Тук ще представя сексуалните стратегии на двата пола първо от еволюционна и биологична гледна точка, после от социална, а накрая и от лична гледна точка и както казах на моменти няма да е много възвишено и „красиво“ (защото ще разглеждам отношенията между половете отчасти като резултата от генетичен конфликт на интереси), но пък поне ще е полезно, защото ще има практическа стойност за разлика от всички клишетаа и общи приказки, които иначе ще чуете, които не ви дават особено полезна информация отговаряща на реалността. Ако вярвате или искате да вярвате наивно в някакви неща относно сексуалността на мъжете и жените, които например дават в някакви филми или книги – това не е вашето място. Но пък от друга страна, ако продължите да четете – може и да научите ценни неща, които да ви служат добре в реалността и живота.
Забележка: наблягам, че ще липсва елемент на оценъчност или осъдителност (дали това или онова е „добро“ и „хубаво“ и „правилно“ и „етично“ или е „лошо“, „неправилно“, „неетично“ и т.н.), а само обективно описание и обяснение, което цели да запознае хората с важен елемент на човешкия живот – сексуалността и нейните биологични основи.
Освен това на моменти ще свръхгенерализирам доста, но няма как иначе – това е положението.
При сексуално възпроизвеждащите се видове има различия между мъжките и женските индивиди, което води съответно до разлики в репродуктивните им стратегии – това е чисто биологично обусловено, но освен това има и надграждащи сложността фактори – социалния – че сме социални животни и живеем на групи и личния – че имаме индивидуален личен опит, който сме придобили и съответно определени склонности/тенденции и предпочитания, както и че сме донякъде съзнателни и можем да избираме и взимаме решения съзнателно, въпреки че несъзнаваните процеси влияят доста.
Какви са оптималните сексуални стратегии на 2-та пола е доста труден въпрос, тъй като съдържа в себе си поне 3 компонента (това разделение е мое) – биологичен, социален и личен и ще е необходимо да го разгледам спрямо всеки от тях. За всеки от тях сам по себе си е сложно, но още по-трудната част е комбинирането/съчетаването/помиряването на трите във всеки един от нас и последиците от това.
И да ще има свръхопростяване на моменти, тъй като просто няма как да се изразят тези аспекти по по-чист начин иначе.
Ще започна с биологичния, който е най-базов и се изразява в стремежа на всеки екземплияр (било то мъжки или женски) да предаде гените си напред във времето, при това максимално успешно, което е начинът на природата да ни наклони (или манипулация ако предпочитате) в полза въпроизводство и оставяне на поколение, така че да не изчезнем като вид.
Уникално за хората особено в модерността е наличието на взаимен сексуален избор – мъжът и жената взаимно се избират, което е необичано в природата (буквално не съществува).
1) Биологичен аспект на оптималните сексуални стратегии на половете:
Основната и най-важна идея тук е, че сексуалните стратегии на 2-та пола са ко-еволюирали, което значи, че е имало (и има) състезание между двата пола за оптимизирането на сексуалната стратегия на всеки от половете и дори всеки от индивидите вътре в половете спрямо отсрещната страна (да, знам, че това не звучи красиво и възвишено, но това е биологичния аспект). Тоест въпреки че мъжките и женските индивиди се събират заедно (формират двойки) или поне правят секс (и като резултат имат потомство), то едновременно с това те се състезават помежду си (вътре в пола – вътреполово, но и извън пола – междуполово) с цел постигане на по-успешна стратегия (по-ефективно/успешно предаване на гените в бъдещето).
1.1) женска биологична оптимална стратегия – тя се изразява в търсене на най-добрите гени – тоест най-добрият (най-мъжественият) мъжки, който могат да привлекат. Това се базира на невъзможността на една женска да има потомство от повече от един мъжки наведнъж във всеки един момент и затова е необходимо да избере най-добрия наличен такъв. При тези видове привлекателността се определя обикновено от мъжествени характеристики като доминантност, сила, големина, увереност, високи нива на тестостерон и прочие.
Идеята в опростен вариант е, че женската максимизира предаването на гените си чрез обвързването с привлекателен мъжки, тъй като мъжкото ѝ потомство ще има част от тези привлекателни черти и ще бъде привлекателно за женските и по този начин ще предава гените си по-успешно сред бъдещата популация.
Важно е да се отбележи, че не е задължително да е с този мъжки за цял живот – ако се появи такъв с по-добри характеристики (по-добър) то може да се ориентира към него, но обикновено има само един такъв във всеки един момент, макар и във времето да е възможно те да се сменят.
1.2) мъжка биологична оптимална стратегия – тя се изразява в правенето на секс с колкото се може повече привлекателни женски – това се базира на простата възможност един мъжки екземплияр може да има потомство от множество женски наведнъж и съответно да има по-голямо поколение спрямо останалите мъжки индивиди в популацията и по този начин да максимизира предаването на гените си напред във времето по-ефективно/успешно.
При видовете възпроизвеждащи се сексуално разликата в репродуктивните стратегии на мъжете и жените изхожда до голяма степен от инвестициите – за жените майчинството представлява много по-голяма инвестиция и риск отколкото за мъжете. Мъжете могат да имат безброй деца, докато жените – доста ограничен брой – една жена може да изчерпа репродуктивния си капацитет дори само с един мъж. Това са основните причини за разликите в селективността между женската (висока селективност) и мъжката (ниска селективност) сексуалност, както и за пасивността на женската репродуктивна стратегия и активността на мъжката.
Това само по себе си не означава автоматично многоженство, въпреки че в природата сексуалната моногамия съществува толкова рядко, че на практика все едно я няма, но също така съществува и феномена, че понякога жените търсят множество партньори или алтернативни нови такива, така че сексуалната полигамия е най-често срещаната система на междуполови отношения. Има известно значение къде се намира видът по континуума (измерението) между формиращ двойка и състезателен вид (а генерално се смята, че ние хората сме някъде по средата), но формирането на двойка (социалната моногамия) няма пряко отношение към сексуалната моногамия – формиращите двойка видове често правят секс извън двойката.
Дали видът е формиращ двойка има значение за това кои качества са важни за избирането на партньор, с който да съжителстват и да отглеждат децата си – там се търсят грижовен партньор, който би бил добър баща (или добра майка) и би се грижил за цялото семейство (и което често включва някакво специално умение – правене на дом (гнездо, хралупа и прочие) при някои или намиране на храна и доставянето ѝ или пеене на песни и прочие). Съответно тук са привлекателни и се ценят и избират качества от типа на грижовност и помагане, способности за справяне с живота като изграждане на места за живеене и намиране на храна и прочие, защото двойката се обвързва дългосрочно и отглежда малките си заедно.
Но не е задължително децата да са резултат от секса в двойката, а понякога – при някои видове по-често, а при други по-рядко те могат да са резултат и от секс извън двойката.
Преминаваме към втория аспект – социалния, където нещата се усложняват.
2) Социален аспект на сексуалните стратегии:
Този аспект варира много силно между различните видове – според различната им „социалност“– някои видове са по-социални и живеят в групи и приоритета е толериране от страна на групата спрямо конкретния индивид, така че да не бъде убит или наказан и изхвърлен/отритнат от групата и да остане сам в пустоща където да умре, докато за други видове, които не живеят на групи това не представлява проблем. Както се досещате – ние хората сме от много социален вид и съответно е важно отношението и мнението на другите в групата за нас.
Тук ситуацията е много по-сложна и са възможни много повече варианти и това е документирано исторически – в различните общества сред измерението на човешки култури през историята на света има примери за всичко – и за моногамия и за полигамия, и за ендогамия и за хетерогамия (това представлява обвързване само с хора от собственото племе/общност/култура или пък с хора извън собствените), и за многоженство и за многомъжие и т.н. – не само в различните общества, но понякога дори и за противоположните такива практики в рамките на едно общество (наличието на различни/противоположни предпочитания и действия от горните в различните индивиди в рамките на едно общество/култура).
Следователно има известни ограничения (правила) на това кое е позволено и ще бъде толерирано от групата като те могат да се базират на различни параметри – дали си мъж или жена – в някои култури жените са можели да имат много мъже, докато в други – мъжете са можели (но много често това се е отнасяло само до определена част/подгрупа на всеки от двата пола – според социален статус, каста и прочие, а не за всички членове на групата); могат да се базират на социалния статус на индивида – например само индивиди с висок социален статус (лидерът/ите на групата, най-добрите и ценни членове – например най-добрите ловци или строители или воини или каквото и да е) са можели да имат повече от един партньор и на тях да са позволени повече неща, а на другите не и т.н.
Важното тук е, че правилата са били установени и строги и е било в интерес на индивида да ги спазва, за да не бъде наказан от групата, но тези правила варират както между различните култури, така и често в рамките на самата култура.
Оптимални сексуални стратегии на 2-та пола според социалния аспект – тук ще свръхгенерализирам много силно като ще се фокусирам само върху основната/доминиращата тенденция в социоисторически план като пренебрегвам всички останали – това се базира на моите „изчисления“ на честотата и съответно давам този вариант, който според мен е бил най-често срещаният, но не единствен, универсален или задължителен:
Ако мъж е имал висок социален статус (високоуважаван и ценен от групата, имащ ресурси или можещ да си осигурява такива, което в различните етапи на развитие на човешките общества има различен облик – при ловносъбираческите – лов, при номадските – наличие на добитък, при земеделските – обработваема земя, в 21-ви век – слава и пари), то най-добрият вариант за него е бил да привлече/си осигури и поддържа множество/няколко колкото се може по-привлекателни жени (независимо съпруги или любовници или наричани по друг начин), от които да остави колкото се може по-голямо поколение, но с по-малко грижи за всяко от децата индивидуално (и съответно жените) – поради липсата на възможност за това. Ако и доколкото това е било толерирано от останалата част от групата, но в краен случай се е реализирало „уж“ тайно.
Ако мъжът е имал среден социален статус, то неговата оптимална стратегия би била да привлече/си осигури възможно най-привлекателната жена (и която има поне до някаква степен добър майчински потенциал и качества), която може и да има деца от нея като формират двойка и той инвестира силно в отглеждането на потомството си, тъй като така или иначе няма възможност да поддържа множество жени/съпруги/любовници и потомство от тях, така че по-добре да се съсредоточи върху най-добрата, която има и децата от нея и да отделя ресурсите си за тях.
Ако мъжът е имал нисък социален статус и е бил непривлекателен (липса на мъжествени характеристики), то той най-често не се е възпроизвеждал.
Изследователските данни (от генетични изследвания) сочат, че близо 2 пъти по-малко мъже отколкото жени са се възпроизвели и са оставили потомство в историята на вида ни, така че очевидно е имало доста селектиране (разбира се част от тази разлика се дължи на воюването и това, че мъжете са загивали при вътрегрупови и междугрупови конфликти, докато жените обикновено са били запазвани живи именно поради способността им да раждат деца и по този начин да се запазваме като вид). Това също има значение за пасивността на женската сексуална стратегия и активността на мъжката – ако си жена може да си позволиш да си по-пасивна и да чакаш, защото има добър шанс (вероятност) да се възпроизведеш, докато ако си мъж – шансовете са много по-малки и затова е по-добре да си активен и да действаш в тази насока.
Женската оптимална стратегия при социалния аспект се обозначава с термина хипергамия (hypergamy), който означава обвързването с индивид с по-висок социален статус от своя. Това представлява стремежът жената да привлече възможно най-високостатусния мъж, който може, който разполага с ресурси или умения за набавяне на ресурси и може да осигури нея и потомството им, който е уважаван и оценяван високо от останалите в групата и по този начин повишава и нейния социален статус в групата.
Досегашните 2 аспекта са устойчиви и се базират на хилядолетната история на нашия вид (а може би и на по-старо еволюционно наследство – особено първия аспект – биологичния), през която мъжете са били доминиращи, докато жените са имали ограничени права и възможности за избор и действие. Сега в настоящето със социалните промени и правата на жените (поне в западния свят), то ситуацията е по-различна, но все пак според мен това са добре утвърдени в историята на вида ни и съответно вкоренени модели и играят роля и ще продължават да играят роля още дълго време в сексуалния подбори при двата пола.
Съответно при това положение не е чудно, че софтуерите/програмите за сексуално желание на мъжете и жените са различни.
Също така досегашните два аспекта бяха що-годе универсални (отново свръхгенерализиране), докато третият е неуниверсален и личен (което не значи че има безкраен брой модели и варианти, а че те са много и е трудно да се обобщи накратко за разлика от предните, но въпреки това ще се опитам да дам примери, за да стане ясно).
3) Личен/индивидуален аспект
Този аспект е най-спекулативният от трите и най-ненаучно базираният, но все пак си заслужава да се мисли и за него. Нищо описано по-надолу не е сигурно, потвърдено, доказано и няма консенсус за него в научните среди, така че имайте това предвид.
Освен това той е най-индивидуалният и вероятно най-сложният от трите, защото се базира на нашият личен опит в света от раждането ни през сексуалното съзряване и юношеството до ранната зрялост. Съответно според мен включва в себеси 2 аспекта (отново моя идея и разделение) интроектите (или базовите когнитивни схеми и вярвания) и сексуалните импринти.
Интроектите според психоаналитичните школи, представляват придобити (от родителите/значимите възрастни фигури в ранния опит през детството) модели на поведение на мъжа и жената и на отношенията между тях (както и прилежащите им вярвания), които биват интернализирани от детето и се запазват в психиката му под формата на трайни полови модели/представи/роли и модели на отношението между половете. В резултат на тях/тяхното влияние, в зряла възраст въпросното вече пораснало дете ги реализира в живота си в интимните си отношения.
Примери за този аспект могат да се вземат от публикацията ми Нездравословни модели на отношения (ЛИНК>>>>>>>>>>>>>), а няколко други примера биха били: силна и властна жена и слаб и подчинен мъж (или обратното); грижовна майчински настроена жена и мъж в ролята на дете (или обратното); един отсъстващ родител, а другият еди какъв си и т.н. – детето придобива/попива/запечатва този модел и го възпроизвежда в живота си по-късно като намира партньор, с който могат да влязат в такъв сценарии и роли – схващате идеята.
Тук също бих причислил личните вярвания, морални правила, принципи и разбирания за връзките, както и характеровите особености на човека, които също играят някаква роля макар и по-маловажна от останалите неща (поне по мое мнение).
Другият предполагаем аспект е процесът на сексуалното импринтиране/отпечатване. Както при някои животни са открити критични периоди на родителско импринтиране, така се предполага/спекулира, че при хората (при мъжете в много по-висока степен от жените) има сексуално импринтиране, което се случва през критичния период за полово развитие.
За родителско импринтиране е известен примерът с гъските, при които експерименти показват, че бебетата гъски могат да се привържат като към родител (майка гъска) и към други живи същества от съвсем други видове освен гъски – например хора или други животни или дори неодушевени предмети, които са големи и се движат. Това се случва, защото за тях моделът на майката е прост и неспецифичен – просто голям движещ се обект, който е около тях когато са се родили и са малки, върху който импринтират родителя – защото в природата това почти винаги е майката. Идеята е, че мозъка на гъските няма как да знае предварително как би трябвало да изглежда майка им и следователно софтуерът им е такъв, че да се адаптира към широк набор от стимули на майка – каквото е непосредствено налично, голямо и движещо се около тях. Това е демонстрирано и при други животни и се отразява дори върху възпроизводството – животното отгледано от друг вид се опитва да прави секс с отгледалия го вид, въпреки че са различни видове, защото е импринтирало това в мозъка си.
Предполага се, че по сходен начин мъжката програма/софтуер за сексуално желание се адаптира към различните визуални черти по време на критичния период за развитие на половите функции (около и по време на пубертетът) – каквото е наоколо като женски представители по време на този критичен период, то става база отпечатване на желаните/идеалните/привлекателните женски характеристики. Защото мъжете също не са/няма как да са родени с визуалния образ на идеалните женски форми, а гъвкаво се адаптират към широк набор от стимули, който съдържа въпросните важни елементи (гърди/бюст, дупе, бедра, може би съотношение на бедрата към талията) – каквото е налично в средата с такъв тип характеристики. Ранното излагане на анатомични стимули по време на половото съзряване, които съвпадат с вродените визуални черти, към които да се насочва мъжа могат да доведат до широк набор от предпочитания, които се формират в критичния период. Това е потенциално обяснение на феноменът различни мъже да харесват жени с различни физически характеристики (например само малки или големи гърди, малки или големи дупета, високи жени с дълги крака или ниски, по-едри или по-мънички жени и т.н.) – че имат различни сексуални отпечатвания на вариращите женски характеристики, които са били непосредствено достъпни в околната им среда по време на този критичен период и особено ако мъжът е имал физически или сексуален контакт с такава в този период. Предполагаемо ранните сексуални преживявания на мъжете са критични за формирането на сексуалните им интереси през целия живот (поради по-голямата ригидност/липса на гъвкавост на мъжката сексуалност – нещо, за което съм писал в една от предишните статии).
Следователно можем да предположим че и вродените и невродените (придобитите) интереси са много устойчиви (особено при мъжете).
Тук не може да се генерализира и да се извлекат някакви често срещани сексуални стратегии (но пък съм посочил някои примерни модели на отношения, които често се срещат), тъй като има прекалено индивидуални вариации според ранния житейски опит.
Както се вижда има немалко сценарии и обстоятелства, при които два от споменатите компоненти (биологичен, социален, личен) влизат в конфликт и това създава проблеми за индивидите обикновено под формата на противоречиви желания и дилеми свързани с това как да ги помирят и съвместят в себе си по оптимален начин (предполагам най-честият вариант бива описан като „какво казва сърцето и какво казва ума“ и според мен отразява някакъв вариант на този конфликт). Както се вижда човешкото сексуално поведение бива повлияно или определено от много фактори и сложното им взаимодействие, така че всеки, който ви казва, че всичко е просто и лесно – очевидно няма идея за какво става въпрос и може да му метнете тази публикация в лицето.
Следващата статия ще е продължение, в което ще опиша проблемите, които възникват и за двата пола в междуполовите отношения в 21-ви век вследствие на модерният ни начин на живот и технологии.
Настоящата статия се базира на множество материали, но главно на 3 книги, които ще посоча по-долу, както и на множество изследвания с хора и животни на тема сексуалност както цитирани в тези книги, така и от други източници:
1) The Evolutionary Biology of Human Female Sexuality by Randy Thornhill and Steven W. Gangestad
2) Behave: The Biology of Humans at Our Best and Worst by Robert M Sapolsky
3) A Billion Wicked Thoughts: What the Internet Tells Us About Sexual Relationships