Тревожните състояния попадат в графата „Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства“ както са класифицирани в диагностичния наръчник МКБ-10 (Международна класификация на болестите, 10-то издание).
Както подсказва името, те са свързани с емоционалното състояние на тревога, което се появява в ситуации на неопределена опасност и очакване на неприятно събитие, обикновено придружено с телесни (вегетативни) симптоми (сърцебиене, потене, треперене, сухота в устата, топка в стомаха и т.н.). Тревогата е по-широко понятие/състояние отколкото страха и включва несигурност, безпокойство и безпомощност, както и силно надценяване на стимула, който я предизвиква.
В тази статия ще опиша накратко видовете тревожни състояния:
Фобии
повтарящи се ирационални страхови обектни реакции, които биват провокирани само от определени ситуации или обекти. Придружени са с желание за избягване на обектите, дейностите или ситуациите, които провокират реакциите или ужас и силни телесни реакции на страх при наличието на такива стимули . Самата мисъл за поява на страховата ситуация обичайно поражда силна тревожност.
Агорафобия
страх от открити пространства, тълпи от хора, места, където е трудно оттеглянето на сигурното място (то е обикновено домът на човека).
Социална тревожност (социофобия)
страх от критично отношение от страна на други хора (от мнението им), който води до избягване на определени ситуации или дори на социални контакти в по-екстремен вариант. Често се съпровожда от понижена самооценка и силни вегетативни (телесни) симптоми като потене, треперене, изчервяване, свиване на стомаха (“топка” в стомаха). Понякога хората със социална тревожност организират целия си живот и дейности, така че да избегнат въпросните провокиращи тревожност ситуации и в известен смисъл подчиняват съществуването си на този ирационален страх от негативна оценка и критика.
Паническо разстройство (паник атаки)
повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паник атаки), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, и което ги прави непредсказуеми. Появяват се дори в привидно спокойни ситуации и всъщност тогава вегетативните (телесните) симтпоми (сърцебиене, изпотяване, треперене (тремор), задушаване, болки в гърдите, гадене) се усещат още повече и това провокира още по-голям страх и тревожност у изпитващия ги. Необходимо е да има отчетливо начало и край на пристъпа, за да бъде категоризиран като паник атака, както и да настъпва внезапно и да няма конкретна очевидна причина за появата му. Честотата на паник атаките може да варира в широки рамки (от множество на ден до няколко пъти на година). За разлика от фобиите паник атаките са безобектни, но подобно на тях са пристъпни.
Генерализирана тревожност (ГТР)
постоянна тревожност, която не е ограничена до конкретни обстоятелства и не изглежда да зависи от тях. Основните симптоми са нервност, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене и световъртеж. Често има руминации (ментални предъвквания) и тревожни мисли, които имитират обсесии (натрапливи мисли при ОКР). За разлика от паник атаките тя не е пристъпна, а фонова – има постоянно ниво на висока тревожност, без отчелив период с начало и край – и отново е безобектна.
Един от маркерите на ГТР е промения начин на анализиране/оценяване на средата и особено новата среда от зрителната система – при тях очите скачат от място на място (сакадичнои движения на очите) вместо обичайното поемане на цялата среда наведнъж (панорамно виждане).
ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство)
повтарящи се натрапливи мисли (обсесии – представи и образи) и действия най-често свързани с тях (компулсии). Човекът обикновено преживява натрапливите мисли като ужасни, мъчителни и провокиращи силна тревожност, защото често са нежелани и отблъскващи като съдържание. Често включват теми като нараняване на близки и обичани хора; замърсяване и заразяване; симетрия и подреждане; безопасност и финансова сигурност. Именно защото са неприятни човек обикновено се опитва да им се противопостави и да ги бори, което допълнително ги засилва.
Натрапливите действия (компулсиите), наричани още ритуали, са стереотипни поведения насочени повърхностно към „предотвратяване“ на малко вероятни събития, които могат да навредят на човека или околните, но всъщност имат функцията да разтоварват огромната тревожност, която се изпитва в резултат на натрапливите мисли.
И двете се осъзнават се като прекомерни и безсмислени, но все пак не могат да се прекратят, въпреки че причиняват дистрес, отнемат време и често нарушават нормалното функциониране на човека.
ПТСР (посттравматично стресово разстройство)
използват се различни категории според продължителността във времето на симптомите и състоянието: до 4 седмици се нарича остра стресова реакция; от 1 до 6 месеца се категоризира като ПТСР, а при продължителност над 6 месеца – като разстройства в адаптацията.
Представлява негативна реакция/отговор на изключително стресиращо събитие/ситуация със силно травматичен характер (застрашаващо или дори катастрофално събитие), която се запазва във времето след преминаването на травматичното събитие.
Симптомите включват флашбекс (спомени светкавица – повторно преживяване на минали травмиращи сцени), кошмари, вцепененост и емоционална притъпеност, липса на реакции спрямо околната среда, неспособност за изпитване на удоволствие или дори на каквото и да е друго чувство, избягване на ситуации или дейности. напомнящи травмата.
Дисоциативни (конверзионни) разстройства (в миналото – хистерия)
в миналото са били наричани хистерия – частична или пълна загуба на нормалната интегрираност между спомените от миналото, осъзнаването на собствените индетичност и непосредствени усещания, както и контрола над телесните движения – изпитващите ги твърдят, че нямат контрол над тялото си. Могат да симулират симптомите на почти всички органични (биологични) болести, без да има реалната болест – тоест всеки физически симптом би могъл да бъде и хистеричен/дисоциативно-конверзионен, но не би се намерила медицинска причина за него.
Самият смисъл на думата “дисоциативно” в диагностицирането означава, че причините за проблема не са биологични, а чисто психологически. Има дисоциативни амнезия, фуга, ступор, гърчове и други.
Соматоформни разстройства (хипохондрия)
в миналото наричани хипохондрия – характеризират се с постоянни соматични (телесни) оплаквания и притеснения без наличие на болестни процеси. Обикновено са придружени от непрекъснато настояване и извършване на многократни медицински изследвания, въпреки липсата на положителни резултати на всяко от тях (тоест липсата на налична болест).
Други невротични разстройства.
Понякога тревожните разстройства се комбинират помежду си. Ако човек е склонен към един тип и не вземе необходимите мерки, има вероятност с времето да се влоши, да развие и друг, или да започне да злоупотребява със субстанции (алкохол и наркотици) като коупинг механизъм (механизъм за справяне) – за да тушира симптомите на тревожността или постоянно разсейване и претрупване със задачи, така че човекът да е погълнат от дейности и да не остава насаме със себе си и тревогите си.
За да не се влошава прогресивно положението и да се постигне по-лесно по-добър ефект е добре с тях да започне да се работи възможно най-рано и фокусирано със специалист.
Тревожните състояния могат да са голям бич и да са много мъчителни (знам това от личен опит), но ако човек започне да работи с тях (сам или с адекватен професионалист според необходимостта), те могат да се превърнат в двигателна сила и гориво за положителна промяна, личностно израстване и подобряване на качеството на живота на човека.
В следващата статия има някои насоки за дейности, които намаляват тревожността (а също и потиснатостта/депресията) – Как да увеличим серотонина в мозъка си.
По нататък във времето ще разгледам всяко от гореспоменатите тревожни разстройства в много по-големи детайли в отделни последващи статии, заедно с евентуални насоки за справяне и терапия.