За всеки от нас има поведения и черти у другите, които не харесваме или дори такива, които ни дразнят и тригърват емоционално на момента (реагираме сякаш някой ни е настъпал/натиснал по рана или болезнено място). Има няколко различни причини това да се случва, които ще разгледам последователно в тази статия, а накрая ще спомена и как можем да ги използваме за развитие на личността ни.
Точка 1. и 2. могат да се обединят в една цяла точка като неприети аспекти на сянката, но би било по-сложно и обърващо за обяснение в една точка. Така че за да бъде по-ясно и лесно за разбиране, съм ги разделил условно в 2 отделни точки според това дали са проявявани (човекът проявява въпросното поведение) или непровявани (човекът не го проявява, но му се иска).
1. Проекция – определени неприемливи, нежелани аспекти от личността, психични съдържания и поведения на човека се изтласкват и се приписват или разпознават в другите хора и следователно не се възприемат като свои (важи за черти на характера, поведения и прочие) – виждаме и осъждаме в другите това, което ние правим/сме, но не искаме да видим в себе си.
Накратко казано, прехвърляне/приписване на собствените си негативни черти, поведения, желания, емоции върху другите – по този начин се предпазваме/защитаваме от осъзнаването и признаването им и се чувстваме по-добре относно себе си.
Тази точка може да се формулира и като проекция на проявени аспекти на сянката (в точка 2 ще стане ясно какво точно значи това).
Проекцията и изтласкването са защитни механизми, за които може да прочетете в повече детайли ТУК. Примери:
1) Жоро има склонност да се сърди/ревнува/критикува околните, но не вижда тази своя склонност в себе си, а само в околните, и обикновено ги обвинява за това поведение/черта (което всъщност той самият проявява често).
2) партньор, който изневерява, обвинява другия, че изневерява (друг вариант, който се отнася до точка 2 – партньор, който иска да изневерява, но не го прави, обвинява другия, че той иска да му изневери или се страхува, че може да му изневери докато всъщност самият той има такова желание).
2. Неприети аспекти на сянката, които човек желае да прояви, но не проявява – сянката (по Юнг) представлява несъзнавани части от психиката, които са изтласкани, потиснати или по начало не са били възприети и инкорпорирани (включени) в Аза/психиката поради своята неприемливост, страха от мнението на другите или реакциите им спрямо нас, ако го направим (отвхърляне, агресия/нараняване, унижение/подиграване, изоставяне и т.н.) или по някаква друга причина.
Позитивната сянка съдържа недокоснатия, нереализиран потенциал (който проектираме върху другите под формата на силно възхищение или поне разпознаваме реализирането му от тях и че ние имаме поне донякъде тази способност).
Негативната сянка съдържа сексуални и агресивни животински нагони/желания, които са изместени или потиснати от съзнателната психика, както и недостатъците, слабостите, малоценността ни – това, което не искаме да признаем пред себе си или другите да видят у нас. За всеки човек тези аспекти варират, но на практика често са сходни.
Например – искаме да направим нещо (което някой друг прави –да сме като него), обаче не си го позволяваме поради някакви причини (лични страхове, морални императиви, социални норми и забрани и т.н.) и се дразним на себе си, че не го правим/не можем. Пренасочваме този яд/гняв/дразнене към човека, който го прави (защото ние искаме, но не можем или не си го позволяваме и затова се дразним на този, който го прави). Обикновено и самият човек, и този отсреща не са наясно с тази несъзнавана психодинамика.
Примери:
1) Иван иска да се държи свободно и непринудено с жените (или изобщо във всякакви ситуации) както Петър, обаче не го прави (защото го е страх, че няма да му се получи, ще му се смеят, ще си помислят еди какво си – че не е сериозен мъж, че е сваляч, че е клоун и т.н.) и следователно започва да се дразни на Петър, че той може да го прави. Това може да се прояви в негативни коментари за Петър (че постоянно флиртува и е свалят/играч; че не е сериозен и само се шегува; че е палячо и т.н.) или да си намери причина за конфликт с него – да се скарат за нещо и т.н.
2) Гери иска да получи увеличение на заплатата и/или повишение, защото работи здраво и си върши работата съвестно, но се притеснява да го поиска. Нейната колежка Петя обаче получава тези неща и всички я харесват, въпреки че не работи кой знае колко и през голяма част от времето си говори с хората на различни теми, мазни се на шефа/шефката и т.н. , но има социални умения и е асертивна – умее да си иска своето и дори е нахална на моменти. Гери естествено започва да се дразни на Петя, защото ѝ се иска да може да направи и получи същото като нея, защото смята, че го заслужава не по-малко, но не успява (научена е да не заявява нуждите си или я е страх как ще реагира шефът/шефката, ако поиска увеличение – може да я уволни или да ѝ откаже и целият офис да разбере; а дори и да го получи си мисли, че после всички ще я одумват и ще коментират колко е нахална и си е изпросила позицията/увеличението и т.н.).
3. Повишаване на самочувствието и стойността си – за да се почувстваме по-добре относно себе си като понижаваме стойността на другия и го дисквалифицираме – принизяване на другия с цел издигане на себе си, като плюс това си присвояваме ролята на оценяващ и отсъждащ, която имплицира (по-)висока позиция.
Това се случва и като друг вид защитно поведение, когато човек се чувства несигурен в или заплашен относно позицията/мястото си в йерархията и се опитва да дисквалифицира конкурент (човек, спрямо когото се чувства по-малко ценен, компетентен и т.н.).
Често се ползва и за дисквалифициране на потенциален сексуален партньор като негоден:
от мъж към жена за друг мъж (или между мъже): еди кой си прилича на педераст/гей, играч и т.н.
от жена към мъж за друга жена (или между жени): еди коя си е голяма курва/шаврантия /била с много и т.н.
Това винаги се прави спрямо наистина привлекателен мъж или жена, който провокира несигурност у коментиращия, тоест някой, от когото коментиращият се чувства заплашен или дори по-малко стойностен. Точно поради тази причина това много рядко е насочено към човек, който не е привлекателен и не представлява никаква конкуренция за коментиращия.
Идеята тук е, че всеки пол дисквалифицира мъжа или жената като го представя за негоден сексуален партньор за другия пол:
ако привлекателен мъж е гей или жената си мисли, че той е гей, то няма как да е сексуално заинтересована и привлечена от него и между тях няма да се случи нищо, или че е играч и следователно няма как да има връзка с него и т.н.;
ако привлекателната жена е етикетирана като курва и че е била с много мъже, то това ще обезкуражи мъжа да бъде заинтересован от нея като партньор (да има връзка с нея) или дори само да правят секс (заради тежестта/напрежението от представянето му с нея – ако е била с много партньори ще сравнява представянето му с тях, което провокира тревожност у голям брой мъже).
4. Здраво нехаресване – разбира се, има и такова – определени поведения или черти просто не ти допадат, но това може да се установи само като се мине през останалите точки една по една и се изследва дали няма скрита причина/мотив за нехаресването – тоест какви са ползите (вторичните печалби) от нехаресването, съденето и критикуването за нехаресващия, защото почти винаги има такива.
Според мен здравото нехаресване е най-рядката причина за нехаресването или дразненето от поведения и черти на другите. И че е по-вероятно да се срещне при хармонични, „изистени“ хора, които нямат големи комплекси или са ги преработили и стопили до известна степен (като цяло малка част от хората).
Как можем да използваме всичко това за личностно израстване ?
Как точно ще се материализира това нехаресване и дразнене е въпрос на много фактори, но наличието им е добро начало за самоизследване – за да научи повече човек за себе си – защо това, което прави Жоро/Петя толкова ме дразни?
Ако се окаже някое от долните, това представлява добра възможност за личностна/психологическа/психотерапевтична работа:
– Правя ли това аз понякога ? (точка 1) -> осъзнаване на собствените поведения, които човек осъжда, или наличието на прекалена осъдителност към другите и вероятно към себе си, защото каквито сме към тях, обикновено такива сме и към нас самите (с малки изключения). Тук след осъзнаването целта е оттегляне на проекциите от околните и повече разбиране и приемане на нас самите (проявените аспекти на сянката ни) и на другите, защото както писах това е двупосочно.
– Бих ли искал аз да правя това или да мога да го правя, но не си го позволявам или ме е страх да го направя ? (точка 2). Тук целта е инкорпориране (включване) на аспектите от сянката, които индивидът не проявява в себе си по здрав начин, работа със страховете, обогатяване на личността, развиване на нови качества и увеличаване на поведенческия репертоар.
– Чувствам ли се несигурен покрай (Жоро/Петя), защото си мисля, че той/тя е по-добър от мен в нещо или изобщо ? (точка 3) -> преработване на собствените комплекси.
Ако при задълбочено изследване не се оказва никое от горните и човекът не реагира свръхемоционално в посочените ситуации, то може да предположим, че вероятно става дума за здраво нехаресване.