Сексът и сексуалните проблеми от неврофизиологична и хормонална гледна точка

Тази статия ще е доста техническа и ще обясня неврофизиологията на секса доколкото и както аз я разбирам на база научни трудове по темата, така че ако си търсите леко четиво – пробвайте нещо друго на сайта ми или някъде другаде.

Нормалното сексуално функциониране е свързано едновременно както с множество физиологични процеси у индивидите, така и с психологическото им състояние.
Въпреки важността на сексуалното функциониране за нас хората, то не е изцяло изяснено от научна гледна точка нито при мъжете, нито при жените, защото е изключително комплексно дори само от неврофизиологична гледна точка, което ще разберете сами след малко.
Множество физиологични фактори допринасят за сексуалния отговор и съответно за сексуалните дисфункции:
1) Хормонални проблеми, особено свързани с половите хормони (женски – естрогени и прогестини и мъжки – андрогени);
2) Активност и добро синхронизиране и превключване на симпатиковия и парасимпатиковия дял на автономната нервна система (два по принцип противоположни дяла – повече за тях ТУК и ТУК);
3) Сензомоторни неврални пътеки, включващи компоненти и на соматичната нервна система, и на автономната;
4) Невротрансмитери и невромодулатори;
Допълнително усложнение е, че всеки от тези фактори може да има различна роля в отделни етапи на сексуалните действия, както и различни такива при двата пола.
Като цяло невроендокринните аспекти на сексуалния отговор са по-добре разбрани при мъжете отколкото при жените, така че за части от изложеното по-долу ще пояснявам, че се отнася със сигурност до мъжете и че не е сигурно спрямо жените, когато това е така.

Проблеми в сексуалното функциониране могат да възникнат при нарушения във всеки от горните 4 аспекта. Ще спомена първия (защото може да има отношение към психиката в по-крайни варианти и има отношение към втория) и ще се фокусирам най-вече върху втория, тъй като вероятно е най-честият и има най-голямо отношение към психологията (най-психогенния от всички така да се каже), а третия и четвъртият няма да разглеждам.

1) Хормоните на половите жлези – половите хормони играят безспорна роля в сексуалното функциониране при всички животни, но при хората тяхната роля е много по-фина и сложна и освен това разминаваща се при двата пола.
За да функционира нормално сексуално човек, от който и да е от двата пола, е необходимо да има здравословни нива на мъжки и женски полови хормони в добро съотношение едни към други, защото те работят в синхрон в организма с цел поддържане на нормални сексуални функции, но в различно разменено/обърнато съотношение при двата пола. При всеки от двата пола, освен основните за пола хормони (мъжки или женски), важна функция за сексуалното желание играят и половите хормони на другия пол (които също има налични във всеки от нас, само че обичайно в много по-ниски нива отколкото тези на собствения пол):
При жените дефицитът на мъжките полови хормони (андрогените) (спрямо средните нормални нива) е свързан с наличието на намалено сексуално желание, а увеличаването им медикаментозно води до повишаване на сексуалното желание.
При мъжете с дефицит на естрогените също се наблюдава понижено сексуално желание, а при медикаментозното им повишаване това води до увеличаване на сексуалното желание.
Най-високото възможно ниво на сексуална възбудимост е свързано с едновременното действие и на двата противоположни вида сексуални хормони (андрогени/мъжки и естрогени/женски). Важно е оптималното съотношение на тези хормони: при мъжете – високо ниво на мъжки и по-ниско (но не прекалено ниско) ниво на женски; както и обратното при жените – високо ниво на женски хормони и по-ниско (но не прекалено ниско) ниво на мъжки, което е и обичайното при липса на проблеми.

Възможно е и дисбаланси в хормоните на други жлези да влияят на сексуалните функции – не е задължително да са само половите, но те са от основно значение за половите функции (и затова ги наричат така).
Не че не е възможно хормоналните нарушения да са породени от психологически проблеми (прекомерен стрес и напрежение), които водят до завишена секреция на кортизол (хормон, освобождаван при стрес и опасност), който от своя страна намалява нивата на тестостерон (което води до намаляване сексуалното желание и при мъжете и при жените), но за да се стигне чак до такива крайности, по всяка вероятност положението дълго време е било много тежко. Това би се видяло в резултатите от изследванията на тестостерона (или естрогена).

2) Симпатиков и парасимпатиков дял на автономната (вегетативната) нервна система – множество изследвания показват значението им за сексуалната дейност. (За автономната нервна система и функциите на всеки от двата дяла може да прочетете ТУК.)
Двата дяла имат противоположни функции и се превключват един друг според потребностите на организма в средата – симпатикусът се включва при напрежение, стрес и опасност (или леко вълнение – в случай на секс), за да приготви тялото за справяне със заплахата, а парасимпатикусът се включва при липса на опасност с цел възстановяване на силите и на организма.
При сексът за първоначалното вълнение и желание за секс (психологическа възбуда, субективно желание) е необходима известна активация на симпатиковия дял (1-во превключване).
Но за приток на кръв към половите органи е необходима активация на противоположния парасимпатиков дял (2-ро превключване).
Въпреки че е нужно и двaтa да са активирани едновременно, все пак е необходимо парасимпатиковия дял да е по-доминиращ (по-активен) спрямо симпатиковия, за да се случи ерекцията (или еквивалента при жените). Казано просто, човек трябва да е достатъчно отпуснат и спокоен, а не разтревожен, напрегнат, стресиран и стегнат (защото това води до прекалено голяма симпатикусова активация с цел бягство или борба с опасността и стеснява кръвоносните съдове в крайниците, за да може при получаване на рана да не загубим много кръв), или в еволюционния ни контекст – ако видиш тигър или отровна змия, то да получаваш ерекция (или еквивалента при жените) не само че не е особено полезно, но дори може и да ти попречи да бягаш или да се биеш (тоест да оцелееш). Така че не е чудно, че вследствие на психологически стрес тялото може да изпадне в такова състояние – и тогава ерекцията или еквивалента при жените е буквално невъзможен.
Това, че активацията на ерекцията (която се случва на ниво гръбначен мозък – доста ниско в нервната система) може да бъде потисната/отменена от главния мозък се основава не само на данни от изследвания, но и на истории от реалния живот.

Ако това изглежда сложно –  така е, това е изключително комплексен процес, чието обяснение и изобщо възможност за наличието му са все още донякъде в рамките на теоретичното и няма 100% консенсус между учените за това как се случва на практика, на ниво механизми в тялото и нервната система.
Все пак се предполага, че това става като всеки от класовете полови хормони (мъжки и женски) действа на различен компонент на автономната нервна система, давайки възможност на симпатиковия отговор (психологическа възбуда) и парасимпатиковия отговор (приток на кръв в половите органи) да функционират в синхрон вместо противоположно (както по принцип работят), и че това може би се случва едновременно – и на ниво централна нервна система, и на ниво периферна нервна система. Както и че поради това, за доброто сексуално функциониране е необходимо оптимално съотношение между двата вида полови хормони в отделния индивид по такъв начин, че да активират едновременно всеки от двата дяла, но до различна степен, осигурявайки най-висока степен на сексуална възбуда.

Но това не е всичко, защото сексуалния акт не завършва със сексуалната възбуда (приток на кръв в половите органи на жената или мъжа), а напротив – тогава едва започва (или поне би било добре да е така).
За да се стигне в някакъв момент до оргазъм (при мъжете със сигурност, а при жените предполагаемо също) е необходимо да се превключат активациите на симпатикуса и парасимпатикуса, защото оргазмът (еякулацията) е свързан с доминираща (по-голяма) активация на симпатикуса – тоест по време на акта трябва да се случи постепенно превключване между двете системи от доминиращ парасимпатикус към доминиращ симпатикус като и двете са постоянно активни (3-то превключване).
Смята се, че ако това стане прекалено бързо и внезапно, то резултатът е преждевременната еякулация при мъжете.
След оргазъм обикновено отново се минава на доминиращо парасимпатикова активация – релаксирано, отпуснато състояние (4-то превключване), което впрочем дава възможност на двамата да останат заедно и да се свържат един с друг и да формират двойка, която впоследствие да отглежда децата и да оцелеем като вид (природата е много умна).

Както се вижда целият процес представлява деликатен танц между 2-та противоположни дяла на автономната нервна система и при цялата сложност на всичко това не е изненадващо, че човек може да има сексуални проблеми.
Както споменах, втората подточка е най-силно и директно свързана с психичното – ако си прекалено стресиран, напрегнат, ментално предъвкваш/циклещ неприятни сценарии и т.н. – тялото ти влиза в режим на борба или бягство (за живота/оцеляването ти) и нищо чудно, че не можеш да правиш секс в този момент – има си добри чисто еволюционни причини за това – приоритет е оцеляването пред размножаването/секса.

Ако всичко е наред с ендокринната система – полови хормони (тестостерон, естроген, прогестерон), щитовидни и други, то вероятно проблемите са на психологическо ниво поради прекалено активен симпатикус (пренапрежение, пренавиване, стрес, притеснение и т.н., които могат да са свързани със самия сексуален акт или пък да са пренесени от работа или други сфери на личния живот).
В такъв случай могат да се ползват различни техники от поведенческата терапия (систематична десенсиблизация, парадоксално намерение и наводняване, прогресивни мускулно-телесни релаксации, изместване на фокуса и т.н.).

В допълнение при мъжките екземплиари (не важи само за хората) преди еякулация нивата на допамин и тестостерон са много високи, а след еякулация се секретира пролактин, който осигурява периода между половите актове по време на който не можеш да имаш ерекция отново (този период се различава при различните хора и също така се увеличава постепенно с увеличаване на възрастта като през тинейджърските години е най-кратък).
Но при наличие на различна жена – секрецията на пролактин бива потисната от допамина (очакването и желанието за секс) и по този начин мъжът бива готов отново за секс много по-скоро отколкото иначе би бил със същата жена. Това е реален ендокринен механизъм, който осигурява по-ефективното размножаване и работи не само при нас хората, но и при много други животни.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.