Ако ви се е случвало да имате неудържимо влечение да изядете още от дадена храна (особено съдържаща захар) – да доядете шоколада или бонбоните, въпреки че искате да не го правите, то в тази статия ще разберете откъде идват тези мощни импулси и защо често е трудно да им се противопоставим.
На мен самият ми е трудно да изям само едно парче от нещо сладко и преди се чувствах зле от този факт, но след като разбрах биологичните механизми, които действат автоматично и несъзнавано – вече разбирам добре какво се случва, защо и как да го предотвратя, което ми донесе чувство за облекчение от една страна (че не ми липсва воля или нещо такова), а от друга страна – усещане за сила и способност, че знам какво да направя по въпроса.
Мозъкът и тялото ни взаимодействат постоянно – комуникират помежду си ежесекундно в продължение на целия ни живот като си изпращат невронални сигнали. Отчасти на това общуване се базират усещанията, чувствата и емоциите ни, но в тази публикация ще разгледаме как яденето на захари (най-вече рафинирани) ни вкарва в капан, от който е трудно да се измъкнем дори да имаме силна воля. Това се случва, защото организма ни до голяма степен несъзнавано (без нашето съзнателно мнение или съгласие) определя към какво да бъдем привлечени или от какво да сме отблъснати. Всеки може да се сети за примери, при които не може да устои на дадена храна, човек или занимание, което намира за интересно, приятно и привлекателно или обратното – храни, хора и дейности, които по никакъв начин не може да намери за привлекателни или дори е отблъснат от тях. И обикновено това не е нещо, което решаваме съзнателно, а просто се случва и го преживяваме. Точно това в някаква степен ще разгледам сега по отношение на захарта (но логиката може да се приложи и към други удоволствени или обратното – отблъскващи стимули).
Как се случват тези несъзнавани влияния?
1) Първият начин е през блуждаещият нерв – десетият черепномозъчен нерв, който инервира вътрешните органи в тялото ни и чийто ядра се намират в мозъка. Той е като супермагистрала между тялото и мозъка и през него настроението ни бива повлияно. Има две посоки/пътеки – сензорна и моторна. Някои от функциите на сензорната пътека са: да засича колко празен или пълен е стомахът ни; какъв е сърдечният ни ритъм; дали има бактерии и вируси, които ни нападат и много друга телесна информация, която анализира и съобщава на мозъка. Какво е състоянието на организма ни и как да се „чувстваме“ (сензорна пътека) и какво да направи/м (моторна пътека).
Причината захарта да е пристрастяваща е заради блуждаещия нерв и взаимодействието му с мозъка, защото захарта не оперира само на ниво вкус, но и на химично ниво – извън полето на съзнанието ни. Има изследвания, при които биват блокираните рецепторите за сладко и въпреки че хората не усещат сладкия вкус на съответната храна – невроните им в стомаха засичат присъствието на захар независимо от вкуса или липсата на вкус и съобщават на мозъка това и това ги кара да искат още и още от нея (поради освобождаването на допамин спрямо захарт в мозъка). Това се случва, защото имаме специални неврони в стомаха и червата, които засичат присъствието на амино и мастни киселини, но реагират и на въглехидрати/захар и изпращат сигнали към мозъка.
Това е и един от проблемите с добавената захар в несладките храни – кара ни да искаме още от тях, защото имат захар, въпреки че дори не усещаме присъствието ѝ и няма да знаем защо искаме още от тази храна на съзнателно ниво. Всичко това се случва автоматично и несъзнавано. Следователно ако не знаете защо сте пристрастени към определена храна (която не е сладка или тестена), то причината може да е в добавената захар (или в съотношението между захар, сол и други вещества, както и консистенцията на самата храна).
Следователно не по-малко важно от вкуса на храната е и нейната химия – какво съдържа, защото тялото ни (невроните в червата и мозъка ни) реагират и спрямо това, а не според вкуса. Тоест нервната ни система несъзнавано ни тегли в определена посока независимо от съзнателното ни възприятие (в случая за вкус, но може да става въпрос и за всяко друго), защото засича че даден стимул има определена характеристика (в случая наличие на захар) и праща сигнали до мозъка ни, който пък според тях управлява поведението ни.
Тук виждаме една важна идея – това, което е привлекателно за нас не идва задължително от мислите, чувствата или възприятията ни (поне не от съзнаваните ни), а сме притеглени към определени неща (храни, хора, места, дейности) поради информацията, която идва от тялото ни. Това с пълна сила важи и за сексуалното привличане и връзките. Затова обикновено когато хората обясняваме рационално/логически и на съзнателно ниво защо сме привлечени от нещо (храна, човек, място, дейност) – обикновено това не е цялата истина или въобще не е истината, а просто скалъпено обяснение, рационализация или претекст. Просто защото има много несъзнавани влияния, за които въобще не сме наясно – не осъзнаваме (и може би дори по подразбиране не се предполага да ги осъзнаваме). Но нека се върнем на темата.
При хранене се предполага прогресивно да се активират механизмите за насищане и успокояване, които включват няколко неща (паралелни пътеки) – вкус на храната (храносмилането започва в устата) и химичните ѝ свойства – голяма част от това как се чувстваме докато ядем и след ядене е заради усещането от блуждаещия нерв за това, което ядем и дали има захар, токсични вещества, аминокиселини, мастни киселини, витамини и минерали и прочие... За съжаление преработените храни не активират толкова добре (а някои и изобщо) механизмите ни за насищане и съответно не получаваме това усещане за ситост и можем да изядем от тях много повече от необходимото като количество и калории. Освен това те водят до различни спрямо естествените храни хормонални отговори в тялото ни – нещо, за което ще стане дума в следващите статии.
Тоест когато започнем да ядем сладко – блуждаещия нерв праща сигнали до мозъка ни, който ни кара да искаме още и още от нея и ако има леснодостъпна такава наоколо – най-вероятно ще и посегнем. И да удържим този импулс е въпрос на движение срещу биологията ни и съответно изисква много много воля (която пък няма смисъл да хабим точно за това, защото тя е ограничен ресурс). Да, при някои хора тези импулси са по-малки (вероятно сигналите са по-слаби), може да имат по-силна воля и прочие обстоятелства, които да правят за тях по-лесно да не изяждат целия шоколад, но това може да не важи за вас. Аз знам, че със сигурност не важи за мен – хапна ли 1 парче – веднага тръгва желание за още и още и искам да изям поне половината шоколад. Така че при мен решението е лесно – през повечето време да не консумирам дори малко сладки храни, за да не се задейства каскадата (да тръгва влака, който трудно има спиране), а от време на време когато реша да консумирам да е наведнъж в по-голямо, все пак умерено, но не минимално количество. Така заобикалям този проблем.
2) Вторият основен начин през който червата (и съответно диетата ни) влияят на това как се чувстваме и какво искаме да консумираме е през чревния микробиом (чревната микрофлора – трилионите бактериите, които се намират в червата на всеки от нас). Тук ще се отклоня малко от темата, за да обясня за какво става въпрос. Какво представлява храносмилателния ни (стомашно-чревен) тракт?
Най-просто казано е тръба за храносмилане, в която има лигавица – клетки, които придвижват храната по тази тръба. Състоянието на тази система задава няколко важни неща – скоростта на храносмилане; качеството на храносмилане; имунната система (повечето бактерии живеят в стомаха и някои от тях накланят лигавицата в посока да е по-алкална, а други да е по-киселинна, така че да могат да се репликират повече от съответния вид бактерии според вида им). А различната алкалност/киселинност на стомаха и червата ни (тоест различния чревен микробиом – чревна микрофлора от бактерии) ни карат да се чувстваме по различен начин – по-добре или по-зле; по-будни или по-заспали; да сме с по-добра имунна система или с влошена през промяната на условията в чревната среда.
Чревните бактерии влияят и на невромедиаторите и невроните в червата, които комуникират с мозъка ни. На тези микроорганизми не им пука за нас, но живеем заедно в симбиоза – те ни използват и ние ги използваме. Чревният микробиом не е добър или лош сам по себе си, а съществуват три вида бактерии – добри, опортюнистични и лоши. Добрите бактерии поддържат здравето ни като подпомагат храносмилането, абсорбцията на хранителни вещества и дори имунната ни система; лошите имат негативен ефект върху тялото ни – водят до болести и стареене; а опортюнистичните не причиняват вреда когато сме здрави, но имат негативни ефекти върху червата, когато нещо не е наред със здравето и диетата ни.
Когато ядем определени храни – това води до развиването на определен тип чревен микробиом (определени типове бактерии за сметка на други) и те могат да са полезни или вредни за нас.
НО след като вече има налични определени бактерии в червата ни те ни карат да жадуваме съответните храни, които ги подхранват (за да могат да оцеляват и да се множат) – тоест чревните бактерии, които сме развъдили според диетата ни ни манипулират да искаме още от същата храна (благодарение, на която са се развили и от която те имат нужда).
Такъв ефект има и на ниво вкус – не заради бактериите, а защото сме развили повече чувствителност на вкуса си (и съответно желание) към храната, която ядем по-често, но това е по-слабият ефект от двата. Следователно хранителното ни поведение влияе на сетивата, мозъка и апетита ни. Така се създава омагьосан кръг, при койтое много по-вероятно да консумираме това, което ядем обичайно. Този кръг може да е порочен (вредна храна) или добър за нас (полезна храна) и кое от двете ще създадем зависи до голяма степен от нас и начинът ни на живот и навиците, които вграждаме.
Един от много проблеми с преработените храни е, че производителите са открили начин да активират по-силни отговори от тялото и мозъка ни чрез придаването на определена консистенция, мирис, вкус, схимични съотношения на захар, сол и други вещества, така че да имаме по-голяма жажда за тях и да ги искаме (и да консумираме и съответно купуваме повече от тях, а те да печелят за сметка на нашето здраве).
Друг проблем с преработени храни е, че съдържат емулгатори, а те водят до:
– негативни промени в популацията на чревните бактерии (в посока хронично възпаление);
– директно причиняват експресията (активацията) на гени за бактериална вирулентност (което представлява способността на микроорганизмите и патогените да заразяват или увреждат приемника);
– намаляване и изтъняване на слузния слой (mucus layer) на червата – тоест влошават бариерните и структурните свойства на чрения слузен слой (intestinal mucus), който модулира взаимодействието между съдържанието на червата, микробите в червата и подлежащите тъкани. По този начин водят до възпаления на червата. Тези неща са документирани при изследвания с мишки (изследване1; изследване2), но се предполага, че нещо подобно се случва и при хора, защото допълнителното тегло вследствие на преработените храни не може да бъде обяснено само от допълнителните калории – има нещо, което допълнително влошава нещата.
За проблемите с преработените храни и най-вече въглехидрати може да прочетете ТУК, а за вредните ефекти от захарта ТУК.
Добрият чревен микробиом подобрява симптомите при множество психиатрични заболявания включително черти от аутистичния спектър. Това вероятно се случва не само поради имунната система и подобренията в нея, но и поради подобряването на условията при които невроните в червата, които усещат хранителни вещества пращат информация към мозъка и съответно това влияе на серотонина, допамина и другите невромедиатори. Следователно след като така или иначе имаме такива бактерии е добре да оптимизираме чревната си флора, така че да ни кара да сме здрав и да се чувстваме добре. Това се случва чрез храната, спортът, гладуването и други методи, за които ще пиша в бъдеще.
Проблемът е, че можем да си прецакаме микробиомът чрез лоша диета и лайфстайл, защото е контекстуален (зависим от обстоятелствата), например:
– подсладителите – захаринът води до увеличено възпаление (а основния източник на възпаление в тялото ни са червата – 70+%). За останалите подсладители не са правени изследвания, но те са много близки по химична структура до него, така че можем да предположим подобни резултати…
– лошата диета/храни превключват микробиомът (съотношението на бактериите) от полезни към по-вредни бактерии като качество на действието им, но и като количество.
– липсата на спорт и движение също влошава състоянието на чревната ни микрофлора.
– социалното ни благосъстояние и връзки също могат да му повлияват в негативна или в положителна посока (както и обратното – всъщност в цялата статия досега се говореше по-скоро за обратната посока, но и двете са възможни).
Ефектите върху чревната микрофлора са строго индивидуални – няма двама еднакви човека по отношение на нея. Това една от причините едни хора да получават положителни ефекти при една диета, а други при друга (с месо; без месо; само на месо; веган; вегетарианска и т.н.) и също така понякога това да е само за ограничен период от време (например само за година, две или пет, но след това вече да не е добре за тях да продължават със съответния хранителен режим).
Решението по отношение на тази точка е през преобладаващата част от времето да се храним с висококачествени естествени храни преминали през минимална обработка (нямам предвид термична – готвене, а фабрична) като все пак от време на време да нарушаваме това разбира се. Така освен че се предпазваме от създаването на омагьосан порочен кръг, то и създаваме положителен такъв, тъй като всички ние задължително имаме някакъв чревен микробиом така или иначе и ако е добър, то това ще допринася да се чувстваме добре, да сме по-здрави, да имаме повече енергия и още повече да желаем да се храним здравословно.
Повече за храненето и другите аспекти на здравословния живот може да научите от курса ми Здравословен живот (ТУК).