Захарта като наркотик и отрова

След като разгледах макро и микро хранителните вещества (ТУК), и вече споменах някои проблеми свързани с обработените въглехидрати (ТУК), например че при преработката им се губят хранителни вещества (мазнините, фибри, протеини) и придобиват висок гликемичен товар и индекс, което значи че рязко и силно увеличават кръвната захар и инсулинът; че не активират хормоните на ситостта ни и следователно преяждаме с тях; че са пристрастяващи, защото не изключват хипоталамуса (чиято активация води до хранително поведение при глад) и стимулират веригите на възнаграждение (допамин) в мозъка и дори потенциално дериватите на глутенът се свързват с опиоидните рецептори, които имаме в мозъка си (тези, с които се свързва и морфинът).
Като резултат увеличават рискът от инсулинова резистетност и съответно диабет тип2 и наднормено тегло, както и от сърдечни заболявания; увеличават възпаленията; нарушават метаболизма на мазнините, глюкозата и един от хормоните на ситостта – лептинът.
Сега ще се концентрирам върху захарта и ефектите ѝ върху тялото.

Кратък обзор: Захарта (50% глюкоза и 50% фруктоза) е пристрастяваща, токсична и нямаме нужда от нея. И докато глюкозата е хранително вещество, но не основно такова и тялото може да я произвежда при нужда, то фруктозата не е хранително вещество – няма биохимична реакция в тялото ни, за която да е необходима. Да, тя е източник на енергия е, но не е хранително вещество – като алкохолът е (празни калории) и дори фруктозата бива метаболизирана по същият начин като него в черния дроб и затова води до същите заболявания. Това е причината децата в наши дни да се разболяват от болести, от които в миналото само старите хора и алкохолиците са се разболявали – диабет тип2 и мастна чернодробна болест (за което е въведено наименованието неалкохолна мастна чернодробна болест, когато не е вследствие на алкохол, а на захар).
ПС: пиша това с голямо съжаление, тъй като аз самият обожавам сладки неща.

Защо притежаваме вкус и вкусови рецептори?

Притежаваме усещане за вкус не за да се наслаждаваме на храната, а за да разпознаваме и да сме сигурни, че избягваме едни химични вещества и приемаме други необходими – макро хранителните вещества (аминокиселини/протеини, мастни киселини/мазнини, захари/въглехидрати). Съответно сладкото е за засичане на присъствието на захари/въглехидрати, тоест енергия/гориво за тялото и мозъка ни.
Но въпросното засичане (вероятно защото е важно) се случва и отделно и независимо от вкуса – в лигавицата на червата ни имаме неврони, които засичат амино и мастните киселини, но реагират и на захарта. Когато сме гладни и поемем кое да е от тях – блуждаещия нерв изпраща сигнал към мозъка, което ни кара да освобождаваме допамин (и да преживяваме удоволствие и вътрешно възнаграждение) и това се случва независимо от вкуса на храната (който разбира се може да допринася за това допълнително или пък не). При естествените храни този допаминов отговор прогресивно намалява с поемането на повече храна, но при преработените храни (и особено въглехидрати) това не се случва или се случва много по-малко (не активират в такава степен механизмите ни за насищане). Съответно сме склонни да консумираме много повече излишни (празни) калории от тях, при което натрупваме допълнително тегло включително такова, което не може да бъде обяснено само с излишните калории (вероятно поради емулагорите и консервантите и поради стереохимията на захарта и най-вече фруктозата). Това се прави и целенасочено, за да можем да консумираме тоест купуваме повече от едни храни и да се реализират повече печалби през нашето пристрастяване.

Защо обичаме толкова захарта и сладкия вкус?

Една от причините е, че в природата няма храни, които едновременно да са сладки и отровни – затова сладкото е сигнал, че съответната храна е безопасна и е вкоренено в ДНК-то ни да харесваме захар, въпреки че не ни дава полза освен енергията. Другата причина е, че както стана ясно – невроните в стомашно-чревната ни система реагират на нея и блуждаещия нерв изпраща сигнали до мозъка да освобождава допамин.

Захар/захароза, глюкоза, фруктоза – много имена – много нещо, въпросът е кое какво е? Това са 3 типа захар, които съдържат един и същ брой калории за грам. Те се съдържат както в естествени храни като плодове, зеленчуци, млечни и зърнени продукти, така и в преработените храни (processed foods). Захарта е дизахарид и е направена от 50% глюкоза и 50% фруктоза, които пък са монозахариди. Естествено се среща(т) в плодовете, зеленчуците и зърнените култури, но също така бива рафинирана (рафинирана захар) и добавяна към сладки неща (шоколад, бонбони, сладолед, газирани напитки и какво ли още не – консервирани храни, зърнени закуски и дори храни, които не са сладки на вкус, но като начин да бъдат направени по-вкусни, по-пристрастяващи и по-малко засищащи). Трите се различават в химичната си структура и начинът по който тялото ги разпада и съответно ефектите върху организма ни (в миналата статия наблегнах на това при метаболизма на въглехидратите и разликата между усвояването на глюкозата и фруктозата), което НЕ ЗАВИСИ САМО ОТ ВСЯКО ОТ ТЯХ, А И ОТ НАЛИЧНИТЕ ИЛИ ОТСЪСТВАЩИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА. Тоест ефектите от захарта в естествените храни е различен от този на рафинираната захар. Неслучайно не се пристрастяваме към круши и броколи и не развиваме здравословни проблеми заради тях, а заради захарните и тестените изделия. Защото вторите имат различен ефект върху организма ни и са изключително вредни и дори може да се каже токсични и това ще бъде обосновано в статията.

Фруктозата е най-сладка, а глюкозата най-малко сладка, докато захарта е по средата (защото съдържа и от двете по равно), но това не е от основно значение за желанието ни за консумирането им. Глюкозата повишава кръвната захар повече от останалите захари, което стимулира освобождаването на инсулин, който е необходим, за да може тя да влезе в клетките и да бъда използвана незабавно като енергия или ако няма нужда бива превърната в гликоген в мускулите или черния дроб или в мазнини (ако запасите от гликоген са пълни), за да бъдат използвани като енергиен източник в бъдещето. Тоест глюкозата бива усвоявана от цялото тяло, докато фруктозата (плодовата захар) бива усвояване предимно от черния дроб и бива превръщана от него в мастна тъкан и съхранявана като енергиен ресурс за бъдеще (технически първо бива конвертирана в глюкоза, но ако нямаме непосредствена нужда от нея – ако гликогенните запаси са пълни (което ако ядем повечко захар е така) – тази глюкоза бива трансформирана в мазнини (тоест фруктозата увеличава липогенезата в черния дроб до 6 пъти).

Какви са проблемите с фруктозата?

Има множество изследвания демонстриращи вредите от високата консумация на фруктоза – инсулинова резистентност и диабет тип2; наднормено тегло; неалкохолна мастна чернодробна болест; метаболитен синдром (изследване1).
Тя вероятно е най-вредната за тялото ни от всичките захари – заради стереохимията си – заради това, което прави в тялото ни – начинът, по който бива метаболизирана от черния дроб (като алкохолът и съответно води до същите болести – диабет тип2 и мастна чернодробна болест и цироза). Фруктозата в големи количества претрупва и затруднява черния дроб, води до стареене на артериите и на протеините в тялото ни. Тя повишава нивата на триглецидите и увеличава рискът от метаболитен синдром и неалкохолна мастна чернодробна болест.
В малки количества тя подобрява инсулиновият отговор, но при високи нива хронично води до инсулинов свръхотговор към глюкоза от бета клетките на задстомашната жлеза (панкреаса), което води до хронични метаболитни проблеми
(изследване2).
Увеличения инсулин в кръвта засяга и артериите из цялото ни тяло – води до възпаления в стените им, при което те стават по-дебели и твърди, което води до допълнителен стрес за сърцето и увеличава рискът от сърдечносъдови заболявания (сърдечна недостатъчност, инфаркти и инсулти).

Фруктозата заобикаля обичайните регулации на апетита (глада и ситостта ни):

1) Хипоталамусът следи за хомеостазата ни и съответно за това колко гориво имаме (химичното съединение ATP – adenosine triphosphate – основната енергийна валута в тялото ни) и регулира хормоните на глада и ситостта в тялото ни. Фруктозата не намалява активността на хипоталамуса колкото глюкозата – тоест не изключва глада ни. Въпреки че тялото би трябвало да има предостатъчно енергия от фруктозата мозъка не получава правилните сигнали и съответно смята, че ни липсва енергия и не сме наситени, което ни кара да консумираме още храна, така че да коригираме този възприет дефицит на енергия. Този феномен се нарича ATP trapping.
2) Не води до покачване на кръвната захар и инсулинът при консумацията на фруктоза (за разлика от глюкоза) води до липса на чувство за ситост, тъй като инсулинът е един от сигналите за ситост.
3) Фруктозата увеличава грелинът (хормонът на глада) и намалява лептинът (хормонът на ситостта), тоест не потиска апетита колкото глюкозата и те кара да се чувстваш по-малко сит и едновременно по-гладен и съответно да ядеш много повече. (изследване3; изследване4)
Това са 3 отделни механизма, през които фруктозата заобикаля регулирането на апетита ни и са част от причините, когато ядеш рафинирани захари да не се чувстваш наситен и да искаш да ядеш още и още. Тя води до почти двойно повече генериране на мастни тъкани в корема отколкото същото количество глюкоза.

Защо ви казвам всичко това?

Защото в захарта има и глюкоза и фруктоза и те заедно формират буквално „убийствена“ комбинация. Защото в допълнение на всички негативни ефекти от фруктозата (включително увеличенов инсулинов отговор спрямо глюкоза), наличието на глюкоза стимулира освобождаването на инсулин, което значи, че повече фруктоза бива използвана за създаване на мазнини отколкото, ако се консумира отделно от глюкозата. Следователно яденето им в комбинация (каквато е рафинираната захар) е по-вредно отколкото на всяко от тях по-отделно. Черният дроб „полудява“ от захарта (претоварва се от комбинацията на фруктоза и глюкоза) и това е една от причините добавената захар да е свързана с множество здравословни проблеми. Може дори да се каже, че захарта е наркотик, отрова и може да бъде сред най-вредните неща, които човек да консумира.
Проблемът е, че вече има много добавена захар почти във всяка храна (особено в обработените храни – processed foods) – в консервите, замразените храни, подправките и сосовете, дори в храни, които не са сладки на вкус (като целта е да бъдат направени по-приятни и по-пристрастяващи и хората да консумират и купуват повече от тях на цената на малко пари – захарта е евтина). Захарта има над 50 търговски имена, което също утежнява разпознаването ѝ. Затова ако искате да бъдете здрави и в добра форма – просто яжте пълноценни, естествени, непреработени храни.

При мъжете – консумацията на 75 грама захар води до спад на тестостерона с 25% до 2 часа след това, а 75 грама захар (или дори повече от това) са един шоколад, една кола и обичайното количество добавена захар в храна, която иначе не би трябвало да съдържа захар (така че не е трудно да се докара до толкова) (изследване5).

Захарта засяга и стареенето/атрофията на мозъка – хората с по-висока кръвна захар имат по-голяма загуба в обема на мозъка (изследване 6).

Теломерите (които са един от маркерите за стареене) на хора ядящи захар са като на хора, които са 10 години по-стари. (изследване7; изследване8; изследване9).

Захарта влошава когнитивното функциониране и най-вече паметта (поради чувствителността на хипокампа към диетата ни) най-малкото поне през 2 механизма вследствие на приема на захар – увеличено възпаление (включително и невровъзпаления) и намален brain-derived neurotrophic factor (BDNF) – протеин, който играе важна роля в поддръжката и растежа на много типове неврони в мозъка ни. Тоест влошава паметта и невропластичността, а следователно и ученето (изследване10; изследване 11; изследване 12).

Освен това изглежда, че хипергликемията (високата кръвна захар) влияе негативно и на настроението, правейки човекът по-раздразнителен и каращ го да се чувства по-зле (намалено чувство за благосъстояние като отново влошават способността да мисли бързо (изследване13).
Също така хиперглекимията има про-възпалителен характер, а увеличените нива на възпаления в тялото имат негативен ефект върху телесното и психичното ни здраве – нещо, за което ще стане дума в бъдещи публикации.

Като за капак – всичко това (консумацията на захари и съответните последствия) се преживява приятно, удоволствено и възнаграждаващо, защото стимулира центрове и вериги на възнаграждение в мозъка, които водят до крейвинг/жажда за захар (аналогично на наркотиците). Тоест освен, че ни вреди метаболитно, то и ни кара да искаме още и още. (изследване14; изследване 15).

Защо захарта в естествени храни не е проблем:

Фруктозата и глюкозата се намират в естествените храни, но защо те не са проблем? Защото освен тяхното наличие в плодовете и зеленчуците има и много други хранителни вещества – фибри, мазнини, протеини и вода които забавят усвояването на захарите и съответно не водят до толкова рязко и силно повишаване на кръвната захар и инсулинът, а допълнение и ни карат да се чувстваме по-заситени и не толкова гладни. Тези допълнителни вещества намаляват или контрират някои от негативните ефекти от захарта в черния дроб и стомашно-чревния тракт. Освен това в тези храни има витамини, минерали и полифеноли, които са много полезни за организма ни, докато в преработените храни при преработката им много от тях биват премахнати. Също така за да консумираме от тях количества захари еквивалентни на тези в преработените храни ще са необходими килограми от тях. Така че при тях няма ATP trapping/depletion и не нарушават обичайните ни сигнали за глад и ситост.
Захарите (и изобщо всички храни) в естествения си вид не са вредни (и ако ядем естествени храни не трябва да се притесняваме кой знае колко за въглехидратите и захарта), а вредните здравословни ефекти а свързани с консумирането на преработени въглехидрати (празни калории, които не носят необходими хранителни вещества). Препоръчителния прием на добавена захар на ден според световната здравна организация е 5-10% от калориите, което значи по-малко от 25-50 грама на ден според теглото на човек. Което значи, че дори една газирана напитка може да ни снабди с достатъчно, че да достигнем наднормено съдържание на захар.

Има силни научни данни, че наситените мазнини сами по себе си не са задължително вредни, но в комбинация с рафинирана захар/прости въглехидрати стават вредни – получава се „убийствена“ комбинация.

При рак захарта увеличава растежа на раковите клетки, защото им дава енергия и ресурси да се разрастват.

В допълнение захарта влошава чревното здраве и води до възпаления, нещо, за което ще стане дума в следваща статия, защото е изключително важно и за телесното ни и за психичното ни здраве. Жокер – свързано е с депресията, тревожността и това да се чувстваме като развалина в окаяно състояние. Но за това – по-нататък в бъдещето.

Така че ако може да се отреже едно нещо от диетата, което ще има най-голям ефект върху здравето им са преработените въглехидрати (рафинираната добавена захар и рафинираните въглехидрати (особено пшеницата – хлябът), а и преработените храни като цяло).
Другите присъстващи в топ 3 са транс-мазнините (които впрочем бяха забранени в САЩ преди няколко години точно за вредите, които нанасят върху здравето и съответно увеличените разходи за здравеопазване) и алкохолът. Това са три енергийни източника, които не са хранителни вещества и освен че не допринасят с нищо за организма ни, всъщност му вредят изключително много.

Между другото по време на началните дни на месечния цикъл при жените (менструацията) – желанието да въглехидрати обичайно е повишено и това е част от здравословния цикъл (като разбира се е добре да не се прекалява особено с рафинираните въглехидрати).

Редно е да се каже, че различните хора имат различни глюкозни отговори с големи разлики помежду си според наличието на различни гени и различен чревен микробиом. Но все пак ефектите от рафинираните захари са силни и те са вредни по толкова много начини, че колкото и добре да ги понася даден човек – по-добре да ги ореже колкото може.

Leave A Comment