Какво са паник атаките?
Паническите атаки (ПА) са внезапни пристъпи на паника (което представлява най-силната форма на тревожност), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства (не са предизвикани от нещо конкретно, което провокира страх) и съответно са непредсказуеми. Тревожността и безпокойството са естествени реакции при опасност/заплаха и стресови ситуации, но когато те се случват безпричинно – тогава става дума за ПА. По време на такъв пристъп човек обикновено преживява някои от следните симптоми на силен страх/тревожност/безпокойство/стрес:
Физически симптоми при паник атака:
– сърцебиене – учестен сърдечен ритъм;
– учестено дишане, което обикновено е плитко и гръдно;
– задух;
– световъртеж, замайване, чувство, че ще припадне;
– болка в гърдите (чувство на/страх от получаване на инфаркт);
– топли или студени вълни;
– изпотяване и/или изстиване на крайниците;
– сухота или буца в гърлото;
– дискомфорт или болки в стомаха;
– изтръпване на крайниците или на други части на тялото;
– треперене/тремор; гадене;
– слабост в краката или омекване на колената;
Психологически симптоми при паник атака:
– чувство за загуба на контрол;
– чувство че полудява/ще полудее;
– чувство/страх, че умира/ще умре;
– страх от припадане и излагане;
– чувство, че нещо лошо ще се случи;
– дереализация (усещане за нереалност – всичко е като на сън или сякаш човекът е във филм, не е на себе си, всичко около него е странно и нереално);
– деперсонализация (усещане, че човекът е извън тялото си – сякаш се наблюдава отвън и възприема себе си и света през очите на друг, губи се усещането за себе си/кой си и/или за физическите си граници);
Тези епизоди имат отчетливо ясно начало и край (което е различно от постоянната фонова генерализирана тревожност). Могат да продължават между минути и часове. Откъм честота могат да варират силно – от множество на ден до няколко пъти в годината. Ако има конкретна причина за тях (страх от нещо конкретно, което провокира тези реакции), то говорим за страх, ситуативна тревожност, фобия, посттравматично стресово разстройство или друго, а не за паническо разстройство.
Какво е паническото разстройство (ПР)?
Паническото разстройство представлява повтарящи се периодично такива епизоди на паника/силен ирационален страх/безпокойство. Типично се говори за ПР, когато се преживяват ПА по-дълго от 6 месеца.
Въпреки че паническите атаки не застрашават живота на човек, те могат да имат много негативен ефект върху живота и качеството на живота му. Това хронифициране обикновено се случва когато човекът започва да изпитва страх от самите паник атаки (от самите телесни симптоми) – че ще се повтори, ще се случи отново, което поради непредсказуемостта им води до постоянна висока тревожност и страх, които допринасят за повторното им случване. Получава се омагьосан кръг, при който телесните симптоми водят до страх и тревожност, които водят до засилване на телесните симптоми, които водят до още по-силни страх и тревожност. Всъщност точно този страх и бягството от него (а в някои случаи и борбата с него) водят до увековечаване на цикъла – поддържане и хронифициране на състоянието.
Понякога хората в опит за адаптация и като начин да избегнат повтарянето им започват да отбягват местата или дейностите на които са получили паник атака в миналото, което силно ограничава животът им а също и допринася за хронифицирането на състоянието. Това може да доведе до непрекъснато съобразяване със ситуациите, в които се намират, което е доста неприятен начин на живеене.
Също така може да се стигне и до агорафобия (страх от открити пространства, от излизане на навън сред хора и т.н.). В такива случаи могат да са дори инвалидизиращи – човекът да не може да ходи на работа, да излиза от вкъщи тоест да не може да живее пълноценно. По този начин човекът и животът му стават заложници на страха.
Тъй като паник атаките са непровокирани тоест не подлежат на съзнателен контрол и съответно могат да се появят по всяко време, ако човекът се страхува от това може да стане постоянно страхово-напрегнат, което е възможно да доведе до постоянна фонова тревожност – тъй наречената генерализирана тревожност, което е друго тревожно разстройство.
В основата на ПА обикновено е екзистенциалния страх от смъртта (като това често върви с придружаващите свързани сателитни страхове от загуба на контрол (припадане), полудяване, самота, изоставяне, излагане и т.н.).
Всъщност паник атаките представляват просто силни телесни (и психологически) реакции на паника/силен страх/тревожност/стрес, НО при отсъствието на реална заплаха и на какъвто и да е провокиращ страхов стимул. Това, което се случва е, че просто мозъка (амигдалата) активира телесни реакции на стрес поради някакво възприятие (съзнавано или несъзнавано) за заплаха, въпреки липсата на реална заплаха. Това са примитивни, но много мощни реакции. В основата си те са добри – еволюирали сме да ги имаме, но в случая се пускат без да има нужда от тях. Това може да се случва по много причини, които после ще спомена. Важно е да се знае, че въпреки че могат да са много плашещи за хората, те не са опасни и не застрашават живота им. Понякога хората решават, че получават сърдечен удар и отиват в спешното (значителен процент от хората отиващи там с такива оплаквания се оказва, че преживяват нещо такова, а не проблеми със сърцето). Разбира се е възможно болката в сърцето да означава и сърдечен удар, така че първият път вероятно е добре да отидете наистина, но оттам нататък, ако нямате проблеми със сърцето – значи вероятно става дума за пристъпи на паника.
Причини за паник атаките:
Официално не се знаят причините за тях като се формулира, че са резултат от комбинация на биологични предразположености (към стрес и тревожност), социални стресори и когнитивни фактори (начин на мислене и т.н.). Неофициално ПА се явяват и служат за отдушник/винтил за освобождаване на натрупаното голямо напрежение в тялото (продължителен висок стрес при дълга реакция на борба и контролиране).
Обикновено се отключват вследствие на някои от следните събития: при настъпване на внезапни трудности или големи промени в живота свързани с голяма несигурност, страх за бъдещето (и дали ще се справи), претрупаност от задачи/грижи/ангажименти, а също и при преживяване на шокови/травматични ситуации (обикновено свързани със смъртта – смърт на близък човек, ставане на свидетел на смъртта на човек било то познат или непознат и други подобни). Съответно това са риск факторите за наличието им като към тях трябва да се добави и наличието на подобен проблем при кръвни роднини (фамилна обремененост, фамилна анамнеза с подобен проблем).
Личностовите черти свързани с ПР са зависимо поведение, отбягващо поведение, хистрионност, свръхконтрол и перфекционизъм, емоционална чувствителност и склонност към негативни емоции (невротизъм), за който може да прочетете повече ТУК.
Проблеми с щитовидната жлеза могат да допринесат за наличието им.
Споменатите симптоми на паник атака могат да се дължат освен на психика, и на телесни болести/проблеми (вече споменахме щитовидната жлеза, също така на анемии или други проблеми), което е различен случай. Също така могат да се дължат на употреба на определени медикаменти, които предизвикват безпокойство (най-често стимуланти).
Понякога паник атаките отшумяват от само себе си. Това се случва в около 30% от случаите обикновено когато човек не започва да изпитва страх от случването им/телесните симптоми свързани с тях. В тези случаи хората получават един-два-няколко пристъпа по време на силен стрес и после те изчезват от само себе си.
Ако това обаче не се случи е добре човек да потърси помощ под формата на терапия било то психотерапия или медикаментозна терапия (след консултация с психиатър), така че да избегне прогресивното хронифициране на състоянието. Разбира се могат да се съчетават и двете – медикаментозна терапия и психотерапия.
Лично-професионалното ми мнение е, че при тревожните състояния/разстройства е, че психотерапията е по-подходяща и неслучайно се занимавам с това.
При медикаментите има риск тревожните хора да се привържат към тях и съответно да разчитат на това външно решение (да смятат, че могат да съчувстват добре само когато ги пият), което не решава дългосрочно проблемите им и не води до развиване на способности за саморегулация, нито до развиване на увереност, че могат да повлияват собственото си вътрешно състояние и нива на тревожност, нито че могат да се справят с трудностите в живота.
А точно тревожните състояния могат да се използват като изключително мощен и ефективен стимул за психична преработка, за разрешаване на дълбоки вътрешни казуси, противоречия, за израстване/порастване, еволюиране и усъвършенстване на себе си.
В допълнение медикаментите винаги имат странични ефекти и често някои от тях са доста неприятни за хората и им причиняват не по-малък дискомфорт от самото състояние, което ги е тласнало към медикамента първоначално.
Като цяло хората преживяващи паник атаки външно изглежда, че имат що-годе нормален живот, но вътрешно могат да страдат много. При тях и при тревожните разстройства изобщо проблемът е най-вече за самият човек и по-рядко и в по-малка степен за близките им и околните (за разлика от други по-тежки състояния/синдроми/разстройства). Хората с тревожни състояния по време на кризисни ситуации обикновено имат способността да се мобилизират и да действат на момента, но след като премине реалната криза/опасност –тревожните симптоми отново излизат на свобода/наяве и започват да мъчат човекът.
В следващата статия-продължение съм разгледал терапията на паническото разстройство (ТУК), а терапията на тревожни разстройства по принцип в статията “Терапия на тревожни разстройства“.