Какво печелим от страданието си?

Защо понякога искаме да страдаме?

Тази статия е за вторичните печалби, които представляват несъзнаваната външна полза от наличието и мотивацията за поддържането на неблагоприятна житейска ситуация или симптоми и състояния, водеща съответно до поддържането ѝ от една страна, въпреки явния дискомфорт, и съзнателното нежелание на човек за нея от друга страна. За първичните, вторичните и третичните печалби може да прочетете ТУК, но това не е задължително, за да разберете настоящата статия – ще дам достатъчно примери и пояснения.

Ситуация може да носи и първични и вторични ползи едновременно. Например използването на нараняване/болест за някоя или всички от следните:
– манипулация на партньора чрез болестта (да не го/я остави, да се погрижи за него/нея, да се ожените или да не се разведат/разделят и т.н.) – вторична печалба или избягване на физическа близост с партньора (която е нежелана) поради здравословното състояние – първична печалба;
– избягване на работа особено при конкуренция там или ако нещата не са се получавали „уж“ поради болестта (но всъщност поради страх, тревожност, вина и т.н.) – първична печалба;
– приемане на медикаменти (предписване на обезболяващи и т.н.) или използване на наркотици под предлог за облекчаване на болка, когато човекът няма особена нужда – вторична печалба;
Въпреки че самата ситуация е неприятна и причинява трудности за човека, това не пречи той да се възползва от нея по други линии и да му помага да задоволи определени свои потребности или желания. Обикновено това става несъзнавано, ако е съзнавано аз бих го нарекъл измама/лъжа/съзнателна манипулация.

При вторичните печалби динамиката е несъзнавана, докато едновременно съзнателно човек изнася отговорността за живота и справянето с конкретна ситуация извън себе си навън (рационализирайки го през състоянието или обстоятелствата) и се приема/обявява за жертва, често дори за специална такава, осигурявайки си жалко чувство на важност, правота и праведност, която да запълни липсата на дълбока увереност в себе си, вътрешна сигурност, чувство за значимост както и смелост за действия в реалността. Така избягва да погледне собствените си психика, поведения и вярвания, които причиняват или поне донякъде поддържат или утежняват страданието му и текущата му ситуация – отвличане на вниманието от собствените неадекватности, грешки и провали. Преживяването на човека за това, че е жертва, носи усещане за праведност и правота – не можеш да си лош, виновен или отговорен, ако си жертва, някой друг е лошия, виновния и отговорния. По този начин по нездрав начин се задоволява нуждата от чувство за собствена стойност и значимост, както и за сигурност – чрез избягване на предизвикателствата и отговорностите в живота си.
Ако това са модели на поведение, повтарящи се многократно в сходни ситуации причиняващи дискомфорт за човека, е вероятно да става дума именно за това.

Да, възможно е човек да е станал жертва на неприятни обстоятелства или зли намерения в действителност и това е много трудно за преживяване и възстановяване, но идеята е да не остава жертва психологически през целия си живот заради нещо, което се е случило в някакъв момент, защото това осакатява способността му да живее, да действа в живота си и света, да се възстанови и да продължи напред.  

Примери за вторични печалби при неблагоприятни ситуации:

– всичко, свързано с мрънкане, оплакване и приемане на ролята на жертва (оплакване от шефа, партньора, приятелите, държавата, жените, мъжете и т.н.), удоволствието от самосъжалението не бива да бъде пренебрегвано или подценявано. Следователно или се предприемат действия в посока промяна на ситуацията, или се приема ситуацията и не се мрънка, а най-добре и двете заедно.
– всичко, свързано с извинения и оправдания за непредприемане на действия, непоемане на отговорност и стоене в зоната на комфорт (“не мога; еди кой си ми пречи”; “щях да направя това или онова ама не направих нищо защото” еди какво си; “не знам как”; “то еди кой си е виновен/направи еди какво си”; “времето не е подходящо”; “нямам добри гени”; “не ме отгледаха добре”; “родителите/държавата/шефът ми пречат да направя велики неща” и прочие).

Всичко това ни носи някаква скрита психологическа полза, но ни пречи да направим нещо, за да живеем по-добър живот – въпросът е кое ще избере човек – мъките в живота на цената на моментен психологически комфорт от оплакване и ролята на жертва или реалните действия по реализирането на удовлетворяващ живот, свързани с психологическия дискомфорт от предизвикателствата и трудностите, които се преодоляват.
Първото е лесно на момента, в краткосрочен план, но е трудно и гадно в дългосрочен план (да се мъчиш цял живот, когато част от теб знае, че е можело да бъде по-добре, ако положиш усилия).
Второто е трудно на момента, в краткосрочен план, но е много по-лесно, възнаграждаващо и удовлетворяващо в дългосрочен план, знаейки, че си направил каквото е зависело от теб и си постигнал определен благоприятен резултат.

В стремежа към положителна промяна в живота, осъзнаването на собствените вторичните печалби е изключително важна стъпка, за да може човек да реши да не ги поддържа повече . Изоставянето на старите модели на поведение, мислене и емоции е необходимо за промяната на живота на човек, за да може той да започне да усвоява и затвърждава нови такива модели (на поведение, мислене и чувстване), които са по-адаптивни и полезни за него.
Само тогава става възможно постигането на автентично чувство за увереност, дълбока сигурност и висока себестойност чрез поемане на отговорността за живота си и трансформирането в му в най-добрия възможен такъв за сметка на оплакването, мрънкането и стоенето в зоната на комфорт.

Виждането и признаването на вторичните ползи от определени съзнателно нежелани ситуации или състояния е трудно и болезнено. В известен смисъл е признаване на начините, по които сам прецакваш/саботираш живота си и не желаеш да го оправиш доколкото зависи от теб – тоест желаеш да страдаш и да се мъчиш. Това не е никак лесно и леко, но винаги когато има ситуация или състояние на обстоятелствата, от което се оплакваме, но за което не полагаме усилия да променим, е добре да се замислим какво печелим от това, какво в нас задоволява или успокоява, коя част от нас е доволна от това?

Как да разберем, че поддържаме вторични печалби?

Ако човек повтаря, че иска да се промени, да трансформира живота си или определени ситуация в него, но действията му говорят за друго, то най-вероятно има мощни вторични печалби и несъзнавани фактори и механизми, които влияят, и съответно част от него има изгода от поддържането на „уж“ нежеланото състояние на нещата.

Едновременно най-лесният и най-трудният вариант за това е като се консултираме със себе си и се запитаме честно – има ли ситуации: в които се скатавам; избягвам отговорност; не правя най-доброто, което мога; не правя това, което знам, че е добре за мен да правя; оплаквам ли се и мрънкам ли прекалено; извинявам ли се с външни обстоятелства често; и други въпроси от такъв тип. Кои са тези ситуации, защо го правя и най-важното:
Какво ми носи това, какво получавам от тази ситуация, какво печеля, има ли част от мен, която е доволна от текущото положение, и коя е тази част?
Вариация на горното е човек да се наблюдава отстрани – да анализира действията и думите си и да види какво би си помислил, ако това беше друг човек – щеше ли да си помисли, че се оправдава и мрънка, че рационализира и непоема отговорност?

Друг вариант е да разкаже ситуацията на близък човек, на когото има доверие, и знае, че може да бъде искрен с него (дори болезнено искрен), и да го попита как той вижда нещата от страни – прекалява ли с извиненията и мрънкането, какво би го посъветвал отстрани, вижда ли нещо повече, което може да направи или нещо различно спрямо това, което енаправил до момента ?

В консултирането на хора и в личния живот анализирането на вторичните печалби на самия себе си, на клиентите и близките е от критично значение за виждането на капаните (неприятните ситуации), в които човек сам се поставя, и от които не иска да излезе.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.