В тази публикация ще стане дума за терапията на социална тревожност (съкратена СТ). Какво представлява тя, как може да причинява проблеми в личния и професионалния живот на човек, защо с времето обикновено се хронифицира, какво е преживяването и психодинамиката на човек със социална тревожност може да прочетете в миналата статия ТУК.
Базисните вярвания за себе си в основата на социалната тревожност могат да се обобщят под етикета „ниска самооценка“. Става дума за такива от типа на „не ставам/не съм достатъчно/никой не ме харесва/не му пука за мен/аз съм слаб/смотан/задръстен/скучен/глупав или унижен дефектен/отхвърлен/унижен“ (за базисните вярвания и тяхната роля в живота може да прочетете повече ТУК и ТУК).
Често при социалната тревожност присъстват и вярвания/очаквания/страхове от нараняване, злоупотреба, прецакване, възползване, подиграване/тормоз от страна на други хора (било то близки, познати или дори непознати), които също допринасят за отдръпването на преживяващия ги от останалата част от обществото. Има едно общо очакване, че светът е враждебно място и човекът ще бъде наранен от другия/ите.
Накратко казано човекът бива задръстен от страхове, които го парализират в социални ситуации, а иначе и го демотивират изобщо да се опитва да присъства активно и да се изявява в социума било то лично или професионално.
Основен защитен механизъм/вредна стратегия за справяне:
Основната неадаптивна стратегия за справяне при социалната тревожност е избягващото поведение (бягството). Човекът се опитва да се защити от страховете в себе си, които проектиран навън в другите и света като бяга от тях.
Поради страховете от отхвърляне, унижение, нараняване, злоупотреба и това хората да видят през сковаността му, че той преживява това, което преживява – избягва социални дейности и общуване особено с нови хора (събирания, социални мероприятия, купони, партита, нови запознанства, излизания и срещи с хора от другия пол, но също така и професионални ангажименти и работни дейности – например интервюта за работа, изяви, презентации, говорене пред хора и прочие). По този начин изгубва голяма част от реалния социален живот. В модерността поради наличието на интернет и социални мрежи – може да получава илюзия за общуване, взаимност, приятелство, общност във виртуалния свят, но те далеч не заместват реалните такива и нуждата от тях.
За тези хора хоум офисът обикновено е най-лошото, което може да се случи, защото естествено допринася за изолацията им и липса на социален опит и реално общуване.
Стратегията на избягване работи краткосрочно като намалява тревожността на момента, но дългосрочно вреди като прогресивно затвърждава и усилва реакцията на страх и избягващото поведение и те не само че остават единствената налична опция, но и биват увеличени, а понякога и генерализирани към все повече ситуации (повече за това защо избягването при страхови реакции е много вредна стратегия може да прочетете ТУК). Така може да се стигне до болестно, омаломощаващо състояние на страх и тревожност, изолация или поне до силно затваряне, при което наистина е донякъде защитен от нараняване, но това не му позволява да изживява положителните преживявания от близки отношения (приятелство, обич, интимност), от социална включеност, изяви и успехи и други подобни.
Съответно ключово за успешната терапия е постепенно да се намали избягващото поведение.
Това става като човекът започва да осъзнава собствените си страхове, негативни вярвания за себе си, негативните очаквания за другите и света и да оттегля проекциите си – да осъзнава и разпознава собствените си страхове от отхвърляне, подигравки, унижение, нараняване и прочие, които пренася навън върху другите.
Тъй като всеки характер може да развие СТ, то е важно да се види кой е водещият характер и съответните характерови страхове и вярвания, за да се работи с тях, но най-често става дума за два от характерите (стратег/интравертно-фантазен и/или алтруист/садомазохистичен).
При СТ винаги присъства мазохизъм/автоагресия, а над него ригидност – „не се харесвам, не съм достатъчно, трябва да съм повече/нещо друго -> полагам свръхусилия, но не успявам -> значи не ставам и мразя се“ или нещо подобно. Повече за това и за характерите може да прочетете ТУК.
Терапия на социална тревожност:
Необходимо е да се променят тези маладаптивни базисни вярвания за себе си, другите и света като в подхода Естествена Психотерапия правим това по всякакъв начин (когнитивно, поведенчески, психотелесно, хипнотично-медитативно, психо-театрално и други).
И нямам предвид да се променят само на теория, а на практика – човекът да действа уверено вместо с липса на увереност или въобще да не действа; да излъчва спокойствие и комфорт със себе си; да общува свободно и да се радва на взаимността и прочие.
Показателят, че вярванията му за него самия, другите и света са променени е промяната в поведението, отношението, излъчването, преживяването и усещането му, а също и променените такива на другите хора по отношение на него. Ако това липсва то въпросната „промяна“ е по-скоро в главата/въображението отколкото в реалността.
Също така е необходимо човекът да се приеме като човек, който го е страх (страхлив, тревожен, притеснителен и прочие). Защото обикновено когато не е работил по себе си социално тревожният човек има тенденцията да не се приема такъв какъвто е, а да се опитва да сложи външни маски (например на много уверения и силния или на непукизма и че е над нещата или други маски, докато всъщност изобщо не е така), при което въпросните страхове и вярвания се изтласкват и сянката му от тях расте все повече и повече и започва да го яде отвътре.
Главният страх е да се покаже/да го видят такъв какъвто е поради подсъзнателните вярвания, че е слаб/смотан/задръстен/скучен/глупав/неадекватен/непълноценен/неставащ и прочие и че вследствие на това ще бъде отхвърлен, унижен, подигран, наранен.
Съответно има нужда да се работи най-вече с тези централни страхове – да се научи да се показва пред другите хора и дори да се излага премерено (първо в защитена среда, а после и в света), за да види, че нищо толкова лошо не се случва, че не е на живот и смърт, че в крайна сметка животът продължава и всичко е наред (тоест да придобие нов опит и да преживява случващото се по различен начин).
За да види, че страховете до голяма степен ирационални; че когато бива отхвърлен обикновено това е вследствие на неговото собствено отхвърляне на себе си (самоотхвърляне) реализирано на принципа на самоизпълняващото се пророчество и другите до голяма степен отразяват неговите собствени наличности и вярвания за него самия. А също и да преживее, че дори и да се реализират тези опасения, то последствията рядко са значими в реалността и не е въпрос на живот и смърт както го преживява по подразбиране.
Посоки на работа при социална тревожност:
Както и при терапията на другите тревожни, а и не тревожни състояния в Естествената Психотерапия – използваме две посоки/вектора на работа:
1) Работа по характера (вектор диалектика) – анализ на миналото, реструктуриране на вярванията, промяна на паметови следи, промяна на отношението и реакциите, промяна на усещането за себе си и отношението към себе си, другите и света в посока самостойност, самоувереност, доверие, спокойствие, сигурност.
2) Работа директно по състоянието – работа с вътрешния диалог – промяната на него и вярванията, които са в основата му; премахване на автоагресията и насочването на агресията навън в света като здрава агресия, здравосебезаявяване, хъс, мотивация за успех и присъствие в социума; скачане в страха и преживяване на телесните симптоми; поведенчески социални експерименти (за които може да прочетете повече ТУК).
Стъпки и методология на работата по социална тревожност
Целта е първо да се създаде добра, адекватна връзка с реалността – реално възприятие, мисли и чувства. След това да се развие доверие в себе си и живота, а от там да започне да се себезаявява и изявява навън в света, да се предизвиква да общува без страх или въпреки страха.
Методология е подобна на тази при другите тревожни състояния: анализ; когнитивна работа; хипнотично-медитативна работа; психотелесна и поведенческа работа.
Но има едно съществено важно различие, а именно – следващата част:
Групова работа като част от терапията на социална тревожност
При СТ не става само с лични сесии (индивидуална терапия), а е добре по някое време (след определен брой сесии лична работа) да се започне паралелно и групова работа, която да осигурява нови референтни преживявания (нов опит за справка, нови различни социални преживявания) които да подсилват различни адаптивни и полезни вярвания за него, другите и света. В група се научава и на по-точна връзка с реалността и как го възприемат другите реално и как до голяма степен тяхното възприятие зависи от него (от неговото излъчване, действия, невербално и вербално поведение и прочие – как той се приема и какво смята за себе си).
Без групова работа терапията на социална тревожност просто не се случва. Тази групова работа не е задължително да е в терапевтична група (въпреки че това вероятно е най-добрият начален вариант), а може и да е като група за някаква социална дейност – театрална група (влизане в роля и счупване на вътрешни бариери), група по танци (помага и за разчупване на скованото тяло), група за говорене пред хора или за учене на език или друго. Хубаво е да има редовни такива групи още от начало, защото това съкращава времето за преработка многократно.
Ядрото на терапията при социална тревожност както и при другите тревожни състояния е излагането на страха (експозиционна терапия) с променено преживяване и действия/поведение, но най-вече с променено отношение. Може да се прави първо когнитивно/медитативно-хипнотично, а после и поведенчески.
Един от най-мощните инструменти за работа са със социална тревожност (а и с всички тревожни състояния) са поведенческите социални експерименти. Това представлява полева работа на терен вън от кабинета, която чрез малки прости действия в реалния свят изважда наяве всички страхове, съпротиви, бариери и е начин директно да ги види и преживее, а след това и преработи динамично на момента и след това. Повече за тях може да прочетете ТУК.
Изключително важно е, че преработката не става автоматично само с влизане в ситуации или дори с влизане с променено поведение, А С ВЛИЗАНЕ В СИТУАЦИИ С ПРОМЕНЕНО ПРЕЖИВЯВАНЕ И ОТНОШЕНИЕ (което обикновено значи и променено поведение), отношение на приемане и любов към страховете, негативните вярвания, отхвърлянето, слабостта и собствената болка вместо обичайното мразене и изтласкване на страховете и слабостта.
При силна СТ има жестоко напрежение при предизвикване – затова е важно човекът да е подготвен за това, което въобще не е лесно, но със сигурно че ще има ефект особено ако се прави многократно отново и отново. Защото при СТ не се случва кой знае какъв голям прогрес без влизане в усещанията и преживяване на чувствата за слабост, смотаност, жалкост, униженост, непълноценност, дефектност, подиграност и прочие, от които обикновено всеки човек бяга по подразбиране. Това е изключително интензивно и изтощаващо за организма и след него човек може ден-два да се чувства буквално като болен или пребит. Но е необходимо да се скочи в и преживеят тези страхове, за да може да се преработят/стопят и човекът да стигне до дълбока самоувереност и доверие в себе си. Тогава вече може да се заявява навън в света, да живее смело, да действа уверено и да има комфорт със себе си и всяка своя част.
При социалната тревожност воденето на дневник и медитацията са изключително полезни, ключови инструменти за работата с негативните вярвания и автоматичните мисли, които произлизат от тях. По този начин се развива на по-добра връзка с реалността, защото реалността при тях по начало бива силно изкривявана.
Нива на преработка на социална тревожност
След преработка социалната тревожност се трансформира в социална смелост и самоувереност. Страховете могат да са страхотно гориво и тласък и да изстрелят човек много високо, докато останалите седят на едно и също ниво, защото нямат този силен стимул.
СТ може да е мощен източник на амбиция и мотивация, защото човек дълго време е буксувал на едно място, докато е гледал как другите напредват и се изявяват в живота. Съответно това възприятие за „изгубено време“ може да го накара да живее на максимум, за да навакса, да живее свободно и да се кефи на живота, да се развива и изявява.
От колкото по-надолу/ниска/далечна позиция тръгва човек – толкова по-надалеч може да стигне.
На по-ниско ниво бива развита адекватна връзка с реалността (преработени шизоидни и садомазохистични страхове). Сам си хваща на момента когнитивните изкривявания, защитните механизми и си обира проекциите (особено четенето на мисли).
При нужда реалността бива тествана/проверявана – дали това, което си мисли/вярва всъщност е така, защото на 80%+ той сам се държи, така че да предизвиква отхвърляне от хората, които преди това може дори да са го харесали или поне са били неутрални.
Отношението към себе си, и съответно вярванията му и вътрешния му диалог са променени на неутрални или дори положителни.
На средно ниво биват развити способност за себезаявяване/асертивност/здрава агресия, себеотстояване, здраво социално присъствие, социална смелост и самоувереност.
Има и по-високо ниво на преработка, която може да се достигне след продължително себепредизвикване – развиване на чар и харизма, на способност да привлича другите към себе си. Но за да се стигне до там – трябва да има здрава база – отлична, точна, адекватна връзка с реалността (виждане на нещата такива каквито са); познаване на собствената психодинамика; способност за себезаявяване – да се изявява, да прокарва своите собствени идеи/желания/планове; да е лидер първо на себе си, а след това и на другите.
Но когато не са минати всички тези предишния движения/умения/способности – няма как да се стигне до истинска харизма. Когато основата е нездрава/счупена, то дори и да има нещо подобно е просто една маска.
За да има истинска, автентична харизма и чар е необходимо страховете да са разрешени в голяма степен, при което се освобождава много енергия, която подхранва човекът и му дава заряд за живот.
Повечето хора след терапия стигат до нивото на себезаявяване, асертивност и социално присъствие и участие, като много малка част отиват на най-високото ниво – чар и харизма (привличане). За което е необходимо да си вярват достатъчно много, че да водят другите; да са очаровани и да се възхищават от живота и магията му; да са в потока на живота и синхрон с него и другите хора, за да ги водят в дадена посока.
Разбира се напълно окей е не всеки да стига до там – това си е личен избор и път.
Често при разрешаване на социалната тревожност (а и в самия процес при прогрес) – сексуалността, която преди това може да е била много малко налична/неактивирана/потисната или дори липсваща – бликва и започва да протича и се засилва желанието му. Постепенно той започва да се приема за привлекателен (нещо, което поначало не вярва) и започва да привлича хора около себе си.
Колко време отнема преодоляването на социалната тревожност?
Това зависи от степента/силата ѝ. Колкото по-силни и по-дълбоки са страховете и негативни са вярванията – толкова по-дълго.
Втората променлива важна за продължителността зависи и от това докъде иска да стигне човек в нивата на преработка – ако е първото – вероятно няколко месеца; ако е второто – вероятно около година; ако е най-високото – години (нещо като дългосрочна цел и път за цял живот така да се каже).
Третата променлива в тази задача е характерът – колкото по-високо ниво характер от гледна точка на залагане (по-висока цифра от споменатите ТУК характери) – толкова по-плитко е ядрото на СТ и по-лесно се преодолява. И обратното – колкото по-ранно залаган характер – толкова по-дълбока е СТ и толкова по-дълга е работата по нея.
При продължително поддържана социална тревожност обикновено се наблюдава интравертиране на личността (човекът става по-интровертен, по-насочен навътре, по-вглъбен в себе си, по-малко общуващ).
Ако интровертирането е вторично вследствие на страха, но по принцип човекът има заложена екстравертност, тогава работата е по-лека и бърза, очакваното време за работа е по-кратко, а шансовете за преодоляване – почти 100%.
От друга страна ако интровертността е първична, дълбоко заложена в характера на човека и иома налични по-силно изразени шизоидни/стратегически характерови елементи, то обикновено това е част от произхода на социалната тревожност и подхранва тази насоченост навътре (самовглъбеност), при което ситуацията е по-различна – СТ е по-силна, а работата е по-продължителна и изисква повече мотивация и усилия.
Понякога по-силно социално тревожните хора изобщо нямат желание да променят ситуацията и преживяването си, избягват хора и социални дейности и са саможиви като в крайните случаи може да става дума за избягващо личностово разстройство.
Значение за продължителността на терапевтичния процес и шансовете за успех имат и сериозността на преживените психотравми свързани със социално отхвърляне, унижение, подигравки, тормоз (еднократно или системно/многократно) в детска и подрастваща възраст от родители, роднини или връстници. Колкото повече, по-силни и по-големи такива има налични – толкова по-трудна и бавна ще е работата и с по-малък шанс за успех.
Разбира се това не означава човек да се откаже и дори да не опита, защото с достатъчно упоритост и мотивация почти всичко може да се преодолее и преработи/смеле. По-скоро е важно, за да е ясна времевата линия на работата и очакванията по отношение на резултати.
Обичайно работата по СТ е дълъг процес и ако се получава бързо значи по-скоро става дума за срамежливост (притеснение и страх, които можеш да поемеш), а не за СТ, при която има мощен импулс за бягство.
При работата по СТ обикновено известно време не се наблюдава никакъв резултат и прогрес, но ако въпреки това има мотивация и упоритост да се продължи – след това идват и резултатите.
Винаги остава поне малко тревожност, но в много по-малка степен и вече не пречи особено на човека да си живее живота смело, свободно и радостно и да прави това, което иска да прави.
Терапията на социална тревожност е дълъг процес с крива като при учене на нов език – отначало дълго време почти няма отлепяне от нулата, но с времето резултатите се увеличават експоненциално.
Също така при тези хора често има тенденцията дори когато успяват да го пренебрегват, да дисквалифицират успехите и прогреса си и да не го виждат и преживяват като такъв – сякаш е нищо.
Устойчивост на резултатите и правилна нагласа:
При социалната смелост точно както при всяка способност когато тя не се тренира – постепенно се губи. Съответно дори и човекът да е направил прогрес – ако спре да живее действено, да се предизвиква и да преработва страховете си, то може малко по-малко да регресира назад.
Това е защото старите невронни пътеки не изчезват, а остават там, но когато е установена добра нова база и човек периодично активно се движи натам – те биват прихващани от новите. Но ако това се спре – има връщане назад. И все пак ако има установени нови пътеки, то при последващ регрес е много по-лесно да се прогресира отново напред.
Тоест ако човек е имал социална тревожност и дълго не се предизвиква – влиза в комфортна зона и има регрес и връщане на СТ (до някаква степен). При хората със социална тревожност – социалната смелост е мускул, който е необходимо да бъде редовно трениран.
Също така както при всяко тревожно състояние – ако има негативно отношение на неприемане, механична нагласа за премахване и го е страх/не желае да се върне там където преди е бил, то е почти сигурно, че ще се случи – това означава, че не е напълно преработено и не е извлечен и научен урокът (или поне ненапълно и съответно състоянието не си е свършило работата докрай и затова се връща).
При неправилна/неподходяща нагласа/настройка за борба със състоянието/страха – колкото и да се работи не се получава (или регресира – връща се назад).
Понякога регресът е резултат от вътрешното състояние вследствие на външна ситуация/среда и възприятието ни за случващото се (майндсетът ни, нагласата ни).
Важно е хората да се научат да се провалят вътрешно (да приемат провала), за да могат да успяват външно. За истинска преработка е необходимо човек да интегрира в по-голяма степен различните части на личността си в едно кохерентно цяло – да приема и обича дори провалената си част; слабата си част; унижената си част; неадекватната си част и прочие.
Натрапливо ментално предъкване:
Не само при социалната тревожност, но и при всички състояния, а и хора изобщо:
ако липсва здраво ядро от вътрешно доверие, сигурност, увереност, любов, стабилност, самообладание, то тогава анализирането се превръща в натрапливо предъвкване, което не само че не помага, а дори и вреди.
От друга страна ако има налично здраво ядро – тогава можем да ползваме мисленето/анализирането адаптивно – да го пускаме, когато имаме нужда да измислим нещо определено и да го спираме, когато не ни трябва, за да ни е спокойно.
Заключение:
Преодоляването на социалната тревожност изобщо не е лесно, но може да бъде много възнаграждаващо и буквално да даде нов живот на човек, който преди това е бил далеч от радостта, спонтанността, удоволствието, любовта, изобщо извън живота.
При всички състояния, но особено при СТ е необходимо не само да знаеш, а да правиш нещата системно/редовно – да вървиш по пътеката вместо само да мислиш за нея.
Когато има прекалено много планиране – това говори за желание за контрол и съответно за страх от провал. Същото важи и за прекаленото желание всичко да се случва според предварителен план.
Субстанции при социална тревожност:
Аналогично на повечето тревожни състояния – понякога в опит с бягство от себе си и страховете си и за облекчаване на симптомите на тревожност, човекът преживяващ социална тревожност може да прибегне до ползването на субстанции (алкохол, наркотици, успокоителни и прочие).
Разбира се това може да му помогне да се почувства по-добре на момента, но дългосрочно не решава проблемите му, а се затвърждава като неадаптивна коупинг стратегия. Ако се продължава дълго с това – развива се зависимост, което е допълнителен проблем, с който да се справя освен самата социалната тревожност.
Медикаменти и психофармакология при социална тревожност:
При социална тревожност медикаментите не решават проблема – не водят до преработка на маладаптивните характерови вярвания и страхове, нито до развиване на социална смелост и асертивност. Защото преобладаващо проблемите и решението е в психиката, а не в неврохимията. Дори и да има промени в неврохимията на мозъка при социална тревожност, то много вероятно те са по-скоро следствие от психичните процеси и съдържания, а не причина за СТ.
Съответно лекарствата при СТ имат по-скоро замазващ ефект.
Разбира се в редки и по-тежки случаи те могат да имат своето място и да се ползват като патерица. Това важи особено когато има налични депресивни симптоми (тревожна депресия) и най-вече когато човекът е много „долу“, за да може да се „вдигне“ и да се работи ефективно психотерапевтично.
Но при всяко положение дълготрайната трансформация на социалната тревожност до самоувереност се осъществява чрез промяна на психиката – на психичните процеси и съдържания – на мисленето, възприятието, чувстването/преживяването на случващото се в живота през адаптивни, полезни, реалистични вярвания за себе си, другите и света; смело поведение, инициативност, асертивност. Като това обикновено се реализира в процеса на психотерапия. Възможно е да бъде реализирано и самостоятелно чрез систематични дългосрочни усилия, но на практика повечето хора не го правят. Така че ако човек има възможност да инвестира време и пари в работата с психотерапевт – това може да му спести години главоблъсканици и лутане самостоятелно.
Разбира се ако с даден терапевт работата не се получава и дълго време няма резултати (като продължителността на този период зависи от много променливи и при социалната тревожност често е по-дълъг отколкото при другите тревожни състояния), то може да е добра идея човек да потърси друг специалист, с който да имат по-добър синхрон и да сходна визия за процеса и целевото състояние.
Аз лично съм преодолявал умерената социална тревожност, която съм имал и знам, че това е възможно, така че ако имате някаква степен на социална тревожност или дори само срамежливост и искате да работите с мен по проблема – може да се свържете с мен на посочените контакти.