, но въпреки че животното седи на едно място това представлява активен отговор и мозъчната кора може да участва като упражнява контрол отгоре-надолу върху моториката и да потиска движенията. То е с най-ниска степен на автономна възбуда от трите досега.
Тази реакция може да е свързана с „преценка“ от страна на мозъка на ситуацията и степента на безнадеждност и ако ситуацията продължава или възприятието е, че няма изход – се преминава към следващата реакция:
4. Отказване и оттегляне защитно и за съхраняване на енергия (fold response), което представлява същината на започването на депресията (но поддържането ѝ става по други причини, което ще стане ясно в една от следващите статии). Следователно замръзването може да се разглежда като междинен етап между активната защита и пълното оттегляне и пасивност.
Как се проявява замръзването в социални и междуличностни ситуации и партньорски отношения: при конфликт/скандал – човекът застива, не може да отговори, нито да каже нищо, вцепенява се, не може да се защити/заяви и да опонира дори да е имал какво да каже, когато е бил спокоен -> губи ума и дума и просто мълчи или се съгласява, преживява дисоциация (дереализация и деперсонализация), за които можете да прочетете ТУК. Отсрещната страна може дори да не разбере, че човекът принципно не е съгласен или има какво да каже. Най-често се случва спрямо авторитети (мениджър, шеф и прочие) или спрямо партньор, когато се преживява като по-зависимия от двамата, в по-слабата позиция.
На работа – ако нещо не го устройва -> не казва нищо (защото не може) и продължава така (като след много време може да се преориентира към друга работа).
Замръзването при домашни любимци се проявява чрез: внезапно обездвижване, което на пръв поглед може да изглежда като послушание, внимание или дори инат, но всъщност е вътрешно блокиране под стрес. Това е високо стресово, често дисоциативно състояние, в което животното не реагира активно, защото нервната му система е в режим „спри, за да оцелееш“. Например на разходка може да се прояви чрез внезапно спиране и отказ да върви – сякаш се „заковава“; не реагиране на команди или на дърпане на повода; стои вцепенено, със занижен или прекалено фокусиран поглед; треперене без движение; залепване за земята – сякаш се е „слива“ с нея; опашка между краката, сплескани уши, забавено дишане като обикновено се случва вследствие на среща с агресивно животно, внезапен шум (гръм, клаксон, фойерверки), преминаване покрай строеж или нещо ново и възприемано за страшно.
Вкъщи замръзването може да се проявява чрез вцепеняване след наказание, викове или конфликт между хора или към него; липса на реакция на повикване или ласка, дори ако е от доверен човек; лежи, но с широко отворени очи и напрегнато тяло, а при по-тежко замръзване: не се мести с часове, не поема храна, не отива до тоалетна.
Как се проявява отказването и оттеглянето в работни, социални и партньорски отношения: след неуспешни опити за разбиране с партньора или на работа (с колега или шеф, договаряне на определени условия или постигане на определени промени), а понякога и без опити, а просто вследствие на дълго време неприятни условия, но без да дава никакви индикации външно -> уморява се, предава се и преминава към пасивност и автопилот, емоционално се изключва, прави само на най-необходимото колкото горе-долу да „върви“, чувства апатия и безпомощност/безнадеждност, но продължава да стои в тези условия.
Оттеглянето/отказването при домашни любимци се проявява в: пасивност и прекъсване на социалния контакт – не играе, не търси контакт и докосване, ляга на земята и отказва да се вдигне, дори при дърпане, повикване, викове, наказания; апатичност с тъжен или „изключен“ поглед; липса на реакция към външни стимули (други животни, шумове, гласове; може да уринира/се изпражни от стрес, без да се движи. Може да изглежда като замръзване, но тук възбудата е спаднала и животното е в енергиен колапс, а не в напрежение.
Горепосочените 4 реакции се наблюдават при всички животински видове, докато следващите няколко се наблюдават само при социалните видове (какъвто сме и ние хората и каквито най-често са домашните любимци).
При социалните видове има и още няколко реакции, които са насочени предимно спрямо представителите на собствения вид. Те са социално медиирани защитни реакции, които се наблюдават почти изключително при социални видове като хора, примати, кучета, слонове, делфини и други, които живеят в групи, защото социалните животни разчитат на взаимозависимост, йерархия, принадлежност, грижа и взаимопомощ, за да оцеляват, живеят, благоденстват и просперират. Затова при заплаха – вместо автоматично бягство или борба, то те могат да изберат някое от следващите две:
5. Умилостивяване чрез услужливост и угодническо поведение, тоест подчинение (fawn response) – обикновено спрямо по-голям, силен, агресивен и/или опасен индивид (обикновено член на групата), за да намалиш риска от агресия и да си в безопасност, но може да се проявява и на база възприятие за другият без да е така наистина или вследствие на травма спрямо всеки без да е задължително по-силен или заплашителен. Той се проявява чрез подчинено поведение на угодничество; прекалена услужливост; прекалено съгласяване за сметка на личните нужди, желания и удобство; а при хората включително и ласкателство, молби, жалване и прочие; прекалено извиняване (дори когато не е виновен), общо взето класическа липса/загуба/жертване на собствените граници в името на безопасност, на конфликт (макар и по различен начин от бягството) и запазване на връзката или добри отношения. Може да се ползва и спрямо по-високостатусен индивид за спечелване на симпатиите му и предразполагане, за да имаш подкрепата му/ѝ. То е често срещано при хора с травматичен опит особено с взаимоотношенчески травми.
Как се проявява умилостивяването в социални и междуличностни ситуации и партньорски отношения: при конфликт с партньора -> прекомерно извиняване и компенсаторни жестове (включително когато не е виновен), за да се избегне скандал, раздор, преживяване на неодобрение, отхвърляне или раздяла; жалване и влизане в роля на жертва за предизвикване на съжаление (умилостивяване на другия);
В група се съгласява с всичко, с което мнозинството се съгласява – дори да не е съгласен не го изразява, включително може по отделно с различни хора да се съгласява на напълно противоположни неща с единия и с другия, за да избегне несъгласие, недоволство и отхвърляне/изоставяне във всеки случай. Държи се угоднически и нагаждачески, прави всичко, което някой поиска от него. Липсващи граници, неспособност за отказване и казване на „Не“.
Опитите за умилостивяване се проявяват почти ексклузивно само спрямо представители на вида, но много рядко по изключение може да се проявява и спрямо членове на друг вид, когато биват приети за част от „своята“ група, тоест има трансфер на социална привързаност – например домашни любимци спрямо стопаните си (правене на мили, жални очи, когато животинката е направила беля) или един домашен любимец спрямо друг независимо дали са от един животински вид (2 кучета или 2 котки) или от различни видове, което е много рядко, но все пак възможно, когато са отгледани заедно и се възприемат като част от „своята група“ (куче и котка или други два вида). Това става чрез сигнали на подчинение, грижа и умилостивяване – снишаване и привеждане на глава,, подвиване на опашката, избягване на поглед, излъчване на „миролюбиви“ сигнали, облизва муцуната или ухото на другото предлага игра по подчинителен начин.
А следващата реакция се среща както спрямо членове в групата, така и спрямо външни заплахи – справяне чрез обединяване, грижа и взаимопомощ (но може да се ползва и вътре в групата между индивидите или подгрупи в тях).
6. Социална свързаност – грижа и свързване/сприятеляване (Tend & Befriend) – търсене и даване на социална подкрепа с цел обединяване, съюзяване и колективно справяне с опасността, трудността или конфликта. Включително достигане на усещане за сигурност чрез връзка/и, тоест свързано с друг/и индивиди и успокояване чрез свързването с друг индивид. Тази реакция се базира на окситоцинов отговор и вентралния вагален комплекс („бърз“ вагусен нерв) е малко по-типична/естествена стратегия за жените особено в периоди на родителство, както и по отношение на собствената група, но когато става дума за външни заплахи – тогава и мъжете я проявяват охотно.
Как се проявява социалната свързаност и грижата в социални и междуличностни ситуации и партньорски отношения: вместо нападателно или защитно поведение – проявява на емпатия и търсене на свързване, питане на другият какво може да направи, за да се почувстват и двамата по-добре, търсене на компромисно, консенсусно решение. Откликване на нуждите на другите, а при собствена нужда търсене на подкрепа от други хора.
В група организира среща за дискусия хората да споделят как се чувстват или как могат да си помогнат, кой какво може да направи и каже, така че да се разбират и да има хармония, мир и разбирателство.
Грижата и свързването също като умилостивяването се проявяват преобладаващо спрямо индивидите от собствения вид, но има и редки изключения, например домашните любимци често усещат стреса или тъгата на стопаните си и правят действия, които можем да интерпретираме като опит за утешаване, например с/гушване, погалване, докосване, мъркане за успокояване, облизване или предлагане на игра. Тук отново важи, че могат да се проявяват и между 2 домашни животни включително от различни видове чрез предлагане на игра (подчинено или доминантно), свиване или сгушване и мъркане за успокояван.
Както се вижда – реакциите/стратегиите не се изключват взаимно, тоест можем да проявим една реакция, а след това друга, после трета, докато не постигнем някакъв ползотворен/желан ефект (равновесно/хомеостатично състояние или усещане за безопасност и сигурност и други).
Освен това е ясно, че ние като хора можем да създаваме и други стратегии за справяне при опасност или конфликт, но тези са биологично обусловено и съответно универсални сред всички животни (първите 4), а последните 2 – сред всички бозайници.
Еволюция на реакциите на стрес и заплаха:
Ако трябва да подредим тези реакции по еволюционна възраст и сложност на неврофизиологичните системи, които ги реализират, то редът би бил следният (от по-стари и прости и към по-нови и сложни):
1. Замръзване – най-древната защитна реакция, наблюдава се дори при влечугите; рефлексна/инстинктивна/автоматична е и се базира на блокиране на движенията от мозъчния ствол. Всъщност при хората има два различни типа „замръзване“, които често се бъркат, но неврофизиологично са различни и се управляват от различни системи:
1.1) активно замръзване – състояние с много висока възбуда, в което тялото е застинало, но нервната система е хиперактивирана и е свързана със симпатикова активност, потискане на моторния отговор и мозъчния ствол (особено periaqueductal gray).
1.2) пълно изключване/инертно замръзване/колапс – дисоциация (дереализация или деперсонализация), спадане на кръвното, тоест много ниска физиологичната възбуда, която води до прималяване или дори припадане, което е свързано с дорзалния вагален клон на вагусния нерв и е по-дълбока защитна реакция при краен страх, травматичен шок или възприета безизходица. Типична за хора преживели насилие, злоупотреба и големи психотравми в отношения. Това кореспондира на и покрива отчасти четвъртия отговор – отказване/предаване, въпреки че в този сценарии е много внезапно и директно, докато понякога това може да се случва и бавно и постепенно.
2. Бягство – по-активна реакция от замръзването, но все още контролирана от по-старите части на мозъка като все пак има някаква несъзнавана преценка, че организмът може да се спаси чрез движение -> моторна реакция.
3. Борба – още по-активен и рисков отговор, който изисква освен висока автономна възбуда – също и мотивационна активност, тоест е лимбично-моторна реакция, а не само моторна; изисква не само сила, но и преценка на шансовете за успех, което означава ангажиране на по-висши мозъчни зони и структури като префронталната кора и съответно се развива при по-комплексни бозайници.
По-примитивни животни като например влечуги също могат да проявяват борба, но тя е инстинктивна и примитивна базираща се на подкорови мозъчни структури, а не на социална сложност и модулация или емоционална обратна връзка (както при по-сложно устроените животни), при които може да бъде планирана, регулирана, а при нужда и потисната като импулс.
4. Оттегляне и отказване – въпреки че изглежда като пасивна реакция, то тя е резултат от екстремен стрес и усещане за безнадеждност. Тя е свързана с дорзалния вагален комплекс (по-древната част от вагусния нерв и парасимпатиковата система). Обикновено възниква в резултат на продължителна и неуспешна борба-или-бягство (тогава се установява по-бавно и постепенно), но може да възникне директно и без да се е миналото през тях преди това при хора, които са травмирани (бързо и внезапно установяване, както описаното в точка 1.2 – пълно изключване/инертно замръзване/колапс).
5. Умилостивяване – сложна, социална стратегия, изискваща разпознаване на социален статус, емоциите на другия и форми на съобразяване. Свързана е с по-новата част на вагусния нерв – вентралния вагален комплекс.
6. Грижа и свързване – най-новата и висша в еволюционен план реакция, която е особено развита при хората. Подпомага съюзяването и съвместното справяне (включително отглеждането на потомство). Ангажира най-висшите части на мозъчната кора и афективната (емоционалната) регулация. Има потискащ страха ефект през окситоцина и усещането за сигурна връзка (сигурна свързаност, тоест сигурна привързаност).