Моногамия или полигамия част3 – кое е естествено за хората

След като в предната статия направих доста подробен обзор на човешката и животинската сексуалност по отношение на полигамията и моногамията с всичките и различни подвидове (която може да прочетете на Системи на междуполови отношения – моногамия и полигамия), то тук ще направя някакво заключение на база всичко това. Ако сте запознати с миналата публикация ще е от полза, тъй като доста термини са обяснени там, но не е абсолютно задължително.
Забележка: както ви е станало ясно, ако сте я чели – нещата са много сложни и нееднозначни и няма точен отговор, така че аз ще споделя моето мнение базиращо се на всички данни по темата като нямам претенции да е 100% вярно, тъй като най-малкото няма научен консенсус по темата, така че имайте това предвид и неслучайно съм сложил всичката тази информация в предната статия – за да можете да си направите собствени други заключения на база наличната информация.

Редно е да се каже, че съществуват различни системи на междуполови отношения, които ще наричам още сексуални/репродуктивни стратегии (mating systems) – неща обяснени в миналата статия подробно. Моногамията е една от няколкото системи на междуполови отношения наблюдавана при животните. А това, което прави темата още по-сложна е, че в един животински вид (най-вече при хората) е възможно да се използва повече от една система на междуполови отношения рамките на вида/обществово/групата и това е добре документирано – сред различните общества както в момента, така и в историята на вида ни са били налични разнообразни практики (многоженство, многомъжие, сексуална моногамия, социална моногамия, ендогамия, хетерогамия), тоест диапазона на възможности за междуполови отношения (репродуктивни системи) е изключително богат и широк, но аз ще говоря за преобладаващите най-често срещани тенденции, тъй като някои от споменатите са толкова редки, че няма смисъл да им обръщане внимание (като многомъжието например). Следователно ще има свръхгенерализиране и прекомерен фокус върху някои по-наблюдавани варианти.

Както стана ясно от предната статия в историята на вида ни (както и на останалите животински видове) голяма част от връзките в исторически план са били социална моногамия маскирана като сексуална. Следователно има голяма доза полигамност вкоренена в биологията ни и може да се каже, че в сексуално отношение сме по-скоро полигамен вид, но въпреки този силен биологичен импулс, то социалната моногамия/фомирането на двойка (понякога в комбинация със сексуална моногамия макар и рядко) е била и е преобладаващата форма на обвързаност в повечето култури и общества кроскултурно поне през последните около 10 000 години (а преди това отново са били налични и силно застъпени, но вероятно в малко по-малка степен). И все пак сексът извън двойката е изключително често срещан феномен в повечето общества и в миналото и в настоящето, а за животните е най-нормалното нещо. Важно е обаче и че въпреки тази сексуална неексклузивност, то честотата на бащинство извън двойката при хората хората е сравнително малка (предполагаемо средно около между 3% и 15%) спрямо останалите социално моногамни видове, при които е много по-висока.
Така че ясно е, че сме вид със силна тенденция за формиране на двойка (социална моногамия).

Времевата линия на еволюция на определени анатомични характерстики е отворена за дебат, но изглежда имаме известни отклонения при сексуалния подбор от родствениците ни –големите маймуни (шимпанзетата и горилите), които са полигамни. Въпреки че има много примери за вариации във видовете брак/моделите на брак и извънбрачни отношения, стабилността на връзките и начините по които мъжете са намесени в живота на децата и инвестират в тях, то формирането на връзка е повсеместна черта на човешките полови отношения. Това може да бъде изразено/да приеме израз под формата на многоженство и/или многомъжие, но най-често се наблюдава под формата на серийна/последователна моногамия (която е социална, а понякога, но не задължително е и сексуална) и която ще спомена след малко.
И въпреки това хората не сме точно моногамни… Според някои статистиките в повечето общества моногамията не е нормата (някои цифри стигат до 83% от обществото). Според някои данни около 15-20% от човешките култури са стриктно моногамни, а 80% от ранните общества са били полигамни. Повечето общества в исторически план са приемали наличие на множество системи на междуполови отношения в рамките на обществото например преобладаващата част от хората са практикували социална моногамия, но някои в комбинация със сексуална моногамия, а други – с полигамия.
Моногамията има много плюсове – гарантира партньори за повечето хора, тъй като мъжете и жените са приблизително равен брой и следователно известна удовлетвореност от това (сексуална и психична и следователно по-добро психосоциално функциониране), както и възможността за създаване и отглеждане на деца съвместно гарантирайки, че децата са на мъжа и съответно предразполагайки го да инвестира в отглеждането им (успешно предаване на гените), което улеснява този процес многократно предвид трудността по отглеждането на деца самостоятелно поради безпомощността и дългия период на зависимост от възрастен на децата при нас хората. Има данни, че сексуалните връзки се развиват и запазват в такъв времеви период, че да се подсигури поне раждането и ранното отглеждане на деца преди да се разделят родителите – около 3 години.
Но реалността е, че при хората, както и при други видове, индивидите, които са във връзка (социално моногамни) често имат сексуални отношения с други индивиди (било то тайно или открито) и това е абсолютно логично и смислено от еволюционна и генетична гледна точка – ползите са споменати в предната статия. Така че виждате изначалните проблеми за поддържането на дългосрочни връзки при нас хората.
Според повечето антрополози ние хората не сме предопределени сексуално да сме нито моногамни, нито полигамни, а имаме склонности/влечения/импулси и към двете, а според някои от учените най-важния детерминант на това в коя посока ще отидат нещата е културата ни и социалните норми – какво ще бъде толерирано и насърчавано и какво не (въпреки че очевидно има много изключения на пристъпване на нормите и е ясно, че биологичните импулси също играят силна роля).

Стойността, която придаваме на моногамията е в по-голяма степен културна, социална и обществена отколкото биологична, а „естественото“ състояние на човешките интимни взаимоотношения може да е доста различно от това:
Данни от Америка показват, че въпреки че 90% от хората заклеймяват изневярата като морално грешна, то все пак 30-40% от хората се ангажират в такава, а близо два пъти повече (около 70%) са си мислели за такава. И тази тенденция изглежда сходна на случващото се в останалия западен свят с увеличените свободи.
Тоест ясно е, че сексуално сме по-скоро полигамни, импулс , който понякога се материализира на практика като серийна моногамия – тоест ангажиране в последователни сексуално моногамни връзки с един ексклузивен партньор, докато връзката приключи, след което всеки от двамата се ангажира с друг човек и формира нова двойка в течение на живота и това може да се повтаря многократно независимо от легалния статус/семейното положение (наличие на брак или не).
За мен (и за много изследователи) такава серийна моногамия ефективно представлява полигамия (многоженство и многомъжие), но реализирана последователно вместо едновременно.
Серийната моногамия винаги е била свързана с разводите – където е имало лесни начини за развод (защото в миналото повечето връзки са били под формата на брак – тенденция, която се променя последните десетилетия, но същото важи и за прекратяване на връзките), то там се е наблюдавала серийна моногамия.
Колкото по-лесни разводи (или раздели) – толкова повече и по-често и съответно след това обвързване с нов партньор. Това вероятно е най-разпространения модел на запад последните 40-60 години, но освен това серийната моногамия е била ефективно налична и в миналото поради високите честоти на смъртност на хората и възможността за повторно обвързване след смъртта на предишен партньор.  

Според някои учени в нашия клон на еволюционното дърво нещата са насочени по-скоро към многоженство, но това е спорно. И все пак по-честата форма на полигамия е била и е многоженството – то е било и е социално по-приемливо в исторически план на повечето места в света, освен това има и биологични аргументи – умерения полов диморфизъм и това, че мъжете влизат в пубертета и узряват сексуално по-късно от жените. Някой може да се зачуди как многоженството е приемливо за жените – всъщност е възможно една жена да има по-голяма полза от високостойностен и високостатусен мъж, който дели с друга/и жени отколкото от нискостойностен/статусов, който не дели. Разбира се това невинаги е така.
Исторически цената и рисковете за ангажиране със секс извън връзката са били по-големи за жените и затова мъжете по-често са се ангажирали в такъв. Но сега през 21-ви век с увеличената сексуална свобода на жените (и изобщо на всички), еманципацията на жените, наличието на предпазни средства премахващи риска от зачеване, то нещата се изравняват или дори започват да се обръщат на обратно.

Но истината е, че не сме еволюирали нито за сексуална моногамия, нито за полигамия – имаме прекалено големи разлики в шимпанзетата и горилите. Следователно при всяко положение сме прецакани.
Полигамията със сигурност е заложена до някаква степен в нас и е налична като импулс тук и сега (както и в миналото) като част от животинската ни природа – в някои общества открито, а в други тайно/скрито.

Така че каква е човешката система на репродукция/възпроизводство?  – Ако търсите лесен отговор, вече би трябвало да ви е ясно, че няма да го намерите. Няма общества, при които се наблюдава само едно или друго – в повечето има микс от всичко.
Според някои отговорът е – социална моногамия с наличие на секс извън двойката – тоест белязана от изневери или под формата на серийна сексуална моногамия (което според мен са най-често срещаните тенденции и тези, които ни описват най-добре като вид); според други – сексуална полигамия при наличие на съобразяване със социалната структура; според трети оригиналната ни сексуална/репродуктивна стратегия е близка до тази на шимпанзетата – предимно свободна любов като при боноботата (разбира се това е предположение, макар и основаващо се на някакви научни данни, но според мен това е прекалено небалансирано в едната крайност).
На база данните от генетични анализи се предполага, че има известно превключване от полигамия (предимно, но не изцяло под формата на многоженство) към моногамия преди около 5-10 хиляди години. На теория е възможно с времето да ставаме по-моногамни, ако това са преобладаващите отношения десетки хилядолетия наред, но на практика това не изглежда така – тенденцията към моногамия се обръща – намаляване на браковете, увеличаване на разводите, увеличаване на изневерите и на децата от извънбрачни отношения независимо дали в рамките на двойка или извън нея, тенденцията за намиране на нов партньор след няколко години (или дори по-кратко с тенденция този период да се съкращава прогресивно) също е изключително висока и аз предполагам, че ще става все по-висока. Тези тенденции не отразяват промени в сексуалното поведение и желание, а по-скоро премахване на бариерите пред биологичните ни импулс с увеличението на сексуалната свобода без да негативни ефекти и наказания за индивида.
Истината е, че не разбираме напълно нито възхода на социалната и сексуалната моногамия, нито падението им.

Така че хората имаме голям проблем – не сме еволюирали нито точно за сексуална моногамия, нито точно за полигамия, а за социална моногамия с наличие на някакво ниво на сексуална полигамия (изневери), но пък изневерите са нещо много неприятно и болезнено, защото въпреки че причините за тези импулси са продукт на студения рационален процес на еволюция, сме хора и изпитваме чувства и те са истиснки и не можем да не го правим. Сексуалната ревност е универсално човешко явление, а не произволен социокултурен конструкт.
В модерността изневерите стават все по-разпространени и съответно придобиват статуса на нормално – което донякъде отговаря на природата (импулса за максимизиране на репродуктивния успех), но въпреки това създава големи проблеми в междуполовите и междуличностовите отношения.
Това създава непрестанни вътрешни конфликти у хората, както и външни междуличностови конфликти, всички които нямат лесно и просто решение.
И все пак засега все още ние хората практикуваме най-често серийна моногамия (социална и сексуална) с наличие на прилично количество изневери, тенденция, която расте последните години с увеличаването на сексуалната свобода и достъпност, намалените последствия и еманципацията на жените. Последствията от всичко това и трудностите, които поставят пред поддържането на дългосрочни връзки ще опиша детайлно в предстояща статия съвсем скоро.

Важно е да се отбележи, че има една голяма съществена разлика между нас и животните – ние сме съзнателни (или по-точно – в много по-висока степен сме съзнателни от тях) и можем да избираме да действаме против инстинктите си или въпреки тях.
Разбира се съществува до някаква степен способността за съзнателно избиране на поведението и сексуалната стратегия и практикуването им не от позицията на студена еволюционна прагматика, а от човещина и съзнателност – не отричам това, но на практика е добре да се знаят всички тези неща и човек да ги има предвид, тъй като тази динамика се проявява до голяма степен (която варира) във взаимоотношенията. Защото тежката присъда е, че моногамията, така както повечето хора я разбират по подразбиране (сексуална) не съществува на практика в животинския свят, а при хората – много ограничено и рядко. Импулсите за максимизиране на репродуктивната стратегия за сметка на отсрещната страна (другия човек и пол) са големи и рядко биват удържани, особено при липсата на ограничения за това…
И когато някой ви каже, че вече няма чувства/не ви обича/не е привлечен от вас – това най-често значи просто, че сексуалното привличане е намаляло или изчезнало и вече има импулс да реализира сексуалната си стратегия с някой друг. А когато ви изневери – че е реализирал този импулс и това е най-нормалното и срещано нещо в природата. Това не значи, че автоматично трябва да го приемете и да сте окей със станалото, но е полезно да разбирате какво се случва и защо, което разбира се не премахва чувствата на предателство или нараненост или отхвърляне, изоставяне или малоценност или унижение и други, които изневярата активира при повечето хора, но пък е страхотна възможност за терапевтична работа с тях и преработването им.

В заключение бих казал, че резултатите от изследвания подсилват полезността на разглеждането на човешките интимни отношения/връзки отчасти като резултата от генетичен конфликт на интереси. Това не звучи много красиво или възвишено, но пък е полезно в разбирането на интимните взаимоотношения.
Според някои изследователи по всяка вероятност междуполовия сексуален подбор плод на тези конфликти е оформил определен психологически дизайн/модел/софтуер за всеки от двата пола, който е свързан с него – адаптивен такъв, виждане, което аз лично подкрепям до някаква степен.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.