Начинът ни на живот като форма на генно инженерство – епигенетика

Лайфстайлът ни – начинът по който живеем и това какво правим в живота си е като форма на генно инженерство от нас самите върху нас самите.
Това е факт макар и наскоро открит и представлява полето на епигенетиката.
Епигенетичните промени диктуват включването и изключването на едни или други гени. Това е ниво на регулация на гените различно от генетичното (затова и се казва епигенетично, защото идва от епи = над – тоест надгенетично ниво на регулация на гените).
Епигенетичните промени не засягат самото ДНК (гените), а това дали определени гени са активни или не. Когато даден ген е изключен/неактивен – той не действа и сякаш го няма. А когато е активен/включен – обратното. Това е изключително ново и нашумяло поле в науката и има много неща, които не са още ясни, но ще споделя с вас това, което се знае.

Какво променя епигеномът ни?

Всичко свързано с начина ни на живот – хранене; физическа активност; сън; стрес (физически; психоемоционален); излагане или липса на:
– пушене/цигарен дим;
– консумация на алкохол и наркотици или не;
– други токсини и замърсители или не;
– излагане на слънце;
– психологически травми;
– наднормено тегло;
– инфекциозни заболявания;
тоест всичко свързано с живота и режима ни може да повлияе на епигеномът ни в едната или другата посока. Въпросът е колко/до каква степен и как (през какви механизми) се случва това. 

Какво е епигеномът?

Всъщност имаме не един, а много – всяка клетка като вид (белодробна; мозъчна; кожна и т.н.) има собствен епигеном, така че имаме много, но ще го ползвам в единствено число за улеснение. ДНК-то (гените) ни си остават същите през целия ни живот, но епигеномът ни се променя според това как живеем. С остаряването ни – старее и епигеномът ни ИЛИ по-точно с остаряването на епигеномът ни, то и организма ни старее – това е водещата причина за стареенето.

Това (епигеномът) са метилови групи, които служат като превключватели на гените – фактори, които седят над гените и определят дали са активирани или деактивирани. Биват регулирани от влияния на средата (какво ядем; какво правим; как живеем). Това е нещо изключително сложно и тепърва започваме да разбираме малко по-малко как се случва това и какви са последствията от един или друг начин на живот. Има модели на метилиране на/в гените, които се случват със стареенето.
Например в стволовите клетки има гени, които не се изразяват когато сме млади и това е добре, защото карат тези клетки да спрат да се делят, което влошава регенерацията на тъканите ти. Когато остаряваме – тези гени се деметилират и губим стволовите си клетките прогресивно и затова се възстановяваме по-трудно при увреди, травми, контузии, операции, инциденти и т.н. Това, което активира деметилирането в този случай е възпалението. То е сигнал за тялото ни за това. И между другото възпаленията в тялото ни също се увеличават с напредването на възрастта ни. Но също така биват повлияни и в голяма степен от начинът ни на живот.

Как влияят действията ни в ежедневието върху епигенетичните промени:

Примери: Гени които биват включени или изключени могат да причинят болести като деменция, рак, сърдечносъдови и имунни дисфункции, а други да поддържат здравето ни като попречат развитието им:
1) Епигенетичните промени вследствие на движение и спорт са положителни и водят до намаляване на риска от определени видове рак, докато промените вследствие на дългосрочен емоционален стрес водят до проблеми с настроението по-късно в живота.2) Хората с наднормено тегло, които имат деца (и особено майките по време на бременност) прави по-вероятно бебето/детето да е с наднормено тегло и да развие диабет по-късно в живота.
3) Пушенето при родителите (и най-вече при майката) прави по-вероятно детето да има астма или рак на белите дробове.
4) Витамин Д (независимо дали естествено създаден от слънчева светлина или приет като добавка) регулира (включва или изключва) 1000 гена в тялото ни (5% от гените ни). И когато е в достатъчно високи полезни нива – те са в посока здраве, а когато имаме дефицит – в обратната посока. Това важи и за Б-витамините и като цяло за всякакви необходими за тялото ни химични съединения.
5) Сънят повлиява генната транскрипция в положителна или негативна посока според това дали имаме добър график, количество и качество на съня или не:
– ако спим 1 седмица по 6 часа на нощ в сравнение с 7.5-9 часа на нощ – това води до променена активност на 711 гена у едни и същи хора. Половината от променените са за активиране (надекспресия) на вредни процеси в тялото като хронично възпаление, клетъчен стрес и сърдечни заболявания, докато ДРУГАТА ПОЛОВИНА деактивирани (подекспресирани) гени са за полезни процеси свързани с имунната система, метаболизма, холестерола и други.  Което в комбинация прави много по-вероятно да се разболеем от хронични заболявания, а междувременно допринася да се чувстваме зле/като парцал/без енергия и с променливо настроение.

Епигенетичните промени засягат здравето на клетките ни и тяхното функциониране, а по този начин и на цялото тяло ни като могат да бъдат както позитивни (в посока здраве), така и негативни (в посока болест). Следователно как живеем и какво преживяваме в живота ни може да модифицира епигеномът ни, който пък регулира геномът ни – инструкциите, които казват кои гени да бъдат активирани или деактивирани, които пък от своя страна кодират производството на едни или други протеини.

Нашето здраве се отразява на здравето на бъдещите ни още не заченати деца:

Как живееш (лайфстайл – режим; диета; движение; нива на стрес) засяга не само теб самият, твоето здраве, стареене и епигенетичнитеи ти промени, а също така и тези на децата, внуците и правнуците ти, защото промени могат да бъдат предадени на следващото поколение, което може да повлияе тяхното здраве в положителна или негативна посока според това дали предадем по-добри или по-лоши промени.
Например негативните са свързани с това да е по-вероятно децата ни да бъдат с наднормено тегло; болнави (с по-лоша имунна система); по-вероятно да се разболеят от определени заболявания и т.н. или обратното – да бъдат по-здрави и устойчиви. Това се случва както според текущото състояние на организма на човек, при което създава поколение (зачеването) и зависи от начинът по който ние живеем животът си (до момента преди да имаме деца и да им предадем това, което им предаваме като геном и епигеном), така и от дадености от нашите родители и прародители.

Епигенетичните промени биват предадени през спермата и яйцеклетката при зачатие. По този начин преживявания на родителите (и дори на прародителите) могат да засегнат живота ни, а случващото се в нашия живот – този на децата и внуците ни. Въпреки че при хора епигенетичните изследвания са по-трудни отколкото при животни, то един класически пример е:
– при оцелели от Холокоста – децата им е по-вероятно да развият пост-травматично стресово разстройство или депресия. Тези деца имат еднакви епигенетични маркери с родителлите си за гени свързани с реактивността спрямо стрес.
И това е установено и при хора преживели други травматични събития (насилие, неглижиране и т.н.) – отново същото нещо се наблюдава и при техните деца.

Това е и причината да е изключително важно какво прави майката по време на бременност, защото това засяга развитието на плода и засяга епигеномът на детето. Освен това ако плодът е момиче – запасът от яйцеклетки бива за цял живот бива създаден докато бебето расте в утробата – следователно може да бъдат засегнати и внуците на тази бременна майка (в този случай здравето на децата на тази бъдеща майка не зависи само от нейния начин на живот, но донякъде и даденостите от нейната майка).
Много известен такъв феномен е Нидерландската зима – поради глада там по време на Втората световна война, то бебетата на тези бременни тогава майки се раждат с по-малко тегло (и с определени епигенетични промени отразяващи тази среда на недостиг). После когато тези бебета имат собствени деца е много по-вероятно тези техни деца да развият диабет и наднормено тегло спрямо другите деца, защото епигенетичните промени са в посока среда с недостиг на храна (адаптация за такава), но вече времената са други и има предостатъчно храна, но те са по-чувствителни към нея поради въпросните промени. И ключовото е, че това се случва със следващото поколение, а не със самите бебета на майките преживели глад и недостиг – тоест има предаване нататък на въпросните епигенетични промени.

Изследванията при животни показват, че и бащите през спермата и качеството ѝ около времето на зачатие води до подобни епигенетични промени в положителна или отрицателна посока. Следователно можем да предположим, че при мъжете (бъдещите бащи) има по-голямо значение как живеят живота си (и най-вече в месеците непосредствено преди оплождане) спрямо жените (бъдещите майки), при които важен фактор е предаденото от майката като епигенетичните промени, как е протекла бременността и как всичко това се е отразило на запасът ѝ от яйцеклетки. Разбира се как живее майката преди зачеването и по време на бременността също има голямо значение. Изключително сложно е и докато при животни се правят много прецизни експерименти, то при хора това е невъзможно.

Грижата за тялото ни се отразява не само на нас самите сега, но и в животът ни напред във времето след 20-30-50 години. Но не само това – тя се отразява не само на нас, но и на децата и внуците ни. Съответно можем да наклоним везните в посока здраве или в посока болест (да направим по-вероятно едното или другото) в бъдещето както за нас така и за бъдещите ни деца. Когато се грижиш за себе си се грижиш не само за себе си, но и за все още неродените си деца. Това прави здравето ни и грижата за него още по-важни и ни дава допълнителна мотивация – ако не ти пука толкова за теб самият то може би поне би ти пукало за децата ти и желанието ти те да получат по-добри дадености, ще те накара да вземеш мерки и да живееш по-здравословно (добър режим и диета; добър график на хранене; здравословно тегло; спорт и движение; менажиране на стреса; без цигари и наркотици и с малко алкохол и т.н.). Един вариант за оптимален за повечето хора график на хранене можете да видите ТУК в едно от видеата ми в ютуб.
Накратко – не можем да променяме гените си, но можем да променим епигеномът ни и по този начин можем да предадем на децата и внуците си по-големи шансове за здраве или за болест – според това как живеем ние преди да бъдат заченати те.

Ако имате интерес да направите това – подготвям курс на тема здраве и здравословен живот, така че може да следите сайта и страницата ми за него в бъдеще.