Релевантни към процесът на консултиране, психотерапия, защитните механизми и когнитивните грешки, и изобщо по пътят към положителната промяна явления са тъй наречените вторични печалби.
В консултирането на хора и в личния живот анализирането на вторичните печалби на клиентите и близките също е от критично значение за виждането на неприятните ситуации, които сами поддържат (капаните, в които се държат сами) и от които не искат да излязат, защото им предоставят определени ползи, но едновременно с това им пречат да израстват, да се реализират и да живеят по-добре.
Не случайно съм сложил тази картинка с разпиляни жълти стотинки, защото това са този тип печалби – жълти стотинки на фона на иначе възможните столевки.
В тази статия ще обясня какво са първичните вторичните и третичните печалби, за да се знае, а над вторичните и важността им за процеса на развитие и промяна в живота ще се фокусирам в друга статия.
Какво са първичните, вторичните и третичните печалби
В медицината и психологията/психотерапията описват несъзнаваните (подсъзнателните, скритите) психологически мотивации на хората свързани с наличието и поддържането симптомите, страданието и болестите им.
В класическия им смисъл са свързани с процеса на соматизация, който представлява изразяването на психичен конфликт чрез физически/телесен симптом. Тези телесни изрази на психични феномени притежават измерение на съзнателност вариращо от несъзнавана/неволева проява на симптоми (при които човекът не знае за липсата на физиологична/биологична причина за симптомите) до съзнавана/волева проява на симптоми (при които човекът е наясно с липсата на физиологична причина за симптомите). Първичните и вторичните печалби могат да са налични компоненти при всяко заболяване или телесен симптом. Най-често се срещат при конверзионните, дисоциативните и соматоформните разстройства (споменати накратко в края на тази статия – цък).
Значението им в медицината, в консултирането и психотерапията и в живота се различава леко, но ще се опитам да покрия и да дам примери за всички.
Първична печалба
представлява несъзнаваната вътрешна полза и мотив от наличието на определена неблагоприятна житейска ситуация или невротични (тревожни) симптоми или болест от една страна (въпреки явният дискомфорт и нежеланието им от друга страна).
Базира се на идеята, че физическите симптоми и болести са много по-приемливи за хората от психологическите конфликти и симптоми – несъзнавана конфликтна ситуация води до телесни симптоми, за да измести вниманието от психичното към телесното, което е по-приемливо и за човекът и за близките му.
Ползата се изразява обикновено в намаляване на вината, тревожността и други емоции и облекчаване на психичното напрежение.
Примери:
1) Човек се чувства виновен, че не може да извърши определена задача, но при наличието на заболяване, което оправдава тази неспособност, вината му се изчезва.
2) Човек е засрамен от тялото си. Поканен е на басейн или купон на басейн. Може да не е способен да признае (пред себе си и/или другите) срамът си, но вместо това развива телесни симптоми/болест, която го спира да отиде/участва – главоболие, отпадналост и прочие. Телесните симптоми му дават извинение да не отиде и да не преживява интензивните чувства на срам, тревожност и т.н.
3) При зависимостите задоволяване на нуждата от удоволствие чрез „измамване“ на системата за възнаграждение (мезолимбичната система) и избягвайки трудностите свързани с успехи и градивни дейности в реалния живот, които иначе биха активирали тази система и доставили удоволствие. Повече за това може да прочетете в статиите ми за зависимости – тук.
Вторичната печалба
представлява несъзнаваната външна полза и мотив за наличието и поддържането на неблагоприятна житейска ситуация или невротични (тревожни) симптоми водеща съответно до несъзнаваното желание за поддържането ѝ от една страна (въпреки явният дискомфорт и това какво твърди съзнавано).
Примери:
1) Човек да не работи и да получава обезщетение или избягва военна служба или получава внимание и грижа от близки или получава медикаменти или избягва затвор и т.н. поради заболяване.
Състоянието му върши работа и му носи ползи затова няма мотивация и желание за възстановяване или излекуване, въпреки че може да казва обратното.
2) При охлаждане на взаимоотношенията между партньорите и потенциално наближаваща раздяла -> единият развива симптоми или болест, което ги сближава и сплотява отново и остават заедно.
3) Желание за избягване на конфликт с партньора вкъщи или на общуване или на секс -> винаги му/ѝ е уморено, отпаднало, боли го/я глава или зариване в работата или в домашни задължения.
4) Получаването на паник атаките или развиването на агорафобията като възможност за непоемане на отговорност за живота си на възрастен или за получаване на грижа и внимание от партньор или родители и близки хора.
Ако партньорът или родителят получава печалби от въпросната ситуация е възможно да се установи равновесно състояние, което задоволява несъзнавани нужди на всички участници и човекът да си поддържа състоянието години наред.
Съществуват и третични печалби, които не са особено проучвани – когато трета страна (приятел, роднина и т.н.) е мотивиран да получи съчувствие, разбиране или други ползи от болестта/състоянието на човека/пациента/жертвата.
За всяка неприятна ситуация в живота на човек, особено за такива, по които не работи активно за подобряването или промяната им, е добре човек да се запита – какво му носи, каква полза му дава това, – най-често е избягването на лична отговорност чрез извинения и оправдания или „праведната“ позиция на жертва и прочие. Това осъзнаване и изоставянето на тези “дребни” печалби е съществена стъпка в желаната посока.