Защо хората казват едно, а правят друго?
Защо хората казват, че искат едни неща, а поведенчески и емоционално откликват на други – например изброяват, че търсят едни качества в интимен партньор, а на практика често се озовават с такъв със съвсем различни или не са доволни от това, че са намерили точно това, което казват, че са търсели (и понякога дори самите те са объркани от това)?
Защо казват, че ценят едни неща и имат определени ценности и вярвания, а действат по противоположен на тях начин или поне не според тях?
На всички тези въпроси и връзката им с неудовлетвореността от различни сфери в живота ще отговоря в настоящата статия като изключвам случаите на целенасочена лъжа и манипулация с конкретна цел, тъй като в тези случаи е ясно какво се случва и защо. Тук ще стане въпрос единствено за ситуациите, в които хората искрено заявяват едно, но правят друго; казват, че искат едно, но всъщност търсят и правят така че да получат друго или когато получат първоначалното, след това го захвърлят/отхвърлят за противоположното, образувайки противоречия, които дори те самите често не могат да обяснят на себе си, камо ли на другите.
Изглежда, че всичко това се случва на всеки от нас просто в различна степен и с различна честота. Причината затова е, че имаме налични 2 отделни, независими, но донякъде взаимодействащи си системи, които оперират в нас и към тях ще реферирам като съзнавано и несъзнавано. Детайлно съм описал какво представляват двете, на кои книги и чия научноизследователска дейност от последните 30 години се базират в доста дълга публикация (7-8 страници – ТУК), така че ако ви интересно може да погледнете там, ако не то тук ще обясня част от нещата, но в съкратен вариант (разбирайте 2 страници вместо 6) и след това ще отговаря на горните въпроси.
Несъзнаваното и съзнаваното представляват 2 различни системи за препработка на информацията, които са се оформили в течение на еволюцията. Несъзнаваното (НСЗ) е първична система за бърза обработка и анализ на информацията, която представлява сбор от модули дейтаващи извън съзнанието, за да оцелеем и оперираме в света ефективно (тази скорост и ефикасност си има своята цена – точността ѝ невинаги е добра), докато съзнаваното(СЗ) е по-скоро единична/единна, но вторично оформила се психична система за детайлна обработка и анализ, която допълва първичната и я коригира при нужда. НСЗ действа и мисли тук и сега, а съзнанието взема предвид дългосрочната перспектива – затова често има конфликт между двете и имаме импулс за едно нещо сега, но то е в разрез с дългосрочните ни цели (например когато искаш да изядеш вредна храна, но се опитваш да пазиш диета или когато си във връзка, но имаш желание да правиш секс с друг човек или когато искаш да си почиваш и да не се натоварваш, но освен това искаш да жънеш постижения в някаква сфера и да станеш много успешен) – получава се конфликт на целите/желанията на двете системи. НСЗ е по-чувствително към отрицателна информация и загуби (по еволюционни причини) – открива и учи по-бързо модели в средата, но ги отучва трудно и бавно, когато е заучено нещо вредно или по грешен начин (затова ако сме усвоили нещо грешно или по грешен начин и сме го автоматизирали е много по-трудно да го отучим отколкото тепърва да научим друго нещо или същото по друг начин). Това е една от причините за феномена на първите впечатления – да са толкова важни и да е трудно да се абстрахираме от тях веднъж след като ги имаме, дори когато се опитваме.
Също така изглежда, че всяка от тези 2 системи си има своя паметова система (експлицитната/декларативната за съзнаваното и имплицитната за несъзнаваното) и свой път на процесиране на страховите стимули (заплахите и опасностите) – прекият, долен, кратък, еволюционно по-стар път за несъзнаваното и горният, дълъг, по-нов път, който включва съзнателна преработка на получената информация (от висшите корови зони в мозъчната кора). Изглежда 2-та пътя работят в тандем и се допълват, точно както работят и двете системи (СЗ и НСЗ). Всичко това много добре се връзва с представената по-рано идея и е по-детайлно описано в дългата статия.
Забележка: важно е да се има предвид, че границата между двете не е ясна и няма как да бъде, тъй като подлежи на промяна периодично – можем да осъзнаваме някои чувства, мисли и автоматични реакции, тоест границата между двете е пропусклива. Също тези 2 системи се съвместяват в един човек и съответно те взаимодействат помежду си – едната оказва влияние на другата и обраното (а не са тотално изолирани една от друга и всяка оперираща сама по себе си).
Имайки всичко това предвид все пак ще пиша за двете като отделни, но с ясната идея, че по подразбиране те са взаимодействащи си и е трудно човек да тегли чертата и да каже къде свършва едното и къде започва другото и че това се променя във времето.
Защо имаме тези 2 системи, а не просто една?
Защото сме напреднали доста в еволюцията си – животните имат само/предобладаващо несъзнаваната система (която е по-древната еволюционна адаптация и невинаги води до точни преценки, но пък са бързи и това им е (и ни е) помогнало да оцелеем в хищническа, опасна среда) и оперират през нея на базата на вродени рефлекси, инстинкти и автоматични заучени модели на поведение (придобити в опита си). Съзнаваното е по-късна еволюционна адаптация, която ни дава способността да мислим съзнателно и макар и с доста усилия да модифицираме поведението си и реакциите си, така че да служат на определена далечна бъдеща цел, да отлагаме удоволствието си и прочие дейности свързани с планиране и изпълняване, които са невъзможни за останалите животни. Следователни ни дава възможност да променяме несъзнавано установените заучени модели на поведение и мислене, които по някаква причина не ни вършат работа (не са адаптивни) – това до голяма степен се случва или би трябвало да се случва в психотерапията. То представлява нова система развиваща се от старата, за да я надгради и усъвършенства и ни осигурява възможността да променяме наученото от несъзнаваното (макар и трудно). Съзнателно се грижим и контролираме много малка част от ставащото в нас (не контролираме дейността на сърцето, бъбреците, дробовете и много други неща), но ни дава възможността, ако открием, че нещо в телесното или психичното ни функциониране не е както трябва да се намесим (да отидем на лекар или психотерапевт или да променим нещо – диета, мислене, поведение и т.н.) – нещо, което животните не могат да правят. Резултат е две взаимно допълващи се системи, чието опериране, въпреки че е несъвършено и е свързано с наличието на множество потенциални проблеми все пак ни е свършило доста добра работа в исторически план.
Каква е ползата от това?
Това е огромно надграждане и подобрение на по подразбиране единствено наличната у животните несъзнавана система. Ние хората имаме уникалната позиция да се възползваме от това положение на нещата като съзнателно избираме, планираме и реализираме какво да научи несъзнаваното ни и да го автоматизира и след това вече да не трябва съзнателно да се грижим за извършването му. Тоест да не разчитаме на шанса, а да избираме съзнателно какво да научаваме несъзнавано и да автоматизираме, това може да са – мисловни и поведенчески модели; нагласа или емоционални реакции спрямо определени ситуации или хора; импулси и желания; умения, способности, знания и сръчности и всичко останало, което тялото или ума ни осъществява (благодарение на процеса на автоматизация, който съм описал в дългата статия). Изглежда никое друго същество няма тази възможност съзнателно да моделира и планира какво да научи, за да може да го изпълнява несъзнавано след това. Така и психиката ни действа най ефективно – като прехвърля усъвършенстваните модели на действие и мислене, които са ни свършили работа в миналото, на несъзнаваното, за да може след това да ги изпълняваме аввтоматично (на автопилот). Въпросът е да сме заучили най-полезните за нас такива – ако сме заучили вредни такива, например как да се палим и да се караме с хората ефективно – това най-вероятно не само няма да ни е от полза в живота ни, а дори ще ни пречи. Съзнаваното може да осигури точност на несъзнаваното и продуктите му спрямо реалния свят чрез бавна, рационална обработка на информацията и така да бъде от голяма полза при минал негативен опит или заучени вредни поведенчески, мисловн и афективни модели от НСЗ. За оформянето на всяка от двете системи съм писал накратко и грубо в дългата статия, така че тук ще пропусна това.
Какви са последствията от това?
Голяма част от мисленето, преценките и чувствата се осъществяват извън съзнанието поради ефикасност, но проблемът е, че това влияе на съзнаваното ни поведение и мислене без да знаем. Разбира се имаме мисли и чувства, които осъзнаваме, но те не са всичко, което се случва, особено ако не сме се тренирали в посока „хващане“ и осъзнаване на случващото се на ръба на съзнанието и в тялото ни (също така ако това са неприятни и болезнени мисли и чувства или в разрез със съзнателните ни такива, сме мотивирани да ги избягваме и да не ги осъзнаваме изобщо).Това може да играе голяма роля във всички аспекти на живота ни без да разбираме изобщо. Ние постоянно генерираме несъзнавани интерпретации на случващото се, което иначе може да се интерпретира по множество начини. Субективната реалност е интерпретация на обективната реалност от несъзнаваното. Ако нещо не е наред с интерпретациите, оценките и реакциите ни (които в по-голямата си част са продукт на НСЗ) – да, можем да променим това, но с доста усилия, защото НСЗ е много устойчиво – такова е трябвало да бъде, за да научаваме бързо какво е опасно и какво не, какво да правим и какво не в средата ни, за да оцеляваме и просперираме като вид.
На база всичко това можем да стигнем до неприятната истина е, че не осъзнаваме голяма част от случващото се в нас. Слепи сме за пълният набор от преценките, чувствата и причините за нашите действия, защото поведението ни е определяно и от имплицитни мотиви, несъзнавани възприятия и интерпретации на света (освен от съзнаваните такива). Ако човек започне да се наблюдава отстрани внимателно и наистина да дълбае сякаш не се познава, е доста вероятно да установи най-различни странни, неоптимални, необясними или обясними по неприятен за него начин поведения, чувства и мисли. Това е доста шокиращо, но със сигурност е за предпочитане пред това да не знаеш, че тези неща изобщо се появяват в теб, защото тогава ти влияят като невидима сила и си като кукла на конци. Осъзнатостта за всичко това дава възможност да излизаме от него, когато усетим, че се случва.
Това значи, че е възможно да имаме две различни и дори противоположни нагласи и чувства спрямо една и съща тема, човек, обект, което иначе би било трудно да си обясним, а също и че е доста вероятно да не сме наясно за едната от тях (несъзнаваната). Когато не сме сигурни как се чувстваме обикновено правим умозаключение на база логика (съзнателни), които отговарят само на съзнателния конструиран Аз и не вземат предвид несъзнаваните части на човека и съответно дават неточна и непълна картина на ситуацията. Обичайно не знаем как несъзнавано възприемаме света, нас или другите, защото повечето от психичния живот и процесите се случват извън съзнанието и е трудно да рефлектираме върху тях (изобщо първоначално да се сетим, че има друго освен съзнателното ни и да започнем да забелязваме и заключваме определени неща свързани с тях). Достъпването на несъзнаваните вярвания, чувства и поведенчески модели и възможността за промяната им съм засегнал донякъде в другата статия, но освен това голяма част от статиите на сайта ми са свързани с това – така че ако се разровите – ще намерите материали (например ТУК, ТУК, ТУК и ТУК и не само).
СЗ и НСЗ като 2 различни аспекта на личността – двете системи в известен смисъл може да се разглеждат като 2 различни аспекта/страни на личността – съзнаван и несъзнаван, всеки водещ до различна уникална част от поведението. НСЗ отговаря за несъзнаваните, спонтанни, бързи, обичайни автоматични реакции (“автоматичен Аз“), а съзнаваното (конструирания Аз) – за преднамерените, обмислени и планирани такива. Ние имаме по-добро познание за съзнавано конструирания си Аз и преднамерените действия в контролирани ситуации, докато другите имат по-точна преценка за нашият несъзнаван Аз и действията произтичащи от него автоматично и внезапно в неочаквани ситуации, където нямаме време да обмислим обстоятелствата, а действаме/отреагираме автоматично/по навик – по затвърден обичаен за нас отработен начин (който понякога може да е непродуктивен или дори вреден, но сме усвоили до съвършенство). За несъзнаваните аспекти на личността ни можем да правим само обосновани предположения, докато за съзнавания Аз знаем всичко, но погрешно приемаме, че това е цялата картина (а всъщност е непълната и дори по-малката част от картината).
Най-накрая стигаме до първите ни въпроси:
Защо хората казват едно, а правят друго? Защо хората казват, че искат едни неща, а поведенчески и емоционално откликват на други – например защо хората изброяват, че търсят едни качества в интимен партньор, а на практика често се озовават с такъв със съвсем различни (и понякога дори самите те са объркани от това)?
Защо казват, че ценят едни неща и имат определени ценности и вярвания, а действат по противоположен начин или не според тези вярвания и ценности, които заявяват на думи?
Причината за това е именно в наличието на тези двете системи – когато попиташ някой какво иска, какво цени, какво мисли, какво планира да направи, какво би направил в определена ситауция и т.н. – той се замисля и отговаря съзнателно, логически и експлицитно/словесно, но проблемът е, че това може да съвпада или да не съвпада с несъзнаваните му желания и имплицитните, автоматични, отработени поведенчески и емоционални реакции, за които обикновено той самият не е наясно изобщо (а понякога дори се замисля не за истинския отговор, а как би трябвало да отговори на такъв тип въпрос, за да не го сметнат за еди какъв си и т.н., което е още едно допълнително усложнение и изкривяване). Ако няма съвпадение между двете се получава така, че човек заявява едно (съзнавано конструиран Аз), а се държи, така че да получи друго (несъзнавани аспекти) или ако получи това, което е заявявал, че иска, то му е все тая, не е доволен и го зарязва/изхвърля (несъзнавани части на Аз-а). Също така говори, че цени едни неща (съзнавано конструиран Аз), но действа според други (несъзнавани части на Аза). В екстремните случаи, когато несъотвествието между двете системи на даден човек е прекалено голямо, това в известен смисъл е като да говориш с един човек, а да взаимодействаш с друг (и донякъде е точно така). В реалността най-честно разминаванията не са огромни (и по-добре), но могат да се отнасят до в различна степен до различни сфери – например само в една конкретна сфера да има голямо разминаване (интимна, професионална, лайфстайл).
Затова, ако искаме да разберем най-добре какво някой наистина иска е важно да следим и анализираме емоционалните му реакции – на какво реагира положително и на какво отрицателно, както и действията му – какво изглежда, че се опитва да постигне, а не задължително какво казва. Ако човек стане добър в това може да познава хората и предпочитанията им по-добре от самите тях. Хората не интерпретират преднамерено погрешно това, което искат, а просто не осъзнават предпочитанията си, имат трудности да ги формулират или са зад димна завеса от други наличности и не могат да ги видят ясно или пък да ги признаят поради страх от осъждане и мнението на хората. Става така че лъжат и себе си и околните без да искат.
Затова има и доста поговорки, народни мъдрости и изрази свързани с това да гледаш действията и реакциите на другите, а не думите им (или поне не само думите, а да сравняваш колко е голяма пропастта между двете, защото са плод на различни системи и части от личността и е доста възможно да липсва синхрон и съответствие между двете).
Всичко това е свързано и с удовлетвореността на човек от живота, от партньора, от работата му (или липсата на удовлетвореност), тъй като съзнаваните и несъзнаваните потребности на хората могат да се различават в различна степен – от липса на такава разлика, до разлика в подредбата на приоритетите, та чак до тотално противоположни желания на двете системи. Когато няма съответствие между СЗ и НСЗ, то това води до самосаботиране, тъй като всяко от тях има собствени желания, цели, потребности и виждане за нас, другите и света – всяка тегли в различна посока и подтиква към противоположно поведение и резултатът е, че една част от личността саботира действията, плановете, желанията и целите на другата и обратното, което създава проблеми в живота на човек. Получава се, че действа дезорганизирано против интересите на една част от себе си в някои сфери и ситуации. Освен това когато няма съответствие ще бъде невъзможно или поне трудно човек да е удовлетворен – винаги ще има една част от него (от двете), която не е задоволена – възможно е несъзнаваното на човек да е пригодено и да копнее за различен тип работа или дейност, но съзнателно човек да се насилва да се занимава с нещо, което несъответства на несъзнаваната част от личността му; или определени несъзнавани потребности в интимен план да не биват задоволени от партньора му и други подобни сценарии. Ако има несъответствие между двете системи е доста вероятно човек да е неудовлетворен независимо дали избере съзнаваните или несъзнаваните потребности и цели или дори превключва от едните на другите – тъй като все ще има една част, която е незадоволена (и вероятно всичко това е неосъзнат от човека). Към чисто логическите аргументи се добавят и малко научни доказателства, че хората с по-голямо съотвествие между съзнавани и несъзнавани мотиви имат по-голямо емоционално благосъстояние от тези с несинхронизирани и несъответстващи съзнаван и несъзнаван Аз/части.
Поради тези прични достигането на съответствие/съгласие между двете е от огромна полза за човека – целите и желанията им (и действията им вследствие на тях) да бъдат синхронизирани или съвместени поне в някаква степен, така че приблизително да гледат в една и съща посока, за да може човек да не се самосаботира и да не пилее енергия и усилия в дезорганизирани действия и да едновременно с това да бъде неудовлетоврен (това до голяма степен се случва в процесът на психотерапия и психологическо консултиране – при нужда (обикновено) се изследват несъзнаваните вярвания, поведенчески модели и чувства и се работи с тях).
Когато има съвпадение/съгласие между НСЗ и СЗ и техните начини на възприятие на нас, другите и света, целите и потребностите им, стилът им на привързаност, интерпретирането на събитията в реалността от всяка от тях, то системи са подравнени една с друга, работят гладко и в синхрон една с друга, а не теглейки в противоположни посоки саботирайки взаимно усилията си, което води до по-адекватни, фокусирани, целенасочени действия в реалността и съответно по-добри резултати за нас и повече емоционална удовлетвореност.