Когато говорим за динамиките в двойките и междуличностните отношения изобщо като за ролеви взаимодействия – не става дума за нещо повърхностно, а точно обратното – за дълбоки модели. Има се предвид повтарящите се взаимодействия, които партньорите разиграват като обикновено това е несъзнавано, но може да е и съзнателно. Те обикновено са плод на техните вътрешни модели и взаимодействието между моделите на двамата, и съответно произтичат от стиловете на привързаност; защитните механизми; стратегии за задоволяване на нужди и желания и други подобни.
Във всяко взаимоотношение има някаква динамика и съответно ролеви взаимодействия независимо какви точно, които можем да мислим като ролеви игри/постановки/сценарии. И те могат да са здравословни/полезни или вредни/нездравословни. Ако са здравословни няма проблем, но когато са нездравословни – разрушават отношенията, отдалечават хората един от друг и водят до взаимно изтормозване и стрес – по тази причина ще се фокусирам върху тях, но все пак накрая ще спомена и здравословни модели, за да имате идея какво значи това и как изглежда.
Ролеви игри – в отношенията винаги има взаимно обусловени роли:
Във всяко междуличностно взаимоотношение – независимо дали е интимно, професионално или приятелско – винаги се разиграват ролеви конфигурации, тоест повтарящи се модели на взаимодействие между членовете на системата. Основният фокус ще са интимните/партньорските взаимоотношения, но всичко казано може да важи и за всякакви други междуличностни отношения – работни/професионални, приятелски, роднински отношения. Класически такива от психотерапията са: насилник-жертва-спасител; вкопчващ се-избягващ и други подобни, но ще формулирам и други роли и ролеви интеракции, например –изоставен-отхвърлен; неуважен-изоставен; взаимна конкуренция; можещ-не можещ и знаещ-незнаещ и други, които са разпространени, но рядко биват описани.
В рамките на една и съща връзка няма само една ролева игра (един шаблон на взаимодействие), а множество такива с прилежащите им роли, които се сменят, въртят, наслагват или да се активират различно в зависимост от контекста, темата или емоционалния заряд. Тези роли не са фиксирани, а се активират контекстуално, често несъзнавано, и могат да се сменят дори в рамките на един и същи контакт/ситуация/взаимодействие. Може в 80-90% от времето да сте в здравословна динамика, но 10% от времето да е много токсична и това да разрушава връзката толкова много, че през останалото време да не могат да се поправят щетите.
Проблемът не е само в самите роли, когато са дисфункционални/вредни/нездравословни, но и в това, че се възпроизвеждат несъзнателно (като добре заучен танц и танцови стъпки), тоест в липсата на осъзнатост, което би дало възможност за промяната им. Вместо това хората често приписват поведението си изцяло като отговор на другия човек и неговото поведение, който също приписва причините за своето поведение на първия и се получава омагьосан кръг/буксуване.
Защо във всички отношения съществуват ролеви взаимодействия?
Когато двама (или повече) души влязат в контакт, възниква фундаментален въпрос – как да се държат един спрямо друг? Всяко поведение е свързано с позиция, отношение, очакване, желание, нагласа и нещо трябва да навигира взаимодействията ни. Ролята е начинът, по който организираме поведението си спрямо другия, което пък е плод на отношението ни спрямо другия, нагласата към него/нея и взаимоотношението изобщо, нашите съзнавани и несъзнавани цели, желания и очаквания. Следователно ролите и ролевите взаимодействия са неизбежни, защото всяка връзка има нужда от структура, която да организира поведението, емоциите и очакванията между двама души.
Чрез ролевите взаимодействия се възпроизвеждат се утвърдени вътрешни модели (обикновено идващи от детството и семейната среда, както и предишни отношения):
1. свързани са с базисните ни вярвания (дали съм стойностен или не; дали съм достатъчен или не; дали заслужавам любов/грижа/внимание или не; дали се чувствам сигурен или несигурен, отхвърлен или приет; предаден или не; уважен или не);
2. отношенчески модели идващи от семейството – според това как всеки от родителите и значимите фигури в детството, които са присъствали (баба, дядо, брат, сестра, чичо, леля, учител/и и връстници) са се държали с нас, както и помежду си. Тези модели стават шаблон за по-късните ни отношения и взаимодействия и особено за най-близките такива, тоест интимните. И това е напълно логично – откъде един възрастен човек, който преди това е бил малко дете ще знае как се предполага да се държат хората като възрастни в отношения? – не идваме с това знание вградено по рождение, а го научаваме от средата, която за детето е домът, в който е израснало и всичко това се отпечатва в някаква степен в него. В този ред на мисли връзките в зрелия живот често са сцена, на която се разиграват роли, които са повторение на вътрешни сценарии.
Ролите регулират различни измерения/континууми на взаимоотношението според нуждите:
– близост-дистанция (дистанциращия се увеличава дистанцията, тоест намалява близостта, а преследващият скъсява дистанцията/увеличава близостта);
– контрол/сила/власт – кой определя повече и кой се съобразява повече;
Следователно ролите са свързани с регулацията в отношението и емоционалната саморегулация на всеки от участниците.
Ролите често имат защитна функция, регулираща емоциите функция и стратегия за задоволяване на нужди:
– дистанцията защитава от емоционална близост и се избягва уязвимост (и потенциално отхвърляне), тоест близостта плаши -> защитаване и емоционална регулация чрез дистанция;
– сърденето защитава от проява на уязвимост и емоционално отваряне, тоест да сподели какво го/я е наранило или от какво има нужда от другия (внимание, грижа, прегръдка и т.н.)
– уж „не можещият“ регулира/контролира/поддържа връзката чрез своята зависимост от другия;
Освен това ролите дават предвидимост, а хората често предпочитат нещо неприятно, но предвидимо и познато отколкото нещо непознато, защото подсъзнателно възприемат познатото като безопасно, а непознатото като заплашително и опасно – както се казва „избираш дявола, който познаваш“. Може да се каже, че ролевите взаимодействия (дори конфликтните) стабилизират връзката – дават стабилна основа, която е предсказуема и на която да стоят отношенията. И често в терапия независимо дали се работи само с единият партньор или и с двамата – когато ролевите взаимодействия започнат да се променят – връзката се дестабилизира (защото ролите са станали част от регулацията на отношението, емоциите на участниците или са стратегии за постигане на определена цел, например задоволяване на дадена нужда). Затова е важно първо да се разбира динамиката, причините за нея и да се пипа леко и всички да са насяно и да подготвени за очакваните сътресения. Неслучайно ролите, които хората играят са взаимно допълващи се – ко-конструират се, тоест за всеки танц по двойки е нужен партньор и единият няма как да го постигне сам:
Тревожният партньор подхранва дистанцирането на дистанциращия, както и дистанциращия се подхранва несигурността на тревожния.
Контролиращият създава нагаждащият се (който в някакъв момент ще стане бунтуващ се), както и подчиненият подхранва налагането на налагащият се.
Сърдитият или обвиняващият създава/подхранва вината на виновния, както и виновния дава послание на другия да бъде обвинен.
Другият, както и ние самите сме безкрайно сложни същества, а в ежедневието практически имаме нужда да функционираме ефективно и бързо, тоест от съкратен модел на реалността (включително и на другия), който да опрости сложността и съответно от рамка/структура, което позволява да взаимодействаме лесно и бързо с много хора. Например: „мога да се доверя на този човек“, „с този човек трябва да внимавам“, „с този човек сме на противоположни гледни точки и се борим/сме в конфликт“ и други подобни = намаляване на комплексността на задачата на социалните взаимодействия и отношения.
Ролевите взаимодействия не са патологични сами по себе си, а са естествен механизъм за структуриране на взаимодействието, намаляване на сложността, регулиране на емоциите, задоволяване на нуждите, регулиране на близостта, разпределение на властта, защитни стратегии, опит за получаване на сигурност – чрез възпроизвеждане на познати несъзнавани модели. Конкретни роли и взаимодействия обаче могат да бъдат вредни/токсични, така че нека разгледаме някои от тях:
Често срещани нездравословни ролеви сценарии в отношенията:
насилник – жертва – спасител (за тях предстои подробна статия);
родител – дете, отговорен – безотговорен;
преследващ – бягащ/отдръпващ се, търсещ близост – емоционално недостъпен;
перфекционист – недостатъчен, критик/обвиняващ – защитаващ/извиняващ/оправдаващ се, засрамващ – защитаващ се от срама;
дистанциран – провокиращ реакция чрез недоволство, обвинения, критики и т.н.
взаимно обвиняващи се;
сърдещ се – извиняващ/оправдаващ се;
ревнуващ – ревнуван;
тестващ другия и любовта му/ѝ – доказващ се;
разочарован – разочароващ, идеализиращ и после обезценяващ – разочароващ;
доминиращ – подчинен, налагащ – отстъпващ/нагаждащ/потискащ се;
контролиращ – бунтуващ се (може да е открито или прикрито/завоалирано);
пасивно агресивен – директно конфронтиращ;
отхвърлен – изоставен;
изоставен – неуважен;
рационален – емоционален;
взаимно съревноваващи/състезаващи се;
учител – ученик, знаещ – не знаещ, можещ – не можещ, превъзхождащ – превъзхождан, терапевт – клиент;
И както се вижда – може много лесно да се преминава от едни роли в други и те да се надграждат в течение на взаимодействията в различни ситуации, например – единият тества любовта на другия, при което другият се доказва, но по някое време му идва прекалено много и от доказващ се – става критичен и обвиняващ (или дори агресор), а първият става сърдещ/цупещ/обиден, жертва или пък отвръща също с обвинения (агресор).
Тези роли са взаимно обусловени: няма „жертва“ без „насилник“, няма „знаещ“ без „незнаещ“, няма „изоставен“ без някой, който напуска емоционално или реално.
Освен това те са релационни/отношенчески, тоест – не са задължително личностни – свързани с личността (макар че могат да бъдат и тогава биват наблюдавани повсеместно в живота на човек), а с отношението по принцип (интимно, приятелско, колегиално, шеф-служител и т.н.) като в друго отношение от изброеното – могат да са различни. Също така може с друг човек в рамките на същият тип взаимоотношение да се проявяват съвсем различни роли и взаимодействия. Възможно е дори в същото отношение с един и същ човек през част от времето да са други ролеви взаимодействия и да се въртят няколко – някои, от които здравословни, а други – нездравословни.
Примерни цикли на ролеви взаимодействия:
1.1) преследващ-бягащ/отдръпващ се и емоционално недостъпен-търсещ близост:
преследващият/търсещият близост настоява за близост, разговор, свързване, решаване на проблем -> другият се дистанцира, мълчи, избягва общуване, затваря се -> първият още повече натиска, преследва, търси -> вторият още повече се дистанцира.
Често е свързано със стиловете на привързаност (тревожен и избягващ).
1.2) изоставен-неуважен: чувство на изоставеност и от там забележка/критика или просто забележка критика („не си направил Х; не усещам присъствието ти; напоследък не ми обръщат внимание“) -> възприятие за неуважение и липса на оценяване и от там дистанция или отпор -> чувство на изоставеност и протест срещу това -> още преживяване на неуважение и не оценяване и още дистанциране.
1.3) перфекционист-недостатъчен и критик/обвиняващ-защитаващ/извиняващ се:
единият постоянно изисква/иска нещо, а другият все нещо не е направил или го е направил, но не както трябва и е критикуван хронично.
1.4) насилник-жертва и жертва-насилник – взаимно обвиняващи се, при което си сменят ролите на насилник и жертва един спрямо друг.
1.5) налагащ-нагаждащ се – единият се налага да става на неговото/нейното, а другият все се нагажда, при което може и периодично да се стига до бунт от втория, тоест контролиращ-бунтуващ се, при което открито има бунт срещу прекаленото налагане или пък прикрито саботиране, пасивна агресия и завоалирано правене на пук.
1.6) съревнование между партньорите – постоянно се сравняват кой прави/допринася повече; кой изкарва повече пари; кой е по-умен, по-прав, по-успешен и т.н. Би трябвало да е очевидно, че това не е добър модел на взаимодействие в партньорски отношения и те се превръщат в арена на статусни битки „кой е по-по-най“ вместо да има сътрудничество както би трябвало.
1.7) сърдещ се-виновен/извиняващ се – тук обикновено има емоционално изнудване, при което първият се сърди, цупи, мълчи и наказва чрез дистанция и студенина, а вторият се чувства уплашен и виновен и се извинява и се опитва да възстанови връзката и да поправи нещата, поемайки цялата отговорност за неразбирателствата и проблемите.
1.8) рационален-емоционален – единият настоява за логика и игнорира емоциите, а другият държи на валидирането на чувствата му/ѝ, при което влизат в безкрайни спорове, при което всеки държи на своето и отрича чуждото, докато почти винаги и в гледните точки на двамата има нещо валидно и полезно и нещо неточно/неистинно или вредно; както и че всеки от тях е и донякъде рационален и донякъде емоционален.
1.9) учител-ученик, терапевт-клиент, родител-дете – единият все знае и може повече и поучава другият и го „възпитава“, а другият е в позиция на учене, некомпетентност, безпомощност и т.н.; или единият все се стреми да „анализира, диагностицира и поправя“ другия, да му/ѝ обяснява какво и защо прави и т.н.; или единият все поема грижи и отговорности, а другият все повече избягва такива.
1.10) разочарован-разочароващ – единият все някак си е разочарован от другия, а другият се оправдава, извинява или опитва да компенсира по някакъв начин.
1.11) тестващ-доказващ се – единият постоянно тества другия за неговата/нейната любов, внимание и грижа -> другият се опитва постоянно да се доказва чрез жестове.
1.12) „аз давам повече“ – „ти не ме оценяващ“ – единият или и двамата водят ментална „статистика“ за себе си колко дава, какво жертви, усилия и компромиси прави и чувства, че е направил повече от другия (защото вижда и преживява своите усилия, но не и усилията на другия – на чужд гръб и 100 тояги са малко, но на своя и 10 са много). Съответно всеки чувства своите усилия, но не и чуждите и помни своите жертви, но не и чуждите и се получава погрешно възприятие, а от там недоволство, негодувание и обвинения, а другият се чувства неоценен.
Няма да минавам през останалите примери, тъй като някои от тях са очевидни.
Важно е да се подчертае, че честотата на нездравословни взаимодействия също има голямо значение – едно е да се случва определено такова взаимодействие два пъти в годината, а съвсем различно да е 2 пъти на седмица, което е много по-разрушително, нараняващо, изтормозващо и уморително. Но все пак дори за 1 път на 6 месеца, ако се влезе в много брутална караница или дори физическо насилие, то това също може да е прекалено вредно и разрушително, така че ниската честота не значи, че е приемливо, а е важна и степента на ескалация. А сега да преминем към здравословните модели:
Здравословни ролеви взаимодействия и модели:
Здравословните връзки също имат ролеви взаимодействия, но различни в същината си като те са притежават следните характеристики: те са гъвкави (сменят се според ситуацията), реципрочни – взаимни като и двамата участват; но най-важното – има партньорство – участниците са партньори, тоест един отбор и съответно си помагат, грижат се един за друг, отменят се един друг/заместват се, както и: се основават на любов (в смисъла на грижа един към друг; взаимопомощ; подкрепа, топлина; силна свързаност, но и даване на свобода и автономност).
2.1) взаимна грижа – двамата се редуват в двете роли обгрижващ-обгрижен, а не само единият да е в тази роля; взаимно внимание; взаимно доверяване и оправдаване на доверието; взаимна подкрепа и помощ, но без да се изземват отговорностите на единият или другият и да бъде превръщан в дете, а като бъде насърчаван да е възрастен и да пораства, но все пак има помощ.
2.2) реципрочно даване и получаване – и двамата могат да дават и получават и го правят като не е задължително да предоставят един на друг едни и същи неща, а могат да са различни според различните нужди и техните приоритети на всеки от тях и според способностите на всеки от тях. Не е въпросът да се изпада в изчисления кой, какво, колко дал, а да има усещане за взаимност.
Понякога дори и двамата да дават доста, то все пак човек от егоцентричната си перспектива може да има субективното усещане, че дава повече и неговите усилия и жертви са по-големи и прочие, защото той/тя ги прави и ги преживява, но не преживява жертвите и усилията на другия и затова се получава такъв субективен ефект на „аз давам повече/полагам повече усилия“ – дори когато реалността не е такава или разликата не е голяма.
2.3) партньорство (съдействие, кооперация) – участниците функционират като екип (а не като противници/опоненти) – съотборници са и се подкрепят, помагат си, координират се, общуват и съвместно намират решения на проблеми и поставят цели и планове. Нагласа от типа на „ние заедно“ срещу проблема, а не „един срещу друг“.
2.4) редуване на водене и следване – в здравата, зряла връзка има динамично лидерство – понякога единият води, а понякога другият води, тоест и двамата могат да водят и да следват в някаква степен. Като не е нужно да е по равно (50% на 50%), а може да е 60-40, 70-30 или 80-20, но все пак и двамата могат да влизат и в двете роли според компетентностите, които се изискват или особеностите на ситуацията. Например единият поема решенията и действията в една област, а другият – в друга сфера.
2.5) взаимно разбиране (редуване на разбиран-разбиращ) и валидиране на другия и неговите чувства (редуване на валидиран-валидиращ) – признаване емоциите и преживяването на другия без веднага да го коригираме, омаловажаваме, обезценяваме или заклеймяваме. Важно е да можем да толерираме чувствата на другия дори когато не сме съгласни с тях или не ги разбираме напълно. Ако не разбираме – задаването на въпроси и любопитството към другия помага, за да я/го разберем.
2.6) редуване на уязвим-приемащ – да може всеки от двамата понякога да е я уязвим, а другия да откликне топло и подкрепящо (а не посичащо и критично). Така доверието се засилва, а близостта се задълбочава.
2.7) конфронтация/конфликт-поправка/възстановяване – баланс между рушене и градене или дори повече градене отколкото рушене. Несъгласията, конфликтите, споровете са неизбежни, но въпросът е как се минава през тях – дали градивно или деструктивно. А дори и да е било деструктивно – дали след това има поправка и възстановяване на връзката/свързаността – ако има такива, то връзката се подсилва, а ако няма поправянето/скрепяването след това – отслабва.
2.8) относителен баланс между автономия и свързаност – между заедност и отделност, свързаност и отделеност, така че всеки да е в ролята на самостоятелен възрастен човек, но да имат свързаност.
2.9) поставящ граници и приемащ границите/показващ уважение (и редуване между двамата) – способността на всеки да казва „не“, а на другият да го приема (като разбира се е нужно да си казват и „да“ често, иначе няма как да се случват нещата между тях).
Полезно е да има и игра, игрова нагласа, хумор, закачки, спонтанност във взаимоотношението:
2.10) разсмиващ/разведряващ/забавляващ-забавляван (и редуване между двамата)
Откъде идват моделите на ролевите взаимодействия, които използваме?
Има два типа връзки, които са най-дълбоки и огледални – с родителите (обгрижващите фигури в детството) и с партньора (гадже, съпруг/а), защото същите невронни вериги/шаблони, които биват развити и стават основа на привързаността в детството – след това биват пренасочени/преправени (по време на пубертета), за да бъдат използвани за свързване/привързване и отношения в интимен план. Затова отношенията с родителите и отношенията с партньора вадят най-дълбоки и понякога неподозирани части/пластове от нас и прилежащи на тях реакции, които иначе не проявяваме.
Съответно най-често източник на споменатите модели независимо дали са здравословни или не са семейството (отношенията на всеки от родителите към нас и отношенията между двамата родители) и те често биват репликирани. Разбира се възможно е да попием модели и от други места – от други възрастни хора, от отношения с братя/сестри, от културата/средата.
Здравословната връзка не е липса на роли, а наличие на преобладаващо здравословни такива и свободно движение между различни такива. Проблемът е, че често хората влизат в нездравословни роли/динамики, които рушат връзката, нараняват партньора, пречат на близостта и уязвимостта, настъпват слабите места на партньора и прочие.
Здравословните динамики всъщност често могат да се постигнат като се трансформират нездравите, например:
от сърдене – да се усвои способност за директна комуникация, която пък е свързана със зрялост и уязвимост;
от дистанция да се усвои способност за уязвимост, по-дълбоко/силно доверие и свързване;
от преследване/вкопчване – да се създаде/достигне вътрешен център на стабилност и да се развие умение за оставане насаме и задоволяване на собствените нужди.
В терапия често не решаваме проблеми и не отсъждаме кой прав и кой крив, а асистираме да се осъзнаят тези скрити/несъзнавани, разрушителни динамики, да се разпознават, да се излиза от тях и да се трансформират в други по-здравословни динамики/ролеви взаимодействия, които изграждат здравословно отношение. И когато връзката не се руши толкова активно, то по-лесно се запазва, а когато се добави и градене – тогава става все по-устойчива.
Заключение: всяко взаимоотношение функционира като динамична сцена, в която участниците заемат роли и влизат в повтарящи се модели на взаимодействие (ролеви игри) за регулиране на емоциите, задоволяване на нужди, регулиране на близостта, разпределение на властта, стабилизиране на взаимоотношението или просто защото има такъв семеен модел и се възпроизвежда, защото това е заучил във формиращите години. Често избираме партньор, който е подходящ за разиграването на определени роли, но въпросът е дали са здравословни или не.