Защо преживяваме тревожност и за какво можем да я използваме?
След като в предните статии говорих за стреса, за физиологията му и ефектите му върху вътрешните ни системи, за връзката между стреса, страха и тревожността, както и за видовете отговори на стрес/заплаха (смелост и конфронтация или бягство или замръзване), то сега ще свържа тези отговори с тревожните състояния (наричани в психиатрията тревожни разстройства). Те включват фобии, социална тревожност, паническо разстройство (паник атаки), генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), посттравматично стресово разстройство, дисоциативни (конверзионни) разстройства (в миналото наричани хистерия), соматоформни разстройства (в миналото наричани хипохондрия). По-надолу ще стане дума как така се стига от тревожност (която е биологично обусловена) до горните психични разстройства.
Всеки от нас има индивидуален праг на тревожност/стрес/страх, всъщност два прага – такъв на регистрирането на нещо като стресиращо/тревожно/страшно и такъв на поносимостта на тревожност (над който му идва твърде много стресът/тревожността и ги избягва всячески). Също така тези прагове могат да са различни в различните дни според състоянието на организма на човека и способността му да толерира стрес в конкретния ден.
Съответно според тези прагове някои хора са по-тревожни, по-лесно се стресират, а други хора –по-малко. Чертата невротизъм отразява това индивидуално ниво на тревожност/чувствителност към стрес и негативни емоции изобщо, което може да бъде накратко изразено като съотношението между единица стрес и последвалата психофизиологична реакция на организма – колкото по-голяма реакция при единица стрес, толкова по-високи нива на невротизъм има човека (толкова по-тревожен е) и обратното – колкото по-малка реакция при единица стрес, толкова по-ниски нива на невротизъм (толкова по-малко тревожен е човекът). Невротизмът отразява прагът на активиране на негативните емоционални системи на човека на страх, тревожност, тъга и самота, разочарование.
Тревожността и страха са защитни емоции – целта им е да ни предпазват – да ни алармират за потенциални опасности и да вземем необходимите мерки. Ако сме прекалено тревожни това вече е неадаптивно, защото ни пречи, но за него малко по-надолу.
Защо има вариации в невротизма/тревожността/чувствителността към стрес при хората?
Тъй като това е устойчива черта със стандартно разпределение сред популацията е сигурно да се предположи, че е адаптивна и има еволюционна стойност. В случая тя е решение на много сложен проблем от страна на природата – при неопределеността на средата ни (и света като цяло), когато нещо неочаквано или потенциално заплашително се случи, няма как да е ясно на индивида/животното колко уплашено/разтревожено трябва да е от случващото се (когато не е ясно какво се случва, а по-често е така) – може да не трябва да му пука изобщо, защото случващото се не е опасно или да трябва да реагира незабавно, защото случващото се е пълна катастрофа. Съответно природата решава този проблем като създава вариации в индивидите в тревожността/чувствителността към стрес (като множество симулации или решения, които се пускат в действие и които оцеляват и предават гените си нататък са „правилните/успешните“ решения – толкова чувствителност към стрес трябва да имат индивидите като това пак е измерение с широк диапазон, а не просто една стойност, защото това е неадаптивно, а и трудно реализируемо на практика, защото няма едно успешно решение, а множество такива и освен това в различни среди и при различни обстоятелства различните степени на тревожност са полезни). За това всеки индивид има различно ниво на невротизъм/тревожност и страх и като следствие от това възприема случващите се събития с различни нива на стрес (предполага различно количество заплаха – някои огромно, други средно, а трети – много малко).
Пример за адаптивността (или неадаптивността) на тревожността спрямо параметрите на средата, който се отнася до модерността би бил: ако човек живее в опасна среда (в Конго или в южноамериканско гето), то тогава има голяма полза от тревожност/висока чувствителност към стрес, защото на всеки ъгъл може да ви се случи нещо лошо и е по-добре да сте нащрек постоянно. В такава среда ако сте прекалено спокоен и не се пазите вероятността да ви се случи нещо лошо се увеличава многократно…
Докато от друга страна, ако живеете на безопасно място (в Швейцария или скандинавска държава например и при това в добър квартал) – високата базова тревожност вероятно не би ви вършила никаква работа, а дори би ви пречила и била ви измъчвала като ви създава проблеми в личния и професионалния живот. В такъв случай искате да имате по-ниски нива на тревожност, които да отговарят на безопасността на средата.
Следователно ако сте по-тревожни спрямо необходимото, то според мен независимо дали това може да се категоризира като тревожно разстройство или не (тъй наречените субклинични случаи или прояви), е добре да поработите по въпроса, тъй като често има тенденцията човек да става все по-тревожен и да се страхува все повече прогресивно и страховия отговор да се генерализира (понякога стигайки до крайност като неработоспособност, агорафобия – невъзможност човек да излиза сам от вкъщи поради страх и т.н.). С течение на времето е възможно да се стигне до трайно изменена физиология на мозъка и тялото и множество негативни ефекти. Това се случва неоспоримо при посттравматичното стресово разстройство само че от еднократно травматично събитие. Но ако години наред човек живее в постоянна силна тревожност това също води до промени във функционирането на организма му. При някои хора пък се наблюдава тъй нареченият страх от страха или тревожност от тревожността – телесните симптоми на тревожност активират страховите вярвания на човек за болест, смърт, излагане и т.н. и водят до още по-висока тревожност и страх – често се наблюдава при паник атаките.
За да не се стига до там може да започнете колкото се може по-рано да работите по въпроса с терапевт или психолог (или дори сам чрез материали и насоки) в посока работа със страховете и увеличаване на прага си на тревожност и стрес, така че постепенно да калибрирате нервната си система, така че да може да оперирате без излишен физиологичен товар, който да ви пречи да живеете и да се представяте нормално/оптимално в житейските си дейности и ситуации.
За терапията на тревожни разстройства като цяло ще говоря в следващите статии-продължения.
Откъде идват тревожността (и стреса и страха)?
Амигдалата и bed nucleus of the stria terminalis (BNST) са основните мозъчни структури генериращи тревожност и страх (следователно и стрес, който е по-базовият) и задействащи каскада от процеси водещи до физиологични реакции, а хипоталамуса също има важно място и бива активиран от амигдалата и донякъде участва в задействането на последвалите физиологични реакции свързани с тези емоции. Това е просто тялото ти, което се подготвя за действие поради възприемането на ситуацията като застрашаваща/опасна/стресираща.
Регулиране на реакциите на тревожност/страх/стрес: те донякъде могат да бъдат донякъде регулирани от хипокампа (който е основна паметова структура). Изследванията с невроизобразителни методи показват, че хипокампа има способността да успокоява амигдалата до известна степен и по този начин да намалява тревожността и силата на телесните реакции свързани с нея. Това става чрез придобиване и позоваване на минал опит, при който подобен тип стресиращо събитие/заплашителна ситуация се е оказала безобидна или силно преувеличена и по-малко заплашителна отколкото организма ни е възприел и реагирал спрямо. И е нещо изключително базово и важно, което обикновено (и според мен задължително) се ползва в терапията. Друг вариант е и предварително без наличие на опит – чрез здрава логика и връзка с реалността – анализиране на ситуацията и виждане на прекомерността на страхово-тревожна реакция и несъотвествието ѝ на опасността на ситуацията.
И двете могат и се правят съзнателно и целенасочено най-вече при когнитивно-поведенческа терапия.
Друг начин е чрез специфични телесни и дихателни практики, които активират парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система.
Кои са телесните реакции на стрес, страх и тревожност?
Вегетативните симптоми включват сърцебиене, потене, треперене, сухота в устата, дискомфорт/топка в стомаха, топка в гърлото (обикновено при ситуации, при които човекът трябва/иска да каже нещо, но се притеснява), напрегнатост и стягания в тялото (на мускулите), бързо плитко дишане, топли и/или студени вълни по тялото и крайниците, безсъние (ако е вечер), въртене на свят/стягане в главата/главоболие, гадене и стомашни болки и други.
Важно е да се знае, че тези телесни реакции (симптоми на тревожност) не са нещо толкова страшно, от тях не се умира, могат да са налични дори и дни наред без да ви се случи нещо лошо (но това не значи да не правите нищо, ако продължават часове/дни наред и са много интензивни – в такъв случай е добра идея да се използват медикаменти на момента, а след това когато човекът се върне към нормалното си състояние да се започне терапия). Тези реакции са просто резултат от възприемане на ситуация като опасна или рискова (активация на амигдалата), секретиране на норадреналин в мозъка, остеокалцин и адреналин в тялото, които подготвят на тялото ни за физическо действие. Механизмите и последователността се знае и съм ги описал във Физиология на стресовия отговор, но накратко представляват норадреналина в мозъка и адреналина и остеокалцина в тялото даващи усещания за ажитация (силна физиологична (емоционално-телесна) възбуда съпроводена с чувство на тревога и страх), спешност, трудност, желание за движение и т.н.
Често хората (особено по-невротичните) се стресират още повече и започват да се страхуват от самите тези телесни реакции (че нещо им има, че ще умрат или полудяват и прочие страхове), което влошава ситуацията още повече и се завърта порочен кръг, при който изпитват все повече страх и тревожност.
Да не се страхуваме от самите тези вегетативни реакции е важен компонент при терапията им, а като разбираме добре какво се случва и защо се случва в/с тялото ни – това донякъде помага да не се плашим толкова от тях.
Как стигаме от тревожност до тревожни разстройства?
Как стигаме от способността за тревожност до специфични тревожни разстройства като паник атаките, обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), социалната тревожност (социофобия) и останалите?
Тревожността сама по себе си не е проблем, въпреки че може да е много парализираща, но към кое тревожно състояние ще залитне невротичен човек преживяващ висока тревожност зависи от наличните му характерови особености, базисни вярвания (базови когнитивни схеми) и ирационални страхове залегнали дълбоко в личността му, през които всеки от нас пречупва и изкривява реалността до някаква степен – очилата/призмата през която виждаме себе си, другите и света. Които при тревожните разстройства обикновено са доста изкривено в негативна посока. Прекомерната тревожност и страх правят така че тези неадаптивни психични наличности изкристализират на повърхността (и съответните адаптации спрямо тях – което в случая са тревожните разстройства). И това дава страхотна възможност да се работи с тях, да се преработят и хармонизират.
Повече за характеровите особености и прилежащите им базисни вярвания може да прочетете на Характерови структури.
За какво можем да използваме тревожността?
Тревожността може да бъде използвана като мощен стимул за трансформиране на личността на човека и съответните маладаптивни характерови особености. Но за тази цел трябва случващото се да бъде разглеждано НЕ като нещо ужасно, гадно, непоносимо и нежелано, а като възможност и мотивиращ фактор към промяната му към по-добра версия на себе си; като движеща сила, която да ни бута да реализираме по-голяма част от потенциала си вместо просто да си седим така както сме.
Това е сигнал, че нервната ни система не е оптимално хармонизирана със средата ни и че в психиката ни има неадаптивни наличности, които изкривяват реалността и преживаванията ни. Това се явява възможност да рекалибрираме нервната си система и да променим базисните си вярвания и схеми, които пречупват реалността ни, така че да съответстват на средата ни (на реалността) и да ни вършат работа вместо да ни пречат и блокират.
В следващата статия ще опиша как се стига от тревожност до тревожни разстройства в детайли, а в по-следващата ще направя обзор на терапията на тревожни състояния – тоест как да използваме тревожността за израстване – успешното преобразуване на страха в смелост/активни действия/конфронтация.