Всичко, което трябва да знаете за проблемите с ерекцията и еректилната дисфункция ще бъде описано в тази статия, защото не е нужно да живеете в тихо отчаяние, защото ако имате какъвто и да е проблем с ерекцията – не е нужно това да продължава, НЕ Е НУЖНО ДА ЖИВЕЕТЕ С ПРОБЛЕМ С ЕРЕКЦИЯТА. В модерността има поне около 10 интервенции – психологически, телесни и медицински, чрез които този проблем да бъде решен.
ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ДА НЕ МОЖЕТЕ ДА ИМАТЕ КАЧЕСТВЕНА ЕРЕКЦИЯ В 21-ВИ ВЕК И 2024-ТА ГОДИНА Е АКО СТЕ МЪРТЪВ. ПРАВИЛНО ПРОЧЕТОХТЕ – АКО СТЕ ЖИВ, ТО БЛАГОДАРЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА И МЕДИЦИНАТА, ТО ПО КАКВАТО И ПРИЧИНА ДА ИМАТЕ ПРОБЛЕМИ С ЕРЕКЦИЯТА (психогенна или органична) – това може да бъде коригирано.
Не става дума за ситуация, при която партньорът бива намиран за отблъскващ и непривлекателен, въпреки че при повечето мъже, ако имат достатъчно желание за секс, то може се прави компромис с външния вид на партньора.
Но твърде често мъжете (а и хората по принцип) живеят с проблеми, които са решими – както например ще разберете е този.
Важността на ерекцията за качеството на живот:
1) Ерекцията като показател за здравното състояние на организма: способността за постигане на ерекция (и съответно за осъществяване на сексуален акт), както и достигане на оргазъм е изключителна важна физически, психологически, емоционално, физиологично – тя е маркер за цялостното здраве на тялото/организма на човек. Броят на ерекциите и продължителността на времето в ерекция през нощта (нощни ерекции) са силен индикатор за здравословното състояние на организма и биологичната възраст (скоростта на стареене) на мъжа. Така че може да се ползва като прокси за преценяване на състоянието на организма и дори на живота на човек (здравословно състояние; хормонален профил; психоемоционално състояние; връзки и отношения). Тоест ако не получавате ерекция/и (достатъчно често и продължително), то вероятно нещо с тялото ви не е наред (може би има асексуални мъже, за които това не важи, но в случая не говоря за изключения, а за общия случай).
Пикът на нощните (а и на дневните) ерекции е в 20-те години и е около 165 минути (близо 3 часа) на нощ в еректирало състояние (има устройства за измерване, които се ползват за изследвания), но разбира се всеки мъж има някаква приблизителна идея дали това се случва при събуждания през нощта и сутринта. Сексуалното желание (в будно състояние) също е някакъв маркер в тази посока, но може би е по-добре да го формулираме като сексуално желание И способност, тъй като ако е само желание без способност за осъществяване – тогава има проблем и в тази статия ще стане дума как да се справи човек с него.
2) задоволяване на базисен нагон/потребност/нужда и фасилитиране на свързването с другия. Разбира се ерекцията е важна и по много други линии освен като маркер за здравословното състояние – за сексуалното функциониране (правене на секс), тъй като всички хора изпитват такава нужда/желание, а дори и вие да не изпитвате – ако имате партньор, то вероятно тя/той изпитва такива и ако не бива задоволяван – това се превръща в проблем за връзката ви.
Освен това сексът е много силен начин за сближаване, за подсилване на интимната връзка между хората, за развиване или надграждане на чувства на привързаност и близост (особено периода след оргазъм поради освобождаването на окситоцин в мозъка). Накратко – сексът би могъл да сближава и съответно да подсилва връзката.
В допълнение – когато мъжа има сексуално желание към жената – жената се чувства привлекателна, секси, желана и това я кара да се чувства добре относно себе си и да има самочувствие по отношение на външния си вид и ѝ дава увереност в сексуален план, което също допринася за качеството на връзката.
3) освобождаване на напрежението – сексът е добър начин за освобождаване на натрупаното напрежение и след оргазъм естествено се случва превключване на релаксация и почивка. Особено при мъжете оргазмът (обикновено) улеснява заспиването, но за да се стигне до там е нужно да може да се постига и задържа ерекция и ако това е проблематично – надолу ще разберете какво можете да направите по проблема.
4) самочувствие и самоувереност – сексуалната потентност дава на мъжа усещане за способност, потентност, сила, мощ, което подсилва увереността и самочувствието. Но освен това, когато един мъж функционира добре сексуално, то обикновено успява да задоволи партньорката си, което допълнително го кара да се чувства можещ и способен и съответно уверен. И обратното – когато има дисфункция, то тя води до притеснения, понижено самочувствие, комплексиране и депресиране.
Тук връзката е двупосочна – и когато човек се чувства по-уверен, когато преживява успехи или поне прогрес в живота, в целите си, преживява житейски „победи“, то и самочувствието му се повишава, а от там и сексуалното желание и в някаква степен и потентността (това е медиирано от тестостерона и допамина) и повече за този ефект може да прочетете ТУК.
Но също така самочувствие и по линия на партньора – когато другият се чувства желан, то това го кара да се чувства привлекателен/секси, а от там и добре относно себе си и да има самочувствие.
Като вземем всичко това предвид не е учудващо, че сексуалните дисфункции влошават качеството на живота и качеството на връзките на хората. Но едновременно с това е тема табу, въпреки че много хора имат някакви проблеми по тази линия.
Около 50% от мъжете над 40г. имат в някаква степен еректилна дисфункция, което са си половината мъже. Класически цифрите от преди няколко десетилетия за проблеми с ерекцията са: 40% от мъжете над 40 годишна възраст, 50% над 50г., 60% над 60г, 70% над 70г., но в наши дни с увеличаването на здравословните проблеми и придобиването на такива проблемни състояния по-рано, то тези проценти в съответната възрастова категория се увеличават.
Всъщност проблемите с еректилната дисфункция, преждевременната еякулация, еякулаторната дисфункция, Болест на Пейрони (деформация на пениса свързана с формирането на плаки/фиброзна тъкан – около 5-9% от мъжете над 40г. възраст) или друг сексуален проблем причиняват депресивни симптоми при поне 30% от мъжете с такива проблеми/състояния.
Изключително често е мъжете да преживяват тревожност поради опасения от проблем с ерекцията, което всъщност може да допринесе или дори да създаде такъв (психогенна еректилна дисфункция, за която ще стане дума по-надолу) като това може и да се случва и относно еякулацията (затруднено еякулиране или невъзможност за такова). Така че както се вижда – проблемите със сексуалното функциониране влияят на психичното здраве.
Добрата ерекция (твърдият пенис по време на секс – 90%+ твърдост) е изключителна важна не само от гледна точка на задоволяване, но и от гледна точка на здраве, тъй като когато пенисът не е достатъчно твърд по време на секс – това може да доведе до травми (физически) и натрупване на фиброзни плаки, което е водещата теория за причината за болестта на Пейрони (деформация на пениса) – че тези травми по време на секс водят до изкълчване/изкривяване и натрупване на плаки (което става все повече с напредване на възрастта), което води до изкривяване на пениса, което пречи на кръвоснабдяването и това също може да допринася за или предизвиква еректилна дисфункция.
Следователно не е добра идея системно да правите секс с недостатъчно добра ерекция (недостатъчно надървен пенис – по-малко от 85-90% твърдост).
Мъжете с понижен тестостерон имат намалена ригидност/твърдост на пениса и съответно е по-вероятно да се случат тези наранявания, но освен това след това по-трудно се възстановяват тъканите и се натрупват повече плаки.
Еректилната дисфункция не изключва други сексуални проблеми – например преждевременна еякулация, но ако и двете са налични (което е рядкост, но се случва), то винаги първо се третира еректилната дисфункция, защото често съзнателно или подсъзнателно присъства вярването, че ако не еякулира бързо, то ще загуби ерекцията (и съответно загуба на възможност за оплождане на биологично ниво, а на психологическо ниво – загуба за достигане на удоволствие) и съответно това ускорява еякулацията и я прави преждевременна. Докато, ако човекът не се притеснява за спадането на ерекцията, то автоматично това би могло да увеличи еякулаторното време (времето на секс преди еякулация) – да не бърза толкова (съзнателно или подсъзнателно), да не се тревожи и напряга и т.н.
Установяване на проблеми с ерекцията и еректилна дисфункция:
За целта има подробни въпросници, оставям линк към един такъв, където може да установите ситуацията при вас. Линк към въпросник на британската асоциация по урология (ТУК).
Както ще разберете и от въпросника – проблемите с ерекцията не са бинарна категория (ДА или НЕ), а е спектър/на степени като с течение на възрастта (влошаването на здравето тоест стареенето) обикновено степента на проблемът/ите се увеличава, а в младежка възраст обикновено няма или те са на психична основа (за тази част – по-надолу).
Но има 2 прости въпроса, с които може да се установи дали има проблеми: дали човек успява да получи ерекция достатъчна за проникване И дали може да я поддържа до достигане на оргазъм. Ако отговорът на поне един от двата въпроса е „НЕ“, то тогава има проблем.
Но също така е важна и честотата – може да е „НЕ“ един от десет пъти (10% от времето) или може да е „НЕ“ девет от десет път (90% от времето) като в първият случай по-скоро няма повод за притеснение и нужда от интервенции, докато във вторият е задължително да се направи нещо. Обикновено основното и първият сигнал е неспособността за поддържане на ерекция.
Нормално е от време на време (малък процент от времето – да кажем под 10-15% от времето) да не успявате да задържите или дори да получите ерекция – случва се, особено при преумора, стрес, увеличена тревожност, но ако това се случва по-често (и не се смазвате от работа по 12 часа на ден 6 дни в седмицата или нео такова) – вероятно 1) първо има някакъв психологически или органичен проблем и 2) второ – има какво да се направи, така че да се подобрят нещата.
Неспособността за еякулация е друг проблем и за нея ще има отделна статия.
Ако искате наистина да сте сигурни какво се случва в/с пениса ви – има изследване с ултразвук на пениса, при което се измерва кръвоснабдяването и задържането на кръвта в пениса и дали има проблем с някое от двете – тоест дали има хемодинамичен проблем. Инжектира се вещество, което причинява незабавна ерекция (trimix/alprostadil) и се измерва кръвоснабдяването на пениса (пикова систолна скорост – peak systolic velocity), която ако е под 25-30 милилитра на секунда, то значи е кръвоснабдяването към пениса е недостатъчно и говори за артериална недостатъчност (артериални дисфунцкии поради наличие на увреди на артериите).
Също така се измерва крайна диастолна скорост (end diastolic velocity), която ако е над 5 милилитра на секунда, то става дума за венозно изтичане, което се нарича веногенна импотентност, което е по-честият проблем от двата (при този проблем може да се ползва ластик/лента за ограничаване на изтичането на кръвта и съответно спадането на пениса).
Обикновено венозно изтичане се проявява по-рано в живота от артериалната недостатъчност. Разбира се могат и двете да не са наред и тогава положението е по-зле.
Нужно е да се тестват и двете страни на пениса, тъй като рядко, но все пак понякога има значителни асиметрии.
Тоест желателно е първото (систоличното) да е над 35 и дори идеално над 40мл/секунда, а второто (диастоличното) да е под 5 и дори идеално под 1мл/секунда, иначе става дума за органична съдова еректилна дисфункция/проблем.
Ако систоличното е ниско при млад мъж (под 40г.), то това би могло да е показател за сърдечносъдови проблем и съответно увеличен риск от сърдечносъдови заболявания, тъй като типично такъв проблем се проявява при по-стари мъже.
Освен, че се вижда дали има съдов проблем (или пък няма такъв и причината е друга) и ако има съдов проблем – колко зле е положението, това изследване също се вижда дали има плаки в стените на пениса.
Причини за проблеми с ерекцията и типовете еректилна дисфункция:
– съдова еректилна дисфункция – проблеми с кръвоносната система/съдове и кръвоснабдяването – това са споменатите по-горе в частта с тестването чрез ултразвук;
– неврологични – неврогенна еректилна дисфункция – неврален проблем поради физическа травма, хирургическа намеса в таза, излагане на радиация (обикновено при лъчетерапия при ракови образувания), инсулт, множествена склероза и други.
– ендокринни – хормонални проблеми, но тук е важно да се отбележи, че само при 3% от мъжете еректилната дисфункция е свързана с хормонален проблем. И при жените и при мъжете хормоналните дисфункции са отговорни за много малък процент от сексуалните дисфункции – обикновено нивата на тестостерон и естроген (и двата са важни за желанието и при мъжете и при жените) и в някои случаи – тироидните хормони. Хормоналният компонент е важен за желанието за секс, но много рядко влияе върху способността за секс.
Горните три категории спадат към органичните еректилни дисфункции, но има още една важна категория:
– психогенна еректилна дисфункция – вследствие на психологически причини – особено при млади мъже обикновено това е причината и се третира по различен начин от органичната еректилна дисфункция.
Възможно е и еректилната дисфункция да страничен ефект от употреба на медикаменти (например бета блокери, анти-андрогени като финастерид; SSRI – антидепресанти от типа на блокиращите обратното захващане на серотонина и други), но в този случай това се знае и очаква, което разбира се не означава да не правите нищо по въпроса, а напротив – описаното в статията ще ви даде идеи и насоки и при тези случаи като все пак при тях е желателно да се консултирате с лекар, защото вероятно ще има нужда от медикаменти.
Други неща, които причиняват или допринасят за проблеми с ерекцията и еректилна дисфункция: употреба на всякакви субстанции – тютюнопушенето, алкохол, наркотици; тежки метали и други натравяния и токсичности в организма.
Спекулира се за негативното влияние на платмаси и микроскопични частици от тях, които приемаме, както и за ефект от изхвърлянето на противозачатъчни на жените и разтварянето им във водата и приемането им от мъжете и т.н., но тези ефекти на този етап не са научно установени, а само предположения.
Самочувствието и увереността също влияят върху способността за ерекция като това се случва през нивата на тревожност/страх и стрес или обратното – спокойна увереност и сигурност като би трябвало да е ясно, че първите водят до проблеми с ерекцията, а вторите подпомагат добрата ерекция.
Различаване между органична и психогенна еректилна дисфункция: ако мъж може да получава ерекция и да мастурбира, когато е сам, но не и при секс с партньор – значи става дума за психогенна еректилна дисфункция, а не за органична. Същото важи и ако се наблюдават нощни, сутрешни или дневни ерекции, но пък не се случват с партньор.
Психогенна еректилна дисфункция:
Това касае случаи, в които причината за проблеми с ерекцията не са органични, а психологически (съответно няма физическо заболяване/болестен процес или дисфункция).
Когато мъж и особено млад мъж преживее еднократен случай на проблеми с ерекцията (например неспособност в ситуация с партньор или спадане при проникване или по време на сексуалния акт), то често се създава порочен кръг поради фиксацията върху случката и неуспеха и съответно страх да не се случи отново, което всъщност допринася това да се случи, тъй като се фокусират върху грешното нещо. Ако това се случва и започне да се повтаря – всеки следващ път става по-зле и става по-тревожен, а дори понякога и подсъзнателно (или пък съзнателно) се избягват такива ситуации тоест избягва се секс (понякога се рационализира през ниско либидо, което може въобще да не е така).
Изключително важно е бързо и ефективно да се излезе от този порочен кръг, а хубавото е че има много неща, които могат да се направят – от психотерапия през добавки до медикаменти до какво ли още не като лечения.
Справяне с проблеми с ерекцията и лечение на еректилна дисфункция:
Преди това е полезно да се разбера начинът, по който се случва и поддържа ерекцията, за да разбирате как работят някои от най-използваните медикаменти. Ерекцията бива предизвикана от парасимаптиковите нерви през сензорна стимулация (зрителна; тактилна – докосване; слухова), при което въпросните нерви освобождават азотен оксид (nitric oxide), който отива в съдовия ендотел (endothelium) и действа като превключвател -> увеличава се цикличния гуанозин монофосфат (cyclic guanosine monophosphate – cyclic GMP) -> намалява интраклетъчния калций (калцият вътре в клетките) -> мускулите (sinusoids lacunar spaces) се разширяват -> увеличава се диаметъра на кръвоносните съдове -> кръвта приижда в пениса и се получава ерекция.
След като тези механизми са ясни – започваме с интервенциите от леката артилерия прогресивно към по-силните начини за справяне.
1) Интервенции при психогенна еректилна дисфункция:
1.1) Психологически, психотелесни и поведенчески интервенции при проблеми с ерекцията:
За да има ерекция един мъж е нужно организма му да е в сравнително релаксирано, отпуснато състояние, защото ако е в състояние на силна тревожност/страх/стрес или дори паника – физиологично е невъзможно да има ерекция и да бъде поддържана. Съответно началните интервенции са в тази посока като за максимална ефективност е препоръчително да бъдат водени от психотерапевт (по възможност владеещ хипноза) или хипнотерапевт:
1.1.1) намаляване на напрежението и тревожността около секса и представянето чрез психологически техники;
1.1.2) научаване да отпускате тялото си чрез дихателни и релаксационни практики и превключване от стрес/тревожност/страх/паника на релаксация – дори само това в по-леките случаи може да е достатъчно, за да се получават успешно нещата. Тези практики за намаляване на стреса имат отношение и към преумората/изтощението, които също допринасят за намалено сексуално желание и способности.
1.1.3) промяна на телесните реакции в контекста на ситуацията чрез хипноза – това също би могло да е достатъчно за постигане на желания ефект (няма да описвам как точно става, тъй като за постигане на ефект е желателно да се прави при способен хипнотерапевт), като автохипнозата (самохипнозата) също би могъл да е работещ начин, ако човекът има умения в хипнозата.
1.1.4) стигане до преживяване за любов/свързаност с любовта, позволяването на протичането на потока ѝ през тялото, тъй като при него се случва гореописаното секретиране на азотен оксид от ендотелът, което задейства каскадата от процеси за получаване на ерекция. Тази точка може да звучи странно или абстрактно, но на практика е изключително важна и мощна и ако я култивирате – няма да имате нужда от нищо друго, но разбира се това е доста трудно.
Това на практика е свързано и с премахването на психотелесни блокажи по отношение на сексуалността, а и на агресията, тъй като двата нагона са силно свързани (по тази тема вероятно ще има бъдеща статия).
От личен опит мога да споделя, че когато съм имал силни преживявания на любов по време на различни практики и церемонии съм имал изключително мощни ерекции без никаква сексуална стимулация просто като следствие от преживяването на любов, радост, спонтанност като това се е случвало:
– множество пъти при подобни на медитация практики, но с определена насоченост и определени съпровождащи дихателни практики;
– за известно време по време на аяхуаска церемония (предполагам нещо то сорта на 10-тина минути от няколко часовото преживяване);
– по време на прием на халюциногенни гъби отново за известна част от няколко часовото преживяване (предполагам отново 10-тина минути).
Накратко казано – когато човек чувства/има любов в живота си/себе си и/или към човекът, с който е (и няма физиологичен проблем, нито е в окаяно физическо състояние в този момент от преумора), то процесите протичат естествено и безпроблемно.
Разбира се тази последна точка може да е трудна за постигане за някои хора и отнема дълго време, но в дългосрочен план би била много полезна не само за сексуалната част, но и за целият живот на човек, тъй като без нея съществуването е доста по-празно и лишено от смисъл отколкото иначе.
Към тази точка с психологически, психотелесни и поведенчески интервенции можем да сложим и познаването на собственото тяло и психика – мъжът да знае точно какво го възбужда било то като докосване, външен вид, думи/говорене, държание и изобщо всякаква сетивна стимулация и да насочи партньорката да към тези неща, така че да знае как да го стимулира за максимална възбуда (това важи и в обратната посока – от жената към мъжа, но в тази статия покривам само първият вариант). Разбира се е нужно партньорката да бъде насочена по подходящ начин към тези неща, защото жените, както и мъжете – не могат да четат мисли.
При еректилната дисфункция и особено при психогенната – има мощни плацебо ефекти, които да повлияят положително (вследствие на поведения, добавки и прочие).
1.1.5) използване на добавки – подчертавам, че това не са медикаменти/лекарства, а добавки тоест идващи от екстракти, при което няма нужда от рецепти, консултиране с лекари и т.н.
Кои добавки подпомагат ерекцията и сексуалното функциониране при мъже?
Повечето ще са по линия на увеличаването на тестостерон, което както казахме приблизително в 1 от 30 случая е водещата причина за еректилна дисфункция, но пък нивата на тестостерон са важни за какво ли не в тялото ни и за психиката ни – за желание за живот и готовност за полагане на усилия, включително и за желание за секс, така че все пак ги споменавам, тъй като могат да дадат тласък и да подпомогнат и сексуалното функциониране:
– екстракт от Трибулус Терестрис наричан още бабини зъби – увеличава нивата на тестостерон при мъжете като има натрупващ се ефект и е нужно да се приема системно няколко седмици/месеца, за да се достигне ефект. Дози от сорта на 1-2гр на ден.
– Тонга Али (Tongkat ali) – увеличава свободния тестостерон като намалява SHBG (Sex hormone binding globulin), тоест освобождава свързаният тестостерон, а свободния тестостерон е активният (докато свързаният тестостерон е неактивен), също увеличава и лутеинизиращия хормон -> фино, но значимо увеличение в либидото и увеличени андрогени (мъжки полови хормони) и при мъже и при жени. При мъжете също се наблюдава увеличена сперматогенеза (създаване на сперматозоиди), тоест подобрява и плодовитостта/фертилността при мъжете. Има и лек антиестрогенен ефект (намалява естрогенът).
Дози от сорта на 400-600мг на ден по-скоро рано през деня, тъй като стимулира.
– Л-аргинин – аминокиселина, която стимулира азотния оксид, който вече би следвало да знаете колко критично важен е за ерекцията от описания по-нагоре механизъм.
– Екстракт от плодове на Сао Палмето – полза се при лечение на увеличена простата, за подобряване на уринарната функция и засилване на растежа на косата, както и за повишаване на либидото и плодовитостта, а също и намаляване на възпаленията. Твърди се, че има и противоракови ефекти.
– Shilajit (Шиладжит) – подобрява качеството на спермата (увеличава сперматогенезата) и яйцеклетката и увеличава либидото, защото стимулира освобождаването на фоликулостимулиращ хормон и на тестостерон. Точните механизми за тези ефекти не са ясни.
Дозировка: 250мг по 2 пъти на ден.
– Fadogia agrestis (екстракт от нигерийски храст) – увеличава лутеинизиращия хормон от хипофизата и съответно увеличава освобождаването на тестостерон и в по-малка степен на естроген. Ако човек има високи нива на лутеинизиращ хормон, то вероятно не е добра идея да се приема, защото го увеличава още повече.
Някои хора докладват, че увеличава големината на тестисите.
При високи дози ПРИ ГРИЗАЧИ/МИШКИ – може да е токсичен за тестисите им, но в малки дози изглежда, че не е. При хора не е ясна дълготрайната ефикасност и безопасност.
– Цинк – при мъжете значително увеличава тестостерона и дихидротестостеронът (dihydrotestosterone) и също би могъл да увеличи големината на тестистите. Цинкът е много наличен в тестисите на различни животни особено при размножителни периоди. И при хора и при животни повлиява функциите на ензимните в тестисите включително на androgen binding protein.
Важно е да се приема с храна, тъй като дори в малки дози на празен стомах може да доведе до гадене. За мъже – 120мг по 2 пъти на ден с храна.
Цинкът както и витамин Б-6 намаляват пролактинът, който е отговорен за времето между две ерекции (колкото по-висок пролактин – толкова по-дълго време на изчакване между 2 ерекции и обратното), тоест на теория биха могли да съкратят времето между 2 ерекции след еякулация. Намаляването на пролактина увеличава допамина и индиректно тестостеорна. Съответно тази комбинация често я има в тестостероновите буустъри на пазара за фитнес добавки.
– Бор (Boron) – елементът, а не дървото! – той също освобождава свързания тестостерон и го прави свободен, но ефектът е краткосрочен. Все пак не би трябвало да навреди. Дозировка: 3-6мг по 1-2 пъти на ден.
Има и добавки, които са смесица от няколко от гореизброените и също могат в прилична степен да подсилят нещата (10-20-30% подобрение/подсилване), но все пак не са силни колкото медикаментите, за които ще стане дума по-надолу.
Всички останали витамини и минерали, които са важни за функционирането на организма ни и особено най-вече – витамин Д, Б12, магнезий и т.н., така че винаги е добра идея да имаме достатъчно от тях.
Вероятно не е добре да тъпкате по 20 различни добавки от този тип, а може би 1-2-3 неща наведнъж и да тествате кое работи за вас и кое не.
При някои хора може да има много силни ефекти от добавки, докато при други по-леки/умерени, а при трета група от хора – никакви. Изключително индивидуално е, но като пробвате може да разберете. Освен това при приемът на всяка добавка или извършването на всяко поведение – има потенциални плацебо или ноцебо ефекти, който също могат да влияят (повече за тях може да прочетете ТУК).
Бих предположил, че за всички споменати добавки е нужно да има някаква цикличност и да не се приемат нон-стоп месеци наред без известни паузи, тъй като иначе организма се адаптира, свиква на определен режим и това невинаги може да е добре.
Също така винаги при модифициране на половите хормони е желателно да се правят кръвни изследвания, за да се види има ли ефект и какъв, защото половите хормони подлежат на негативна обратна връзка, тоест прекалено много тестостерон може да даде сигнал за намаляване на лутеинизиращ хормон, което после да намали производството на тестостерон (но това обикновено се случва при супрафизиологични дози, тоест при вкарване на хормони отвън чрез анаболни стероиди, терапия с тестостерон и прочие, а вероятно е невъзможно да се случи по естествен път или само с добавки).
Спиране на всичко, което вреди на здравето и намалява тестостерона – цигари, алкохол, наркотици (особено опиоидите), прием на захар/ядене на сладко и вредни храни.
Имал съм клиенти с които интервенциите на това ниво (най-вече психотелесни и когнитивно поведенчески в комбинация с хипноза) са били достатъчни, че да се справят с притесненията си и успешно да правят секс. Но разбира се – имало е и такива, с които тези инструменти не са достатъчни. Тогава се преминава на следващо ниво:
При психогенна еректилна дисфункция, за която гореописаните методи не постигат ефект – е много успешно използването тадалафил/циалис, който е секс-стимулант, който увеличава кръвоснабдяването в пениса и от там гарантира сигурно, че ерекцията ще се случи и ще бъде задържана. Такъв вид стимуланти помагат на мъжа да види, че всичко е наред, че всичко работи идеално и само притесненията, тревожността и несигурностите, които активират стрес отговор в тялото са проблемът, който възпира нормално сексуално функциониране (когато няма органична дисфункция). След като няколко пъти се получат успешни актове по този начин – после постепенно се спира употребата на секс-стимуланта и се свиква нещата да се получават и по обичайния начин (имайте предвид, че това е при психогенна еректилна дисфункция, докато при органична е възможно да не може да се премине на етап без използване на подпомагащи средства).
1.2) Използване на ниски до умерени дози циалис/тадалафил (който е инхибитор на фосфодиестеразата – phosphodiesterase). Фосфодиестерзата е ензим, който разгражда химичното вещество cyclic GMP, което поддържа ерекцията, тоест наличието на този ензим ограничава времето и силата на ерекцията. Съответно могат да се използват потискащи този ензим вещества, които имат обратния ефект – на улесняването и увеличаването на ерекцията.
При такива случаи има 2 варианта – или дневно по 5мг на ден (или дори 2.5мг, ако това стига), или само преди секс около час по-рано – около 5-10мг или в краен случай, ако наистина има нужда от по-висока доза (което е рядкост при психогенна еректилна дисфункция ИЛИ може просто медикамента да не е качествен и да няма нужната доза, която уж пише, че трябва да има, за което ще спомена) – 20мг, но е добре да не се ползва повече от минималната необходимата доза.
Имал съм клиенти, които съм насочвал и дори жени клиентки, чийто мъже през тях без дори да съм ги виждал съм насочвал към този вариант вследствие, на което нещата са започнали да се получават добре, така че в някои случаи няма лошо да се ползват и такива инструменти.
Мъжете генерално предпочитат хапчета/медикаменти пред психолог/терапевт/сексолог и т.н., но винаги е желателно първата линия на действие да е консултирането със специалист и използване на поведенчески техники и методи, а не медикаменти.
Инхибиторите на phosphodiesterase могат да са изключително ценни и да счупят психогенния елемент, ако е наличен. За всички тях ще спомена по-подробно по-надолу, тъй като те се използват много при органичните еректилни дисфункции. Но е важно да се знае, че това е медикамент, а не добавка и съответно се изписва от лекар и като всяко лекарства има потенциални странични ефекти и противопоказания (по-надолу ще ги спомена). Останалите видове инхибитори на фосфодиестерзата, така да се каже лекарства „братовчеди“ са: виагра (с активно вещество силденафил) – Viagra/Sildenafil; левитра (с активно вещество варденафил) – Levitra/Vardenafil и има още едно по-ново – аванафил/Avanafil.
Очевидно това са медикаменти и е нужно да са изписани от лекар и да сте се консултирали с такъв относно приемът им.
2) Лечение на органична еректилна дисфункция:
Тук причините са изцяло медицински/физиологични и съответно и интервенциите.
2.1) Лайфстайл интервенции: в началото споменах малко за връзката между здравословното състояние и способността за ерекция, но тук ще допълня някои ключови неща.
Понякога може да става дума за микс от леки/начални, тоест все още субклинични болестни процеси в тялото в комбинация с психогенен компонент (тревожност), а може би и преумора/изтощеност и т.н., така че едно от най-важните неща във всеки случай, за да имате доживотно добра ерекция и сексуален живот е модифицирането на лайфстайлът в здравословна посока (трениране с тежести, кардио, добра диета, добър режим на сън и будност, релаксационни практики за намаляване на стреса и изобщо качествен, удовлетворяващ живот).
Има здрави мъже, които дори на 70 години могат да правят секс дори без спомагателни секс-стимуланти/лекарства или с малки дози, но има и мъже, които и на 40-50 години не могат или това е силно затруднено. Следователно можеш да си потентен и на 70г. или импотентен и на 40-50г. и сексуалното функциониране/способности не са функция от възрастта, а от здравословното ти състояние, което преобладаващо се определя от режимът ти (на сън и будност, на хранене, на тренировки, на употреба или липса на употреба на субстанции).
Например при мъже когато:
– се намали инсулиновата резистентност (тоест се повиши инсулиновата чувствителност), която е дългогодишна стъпка преди достигането на диабет;
– се намали наднорменото тегло;
– се спре пушенето;
във всички тези случаи се подобрява ерекцията и сексуалното функциониране.
Ако се намали гликираният хемоглобин (маркер за средните нива на кръвната захар) от 5.9 до 5.0 (намаляване на кръвната захар около 25 mg/dL или 1.4mmol/L според мерните единици) – един мъж, който преди това е имал нужда от лекарства секс-стимуланти – спира да има нужда от тях, за да се случват нещата сполучливо без спомагателни средства.
4-те основни стълба на здравето се припокриват с тези на сексуалното функциониране: сън; диета; тренировки; намаляване на стреса (в модерността начини и практики – бол, включително научно доказани – в практиката си ежедневно използвам такива с клиентите си).
Има силна взаимовръзка между органичната еректилна дисфункция (ЕД) и сърдечносъдовите заболявания. Данните показват, че при наличие на еректилна дисфункция, то до 7г. след това 15% от мъжете получават инфаркт/сърдечен удар или инсулт, тоест органичната еректилна дисфункция е един от първите признаци за сърдечносъдови проблеми, тъй като понякога причината за органична ЕД е натрупване на плаки в кръвоносните съдове.
50% от мъжете със сърдечносъдово събитие (инфаркт, инсулт или друго тежко сърдечно съдово събитие) имат еректилна дисфункция средно 39 месеца (тоест над 3г.) преди да им се случи.
Когато подобриш сърдечносъдовото състояние на организма ти – подобряваш и еректилното функциониране.
Два от 3-те най-големи рискови фактори за сърдечносъдови заболявания засягат ендотелът – пушене и високо кръвно, а коригирането им – подобрява ерекцията.
Еректилната дисфункция (органичната) е показател, че нещата от гледна точка на здравословно състояние не са добре за мъжа.
Накратко – много неща могат да се направят по тази точка: качествен сън; добра диета; редовни тренировки; достатъчно движение; намаляване на теглото до здравословно; добър контрол върху кръвната захар и премахване на инсулинова резистентност; спиране на пушенето и наркотиците; спиране или намаляване на алкохолът. А сега – да преминем към лекарствата:
2.2) Използване на медикаменти за лечение на органична еректилна дисфункция:
2.2.1) PDE5 инхибитори – фосфодиестеразни инхибитори (инхибитори на фосфодиестеразата) –Cialis/Tadalafil, Viagra/Sildenafil, Levitra/Vardenafil, Avanafil. Приемат се орално (през устата) под формата на хапчета или гел за пиене. Работят като потискат ензимът фосфодиестераза, който разгражда cyclic GMP (което поддържа ерекцията) и като се намали/елиминира този процес, то ерекцията е по-мощна/силна и продължителна.
Има 11 типа фосфодиестераза (въпросният ключов ензим) като различните типове са в различни части от тялото и изпълняват различни функции. Затова има странични ефекти при някои хора от тези медикаменти, тъй като потискат ензимът и на други места в тялото освен в половите органи. Фосфодиестераза тип 5 в е пенисът и съответно целта е само той да е таргетиран, но за съжаление имат крос-реактивност с другите типове фосфодиестераза и от там – странични ефекти.
Циалисът има повече крос-реактивност с фосфодиестераза тип 11, която е в гърба и съответно страничен ефект при него (временно, докато трае действието) би могла да е болка в гърба; други потенциални странични ефекти при него са: главоболие, повръщане (гадене), зачервяване на лицето и горещи вълни, лошо храносмилане, запушен нос, мускулни болки.
Виаграта има повече крос-реактивност с фосфодиестераза тип 6, който е в окото и от там може временно, докато трае ефектът от лекарството да промени/влоши зрението – замъгляване, трудно различаване на някои цветове, повишена чувствителност към светлина и т.н. Други странични ефекти от нея са замайване, главоболие, зачервяване или стомашно разстройство. Разбира се при доста хора няма никой от споменатите странични ефекти, но все пак е нужно да сте наясно, а и затова не е добре да се ползват големи дози.
Avanafil е най-новият сред тях и има най-малко крос-реактивност с другите типове фосфодиестераза и въздейства предимно на тип 5 (на който трябва), но защото е сравнително нов – все още няма генерик (генерични форми), тоест е по-недостъпен и с много по-висока цена.
Разбира се всички тези странични ефекти са сравнително редки, но при някои хора се случват като това може да зависи освен от организма – и от големината на дозата.
Ефектите от процесите на стареенето върху ерекцията:
С годините/стареенето (както и с намаляването на тестостерона) се случва венозно изтичане (Venous leak, veno-occlusive dysfunction), при което кръвта отива в пениса, но не може да се задържи там, защото мускулът, който е отговорен за това не може да упражни достатъчно натиск върху стените поради атрофия или фиброза на мускула. Потенциалните решения са: намаляване на изтичането (чрез лента/турникет, който да притиска вените и да не позволява изтичането на кръв, но което не пречи на притокът) ИЛИ увеличаване на притокът, така че да компенсира (което се постига чрез въпросните медикаменти).
Ниските нива на тестостерон предизвиква венозно изтичане, както и атрофия на мускулът на пениса, а възстановяването на нормалните нива на тестостерон води до намаляването или елиминирането на това изтичане.
Освен това когато използвате въпросният мускул на пениса – редовни ерекции (включително нощни), редовен секс – се намалява атрофията, защото е като тренировка и когато използваш нещо редовно (независимо кой мускул, мозъка си или други определени функции на организма ни), то бива поддържано в добра кондиция – както казват на английски use it or lose it система.
Ежедневната употреба на въпросните инхибитори на фосфодиестеразата (в малки дози) помагат за хипертрофията (развиването, тренирането) на този мускул (cavernosa smooth muscle – кавернозен гладък мускул) и поддържат тъканите здрави, тоест те могат да се използват като превенция при първите наченки на еректилна дисфункция с годините (най-често да кажем в 40-те години на човек и нататък). Както се вижда – тези лекарства решават физиологичен проблем, но могат да са от полза и при психологически, тъй като както казах по-горе – счупват психогенния елемент, човекът вижда, че всичко функционира както трябва и може и се успокоява и натрупва увереност и после вече няма нужда от тях (при психогенна еректилна дисфункция).
Циалисът/тадалафилът вероятно е най-оптималният вариант сред тях по много причини.
По принцип също се ползва и за лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата, както и на белодробна артериална хипертония.
Има данни, че подобрява ендотелната дисфункция (функционирането на ендотелът) тоест на кръвоносните съдове – това е при ежедневна употреба в малки дози (5мг на ден) и че дори и да се спре употребата – тези подобрения се запазват и след това.
При органична еректилна дисфункция е по-добре да се взима ежедневно в по-малки дози (обичайно 5 мг на ден) отколкото по-големите дози по-рядко при нужда.
Има предположения, че тадалафилът (а може би и другите) може да има и протективен ефект – да потиска растежа на различни ракови клетки в простатата след оперативно премахване (Изследване), както и че употребата на по-високи дози са свързани с по-рядко диагностициране на рак на простата, но разликата не достига статистическа значимост. Така че тези въпроси стоят отворени.
Също така ефектът му е по-дълготраен – полуживотът му е 18 часа, тоест активен е между 24-30 часа като ефектът плавно, но прогресивно намалява в часовете (докато при виаграта полуживотът е 4 часа, тоест има ефект около 6-8 часа). Съответно не трябва да го взимат по-често от веднъж на ден или дори веднъж на два дни (в зависимост от дозата).
Всички изброени в тази точка са лекарства/медикаменти и съответно ако приемате каквито и да е други лекарства – имат потенциално взаимодействие с тях, така че тогава има допълнителни рискове. Това са медикаменти/лекарства и се взимат с рецепта и е нужно да сте се консултирали с лекар.
Всички те намаляват кръвното и ако по-принцип сте с ниско кръвно – това може да бъде проблем.
При всички тях е нежелателно да се комбинират с консумация на алкохол.
Действат само при стимулация – тоест ако няма стимулация няма да ходите перманентно с ерекция, но я улесняват значително.
Важно е да знаете, че не е полезно да имате дълговременна ерекция (над 4 часа), защото би могло да е опасно – може да предизвика исхемичен приапизъм, защото задържаната кръв в пениса е лишена от кислород и ако това продължава над 4 часа – това може да доведе до увреждане или унищожаване/умъртвяване на тъканите в пениса, което пък също може да доведе до еректилна дисфункция и то по-лоша от първоначалната.
И разбира се – не се предполага ерекцията да е болезнена, така че ако това е така – също потърсете спешна лекарска помощ. Ако при прием на някое от тях – имате някакви проблеми е нужно да потърсите медицинска помощ.
PDE5 инхибиторите се води, че не предизвикват забавена оргазмия (забавен оргазъм – трудност за постигане на еякулация след достатъчна сексуална стимулация), но ако човекът има такава, то тя се разкрива под действието им. Все пак някои хора докладват, че тези инхибитори на фосфодиестеразата биха могли донякъде да забавят еякулацията, но вероятно не толкова значимо като време (което може да е добро или лошо нещо според променливите и контекста), например ако по принцип свършвате бързо и го забави – е добре, ако пък по принцип свършвате бавно/трудно и го забави/затрудни още повече – тогава би могло да е проблем. Забавената оргазмия или дори аноргазмията (неспособността за еякулация) води до неудовлетворение, неудоволствие и страдание като по тази тема също ще има статия в бъдеще.
Разликата между генерици и маркови лекарства: това е отклонение, но е важно, ако човек ще ползва каквито и да е медикаменти. При откриването на ново лекарства и патентоването му се измисля търговско име (в допълнение на медицинското, което всъщност е името на генеричното лекарство) и се продава на висока цена, защото докато не изтече патентът – никоя друга компания няма право да използва същата химическа формула с търговска цел, тоест временно първата компания има монопол и поддържа висока цена. Когато изтече патентът (обикновено 5 години), то вече и другите имат право да изкарват продукти със същата формула (генерици на първоначалния продукт), на което се слага друго търговско име, при което цената пада многократно (защото вече няма монопол, а конкуренция на пазара). Генеричното лекарство има същата активна фармацевтична съставка като оригинала, но може да се различава по някои характеристики като производствен процес, формулировка, помощни вещества, цвят, вкус и опаковка. Това се случва при всички лекарства. Така че обикновено се използват и купуват генерици, защото са по-евтини.
Въпросът дали те имат по-ниска ефективност – зависи от това кой и как ги произвежда и дали е качествено или не (което не се определя от това дали е генерик или не – ще намерите качествени и ефективни генерици, както вероятно ще намерите и по-ниско некачествени с по-ниска ефективност). За инхибиторите на фосфодиестераза изследванията показват, че генериците не са с по-ниска ефективност отколкото не-генериците (но все пак това зависи от производителя и процеса на производство, така че това не е напълно сигурно).
Продължаваме към следващите възможни интервенции при проблеми с ерекцията:
2.3) Ударно-вълнова терапия с нискоинтезитетни ударни вълни (low-intensity shockwave therapy) – терапия с вълни, които се движат по-бързо от скоростта на звука и създават налягане, което причинява малки, контролирани наранявания на пениса, което стимулира кръвоснабдяването и растежът на нови тъкани (образуването на нови кръвоносни съдове), както и концентрацията на растежни хормони и стволови клетки в пениса за поправяне на увредите като и се увеличава синтезирането на азотен оксид.
По принцип се ползва при възстановяване на стави, но очевидно подобрява и ерекцията и сексуалното функциониране. Терапия с ударни вълни с висока интензивност пък се ползва при камъни в бъбреците. Това е доста нова технология и интервенция по отношение на третирането на еректилна дисфункция, но както се вижда има приложение и за други неща – аналогични шокирания на органи и тъкани в някои случаи се прави освен от ортопедите за ставите – също и от кардиолозите за сърцето, така че концепцията не е нова.
Изглежда, че е доста ефективна, но предимно при съдова еректилна дисфункция (проблеми с кръвоносната система/съдове и кръвоснабдяването на пениса). Изглежда, че го има и в България, така че това е добре.
2.4) Гелове за мазане на пениса:
– класически – trimix – медикамент смесица от 3 съставки – алпростадил, фентоламин и папаверин – alprostadil, phentolamine, and papaverine). Увеличават кръвоснабдяването и предизвиква силна ерекция.
– MED3000 (Eroxon) – това е по-нов, бързодействащ гел, който през охлаждане и затопляне стимулира нервните окончания на главата на пениса и съответно невротрансмисията и това води до увеличено кръвоснабдяването и по-силна ерекция.
2.5) Инжектиране на ботокс в пениса – явно ботоксът има приложение не само за козметични процедури, но и при проблеми с ерекцията. По този начин се увеличава кръвоснабдяването в пениса и чувствителността му, а ерекцията става по-силна, здрава и продължителна, но този ефект е преходен – около няколко (3-6) месеца, при което след това трябва отново да се прави.
Очевидно е нужно това да бъде извършена от доктор, който знае какво прави, а не вие сами да го правите, за да няма инциденти и проблеми.
2.6) Инжекции в пениса – инжектиране на химични вещества в пениса (алпростадил или trimix – медикамент смесица от 3 съставки – алпростадил, фентоламин и папаверин – alprostadil, phentolamine and papaverine). Това е аналогично на горното и по-скоро отживелица, защото не е практично да трябва да се инжектираш всеки път, когато ще правиш секс, но в миналото при крайно тежки случаи се е ползвало. Освен че звучи доста стряскащо, то това многократното инжектиране е повторяема травма и е това води до рискове хронично (описаните в началото физически травми) и затова ако се прави – да се варира мястото на инжекция всеки път.
Но с времето и прогресирането на еректилната дисфункция са нужни по-големи дози от всичко споменато. Крайната стъпка, която ако щете вярвате съществува е:
2.7) пенис имплант/протеза (penile prosthesis, Penile implants) – това е като машина за ерекция, която като притискаш включваш и изключваш (иначе оставаш надървен) – когато искаш за колкото искаш дълго. Води се безопасна процедура без рискове, въпреки че звучи плашещо, но може да се ползва в крайни случаи на еректилна дисфункция, когато нищо друго не върши работа.
Както се вижда ако имате проблем с ерекцията – ИМА ДВУЦИФРЕН БРОЙ НЕЩА, КОИТО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА КОРИГИРАТЕ ТОВА, така че е задължително да се потърси помощ вместо безсмислено и излишно да се страда в тишина, защото има интервенции.
Потенциални и бъдещо терапии, за които все още няма достатъчно научни данни:
– терапия със стволови клетки – произвеждат се от извлечена от човека чрез липосукция мазнини и после се инжектират. Евентуалния ефект трае 6-9 месеца, но все още не са правени изследвания с плацебо и контролна група, така че присъдата тук е неясна.
– PRP (platelet-rich plasma) – взимат се стволови клетки и се добавя нещо и се инжектират – зад това пък има още по-малко научни данни, но ще се проучва в бъдеще.
Рискове и заключение:
При всички медикаментозни интервенции има риск дозата/ефекта да е прекалено силен и това да е опасно – както беше отбелязано по-горе нежелателно е да поддържате ерекция повече от 3-4 часа и ако това се случва – може да е нужно медицински да се спадне пениса. Има такова понятие в медицината – приапизъм – много продължителна ерекция, която може да е увреждаща и трябва да се потърси помощ. Колкото по-дълга е ерекцията над 4-6 часа – толкова по-рисково е (фиброза и увреждане на тъканите).
Обикновено се получава поради използване на секс-стимуланти (в големи дози), при инжекциите, възможно е и при употреба на кокаин/амфетамини, както и много рядко при употреба на тразодон (нетипичен антидепресант).
В следваща статия ще стане дума за преждевременната еякулация и какво може да се направи по този проблем.