Генерализирана тревожност (ГТР) представлява постоянно налична, фонова, не ограничена до конкретни обстоятелства тревожност, която не зависи от външни фактори/стимул (безобектна е).
Най-честите съпътстващи физически и психологически симптоми са следните:
Симптоми на генерализираната тревожност:
– прекомерна тревога/безпокойство;
– нервност и раздразнителност;
– влошена концентрация и внимание;
– физически симптоми като мускулно напрежение, потене, гадене, главоболие, лесна уморяемост, треперенe (тремор), замайване, световъртеж, сърцебиене, усещане за дискомфорт или лека/умерена болка/напрежение в областта на корема;
– неспособност да остане в покой и да не мърда;
– руминиране (ментално предъвкване отново и отново на мисли/ситуации провокиращи тревожност, при което не се стига до някакво конструктивно решение или план, а просто се въртят отново и отново като неспирна въртележка);
– проблеми със съня (когато се стигне до това вече проблемът започва да става хроничен);
– необичайни, странни, необясними от медицинска гледна точка телесни симптоми (това обикновено отнема доста време, за да се развие).
Постоянното преживяване на тревожност прогресивно изчерпва ресурсите на организма ни (тъй като се явява свръхразход или преразход на енергия/ресурси) и в даден момент обикновено се стига до депресия.
За разлика от паник атаките тук няма отчетлив епизод/период с начало и край, тази тревожност не е пристъпна, а фонова (постоянно ниво на висока тревожност).
Един от маркерите на ГТР е променения начин на анализиране или оценяване на зрителната среда и особено на нова среда – при тях очите скачат от място на място (това се нарича сакадично движение на очите) вместо обичайното поемане на цялата среда наведнъж от очите (панорамен режим).
Пораждане и еволюция на генерализираната тревожност:
Генерализираната тревожност (ГТР) е много шарена диагноза. Някои други състояния се трансформират в ГТР – например често тя започва от неразрешени паник атаки, при което тревожността се разстила в ГТР и става постоянна фонова тревожност (или в друго тревожно състояние, но в случая говорим за ГТР). Това се случва най-често при по-силните характери, които не се плашат толкова от паник атаките – при по-силно контролиращите хора/характери (наличие на силен властови или ригиден контрол). В случая това не е преодоляване на паник атаките, а потискане/замазване, при което тревожността се разстила. Разбира се може да има и друг генезис, но все е свързан с преживяването на прекомерна тревожност в ежедневието.
Но и когато генерализираната тревожност не се разрешава, с времето тя често се трансформира в други състояния или се надгражда от тях (като връхчета, които избуяват над нея), например обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР); хипохондрия; агорафобия; социофобия; психогенни астма и алергии или други подобни соматизации; зависимости – обикновено като начин човек да притъпи тревожността и дискомфортните преживявания, а ако дълго време остава нерешена ГТР може да прерасне в тревожна депресия – човекът хем е тревожен (ажитиран – страхово-напрегнат), хем е потиснат. При това състояние има ко-активация и ко-релаксация на двата дяла на автономната нервна система (симпатиков и парасимпатиков) – тоест автономната нервна система на човека е дисрегулирана и не функционира както трябва.
С времето може да се стигне и изцяло до депресия като телесен бушон, който гръмва от продължителното високото напрежение (високата тревожност). Депресията често е следствие от дълго време висока тревожност, при което прогресивно се изхабяват ресурсите на тялото (не може да поддържа вече този ускорен ход/увеличени обороти и се спира шалтерът). Повече за концепцията за бюджета на тялото може да прочетете ТУК.
Най-честите връхчета на това комплексно състояние са ОКР, хипохондрия и агорафобия. Освен въпросните връхчета при дълго време поддържана висока тревожност също така може да се стигне до всякакви странни и необичайни телесни (вегетативни) симптоми и дисрегулации на тялото и системите му, от които най-честите споменах, както и до психосоматични заболявания.
Кои характери преживяват генерализирана тревожност? Всеки характер може да преживява ГТР, но винаги присъства ригидност (било то характерово или като маска) – тоест садомазохистичен с ригидна маска; психопатен с ригидна маска; ригиден; шизоиден с ригидна маска. Повече за характерите може да прочетете ТУК.
Терапия на генерализирана тревожност:
Поради множеството възможни характерови комбинации не може да се каже универсално предварително кои точно базисни страхове, вярвания и травми имат да преработват хората преживяващи генерализирана тревожност – това се вижда индивидуално в личната терапия.
Според характера на човека в комбинация със състоянието (в случая ГТР) се вижда посоката на работа, която генерално е пускане на свръхконтролът и преработка на въпросните психични наличности каквито и да са те, така че да се хармонизира спрямо себе си, другите, света и принципите на живота, за да живее по-свободно и автентично и да реализира потенциала си в по-голяма степен. Накратко – вижда се на какво има да се учи и да усвоява в живота и работата се насочва в тази посока. При това положение състоянието не се разглежда като нещо ужасно, което да бъде премахнато или като враг/насилник, който мъчи човекът, а като стимул за учене, хармонизация и израстване в живота. Това е тъй наречената в Естествената Психотерапия – учебна визия за състоянията.
С няколко думи терапията представлява премахване и счупване тоест пускане на свръхконтролът колкото и да е трудно това за човекът и отиване към дълбоките страхове/вярвания/травми, за да ги преживее, изстрада и претопи/трансформира и да генерира, установи и увеличи усещането за вътрешно спокойствие, мир, сигурност, заземеност/стабилност и смелост.
При всички характерови комбинации може при ГТР дълго да се отиде към депресия или към споменатите връхчета. Ако има такива връхчета – това дава възможност да се работи директно с характера на човек – като пряк път до него и съответно и те се утилизират в желаната посока.
Забележка: подходът изразява виждането на Естествената психотерапия за състоянието и терапията му като разбира се може и други подходи да са ефективни за целта, но аз използвам и се обучавам в този.
Ролята на медитацията в терапията на генерализираната тревожност:
Както казах – пускането на контролът (тоест отпускането и доверяването) е ключово, а хипнозата, медитацията, релаксацията представляват точно това – отпускане и потъване (доверяване). Съответно те имат голям дял в работата с това състояние поради почти универсалното наличие на свръхконтрол у хората преживяващи генерализирана тревожност.
Ролята на спортът в терапията на генерализираната тревожност:
При генерализираната тревожност интензивния спорт (4-5 пъти в седмицата) помага много и улеснява работата (АКО ЧОВЕКЪТ НЕ Е СТИГНАЛ ТОЧКАТА НА ИЗТОЩЕНИЕ – тогава може да му вреди вместо да му помага, защото няма налични необходимите ресурси за инвестиране в спорт). Защо генерално помага извън споменатия сценарии-изключение? Защото се получава изгаряне на освобождавания постоянно адреналин в тялото, изразходване на енергията и до улеснено потъване и успокояване след това на тялото, което преди това се „къпе“ в стресови хормони. След интензивна тренировка много по-лесно се потъва в медитация и релаксация. Това може да се ползва от всеки, който или когато има трудности с медитацията -> преди това интензивна тренировка и след това практикуването ѝ. Разбира се важно е да не се получава едно изнасилване и допълнителен гърч от практикуването на спорт.
Спортът и медитацията улесняват работата с тревожните състояния, но особено голям дял имат в терапията на генерализираната тревожност и спокойно могат да представляват 30-тина или дори 40, че и повече процента от целият процес.
Работа с генерализирана тревожност:
Методологията на работа с генерализирана тревожност е същата като при останалите тревожни състояния (ТУК) и паник атаките/паническото разстройство, за което вече писах (ТУК), но все пак ще го добавя и в настоящата публикация (като това не са ясно разграничени отделни последователни стъпки, а са свързани и се преливат една в друга):
1) Анализ на състоянието, характерът и ранните години на човекът; настояща социална система – семейство, приятели, интимни отношения; мотивационни въпроси; телесни процеси и евентуални заболявания, медицински диагнози и т.н.
2) Когнитивна работа – връзка с реалността, промяна в мисленето (реструктуриране), придобиване на ново променено отношение.
3) Психотелесна и хипнотична работа по генериране/увеличаване на доверието/пускане на контролът.
4) Съзерцание/медитация – да се свърза с усещането за сигурност вътре в него; да влиза в състояние на покой; спокойно да наблюдава случващото се в него и какво излиза в тишината;
5) Себепредизвикване – доброволно скачане в страха чрез съответните стимули. Съзнателният избор сам да конфронтира провокиращите страх ситуации, който води до различна физиология и преживяване спрямо това при пасивното излагане, когато не е по негова воля.
Трите стъпки за работа със страха са (връзка с по-горните методи):
1. анализ (1), осъзнаване и медитация (5), когнитивна работа (2).
2. самопредизвикване (3), (5).
3. приемане, обичане/любов, доверие и смирение (3), (4)
Ролята на медикаментите при генерализирана тревожност:
Ако организмът на човекът е много дисрегулиран (например почти или изобщо не може да спи с дни наред или преживява много тежки физически симптоми, които му пречат на функционирането и дори пречат на психотерапевтичната работа), то дори може да е от полза или необходимо в началото да се ползват и медикаменти, за да се нормализират донякъде нещата и след това да се продължи с психотерапевтична работа. Обикновено това са лекарства с анксиолитичен (успокояващ) ефект, но това изписване бива направено от психиатър.
Ако положението все още не е толкова тежко – може да се пробва и без медикаменти тоест само с психотерапия и споменатите ежедневни практики (спорт, медитация и т.н.).
Това накратко представлява генерализираната тревожност и терапията ѝ.
Ако имате нужда от работа със специалист по нея – може да се обърнете към мен.