Какво е посттравматичното стресово разстройство:
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е вид тревожно разстройство (списък с всички тях може да видите ТУК), което се развива вследствие на силно стресиращо/много страшно/ужасяващо/животозастрашаващо/жестоко – изобщо травматично събитие, което заплашва живота на някой и/или интегритета на тялото му.
Посттравматичния стрес след травматично събитие е нормална реакция, НО КОГАТО ТОЙ ОСТАНЕ ПОСТОЯННО НАЛИЧЕН ДЪЛГО ВРЕМЕ след събитието – може да смути всяка сфера на живота на човека и тогава говорим за посттравматично стресово разстройство. Тогава има трайни промени във функционирането на мозъка и човекът не може автоматично да се върне към нормалното си функциониране от преди травмата. Обичайни събития водещи до развиването на посттравматично стресово разстройство могат да бъдат най-често:
– катастрофи, злополуки и инциденти;
– природни бедствия;
– война и сражения;
– насилие (нападение, физическо насилие, обир, сексуално насилие, включително домашно насилие; отвличане и заложничество);
– внезапна смърт/загуба на близък човек;
– животозастрашаваща медицинска диагноза;
– престой в затвор;
– мъчения и изтезания;
– бежанска миграция;
– друго събитие от такъв тип.
Симптомите са по-тежки, когато е организирано и причинено от друг човек/група хора.
Не е нужно събитието да е било наистина животозастрашаващо, а да е травмиращо за човека да надвишава капацитета му за справяне и да е много страшно или ужасяващо или свързано с чувство на безпомощност.
Не всички хора изложени на травматично събитие развиват ПТСР, но тези които го правят обикновено това се случва в последващите седмици до няколко месеца след случилото, макар че има случаи, в които това се случва и след години.
Около 60-70% от хората преживяват травматични събития през живота си, но само около 5-8% развиват ПТСР, което означава около 4% от всички хора като е по-преобладаващо при жените и причините, за което ще разберете по-надолу.
В по-редки случаи хората развиват ПТСР не вследствие на случилото се на тях, а поради травматично събитие, опасност, инцидент, която се е случила на друг най-често близък до тях човек (но може и да е по-далечен или дори непознат) или при смърт на по-далечен човек.
Изследванията показват, че едно стресогенно събитие причинява по-силен дистрес, когато е неочаквано, ново/непознато, човекът, който го преживява възприема, че няма контрол и/или не знае какви действия да предприеме отколкото ако събитието му е познато/случвало му се е или очаква, че предстои и има план/идея как да действа.
Симптоми на посттравматичното стресово разстройство:
– периодично натрапливо повтарящи се мъчителни спомени или сънища за събитието (мисли, представи);
– повторно преживяване на травматичното събитие в ума и тялото на човека посредством оживяване на минали сцени – тъй наречените flashbacks – неконтролируеми повтарящи се детайлни ярки спомени за случилото се, които връхлитат човека неволево (включително и кошмари). Те го грабват и откъсват от реалността ТУК И СЕГА и го връщат отново в травматичното преживяване, което е изключително дискомфортно, болезнено и фрустриращо.
Ре-преживяването е много висцерално и разтърсващо – тялото реагира с цяла гама от телесни симптоми сякаш същото негативно събитие се случва отново ТУК И СЕГА. При това положение рационалното обяснение и разбирането на ума за това, че тук и сега човекът е в безопасност просто не повлиява и няма никакъв ефект. Тези ретроспекции могат да бъдат задействани от всякакви неща, които случайно напомнят за събитието или дори без видим асоциативен тригър. По време на тях често се преживяват дереализация и деперсонализация (които действат като защитни механизми при силно неприятни висцерални/телесни преживявания).
– промени във физическите и емоционалните реакции на организма – хронично повишена телесна възбуда и съответно реактивност, тревожност и чувствителност към стрес; хипербдителност и лесно стряскане (повишен старт-рефлекс – startle reflex); постоянна фонова тревожност (генерализирана тревожност и симптомите ѝ, за които може да прочетете повече ТУК); проблеми със съня – трудно заспиване, кошмари със събуждания и трудно повторно заспиване и прочие; повишена раздразнителност и гневни изблици без особена причина; влошена концентрация.
Симптомите на хронично повишена тревожност обикновено са без оглед на външните условия – независимо от тях и могат да се отразят на съня; апетита; енергията; настроението и концентрацията.
– негативни промени в преживяването, настроението и мисленето:
чувство на изолация и непринадлежност спрямо другите и света – избягване на социални контакти и отчуждаване от близките и приятелите;
дисоциация – чувство на откъснатост от себе си и живота (потока на живота), отделяне на чувството за себе си от тялото. Отсъства усещането за сливане/свързаност на ума и тялото – интегриране на сигналите от 2-те в единно общо преживяване. Над половината от хората преживели травматично преживяване имат някаква степен на дисоциация;
чувство на вцепенение (свързано с дисоциацията) – сякаш е спрял да живее, не чувства нищо и му е все тая за всичко – плосък афект/емоционална притъпеност;
неспособност да изпитва радост от почти нищо или от каквото и да е в живота;
загуба на интерес към преди това любими, забавни, приятни, носещи радост дейности;
загуба на способността за поддържане на близки взаимоотношения – за свързване с другия/ите, близост/интимност и споделеност;
негативни мисли за себе си, другите хора и света;
чувство на безпомощност и отчаяние и/или чувства на срам и/или вина;
влошена памет, мислене и концентрация;
– избягване – избягване на места, хора, дейности, обекти, които напомнят за травматичното събитие.
За да са валидни симптоми на ПТСР е нужно те да са липсвали преди травмата.
Последствия от посттравматичното стресово разстройство:
Както се вижда симптомите могат да бъдат много неприятни и да окажат негативно влияние във всяка сфера на живота на човека и ежедневното му функциониране – интимната, социалната и междуличностната (близки отношения), професионалната, родителската, образователната (силно влошена способност за учене, липса на мотивация и желание за живот и развитие).
Последствията свързани със симптомите са трудно регулиране на емоциите и поведението; интензивни соматични/телесни усещания на стрес без стимул или с малък такъв, върху които човекът няма контрол; загуба на способност за справяне при стресови ситуации – замръзване, изчезване на ума („зониране“, zone out); влошено възприемане на себе си, другите и света; вина, срам или отвращение към себе си; безпомощност, безнадеждност, безсмислие.
Нарушена способност за създаване или поддържане на предишни налични взаимоотношения, защото вече не са себе си (не са тези, които са били преди) и не могат да се свързват/не се чувстват свързани с хората, с които преди това са били (което не е чудно предвид, че дори не се чувстват свързани със себе си); също така и поради липса на доверие и неспособност да се чувстват у дома и в безопасност със себе си и с някой друг.
Съответно за справяне с безпокойството и избягване на мислене и спомени свързани със събитието като често прибягват до субстанции като алкохол и наркотици, които се превръщат в допълнителен проблем, а и те самите водят до допълнителни проблеми (алкохолът например прави хората хронично по-тревожни и депресивни, а хората с ПТСР по начало са в тази посока).
Саморазрушителното поведение свързано със злоупотреба със субстанции и рискови поведения или дори самоубийство също са типични в по-тежките случаи след години страдание в тази въртележка от симптоми.
Неслучайно ПТСР върви в комбинация почти винаги с някое или няколко от следните – депресия; тревожни състояния; злоупотреба с вещества; самонараняване.
Въпреки че събитието е минало – то продължава да държи в плен човека, да се намесва в ежедневието и да смущава функционирането му, влияе на взаимоотношенията, работата, здравето и цялостния поглед на човека за живота.
При деца симптомите могат да включват и:
– нощно напикаване (очевидно след като вече е преминало фаза в развитието, при която може да ходи до тоалетна нормално);
– говорни нарушения, намаляване или загуба на способността за реч (очевидно след като вече има тази способност и тя се влошава или губи като реакция спрямо травматично събитие), също така бебешки говор или смучене на пръстите;
– разиграване/отиграване на травматичното събитие по време на игра.
За децата много неща могат да са стресогенни, защото са деца и съответно не разбират много неща за света и те са много по-неспособни да се справят в него.
При юноши понякога присъства агресия и антисоциално поведение.
Защо се развива посттравматично стресово разстройство? – причини:
ПТСР може да се развие на всякаква възраст като няма ясен отговор защо някои хора развиват ПТСР, но общо взето е комбинация от предразположености (наследственост плюс възпитанието и опита в живота досега, които заедно формират основата на личността на човека – неговия характер) плюс травматично събитие.
Чертата невротизъм (негативна емоционалност) отразява степента на предразположеност към развиване на посттравматично стресово разстройство вследствие на травматични преживявания. Колкото в по-голяма степен притежава човек тази черта – толкова по-вероятно е да развие ПТСР вследствие на силно стресиращи негативни преживявания – това е и причината жените средно са по-уязвими към развиването на това състояние, тъй като средно са с по-голяма степен на негативна емоционалност (повече за нея и изследвания по темата може да прочетете ТУК).
Друг фактор е стресиращото събитие – колкото по-силно, неочаквано, внезапно и интензивно е и неподготвен е човекът за него – толкова по-вероятно е да се развие ПТСР. Съответно друг рисков фактор освен с чертата невротизъм е свързан с професията на човек – професии като военни, полицаи, лекари и медицински сестри и други са свързани с много повече излагане на травматични събития. Други рискови фактори са:
– липсата на здрава стабилна основа – липса на психологическа зрялост, непреработени травми от миналото (за които може да прочетете повече ТУК), наличието на психични проблеми (депресия, тревожни разстройства, злоупотреба със субстанции), както и роднини с психични проблеми, тъй като имате общи гени.
– липса на социална подкрепа (роднини, семейство, приятели, близки хора);
– излагане на страшни, травматични, опасни събития и преживявания.
Страхът, ужасът и острата стресова реакция, която ги съпътства е абсолютно нормална и дори желателна реакция по време на животозастрашаваща, опасна, травматична ситуация. Но при хората с ПТСР – не се случва иначе обичайното връщане към нормалното функциониране.
Защо не се случва това връщане към естественото функциониране?
Разлики във функционирането на мозъка на хора с посттравматично стресово разстройство:
Невроизобразителните методи показват, че при посттравматичното стресово разстройство има отчетливи промени в обичайното функциониране на мозъка и те могат да се различават при различните хора с това състояние, но има общи сходни модели:
Алармената система на мозъка (от която основна част е амигдалата и не само) става свръхчувствителна и се активира прекалено лесно и без нужда. Също така има промени в оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, която е основна за стресовия отговор.
Като едновременно с това префронталната кора и хипокампа не функционират правилно или дори изключват при стрес (а те действат като спирачка на стресовия отговор, когато осъзнаем, че няма реална заплаха). Резултатът е, че педала на газта на стресовия отговор бива натисната максимално, докато спирачката не работи.
Промените в хипокампа са свързани ИЛИ с неспособност да си спомнят част от събитията около травмата ИЛИ с постоянно връщане на спомените свързани с него.
Може би най-важната разлика, която пречи на възстановяването е, че при хората с ПТСР по време на РЕМ сън мозъчната зона locus coeruleus (синьото петно) в мозъчния ствол не спира да е активна и продължава да освобождава норепинефрин/норадреналин в мозъка. А РЕМ фазата на съня е много специфична и по време на нея това обичайно не се случва и не трябва да се случва, защото част от нейните функции е обработването на емоционалните стимули от деня и живота ни – разкачането на споменът за случилото се от емоционалното преживяване, което го е съпроводило чрез разпадането или поне отслабването на съответните синапси (връзките между невроните) за събития, които вече сме обработили емоционално и сме прехвърлили (консолидирали) като спомени от краткосрочната памет (хипокамп и прилежащи структури) към други части на мозъка (дългосрочна памет). Накратко казано – за да изчистим РАМ паметта си (или флашката) и да се освободи пространството в нея, за да можем да записваме следващи нови неща. Но при хората с ПТСР това разпадане на съответните синапси по време на РЕМ сън не се случва (заради освобождаването на норадреналин от синьото място, което продължава да се случва по време на тази фаза от съня) и съответно травматичното събитие продължава да стои в краткосрочната памет (хипокампа, РАМ паметта) и да се активира и преживява отново и отново сякаш се случва тук и сега с всичките телесни реакции. Тоест не се отучва емоционалния отговор свързан със спомена за събитието. И също така това бива налично в синапсите на структурите на мозъка кодиращи нови паметови следи/съдържания, което донякъде пречи на това да бъдат учени нови неща (особено по отношение на съответното травматично събитие – възприятието, преживяването и разбирането за случилото се). Получава се омагьосан кръг, от който е много трудно да се излезе.
Интересното е, че през деня, а дори и през първата половина на съня (когато РЕМ сънят присъства много малко) – нивата на норадреналин в мозъка на хора с ПТСР не се различават значително от тези на хора без ПТСР, но в късните часове на съня (когато преобладава РЕМ сънят) – хората с ПТСР имат много по-високи нива на норепинефрин отколкото нормалните хора. В синхрон с това е и вариабилността на сърдечната честота (много важен и полезен маркер за състоянието на нервната система) – при хора с ПТСР по време на РЕМ сън вариабилността на сърдечната честота е по-ниска (което отразява по-висока активност на симпатикуса и е следствие от норадреналина, който продължава да се освобождава, което е противоположно на нормалното и здравословното) отколкото при хора без ПТСР по време на РЕМ сън, при които тя е по-висока (което отразява по-спокойно състояние на организма/нервната система).
Следователно за да се преодолее ПТСР е необходимо locus coeruleus (синьото петно) да спре активността си по време на РЕМ сън и да се върне към нормалното функциониране, за да могат да се разкачат емоционалните реакции от спомените за събитието, които сме консолидирали в кората и да ги изтрием от структурите за кодиране на нови спомени (хипокампа) – тоест нещо като да „отучим“ емоционалните си реакции за това събитие, за да можем да продължим напред и да не реагираме на стимули от средата или дори на липсата на такива сякаш се случва същата опасна, страшна, травматична ситуация тук и сега.
И дори и да минат години – ако не се случи това превключване по този начин, то ще продължи омагьосания кръг, при който случилото се преди месеци/години/десетилетия е все още ново, постоянно налично и често активно в мозъка ни (въпреки че е маладаптивно и ни пречи).
Тук някой ще попита – а какво ако сънувам кошмар? – тогава като се събудя изпитвам телесни реакции, въпреки че нямам ПТСР. Ако е човек без ПТСР – тогава при излизане от РЕМ сън/събуждане внезапно се освобождава много адреналин и затова има телесни реакции, но не и по време на самото сънуване. Ако човекът е с ПТСР – тогава ситуацията е различна както описах по-нагоре.
Колко време продължава състоянието на ПТСР?
Разбира се има значение дали човек действа активно, така че да се възстанови или не, но във всеки случай няма гаранция дали това ще се случи и кога – симптомите могат да продължават с години или да отшумят сами за няколко седмици или месеца. На този етап е игра на шанс, тъй като няма директни методи, които да превключват определени аспекти във функционирането на мозъка и трябва до известна степен да се разчита на късмет в течение на процеса. Въпреки това има методи, които дават ефекти в част от случаите и съответно увеличават шанса за това.
Има доста терапии, които могат да бъдат ефективни в спомагането на връщането към нормалното функциониране на мозъка и тялото и за тях ще стане дума в следващата статия-продължение.
За диагноза ПТСР е необходимо да има стресогенно събитие, симптомите да са налични поне месец и да бъдат достатъчно тежки и интензивни – да нарушават социалната, професионалната или друга важна сфера на функциониране.
Ако симптомите продължават от няколко дни до месец се говори за остра стресова реакция; ако продължават от месец до 6 месеца – ПТСР; ако е над 6 месеца – разстройство в адаптацията.
Няма значение обективната сила/тежест на събитието, а субективното преживяване на човека за него – това, което е травматично и причинява ПТСР за един човек – може въобще да не се отрази върху друг или поне не толкова силно.
В следващата статия ще стане дума за възможните терапии при посттравматично стресово разстройство.
Изследвания:
Изследване1 – Traumatic stress: effects on the brain
Изследване2 – Structural and functional brain changes in posttraumatic stress disorder
Изследване3 – Dynamic changes in brain structure in patients with post-traumatic stress disorder after motor vehicle accident