ПС: на картинката има няколко обувки, които са разместени и очаквам предимно хората с обсесивно-компулсивно разстройство или с обсесивно-компулсивно личностово разстройство да забележат или поне след забелязване – само за тях да представлява проблем хаха.
Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство
Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) в миналото се е наричало натраплива невроза.
При него както името му подсказва става дума за налични обсесии (натрапливости, натрапливи мисли) с множество възможни съдържания, за които ще стане въпрос, както и евентуално за компулсии (ритуали), които също могат да са много разнообразни и също ще разгледам много от тях.
Обсесиите представляват натрапливи мисли/идеи/образи, които са нежелани, но въпреки волята на човека – нахлуват в ума му периодично и провокират силен дистрес/тревожност/страх у човека. Те могат да бъдат най-различни – за замърсяване и болест; сексуални; морални; за спестяване; за симетрия и ред и т.н. – по-надолу съм разгледал повечето възможни.
Компулсиите (ритуалите) са поведения, които обикновено се развиват вследствие на обсесиите – като механизъм за справяне, начин за защита от обсесиите или по-точно от страховете, които провокират обсесиите – за намаляване на тревожността. Човекът чувства, че трябва да ги извърши, въпреки че осъзнава тяхната прекомерност, ирационалност, излишност, но не може да устои на иначе преживяваната силна тревожност и затова го прави.
Ритуалите могат да бъдат външни поведенчески или вътрешни, например да си мисли/каже нещо наум, да брои на ум и прочие или менталното предъвкване (руминиране, руминация), което също е компулсия/ритуал, но ментален – факт, който често се пропуска дори от специалисти, които понякога го възприемат като част от обесесиите, докато то всъщност представлява ритуал/начин за справяне с обсесията (с мисълта, която провокира страх/тревожност у човека, но която е единична макар и да може да се мени във времето, но в конкретния момент е само една, която после провокира мисловното предъвкване като начин за подсигуряване, успокояване, защитаване от нежелания сценарии или мисъл. Ритуалите при ОКР целят да снижат тревожността, но могат да носят и известно удоволствие.
За диагноза на ОКР са необходими или обсесии и/или компулсии. При това състояние тревожността винаги присъства при натрапливостите и компулсиите (а в противен случай – става дума за нещо друго). Много хора имат натрапливости, но никога не стигат до компулсии (или са микро компулсии и не се забелязват и не пречат ИЛИ крият всичко това от срам/страх/вина и т.н.).
Обсесиите и компулсиите се осъзнават като прекомерни, ирационални и безсмислени (ако това не е така, то вероятно става дума за друга диагноза); причиняват дистрес; отнемат значително време (повече от 1 час дневно) или нарушават функционирането по друг начин.
Важно е да се знае, че натрапливите мисли и ритуали могат да се проявяват като симптоми в рамките на 3 различни категории състояния – тоест невинаги при това повърхностно поведение става дума за ОКР, въпреки че най-често е така. Повече за това може да прочетете в предната статия, която поставя основата за разбиране на тези различия и кога става дума за ОКР, кога за ОКЛНР (обсесивно-компулсивно личностово разстройство) и кога за шизофрения и психоза (лудост). Също така там споменавам и мястото на суеверията в цялата тази главоблъсканица (ЛИНК към нея).
Както повечето психични разстройства/състояния/феномени (например депресия, нарцисизъм и други), така и при ОКР говорим за спектър/диапазон, а не бинарна категория. Следователно нормата не е 0, а някакво количество между 0 и максималното. Защото както е нормално понякога да се чувстваме тъжни/демотивирани/потиснати или да действаме егоистично, то така е нормално и понякога да имаме някакви леки обсесии или компулсии/вредни навици/безобидни ритуалчета и прочие. И има много хора, които имат леки наченки, но въпреки това няма да влязат в критериите на ОКР, а дори тези аспекти могат да са полезни на тях и обществото (например успешни изпълнителни директори, бизнесмени и прочие; актьори; учени и изследователи; изобщо всякакви хора, които работят здраво и по този начин дърпат света през обсесивността си в работата).
Прагът за диагноза (и съответно някаква форма на терапия) не е наличието само по себе си, а е да пречи на функционирането (социално, професионално, лично и/или да измъчва човека).
Всеки от нас понякога има обичайно зацикляне в мисли или правене на някакви собствени ритуали, но разликата е в това дали те пречат на нормалното функциониране на човека (в личния живот, социално, професионално). При хората с ОКР човекът не може да се справи с това, което преживява и то нарушава функционирането му и влошава качеството му на живот.
А сега нека разгледаме някой от най-разпространените и най-интересните и странни обсесии и компулсии, които се наблюдават в практиката.
Примери за основните видове обсесии и компулсии:
Обсесии за случване на нещо лошо (инцидент, бедствие, катастрофа или друго нежелано събитие) и съответно компулсии:
– за проверяване (котлони и печки, кранчета, врати, прозорци – дали са изключени, затворени, затегнати и т.н.) – проверяване не само веднъж, а множество пъти на едно и също нещо – например 5 или дори десетки пъти дали печката е изключена, вратата е заключена, прозорецът е затворен, кранчето е спряно и прочие, въпреки че вече го е направил и знае. Дори понякога клиентите снимат, за да могат после да погледнат, че наистина са затворели, спрели и т.н., но при някои случаи дори и тогава – пак се връщат да проверят физически.
– за повторение – може да е отброяване на числа (или думи/молитва/мисъл на ум или на глас) или повтаряне на определено поведение определен брой пъти задължително и т.н. като това също може да се повтаря десетки пъти. Целта тук отново е отмяна на провокираща страх мисъл (обсесия) – да бъде предотвратена по този начин.
Например – да се завъртя 3 пъти около себе си; да чукна на дърво 1/7/12/58 пъти; да направя еди какво си действие еди колко си пъти (за да не се реализира обсесията/това от което ме е страх – например, че нещо лошо ще се случи на мен или на мой близък – катастрофа, инцидент или друго).
– за ред, подреждане, чистене/замърсяване, симетрия – да е подредено перфектно под прав ъгъл или по друг точно определен начин – ръбчетата да са подравнени или предметите да са в определена поредица. Но също така:
– за непълнота/незавършеност – да не се спира нещо докато не бъде завършено/пълно.
Обсесии за (страх от) замърсяване и разболяване (вследствие на микроби, бактерии, вируси и прочие) -> компулсии за чистене и миене. Понякога тези хора си мият ръцете (или се къпят) часове на ден, докато им падне кожата. Или чистят по няколко часа на ден вкъщи всеки ден.
Всичко това може изглежда много странно, абсурдно, неразбираемо или дори откачено, но всъщност има разбираеми причини и логично обяснение, за да се случва, за които ще стане дума в статията продължение. Още по-странното за повечето хора може да е, че хората с ОКР много добре разбират и осъзнават ирационалността на цялото нещо (обсесиите и ритуалите), но все пак чувстват, че трябва да ги направят, иначе ще се пръснат от тревожност.
Повече за евентуалната адаптивност свързана с ОКР и ОКЛНР чертите и поведенията може да прочетете в предната статия (ТУК), както и в следващата (в бъдеще).
Още по-странни и ужасяващи примери за обсесии:
Също така някои от обсесиите и компулсиите са свързани с ужасни действия и теми табу като тогава човекът, който ги преживява освен страха/ужаса изпитва също и дълбок срам или вина, които му пречат да потърси помощ, например при:
– агресивни обсесии – за навреждане, нараняване, кражба, дори убийство или други нежелани импулси включително най-често спрямо близки, обични хора; понякога го има при млади майки – че ще направят нещо лошо на бебето си;
също така за самонараняване или дори самоубийство И ритуали за елиминиране на страха, който тези мисли пораждат.
Тук е важно да подчертая, че не става дума за реално такова желание – всъщност самият човек е ужасен от тази мисъл и трепери от страх като си го представи и не иска да го направи, но все пак се появяват такива мисли.
– религиозно ОКР – в този случай обсесиите и компулсиите са свързани с вярата на човека и разбирането му за морал. Натрапливите мисли са най-често за липса на достатъчно вяра; извършване на грях; богохулстване; сексуални мисли за монахини/монаси/свещеници/религиозни водачи/светици и светци/икони и прочие; отиване в ада или други наказания от Бог; всички от които провокират огромен страх у набожния, стремящ се да бъде свръхморален човек.
Вследствие, на което се извършват ритуали като опит за придобиване на контрол, борба и компенсиране на тези смущаващи мисли, например чрез: прекомерно (компенсаторно) натрапчиво молене за прошка или извиняване на Бог или ходене на църква и прочие.
Всъщност молитвата би могла да е проява на ритуалност и като цяло при религиозността (духовността) на ниско ниво има много такива елементи. Неслучайно Фройд казва, че ОКР/натрапливата невроза по тогавашното време представлява лична религия.
– хомосексуално ОКР – тук натрапливите мисли са на тема хомосексуалност и човекът има нежелани, натрапливи мисли за това, че е хомосексуален и дори понякога – ярки образи, в които извършва хомосексуални поведения.
Важно е да се знае, че не става дума за реални наченки на хомосексуалност – всъщност въпросните мисли и образи предизвикват силен страх и дори ужас и са нежелани, но въпреки това се появяват.
Вследствие на тях човекът често се опитва да ги компенсира/опровергае/отмени с ритуали понякога като се ангажира в хетеросексуално поведение – секс или комуникация с представители на другия пол; мисли и образи за това; гледане на порно и други подобни, за да си докаже, да се убеди, че не е хомосексуален.
– ОКР за кръвосмешение (инцест) – НЕЖЕЛАНИ натрапчиви мисли за сексуален акт с роднини (или желание за такъв), които причиняват огромен страх/ужас/паника, дискомфорт, срам, вина и няма реално желание за такова нещо. Ако са желани – тогава говорим за нещо друго, а не за ОКР.
– ОКР за педофилия – НЕЖЕЛАНИ сексуални натрапливи мисли за деца, ПРИ КОИТО НЯМА РЕАЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ТОВА. Тези мисли, образи, желания са нежелани и го стресират и ужасяват, карат го да се срамува и го измъчват. Отново – ако това са реални желания, желани мисли – тогава говорим за друго.
– патологично събирателство (хординг/hoarding, синдром на Плюшкин) – трупане на вещи в дома до степен, че пречи на функционирането и живота на човека, околните или използването на дома или дори застрашаване на здравето на обитателите му. Понеже сигурно не ви звучи толкова сериозно – може да потърсите в интернет снимки и клипчета, за да разберете крайностите, до които може да стигне (например да не може да се използва дома).
– обсесии за обедняване и съответно компулсии за спестяване – в случая става дума за човек, който е материално осигурен и много трудно може да изпадне в тежка финансова ситуация, но въпреки това мисълта, че може да се случи провокира страх/тревожност/ужас и го кара да спестява прекомерно и му пречи да се радва на живота (което означава понякога да изхарчи малко пари за нещо, което му харесва).
– екзистенциално ОКР – натрапливи мисли за философски въпроси за живота и смисъла или целта на живота/Бог/вселената, за собственото съществуване, за реалността (има ли такава, каква е, защо е, дали не сме в симулация и прочие), на които не може да се отговори (или поне не категорично и със сигурност). За това кой вътре в мен наблюдава това, което чувствам/мисля/правя. Всъщност не ги интересуват реално отговорите на тези въпроси, а е едно натрапливо питане/мислене, чието отговаряне не помага.
Докато търсех дали не пропускам някоя основна тема ОКР – попаднах и на:
– ОКР за връзки – натрапливо мислене/съмняване за връзката и въпроси свързани с нея – дали наистина обичат/харесват/са привлечени от човека до себе си или другия спрямо тях; дали са съвместими или има друг по-подходящ; дали е правилния избор; другият ли е моята сродна душа; дали не греша.
Тук когато става дума за истинско ОКР аналогично на горния сценарии (екзистенциалното ОКР) – не ги интересуват отговорите на тези въпроси, а едно компулсивно питане/мислене, чието отговаряне не облекчава. Това е важно разграничение от ситуацията, при които тези съмнения и въпроси са реални, а отговарянето им – важно за човека.
Второто множество изброени могат да изглеждат още по-стряскащо, ужасяващо и дори откачено, но всъщност отново има разбираеми причини и логично обяснение, за да се случва, за които ще стане дума в статията продължение. Това че не разбираме дадено поведение, не значи че то не е важно за хората и не им носи нещо или че дори не е било адаптивно в миналото или при определени обстоятелства не би могло да бъде адаптивно.
Повече за евентуалната адаптивност свързана с ОКР и ОКЛНР чертите и поведенията може да прочетете в предната статия (ТУК), както и в следващата (ТУК).
Важна ли е темата на обсесиите и компулсиите?
Самата тема на ОКР-то не е важна от клинична гледна точка – нито за диагностицирането, нито за терапията, защото както се вижда – ОКР може да е на всякаква тема, АКО ТЕМАТА ПРЕДИЗВИКВА ПРЕКОМЕРНА ТРЕВОЖНОСТ/СТРАХ И ЧОВЕКЪТ ИМА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ към ОКР (е обсесивен по начало), то този резултат ще бъде налице.
Също така в някои случаи натрапливостите се менят редовно, но механизмът им е един и същ и затова не е особено продуктивно да се задълбава в конкретната тема, а се работи същински/директно с подлежащата основа, което ще бъде описано в някоя от следващите статии посветена на терапията на обсесивно-компулсивното разстройство.
“Луди” ли са хората с обсесивно-компулсивно разстройство?
Всички тези поведения и мисли могат да изглеждат изключително странно, абсурдно или дори ненормално за някой, който никога не е преживявал такова нещо. Но въобще не означават, че тези хора са луди или ще полудеят. Всъщност има абсолютно логично обяснение за всичко това, което ще разберете в следващата статия-продължение.
А също така и това макар и особено състояние е нещо, което подлежи сравнително лесно на терапия и буквално за половин-една година може да бъде преодоляно (с изключение на много тежките случаи).
Защо е важно да се вземат мерки при обсесивно-компулсивно разстройство?
Във всеки от случаите всички тези мисли и ритуали освен, че отнемат много време, усилия и ресурси, са и много изтощителни, затормозяващи и мъчителни – не само изпълнението на ритуалите, но и самите обсесии и постоянното преживяване на стрес (активиран стресов отговор в организма) вследствие на тях. Човекът буквално е в постоянен плен на страховете си и им робува (вместо да си живее живота, да изпитва радост, да е продуктивен, да прави приятни и интересни неща). ОКР се отразява негативно и на междуличностните взаимоотношения като семейството често е въвлечено в съобразяването със симптомите и състоянието, което неизбежно води до проблеми в отношенията.
Освен това с времето и с ангажирането в тези поведения те се подсилват и генерализират – започват да обхващат все по-голяма част от живота на човек и да се настаняват по-трайно, осъществяват ги на всякакви места и по всяко време и пречат на нормалното функциониране. Става невъзможно човекът да намери нещо достатъчно сигурност и да се почувства спокоен, сигурен и в безопасност. Те завладяват него и живота му и го мъчат. В крайните случаи дори хората застиват в правенето на ритуалите без значение от случващото се около тях и могат да ги повтарят многократно часове наред и буквално да ги инвалидизира. Всъщност ОКР е 7-мото най-омаломощаващо състояние измежду психичните и телесните заболявания, защото когато се фиксират върху обсесиите или компулсиите – не могат да обърнат внимание на друго в този момент, а и отнема съществена част от живота им тоест намалява функционалността им в живота.
Все пак в екстремни ситуации при заплаха за живот на тях или на друг – временно могат да пренебрегнат ритуалите.
За съжаление хората често се срамуват от симптомите на състоянието, прикриват се дори от близките и това им пречи да потърсят помощ от терапевт, да ги разрешат, за да отпаднат.
А наличието на ОКР дълго време може да е много потискащо и да действа депресиращо – и през дълго време повишената тревожност, която е най-честият фактор за депресия, и през негативната окраска на живота, чувството за абнормност, че нещо не е наред с човека; чувствата на вина, тъга и прочие, които обикновено съпровождат дълго време нерешеното състояние.
Кога започва обсесивно-компулсивното разстройство?
Засяга между 2 и 4 % от населението като симптомите обикновено започват между 10 и 24г. възраст като най-често то се отключва в тийнейджърските години около пубертета, но може да се проявяват такива склонности още от детските години.
Аз например си спомням, че когато съм бил подрастващ – понякога когато съм минавал през плочки съм се опитвал да не стъпвам на линията в началото или края на плочките, за да не се случи нещо лошо;
или пък да преброя какъв брой са някакви налични предмети или етажите на висока сграда;
и друг тип подобни обсесивно компулсивен тип мисли и поведения, но които не са създавали проблеми за мен или околните и с времето дори са отпаднали (защото не са провокирали прекалено много страх и не съм се обсебил от тях).
Изключително рядко се развива ОКР в зряла възраст – или е било потиснато или прикрито преди това или може да е вследствие на физическа увреда в мозъка при инсулт, удар при инцидент и прочие.
Генерално силния стрес изостря симптомите на ОКР, защото колкото повече тревожност има – толкова повече чувстват нужда да извършват ритуалите.
Какво е разпространението на обсесивно-компулсивното разстройство по света и между половете:
Засяга около 2-4% от хората и то навсякъде по света във всички култури (което говори за наличие на биологична причина и унаследяемостта като фактор в развиването му), като интензитетът както стана ясно може силно да варира от невинни проявления до инвалидизиране.
Високия интелект е честно срещан при хора с ОКР, както и стремежът към перфекционизъм.
Проявява се с еднаква честота и при мъжете и при жените, но мъжете имат по-ранно начало и по-тежко протичане в сравнение с жените. Детското начало освен, че е по-често при момчетата е и по-често свързано генетично с хиперактивност и дефицит на вниманието и синдром на Турет (двигателни и речеви тикове, които се сменят периодично във времето).
Разграничаване на обсесивно-компулсивното от други разстройства:
В миналата статия беше обяснена разликата с ОКЛНР, шизофрения и психоза, но освен това:
Руминациите при генерализирана тревожност понякога имитират обсесии и могат да се сбъркат. А при дълго време нерешена генерализирана тревожност – понякога като нейно връхче се появява ОКР (или хипохондрия и други тревожни състояния).
Една от разновидностите на хипохондрията представлява частен случай на ОКР, но има и други варианти, при които не е – повече по темата за хипохондрията може да прочетете ТУК.
Повтаряеми (компулсивни) поведения могат да се видят и в развитийни нарушения като аутизъм и синдром на Аспергер и други; или в други разстройства като трихотиломания, патологично скитане и прочие, но във всички тези случаи не става дума за ОКР.
В следващата статия можете да разберете за основния механизъм, които подлежи обсесивните мисли (ТУК).