Може би не сте очаквали такава статия от мен, но ето че ви изненадвам и тя е факт.
Тук ще впрегнем няколко мозъчни механизма за обяснението на следродилната депресия. Всъщност те ще могат да обяснят генерално как и защо е възможно да се чувстваме потиснати и депресирани след иначе положителни, желани житейски събития.
И да знам, че още нямам статия за депресията, а вече имам за следродилната депресия, но това е положението – в бъдеще ще има повече за депресията като цяло.
Следродилната депресия е състояние на депресия (афективно разстройство – разстройство на настроението), в което изпада родител (много по-често майката отколкото бащата или друга налична обгрижваща фигура) след раждането на дете. Засяга около 10% от жените, които раждат в рамките на първата година след раждането.
Прави се разграничение между нея и родилна тъга („baby blues“), която се обозначава сходен тип чувства на безпокойство (тревога), тъга и умора, които изпитват много от жените след раждане, но се смята, че тя продължава до 2 седмици, а симптомите са по-леки и въпреки че се появяват при повечето жени (80% от новородителите) – отшумяват след половин месец. Ако продължи над този период вече се говори за следродилна депресия.
Мое предположение е, че родилната тъга също може да е свързана с 3-те описани от мен механизма, но да е по-лек вариант на следродилната депресия, която най-често започва в рамките на седмица до месец след раждането (но може да е и през цялата първата година след раждането).
Ако приемем, че двете се намират в един спектър и просто се различават в степента си можем да заключим, че почти всяка жена (около 80%, ако не и повече) изпитва някаква форма на следродилно хиподепресивно състояние – потиснатост, понижено настроение, тъга (нарочно избягвам думата депресия, защото ще стане объркване с обозначаването като диагноза, а както казах само около 10% биват диагностицирани със следродилна депресия). А това е в пълен синхрон и логично следствие от описаните по-надолу механизми.
Симптомите на следродилната депресия включват:
– чувства на тъга, отчаяние, безнадеждност, безсилие;
– понижено настроение;
– раздразнителност и безпокойство (тревожност, нервност), евентуално притеснение/страх за живота на бебето;
– плакане без повод (по неясна причина);
– нарушения на съня (безсъние или обратното – много повече сън от нормалното);
– избягване на контакти с други хора; чувства на гняв и яд (и евентуални изблици към обкръжението);
– загуба на интерес и удоволствие от дейности, които преди това са носели такива;
– нарушение на апетита (силно намален или увеличен);
– съмнения в себе си и негативни мисли за това колко добре се справя като майка (и че не би трябвало да се чувства така, ако беше добра майка и друг подобни ужасни мисли);
– мисли за самонараняване или нараняване на бебето, които засилват горните негативни мисли (такъв тип мисли за нараняване или самонараняването могат да са и симптом на обсесивно-компулсивно разстройство);
– телесни болки;
– когнитивни проблеми (с паметта, мисленето, концентрацията, вземането на решения).
Това ужасно състояние за една жена току що влязла в майчинска роля може да има негативен ефект и върху нея и върху бебето като при някои случаи може да има фатален край, но дори и това да не се случи, нарушаването на връзката майка-дете поради невъзможност за изграждане на емоционална свързаност/връзка с бебето и посрещането на нуждите му рано в детството често води до негативни последствия в живота на бебето като възрастен.
Затова е добре, ако случаят е такъв веднага да се предприемат интервенции – психотерапия, а ако е нужно и медикаменти, тъй като е важно бързо да се постигне ефект, така че да не се стигне до фатален край, а също и за да може бебето да получи на разположение стабилна майчина фигура, така че да продължи да се развива добре максимално бързо.
Някои жени могат да са предразположени към слеродилна депресия, например такива, които са имали/имат или са прежививявали/преживяват: афективно разстройство (като депресия, биполярно, сезонно и т.н.); депресивни симптоми в миналото; силен стрес покрай раждането (усложнено раждане, смърт на близък човек, раздяла); липса на емоционална подкрепа от партньора и/или близките; проблеми със субстанции.
Тоест наличието на негативни социални фактори като липса на подкрепа от близките, изолация или раздяла/смърт на близък човек или просто рязката промяна в ежедневието и новите предизвикателства в двойката, която вече не са само двама – могат да допринесат за изпадането в такова състояние.
Но като цяло никоя жена не е защитена от появата на такова състояние и е добре да има бърза и адекватна намеса.
Терапията обикновено включва психотерапия или медикаментозна терапия (обикновено антидепресанти) или и двете в комбинация – психотерапия и медикаментозна терапия, за да се стабилизира и нормализира максимално бързо майката и да се избегнат нежелани сценарии. В противен случай това може да продължи месеци и дори години и да се стигне до фатални последствия.
Но пък и медикаментите могат да имат потенциален негативен ефект върху развитието на бебето при кърмене. За това е добре, ако се приемат медикаменти по време на кърмене детето да бъде периодично наблюдавано от детски лекар.
Интервенциите, които аз съм споменал накрая са свързани с 3-те описани от мен механизма и не заместват терапията (било то психотерапия или медикаментозна или комбинация от двете), а могат да са допълнение към тях.
Забележка: държа да отбележа, че всички тези механизми, които ще опиша по-надолу са потенциални и още няма консенсус на кой от тях се дължи следродилната депресия или на комбинацията от всички тях. Възможно е да има други основни или второстепенни механизми, но това ще се установи със сигурност в бъдеще.
Личното ми мнение е, че е комбинация на поне два от тях (най-вероятно 1. и 3.), но това е само предположение.
1) Серотонинов механизъм – смята се, че ниските нива на серотонин са главната причина за депресия при повечето хора. По време на бременност нивата на естроген направо експлодират – увеличение между 30 и 70 пъти спрямо нормалното, а естрогенът увеличава генната експресия на ген за производството на серотонин в мозъка (от триптофан). Следователно докато една жена е бременна постоянно произвежда много повече серотонин от обичайното (естрогена е най-висок в третото тримесечие), а след като роди – това рязко намалява (тъй като след раждането естрогена се връща до нормални нива, които са средно 50 пъти по-ниски, което се отразява на генната експресия за конвертирането на триптофан в серотонин). Съответно с понижаването на серотонина при някои жени се стига до депресия, а при повечето до хиподепресивни състояния (повече за серотонина и ролята му в появата на тревожно-депресивни симптоми може да прочетете ТУК).
Може би причината следродилната депресия да се случва само при някои е, че при различните жени варира увеличението на естрогена (и съответно на серотонина) спрямо нормалното – при някои разликата става огромна (по времето на бременност спрямо след раждането), докато при други вероятно тази разлика не става прекалено голяма и съответно симптомите са по-леки, съответно се категоризира само като родилна тъга и отшумява по-бързо и лесно.
Тоест при почти всички новородили жени вероятно се случва ‚краш‘ (при употребата на наркотици това е състояние, което понякога се случва след спиране на действието на активното вещество и удоволствените чувства на еуфория преминат, което се характеризира с чувства на тъга, депресия, паника, страх) подобен на отминаването на ефекта от МДМА/екстази. Краш-ът се случва, защото се преминава от изключително високи нива на серотонин и/или допамин (вероятно и окситоцин) към изключително ниски поради спирането на действие на веществото, което предизвиква преживяване на депресивни симптоми – но в случая това е резултат от променените нива на серотонин в резултат от променената генната експресия за производство на естроген.
Вероятно такъв тип разлика между нивата за кратко време се получава и при родилките. И колкото по-голям е ‘краш-ът’ – тоест разликата по време на бременност и след – толкова по-тежки са симптомите и по-трудно отшумяват, ако изобщо го направят.
Повече за серотонина и как липсата му може да доведе до неудовлетвореност въпреки наличието на положителни житейски събития и обстоятелства или успехи може да прочетете на Как е възможно да се чувстваме неудовлетворени въпреки че имаме това, което искаме?
2) Допаминов механизъм – dopamine reward prediction error – степента, в която нещо се преживява като приятно и удоволствено зависи от количеството освободен допамин при достигането му СПРЯМО очакванията ни. Има 3 варианта:
– да няма разлика в количеството предварително (очакваното) и полученото постфактум – тогава няма разлика в преживяването ни.
– да има положителна разлика (positive prediction error), тоест да освободим постфактум повече отколкото сме очаквали – тогава се чувстваме невероятно, щастливи, енергични и дори еуфорични.
– да има отрицателна разлика (negative prediction error) – да освободим след събитието по-малко от очакваното – тогава се чувстваме разочаровани, потиснати, без енергия и демотивирани – нямаме особено желание за нищо.
Ключовото е, че това става след като се е случило нещо хубаво за нас, което сме искали – събитие или успех, който сме очаквали дълго време или за който сме работели.
С този механизъм е свързана ролята на очакванията ни в живота – ако имаме високи очаквания (мислим си колко страхотно ще е нещо), то това води до предварително освобождаване на допамин и задава праг. Така прагът на допамина за преживяването на това нещо като страхотно и удоволствено става по-висок и това автоматично прави по-трудно да го преживеем толкова страхотно, когато се случи.
От друга страна ако имаме ниски очаквания е по-вероятно да преживеем събитието като невероятно, защото прагът е по-ниско зададен.
Предполага се, че това се случва при всички депресивни състояния, които се случват след иначе положителни събития в живота на човек и съответно и при следродилната депресия.
Това е едно от обясненията за неудовлетвореността и потиснатостта въпреки постигнатите успехи и реализираните планове и цели е или случването на желани събития.
Повече за това как допамина и серотонина в ролята им на системи на възнаграждение осигуряват положителните усещания в нас може да прочетете на Мозъчни системи на възнаграждение.
3) Циркадните ритми – това са циклите/ритмите на будност и сън. Всяко живо същество има циркадни ритми и те са изключително важни за настроението и това как се чувстваме. Ако искате да накарате някой да се чувства ужасно (да има депресивни симптоми, да се чувства като парцал – смазан и без никаква енергия) – нарушете му временно циркадните ритми. В случая при новородилите майки е много лесно те да се нарушат, защото:
1) е нарушен съня на майката поради режима на бебето;
2) преживяват много стрес свързан с това да се грижат за новородено бебе;
3) нямат достъп до достатъчно количество светлина (поради това, че денонощно трябва да се грижат за новороденото и няма как да излизат достатъчно навън), а светлината “сверява” циркадните ритми на човек.
Различните хора са с различна чувствителност към промените в циклите на будност и сън, но на всеки човек тези промени се отразяват в някаква степен. Аз съм го преживявал многократно, когато съм променял режима си на ставане и лягане от късен на ранен или обратното (а също и при дълги пътувания, особено презокеански).
При голяма част от хората с биполярно афективно разстройство – една нощ лишаване от сън стига за предизвикване на маниен или депресивен епизод. Това е добра илюстрация колко важни са цирккадните ритми и поддържането им нормално особено при хората, които са по-уязвими към промени в настроението.
Същото се случва при пътуване със самолет на дълго разстояние (при смяна на часови зони за кратко време) – затова се чувстваме толкова зле отначало когато пристигнем на ново място, което е с над 3 часа спрямо часовата зона, към която сме привикнали (особено при презокеански полети и особено когато пътуваме от запад на изток).
Докато първият механизъм може да се отнася предимно/повече за майката, то другите могат да повлияят и на бащата (или на други хора, които се грижат за бебето).
4) Допълнителни хормонални механизми, които могат да играят роля, защото съответните нива на хормоните могат да бъдат засегнати от бременността са:
– хормоните на щитовидната жлеза (тироидните хормони) – 20% от хората с депресия имат прекалено ниски тироидни хормони (обикновено жените). Бременността и раждането влияят на нивата на хормоните на щитовидната жлеза – нейната активност може да бъде намалена (хипотироидизъм). Затова ако жената има предварително съществуващи проблеми с нея, то често при бременност и раждане ситуацията се влошава.
– кортизолът (стресов хормон) – по време на бременност ниата на кортизол у майката се увеличават между 2 и 4 пъти. Силния продължителен стрес (високи нива на кортизол) са свързани с епизодите на депресия през живота – колкото повече такива епизоди на силен продължителен стрес – толкова повече епизоди на депресия.
Забележка1: Тези механизми съществуват, но поради липса на достатъчно изследвания и данни – все още няма научен консенсус на кой от тези или на комбинация от тях или пък на други се дължи следродилната депресия – тоест засега те са само предполагаеми. Все пак фактът, че съществуват значи, че почти сигурно допринасят поне до някаква степен за това болезнено, неприятно състояние, което може да има негативни последствия както за майката така и за бебето.
Забележка2: посочените по-долу интервенции свързани с гореизброените механизми не заместват нуждата и ползата от психотерапия и/или медикаменти, а могат да се комбинират с тях за допълнителен ефект.
Интервенции:
1) Начините за увеличаване на серотонина може да прочетете ТУК. Съобразете ги адекватно със ситуацията (например интензивния спорт при новородили майки вероятно не е добър вариант, да не говорим че най-често жената няма време и енергия за такъв).
2) Допамин – хубаво е бъдещите майки да нямат свръхвисоки очаквания за колко страхотно ще бъде майчинството, защото е много труден и предизвикателен период (особено отначало), който изисква много усилия. А когато си тотално изчерпан и изтощен и с разбъркан денонощен ритъм е трудно да се чувстваш добре и да се насладиш на каквото и да е в живота, независимо колко е страхотно.
3) Поддържане на максимално близки до нормалните циркадни ритми (цикли на будност и сън) според възможното (което бива зададено от бебето) и колкото се може по-добро възстановяване:
– максимално количество сън – когато спи бебето спете и вие колкото можете или дори ако не успявате да заспите – използвайте релаксационни техники за максимално отпускане (дълбоката релаксация също е много възстановителна, ако сънят не се случва).
– излагане на светлина – в случая на тераса, отворен прозорец и т.н. (тъй като през затворен прозорец е около 50 пъти по-малко ефективно) – светлината през очите сигнализира на мозъка кое време на деня е и по този начин донякъде „сверява“ циркадните ни ритми (вътрешният ни часовник).
– получаване на всички необходими за нормалното функциониране на организма витамини и минерали и достатъчно калории.
4) Поддържане на здравословен живот, практикуване на техники за релаксация и управляние на стреса.