Как несъзнаваните ни вярвания определят живота ни

Какво определя субективната ни реалност?

Всеки от нас има несъзнавани вярвания относно себе си, другите хора и света, които присъстват дълбоко в него и определят живота му (на принципа на самоизпълняващото се пророчество и субективното потвърждение – когнитивни изкривявания, за които може да прочетете ТУК). Те се отнасят до това кои сме ние и какво можем или не можем; какво заслужаваме или не заслужаваме; какъв е светът (опасен или безопасен или прекрасен) и какви са хората в него (враждебни или мили), създавайки нашата субективна реалност. Това представляват ранно установили се в живота ни, трайни афективно-когнитивни модели, които влияят върху начина на възприятие на действителността и събитията в нея (определят начина ни на мислене и интерпретациите ни за фактите и събитията), което пък определя поведението, преживяванията и следователно живота ни, за което ще дам примери след малко (често бива наричани ментални/психични карти).
Всеки от нас вярва в нещо независимо дали знае какво е то и дали съвпада с това, в което казва, че вярватъй като за да действаш в света и да живееш имаш нужда от определени вярвания (предположения) за света, как функционира и за хората в него – тези убеждения ти дават насоки как да действаш в различни ситуации (нещо подобно на карта/инструкции или по точно базови насоки) и могат да бъдат извлечени при желание.
Например: Ако някой се държи с подозрение към всеки и трудно се доверява, това вероятно значи че възприема светът като опасно място, хората като нараняващи и незаслужаващи доверие – въпреки че той самият може да казва, че „вярва на хората и не се страхува да им се довери или светът е хубаво сигурност място и т.н. “ – действията му говорят за точно обратното. Както се вижда не става въпрос за съзнателните вярвания – това, което казваме, че мислим и вярваме, когато някой ни попита (какво говорим), а за това какво отреагираме в живота си – как действаме в житейски ситуации, как ги интерпретираме и каква е причината да е точно по този определен начин. Всеки от нас е забелязал, че между думите и действията – наши собствени и чужди често има разминавания – това представлява разделението/несъответствието между съзнавано (съзнателно мислене и говорене, експлицитна памет) и несъзнавано (автоматични действия на момента, поведение и имплицитна памет), които представляват 2 отделни системи взаимодействащи една с друга и влияещи си.
Така несъзнаваните убеждения (и мотивации и желания) могат да съвпадат или да не съвпадат със съзнателните такива в някаква степен, тъй като са плод на тези 2 различни системи.

Несъзнавани вярвания са като лещи/призма/очила през които виждаме/пречупваме образите за себе си, света, хората и интерпретираме дейстията им и случващото се в живота (но които лещи не знаем, че сме сложили и ползваме). Затова всеки от нас вижда светът по малко по-различен начин и интерпретира действията/реакциите/поведението на околните по различен начин.

Голяма част от базовите убеждения са заложени в първите години на живота и през ранното възпитание, а от там нататък са затвърждавани на принципа на субективното потвърждение (търсене и намиране само на доказателства, които подкрепят вярването и игнориране на всичко противоречащо им).

Примери за важната ролята на базовите вярвания в живота на човек и реализирането им:

Пример1: човек вярва, че има ниска стойност, че мнението му не е важно, че не заслужава повишение, хубава приятелка, уважение и т.н., което се проявява в следното поведение – свита, приведена надолу поза и поглед; тих и плах глас; не говори с шефа да ти увеличи заплатата или да го повиши или при какви условия би се съгласил; не правиш усилие да излиза или дори да се запознае с привлекателни жени (или дори непривлекателни) или го прави през вярванията и поведението (изражение, език на тялото, тон на гласа) на човек, който не е нищо особено или дори не става за нищо – което няма нужда да обяснявам до какъв резултат води -> и хората на база поведението му естествено го възприемат за човек, който не е важен, чието мнение е все тая и т.н. От своя страна той вижда това и си казва – „да, наистина хората си мислят, че не съм нищо особено и не заслужавам внимание/уважение/повишение/да изразявам мнението си и т.н.“ и го възприема за потвърждение на първоначалните му вярвания и се получава омагьосан порочен кръг. Съответно нищо чудно, че тези вярвания са се материализирали в реалността – все пак човекът се държи, така че да отговаря на тях и да ги „сбъдне“.

Пример2: Обратният вариант:  човек вярва, че има висока стойност, че мнението му има значение, че заслужава определени неща в живота, че светът не е опасно, страшно място, които се проявяват в следното поведение – отпуснат и спокоен е; изразява се и действа свободно; уверен е, когато има нещо, което не му харесва или него удовлетворява го казва – цени мнението си и го споделя с другите охотно; действа така че да получи това, което иска и следователно другите го възприемат и се държат с него като с човек, който има стойност и му отдават уважение, обръщат му внимание, питат за мнението му или го изслушват поне, съобразяват се с желанията му) -> той го вижда и това потвърждава тези вярвания и се получава омагьосан кръг само че положителен.

Забележи, че не е нужно човекът да знае, че вярва въпросните неща, но това не му пречи да действа в света спрямо тях, да ги отреагира и те да прозират през поведението му, лицевите му експресии и езикът на тялото му, гласът и начинът му на говорене и по този начин на принципът на самоизпълняващото се пророчество и субективното потвърждение да се реализират наистина в реалността.

Истината е, че ние постоянно действаме и интерпретираме случващото се, така че да сбъдваме/потвърждаваме вярванията си чрез поведения и интерпретации укрепващи установените ни модели на реалността, които се опитваме да поддържаме на всяка цена поради вторични печалби, его-инвестираност в тях и това че са познати и сигурни и сме ги тренирали до такава степен, че сме ги усвоили до съвършенство (автоматизирали сме ги) и са наша втора природа, а дори не знаем за това)
Пример: Ако в теб живее вярване/страх от отхвърляне/унижение/предателство – ти ще го преживяваш и ще виждаш как другите го реализират спрямо теб дори в ситуации, в които не е така или самият ти ще се държиш, така че да се реализира и ще потвърждаваш вярването и страховете свързани с него. Докато това не бъде осъзнато и преработено, то ще изкривява визията и преживяванията ти като невидима сила, която действа спрямо тях.
Осъзнаването, че тези вярвания, страхове и модели на интерпретиране и преживяване на събитията в света са вътре в теб самия (а не в света или поне не само там) е първата стъпка в личностовата работа и е абсолютна необходимост, която отваря вратата за промяна на всичко споменато досега.
Когато се активират въпросните вярвания/страхове/преживявания човек ги хваща/засича като антивирусна програма и ги осъзнава, така че вече не реагира спрямо тях, а ги наблюдава от позицията на вътрешно спокойствие като зрител (дезавтоматизация – което се явява втората стъпка в психотерапевтичната работа след осъзнаването) или дори взаимодейства с тях по градивен начин, преработвайки ги (което е същината на терапевтичната работа в школата на Естествената психотерапия).

Изключително важно е човекът да осъзнава как мисли, чувства и най-вече как се държи и какво въздействие оказва поведението му върху околните и самия него и да разпознава изкривяванията на реалността, за да може да ги коригира.
Ако се открият/осъзнаят маладаптивни (нездравословни, вредни, ограничаващи) вярвания е добре те да бъдат променени, така че да са по-полезни за индивида и едновременно с това по-близки до реалността. За процесът по промяната им съм написал цяла отделна статия – ТУК.

Как да открием какви са базовите ни убеждения след като са несъзнавани?

В детайли съм описал как това става в отделна статия ТУК, но накратко – донякъде можем да предполагаме на база анализ на поведението и действията на човека, НО за да се получи това поне горе-долу сполучливо е необходимо ние самите да нямаме прекалено изкривена картина за света и да проектираме наши собствени вярвания, страхове и други психични съдържания върху околните). Опитваме да погледнем отстрани и питаме: „Защо човек би действал така в тази ситуация? Какви биха могли да бъдат скритите мотивации и ползи от това действие? За да реагира така човек какви убеждения за света е необходимо да има?“ и други подобни въпроси, които да задава на другите и самият себе си, сякаш не ги и не се познава (тъй като наистина донякъде не се познаваме), да дава честни отговори и да следва нишката като е наясно със защитните механизми (описани ТУК) и когнитивните изкривявания (описани ТУК) и да продължава да дълбае под тях.
Особено важно е това да се прилага за повтарящи се автоматични реакции и действия (установени модели на поведение и мислене), които често хората приемат за вътрешно присъщи и че „те просто са така“ – но все отнякъде са се появили и са ги научили и те им вършат или са им вършили определена работа (несъзнавано) и затова са ги прилагали и продължават да ги прилагат.

От полза тук влиза и техниката падаща стрела (чието използване съм описал детайлно в същата статия), но ще дам кратък пример, тъй като е релевантно. Просто казано представлява питане на въпроси прогресивно върху отговорът на предния въпрос дълбаещи все по-надолу през междинните вярвания и допускания и стигащи чак до базовите такива (може да се адаптира и със ЗАЩО):
– „Нещата трябва да се случват според плана ми.“ – Какво означава за мен нещата да не се случват според плана ми? ->
-„Тогава се не знам какво да правя.“ – Как ме кара да се чувствам това? ->
-„Чувствам, че се провалям и съм провал.“ – Какво означава за теб да се проваляш и да си провал?
-„Значи, че не ставам за нищо/че не съм достатъчно добър/че нямам стойност, ако не успявам и не ми се получават нещата, които правя ИЛИ значи, че другите няма да ме харесват, няма да ме приемат/да ми се възхищават, ще ми се подиграват, ще говорят за мен неприятни неща.“ -> Какво ако това стане/е така?
– Другите ще ме отхвърлят и ще остана сам и нещастен ИЛИ ще загубя одобрението им и ще съм унижен и нежелан, изоставен от другите и прочие.

Тук с няколко въпроса се стига до базови вярвания и страхове – в единия случай такива за липса на собствена стойност и отхвърляне, а в другия по-скоро за неодобрение, унижение и изоставяне/отхвърляне.

Въпросните убеждения и страхове са несъзнавани – поради нежелаността им от съзнанието са изтласкани в несъзнаваното. Процесът по достигането им поражда съпротива – най-често през защитните механизми или поведенчески – бягство, отреагиране и т.н. – затова е необходимо съзнанието/вниманието да се връща в необходимата посока надолу и навътре опознавайки/откривайки несъзнаваните психични съдържания.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.