След като в по-миналата статия разгледах различните видове ОКР, имат ли значение конкретните обсесии и компулсии, началото му и защо е важно да се вземат мерки навреме (ТУК), а в миналата публикация – психологическия механизъм, който подлежи появата на натрапливите мисли, то в тази ще разгледам какво се случва в мозъка при ОКР (ТУК).
Основната задача на мозъка:
Основната функция на мозъка е да управлява телесните процеси и да ни предпазва (да оцеляваме). А най-ефективният начин за това е като предвижда точно какво ще се случи. Tези предвиждания се базират на комбинацията от: вътрешните ни усещания (интероцепция); контекстът/средата, в която се намираме (екстероцепция) и най-вече – миналия ни опит (моделите, които сме създали и които до голяма степен оформят очакванията/предвижданията ни и съответно възприятията и действията ни). Повече за това може да прочетете ТУК.
Неврални вериги в мозъка при човек с обсесивно-компулсивно разстройство:
При човек с ОКР – активността на невралните му вериги води до правене на определени предвиждания и съответно до склонност към определени действия и ефекти в тялото (в посока страхове, негативни катастрофални сценарии и съответно компулсивното поведение), тъй като това е многократно тренирано и усъвършенствано.
Но освен, че е автоматизирано (повече за автоматизацията може да прочетете ТУК), то също така както стана ясно в предните публикации има функцията оцеляване/благоденствие/добруване – да защити човекът от тревожността, която обсесията провокира.
Свързващото звено между обсесиите и компулсиите е точно тревожността/страхът – преобладаващата част от хората с ОКР имат повишена тревожност, а всички хора с ОКР при наличие на обсесия преживяват тревожност. Вследствие на това извършват ритуалът, с който се опитват да се отърват от натрапливата мисъл, което наистина обикновено КРАТКОСРОЧНО намалява тревожността, НО ДЪЛГОСРОЧНО ПОДСИЛВА ОБСЕСИЯТА (подсилва идеята, че това ги е накарало да се чувстват по-добре и съответно е по-вероятно да го извършат отново в бъдеще, НО СЪЩО ТАКА И ЧЕ ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ АЛТЕРНАТИВАТА (да не го извършат) Е ОЩЕ ПО-СТРАШНА И СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЩЕ ПРОВОКИРА ОЩЕ ПОВЕЧЕ ТРЕВОЖНОСТ, при което човекът въпреки че осъзнава ирационалността – се чувства принуден да го извършва всеки следващ път, иначе ще се пръсне от тревожност.
Затова допринася разбира се и обичайната логика на опериране на мозъка, че щом си оцелял (избегнал си нежелан сценарии или се е случил желан) значи това, което си направил върши достатъчно добра работа и съответно е много по-вероятно да го извършиш отново в бъдеще.
Тоест самото ангажиране с ритуалите подсилва както самият ритуал като начин на справяне с обсесията и тревожността, която тя провокира, така подсилва и самите първоначални обсесии и тревожност. Както виждате поради особеностите на функционирането на мозъка ни се получава самоподсилващ се капан/омагьосан кръг, от който става все по-трудно човек да излезе.
Интересен факт е, че при тежки случаи на ОКР са открити специфични клетки (отделни неврони) за обсесиите, които преживява човекът – тоест както се вижда те (обсесиите) имат реално физическо присъствие/отражение в мозъка (неврален корелат).
Друг важен аспект на мозъчното функциониране е, че обожава хомеостатичната регулация и не обича да променя патерните/моделите си след като веднъж са били установени. Затова психотерапията отнема време, защото отначало новите модели се установяват, но старите са там и са устойчиви и има това връщане/регресия към базовото/установеното в миналото. Но с времето прогресивно поставяме по-голяма тежест на новите и дори научаваме как новите модели да прихващат старите.
Защо се развива обсесивно-компулсивното разстройство?
То е вследствие от обсесивно-компулсивни предразположености/черти/характеристики, които индивидът по начало има (генетично, а и вследствие на ранното възпитание) в комбинация с повишена невротичност (склонност към негативни емоции и най-вече към страх и тревожност), при което човека/ума/подсъзнанието му да създава всякакви сценарии/мисли/образи, които са защитни – поради повишения страх/тревожност или по принцип (тъй като това е работата на ума – да прави симулации и да предвижда). Но понеже човекът е по-страхлив, няма дълбоко доверие/увереност, нито правилно разбиране за случващото се – тези мисли/сценарии го плашат и той има импулс да се успокои или дори защити от тях, при което реагира с компулсии (били те ментални или поведенчески), за да им противодейства, защото по начало има предразположености към такъв тип поведение плюс обикновено налична силна склонност към контролиране.
Държа да отбележа, че обсесивно-компулсивните тенденции по принцип (извън състоянието ОКР и прекалено изразена форма на обсесивно-компулсивно ЛИЧНОСТОВО разстройство – ОКЛНР) могат да са много адаптивни и полезни – например склонността да завършваме задачи; добра структурираност и организираност; и други подобни.
Но когато липсва здрава основа от вътрешна сигурност, увереност, доверие, то страхът превзема човека и неговите склонности и ги превръща в неадаптивни или по-точно дори в маладаптивни/вредни.
Какво се случва в мозъка на човек с обсесивно-компулсивно разстройство:
ОКР е разстройство и на кората (кортекса) и на подкорието.
При хората с ОКР цингуларната кора и най-вече дорзалната/задната ѝ част е свръхактивна, която е чисто когнитивна и обсесивна област/зона (за разлика от други нейни части са въвлечени в емоционалността).
Основна мозъчна верига, която е дисрегулирана при ОКР: има един основен цикъл/верига, чието функциониране е нарушено при хората с ОКР и е активна, когато има налична обсесия и компулсия. Това е кортико-стриaто-таламичната – тоест от кората през стриатума (който е част от базалните ганглии, които съдържат веригите за генериране и/или задържане/потискане на поведения – GO/NO GO circuit) до таламуса (който пък разпределя сензорната информация и прави така че да възприемаш едни неща, но не и други – да се концентрираш върху едно и да пренебрегнеш друго).
Кората при тях е дисрегулирана в посока хиперфункциониране на префронталната и орбитофронталната кора, които имат проекции (изпращат информация/сигнали) към подкоровите зони (базални ганглии и стриатум, от който е част от nucleus accumbens, който е част от системата за възнаграждения и насочва поведението ни в посока реализиране на импулсите въпреки рискове или негативни ефекти).
В това отношение може да се направи далечна (или не толкова аналогия) на ОКР със зависимостите – следване на импулсите, неспособност за удържането им, въпреки нежеланието за ангажиране или наличието на негативните ефекти или рискове. Тази загуба на контрол върху поведението (във физически смисъл, тъй като загубата на контрол в терапевтичен план при силно контролиращи хора е необходима част от работата) е ключова при всички тези състояния.
Което ни води до друго разделение – например депресията е в доста по-голяма степен разстройство на състоянието (сравнително постоянно, въпреки че са налични флуктуации), докато ОКР и зависимостите са епизодични/моментни прояви – през повечето време хората функционират нормално, но в даден момент се проявява въпросния патерн/модел/навик и нарушава обичайното опериране.
Третата спомената зона – таламусът е критично важен за това кои възприятия и мисли стигат до съзнанието ни и кои не.
Дисфункции в тази верига от 3 компонента се смята, че подлежи ОКР. Това показват изследванията с животни, както и невроизобразителните методи при хора – че тя се активира при обсесии и компулсии (а и при животни – че когато бъде активирана -> води до ОКР тип поведения), а също и че при успешна терапия (от всякакъв тип – психотерапия; медикаментозна; транскраниална магнитна стимулация и други) – има намаляване на активността на този цикъл. Изследване.
Така че тази верига е в основата на ОКР, а различните терапии достъпват различен от 3-те компонента и съответно работят за различни фази/компоненти на ОКР разстройството.
За справка – ОКЛНР не ангажира същите вериги в такава степен и съответно там терапията е друга или няма нужда от терапия.
При хора с ОКР за замърсяване има по-голяма активация на предната инсула при потискане на реакция към страхови и отвращаващи стимули – тоест променена емоционална модулация при инхибиране на реакция към такива стимули.
Поведенческата терапия с излагане на стимули и превенция на отговор (или променен отговор) доказано намалява активността в nucleus caudatus (важна част от базалните ганглии, които са намесени в потискането или реализирането на поведения).
Вероятно поне при една част от хората с ОКР – мозъчните вериги на възнаграждението биват закачени към изпълнението на въпросните компулсивни поведения (ритуали) и по този начин се бетонират тези навици. Тоест вероятно поне някаква част от тях преживяват награда/удоволствие при извършването им. Което не е чудно, защото системата на допамина е много субективна и подлежи на управление и модификация (било то съзнателно или несъзнавано/случайно).
По тази причина интервенция насочена към навика е ключова.
И затова пък медитацията има изключително приложение като терапевтичен метод точно при ОКР, но повече за това – в следващата статия, в която ще стане дума за терапията на обсесивно-компулсивното разстройство.