В тази статия ще разгледам интуицията от множество гледни точки – научна, тоест когнитивна, психологическа, невробиологична и еволюционна, философска, но и духовно-метафизична; след това ще дам насоки как да я разграничаваме от други преживявания като страхове, силни желания, а накрая и как да я достъпваме.
Какво е интуицията?
Интуицията е вътрешно усещане (нещо като „прозрение“), което възниква спонтанно, без видима рационална обосновка и подкрепящи данни или с недостатъчни такива. Хората често я описват като „шесто чувство“ или „вътрешен глас“, който насочва към определено решение, когато наличната информация е непълна или несигурна и което независимо дали след това са последвали или не са последвали – в ретроспекция се оказва правилното за тях. Преживяването е много особено – дори може да се каже в някаква степен мистично. Защо това е така и на какво се базира – ще пиша по-надолу.
Какво представлява всъщност интуицията? Ще започна от научната база както винаги преди да преминем към по-алтернативните обяснения.
Какво е интуицията от научна гледна точка?
1) съвременната когнитивна наука разглежда интуицията не като нещо мистично/езотерично или божествено, а като резултат от несъзнавано, автоматично разпознаване на модели/патерни, което е плод на натрупания ни житейски опит. Това обяснение стъпва на множество добре установени с изследвания факти и данни като например:
– двупроцесния модел на мислене на Даниел Канеман за система1 и система2, която постулира, че има 2 системи в мозъка ни – първата, която е несъзнавано, автоматична и емоционално базирана и работи много бързо; втора, която е преднамерена, рационално-логически базирана и съзнателно контролирана. Повече за идеята за съзнаваното и несъзнаваното като две отделни системи можете да прочетете в статията ТУК.
2) имплицитното учене и имплицитна памет – тук има множество изследвания от всякакъв тип, но ще дам само кратки примери – при опитни шофьори – те изпълняват сложни маневри автоматично, интуитивно, без да влагат никаква съзнателна мисъл, координирайки информацията от зрението спрямо движенията на ръцете и краката. Това важи и за всякакви усъвършенствани моторни последователности – при всеки професионален спортист например. Но важи и за езика и речевите модели – изследвания демонстрират, че хората могат да усвояват граматически правила на измислен, изкуствен език без съзнателно да са учили, да знаят камо ли пък да могат да формулират самите правила, които спазват – абсолютно автоматично и интуитивно.
За имплицитната памет и другите видове памет може да прочетете повече в статията ТУК.
3) Разпознаване на модели вследствие на експертиза – изследванията с шахматисти показват, че те не разглеждат всички възможни ходове, а автоматично, тоест несъзнавано/интуитивно разпознават шаблони в конфигурацията на фигурите на дъската и разглеждат само полезните/смислените ходове. Което се дължи на хиляди часове и десетки хиляди игри опит и обратна връзка от миналото.
От друга страна дете или възрастен човек, който тепърва учи шах – минава през много повече възможни ходове, въпреки че не са полезни, нито оптимални, защото нямат натрупана тази база от данни (минал опит), чрез който да се ориентират по-бързо и да разпознават модели/патерни.
4) Разпознаване на модели без експертиза – в изследвания с избор на карти от различни тестета без никаква информация за правила, наличност и прочие – с течение на изборите – тялото започва да реагира по различен начин спрямо дилемата кое да изберат (измерено през кожната проводимост). И това се случва подсъзнателно/автоматично, но освен това започват да избират на база тези реакции без да го осъзнават, тоест подсъзнателно възприемат кое тесте от карти е по-рисково и неблагоприятно за тях (и в този експеримент наистина е така, тоест не е погрешно, ирационално възприятие/интерпретация на произволност, а истина).
5) Невробиологична основа: активността във вентромедиалия префронтален кортекс (vmPFC) корелира с взимането на решения на база субективни, емоционални, несъзнавани сигнали, а инсулата е свързана с усещането за „чувство в стомаха“, което ти казва правилното решение. Невроизобразителните методи демонстрират, че при интуитивни решения тези мозъчни структури се активират преди мозъчните зони свързани с рационалното мислене и анализ.
Вероятно емоционалните реакции, асоциирани с минали преживявания се превръщат в телесни маркери (gut-feeling, вълни, тръпки, стягане и други усещания), които несъзнателно действат като сигнали за ползи или рискове, тоест за потенциално добри или лоши решения.
Научният консенсус е, че интуицията се базира изцяло или поне отчасти на множество несъзнавани процеси – бързо разпознаване на предишни патерни, имплицитно учене и телесни–емоционални маркери, подкрепени от специфични мозъчни структури. Тя е еволюционно и когнитивно валиден механизъм, който допълва аналитичното мислене, особено в условия на несигурност и недостиг на информация.
Всичко това е свързано с няколко по всяка вероятност напълно или поне частично валидни теории и идеи:
– теорията за предсказващото кодиране – че мозъкът непрекъснато генерира, а впоследствие и обновява модели на средата/света, а интуицията (интуитивната реакция) са ситуациите, когато предварителната прогноза/очакване съвпада със стимула, което премахва нуждата от допълнителна обработка и съответно преживяването е като „прозрение“. Повече за предиктивното кодиране като механизъм на работа на мозъка – може да прочетете ТУК.
– въплътената когниция – идеята, че тялото и мозъка съхраняват миналия опит и реакциите свързани с него и често ни изпращат сигнали бързо преди да се ангажира изобщо съзнанието;
– флоу/flow състояния, при които сме напълно ангажирани, а реакциите и решенията се случват автоматично/интуитивно и се оказват оптимални и успешни.
Еволюционната база пък се изразява в това, че представителите на вида, на които тези процеси са им се отдавали и са ги реализирали по-успешно – са предавали гените си и съответно с времето тези способности са се запазвали или дори увеличавали, тоест накратко това са адаптивни евристики за бързи решения.
Дори изкуствения интелект – системите използващи изчислителния модел невронни мрежи често взимат решения чрез имплицитно разпознаване на патерни, без „анализ“ от рационален (човешки) тип – аналогично на човешката интуиция.
ОБАЧЕ личното ми мнение на база всичко, което знам и преживяването ми обаче е, че тази перспектива не дава пълната картина и че не става дума само за несъзнавано асоцииране, въпреки че това със сигурност е фактор и влияе и съществува, но че има и друго. Защо? – ето няколко аргумента:
1) генерирането на чисто нови идеи – следвайки ограничената научна перспектива, че интуицията е несъзнавано разпознаване на патерни – не би трябвало да има как да разпознаем вече срещани, запаметени несъзнавано модели, защото никога не сме ги срещали досега и са чисто „нови“ открития. Също така често интуицията прескача граници между различни сфери (наука, изкуство, спорт, философия и т.н.), което все пак би могло да се обясни по някакъв научен начин, но отново е трудно.
2) синхроничните събития (по Юнг), при които две събития без видима причинно-следствена връзка се случват, така че да насочат интуицията в определена посока, което всеки е преживявал, но научните модели на вероятности и предиктивно кодиране не могат да обяснят.
3) субективно преживяване – повечето хора биха казали, че чувството за прозираща интуиция не се свежда до успешно предсказващо кодиране (въпреки че и то съществува) и че те са качествено различни преживявания. Това е и моето преживяване – че понякога е прогнозно предвиждане (където умът ми навързва нещата, прави рационален анализ съзнателно и несъзнавано и съм доста сигурен, че най-вероятно Х), а друг път се усеща по много по-дълбок начин отвъд рационалността и логиката и това се потвърждава и от факта, че в някои от тези ситуации – няма как да знаеш рационално и логически, тъй като конкретния въпрос/ситуация е отвъд възможностите на ума (ще дам примери по-надолу).
4) преживявания около смъртта, които са добре документирани (има такива свидетелства от стотици и дори хиляди хора), при което по време на тях съответния човек достига до знания, които не са могли да имат по никакъв друг начин. Има страхотна книга на тази тема с докторът изследвал стотици хора с преживявания около/от смъртта и върнали се към живота (LINK).
5) При прием на психеделици/халюциногени (но не наркотици), както и при използването на трансперсонални терапевтични методи или екстремни условия (животозастрашаващи и прочие) – хората често съобщават за силна интуиция и яснота, която не идва от логиката и рационалността, а често дори им противоречи, тоест ги насочва в различна посока от тях.
Ще приведа и някои конкретни примери, каквито има множество:
1) Курт Гьодел – брилянтен математик говори за връзката между интуицията и как математици често усещат/интуитивно стигат до заключение преди да имат формални доказателства, тоест на база интуицията си стигат до идеи, които чак след това доказват/обосновават рационално и се оказват истина.
2) Айнщайн и общата теория на относителността – чрез въображение и мисловен експеримент стига до идеята за еквивалентност между гравитация и ускорение, а чак 5-10 години след това оформя уравненията, които описват това заключение.
3) Менделеев получава оформлението на Менделеевата таблица на сън, където елементите се подредили (както трябва), както наистина се подреждат в таблицата. Включително предсказва съществуването на непознати до този момент елементи и оставя празни места за тях и впоследствие десетки години по-късно се откриват въпросните елементи.
4) Волфганг Паули на базата на интуитивно усещане за „липсваща“ енергия формулира същестуването на частицата неутрино, която получава експериментално потвърждение над четвърт век по-късно.
Примери от моя живот и практика:
1) пример с клиент млад мъж, при който имам усещането, че биологията на организма му въобще не е наред и конкретно с един биомаркер и настойчиво го насочвам към изследвания и се оказва точно така – множество биомаркери не са в добри стойност, а единият конкретен е изключително завишен до степен на състояние със специално обозначение в медицината.
2) решението ми първо да се занимавам с покер още когато бях на 19г.;
3) решението ми да се занимавам с психология впоследствие;
и двете имаха силно интуитивен компонент (в комбинация с умозрителния, който също присъстваше и даваше подплата и сигурност на решенията).
4) често по време на сесия получавам усещане какво трябва да направим – да отидем към някой конкретен спомен или определена тема и обикновено когато го последвам се оказва ключово и продуктивно (невинаги успяваме, защото може да има силни съпротиви или други бариери и го оставям за по-нататък).
5) има клиенти, с които просто усещам, че ще се получава работата колкото и да е трудно и предизвикателно и обикновено е така (ако работим)
6) има хора, за които просто съм сигурен, че след първата/втората сесия няма да дойдат, въпреки че уж сме се разбрали да работим заедно (и често става точно). И докато това може да се обоснове научно сравнително лесно – има хора, при които дори още преди да сме се видели като сме се чули или са ми писали за първа сесия – имам усещането, че може да не дойдат и често се случва точно така, въпреки че дори не съм ги виждал – просто като усещане и „енергия“, а вероятно и като несъзнавано разпознаване, че имат колебания и несигурност по отношение на консултацията със специалист, тоест този пример също е смесен между интуиция и умозрителност.
Все пак признавам, че в тази точка има примери, в които невинаги се случва така, тоест изключения, погрешни предвиждания.
Както казах и преди това – това усещане и преживяване (за интуиция) се различава от чисто умозрителното, формирано на база хипотези и вероятности, сякаш е отвъд него, чувства се по различен, по-дълбок начин. Но също така двете не се изключват и често присъстват и двете и тогава ми е по-лесно да се доверя и да действам спрямо тези усещания, тоест когато интуицията и рационалния анализ включително несъзнаваното разпознаване на патерни съвпадат. Но когато не съвпадат е значително по-трудно човек да се довери на интуицията си – нещо, което се опитвам да правя все повече.
Предвид всички тези аргументи и примери сега ще разгледам една по-отвъдна перспектива за интуицията:
Интуицията от духовна и метафизична гледна точка:
през тази перспектива интуицията се разглежда не просто като вътрешно усещане, а като реален канал за приемане и предаване на информация в универсалното информационно поле (полето на съзнанието). В тази категория могат да попаднат множество идеи/теории – всякакви идеи за общо съзнание и вселената като информационно поле (колективното несъзнавано на Юнг; вселената като симулация на общо съзнание на Томас Кембъл; морфичните полета на Шелдрейк; Акашови записи).
Макар и спекулативно някои хора предполагат, че интуицията отразява „квантово“ свързване/заплитане (на съзнанието) отвъд времето и пространството, което стъпва на феноменът на квантова заплетеност във физиката (quantum entanglement).
Съответно ако светът/вселената се възприема като резултат от общо съзнание и налично универсално информационно поле, то интуицията може да се разглежда като достъпването на това поле. Но остава практическият въпрос:
Как да се свързваме с интуицията си и как да следваме интуицията си:
Можем да започнем да се свързваме с интуицията си като практикуваме следните практики:
1) практикуване на медитация в различни нейни форми– първо насочена концентрация/еднонасоченост; след това отворено наблюдение – класическа зен медитация на наблюдаване и непривързано пропускане на мислите; и накрая стигане до преживяване за недуалност (отпадане на разделението между обект и субект).
Но също така и по по-неортодоксални форми като например: отправяне на въпроси към подсъзнанието или информационното после и притихване и чакане на отговор; използване на визуализации, символи, молитва и прочие.
2) смиряване на егото и притихване на ума и особено на егоцентричния мисловен поток (активността на Default mode network – мрежата на режима по подразбиране/на базовия режим, тоест егото), което се случва предимно в медитация, но и чрез ангажиране с други хора от не-егоцентрична гледна точка и стремеж, потъването в дейност (флоу състояние на поток). Приемане на собствената ограниченост, малкост, погрешимост и несъвършенство.
3) свързаност с тялото, така че да можем да усещаме, когато нещо в нас се променя и в каква посока/как, за да можем да определим дали е плод на страх, на силни желания или на „отвъдно“/трансцендентно усещане за интуиция и истинност.4) познаване на себе си, защитните механизми, когнитивните изкривявания, моделите и тенденциите, които имаме и ни накланят в определена посока по отношение на мислене, чувстване и действие. Познаване на страховете ни и как ни влияят, както и на желанието за контрол и стратегиите, които ползваме.
5) водене на дневник на вътрешните послания и особено на моментите, в които успешно сме достъпили интуицията си – какво сме направили, как сме се чувствали, какви условия сме създали, че да се случи, за да можем да се опитваме да ги репликираме отново и отново и да достигаме по-често до тях. Като отново най-важното е различаването кога са от собствения ни егоцентричен поток на съзнанието и кога са от по-отвъдно място.
Също така и накъде са ни водели интуитивните усещания и дали сме ги последвали и съпоставката впоследствие с резултатите – дали са били „правилни“ и е имало полза от тях (независимо дали сме ги последвали или не), за да видим успеваемостта им (ако изобщо успяваме да ги идентифицираме, което също е доста трудно, включително за мен).
Както и да сме нащрек за повтарящи се патерни на съвпадение на привидно случайни събития като все пак едновременно имаме критичност, че може да е просто съвпадение. Иначе има шанс да залитнем в посока психопатология свързана с хиперкаузалност – налудности, обикновено при диагнози в шизофренния спектър, например – хората с параноидна шизофрения, когато засекат непознат човек на 2 места (а понякога дори веднъж) и смятат, че ги следи и е агент на тайните служби и прочие. Така че не всяко съвпадение е „знак“ от вселената, нито всяко променено усещане е интуиция и е добре да сме здраво заземени в консенсуса за научна реалност, но все пак отворени за по-големи идеи.
А сега ще се спрем на свързан въпрос:
Как да различаваме интуицията от егоцентрични наличности?
Това е изключително трудно, но с времето/практика може да се постигне в някаква степен. Най-честите егоцентрични наличности, които пречат на достъпването на интуицията или следването на нейните сигнали са:
1) страхът и производните му контрол/перфекционизъм в стремеж към 100% сигурност и предвидимост. Страхът е базова емоция, чието предназначение е да ни защити от реална или предполагаема/въображаема заплаха. Перфекционизмът, контролът и страхът от неопределеност отхвърлят интуитивни и експериментални решения, защото изглеждат рискови, страшни и не гарантиращи успех. Интуицията е свързана с несигурност, неопределеност, непълнота на информацията, а следването ѝ съответно с доверие/вяра и риск, а желанието за контрол (вследствие на силния страх) ни кара да не се доверяваме на такива сигнали и послания, защото его умът иска пълна сигурност и 100%-ови гаранции.
2) силните желания и амбиции и съответно прилежащите им пожелателно мислене и свръхувереност – когато много искаме нещо, както и когато сме убедени, че „вече знаем всичко“, че ще се получи със сигурност – затваряме сетивата си за усещания и обратна връзка, които се различават от желаните от нас его-идентификации с нагласи и решения. Пожелателното мислене изкривява преценката ни в посока приемане за истина на онова, което силно желаем да е такова независимо от обективните факти/реалността и сигналите.
3) егото и защитните механизми като рационализация, проекция, отричане и много други (за които можете да прочетете ТУК) – всички те заглушават/замъгляват/изкривяват вътрешния глас като го преформатират и пренасочват през егото. Когнитивни пристрастия (отново свързани с егото и механизмите на его-ума) – закотвяне, status quo bias, търсене на потвърждение и много други такива склонности на ума, които изкривяват начина, по който интерпретираме (и изобщо филтрираме) информацията и заглушават интуицията. За тях повече може да прочетете ТУК.
Не по-малко трудно от достъпването на интуицията е следването ѝ – действията вследствие на решенията, към които ни води. Някои от причините за това са: отново страхът и несигурността, но също така:
– нежелание за отклоняване от предварителна идея и план – фиксиран майндсет (нагласа на ума) по отношение на нещо или фиксирана идентичност изобщо – когато сме твърде статични в идентичността си и вярванията ни за способностите и качествата ни – тогава трудно можем да излезем от релсите на коловоза и съответно дори да имаме интуитивни усещания – не можем да ги последваме, а може дори действията, към които водят да се възприемат като заплаха за идентичността.
– интелектуална арогантност – отхвърляне на всичко, което не се основава на логически, рационален анализ или доказателства, което отхвърля и интуитивните усещания вместо да ги разглежда като допълнителен източник на информация.
Нужда от социално одобрение – егото иска да се предпази от отхвърляне и критика и затова сме склонни да избираме да се придържаме към консенсусни възприятия и решения, които лесно можем да обосновем пред другите отколкото да действаме спрямо странни идеи или вътрешни усещания.
Замърсявания от миналото – егоцентричен фокус върху миналото и минали случки и резултати включително травматични или просто силно разочароващи. Интуицията работи най-добре в настоящия момент и с отворено съзнание; фокусът върху миналото пречи да забележим новите сигнали тук и сега.
Колкото повече познаваме себе си и въпросните универсални или лични механизми и колкото повече се изчистваме от тяхното влияние – толкова по-лесно, по-често и по-силно можем да се свързваме с вътрешноприсъщата ни интуиция. Чрез системно наблюдение на нашите егоцентрични нагласи и целенасочена работа върху тях, неидентифицирането с тях, както и разобуславянето на обуславянията, които сме придобили в живота – можем да освободим пътя за по-чисто и ясно интуитивно възприятие.
Как да познаем интуицията?
Интуицията работи най-добре, когато сме отворени към нова информация, а няма как да сме отворени към нова информация, ако се чувстваме заплашени (имаме силни страхове и притеснения). Същото важи и за следването на интуицията – да можем да експериментираме свободно, когато можем да си позволим да поемем дадени рискове без преживяване на вътрешна драма за успех или провал.
Интуицията идва без емоционално пристрастие, докато страхът, силните желания и останалите его базирани емоции са пропити с емоционален заряд – страх, копнеж/амбиция, гордост, нужда от одобрение и т.н. Следователно когато има силен емоционален заряд – най-вероятно не говорим за интуиция.
Страхът насочване към избягване (на реални или въображаеми заплахи), пожелателното мислене ни кара да игнорираме факти, които противоречат на надеждата ни, а интуицията е по-безпристрастна в това отношение и не е свързана със силни емоционални реакции. Тя е като тихо, спокойно, вътрешно знание или усещане вътрешно „знаене“ на правилното, а не като силни усещания на предупреждение или прекомерен оптимизъм.
Страхът насочва към негативни сценарии от типа „какво ако…“, пожелателното мислене пък насочва към фантазии за успех, а при интуицията липсва дълъг вътрешен монолог – тя идва бързо и се усеща мигновено дори за кратко, при което после бива заглушена от всички останали споменати съдържания. Разбира се мигновеността се отнася и за импулсите и импулсивните решения също, но отново – качествено откъм осезаемост преживяването е тотално различно.
Интуицията възниква спонтанно и неочаквано, появява се за секунда още преди да сме започнали логическият анализ и да сме ангажирали мозъчната си кора – като мигновено усещане/реакция. Често дори самото ангажиране с разума директно преди да сме се опитали да усетим интуитивно заглушава достъпването ѝ. Разбира се рационалния анализ е чудесен инструмент, но е още по-добре ако преди или след като го направим се опитаме да обогатим основата за решенията си и чрез интуитивния подход и ако двете съвпада – чудесно.
Страхът/тревожността (когато не е непосредствена, реална заплаха, за която да се погрижим) е свързан с бъдещето и се базира на миналото (преживяно или наблюдавано), пожелателното мислене също е насочено към бъдещето, докато интуицията излиза в точния момент за кратко и често я пропускаме във вихъра на целия ментален, егоцентричен поток (вътрешни стимули) и външни стимули. Затова е важно да притихваме вътрешно (а и външно), да смълчаваме ума в медитация, за да долавяме по-лесно фините усещания.
В заключение: интуицията е ценен вътрешен ресурс, който ни помага да вземаме решения при несигурност, но за да я използваме правилно, трябва ясно да я разграничим от останалите егоцентрични наличности. От духовна гледна точка интуицията е мост между обикновеното човешко съзнание и по-широко, универсално информационно поле, независимо как го наричаме. Чрез вътрешно наблюдение, логическо тестване и практики за осъзнатост на емоциите и притихване на ума – можем да се научим да разпознаваме нейния глас и да се доверяваме на това тихо, но мъдро вътрешно знание, тоест да достъпваме данни от реалността недостъпни за аналитичния ум.
Като разбира се няма нужда да противопоставяме рационалния ум и интуицията – можем да ги съвместяваме и да използваме и двата инструмента в комбинация.
Аз самият не успявам винаги да я достъпя, нито ако я достъпя да я последвам, но продължавам да се опитвам, тъй като съм прогресирал много спрямо миналото, когато често съм я игнорирал дори когато съм я усещал.