В предната статия Защо раздялата е толкова болезнена обясних причините за трудността на разделите в детайли, а сега ще преминем към интервенциите преди, по време на и след раздяла.
Като начало ще започнем с превенция – как да си гарантираме, че ако случайно (или неслучайно) се стигне до там, то раздялата няма да е възможно най-трудна?
За целта е добре преди и по време на връзката да имате собствени животи с партньора си, за да не правите другия единствен смисъл и център на живота ви, на вселената и на света. Това означава да прекарвате някакво време по отделно – всеки със свое хоби, приятели, дейности или лично време (разбира се имайте и общи такива, но не пречи да имате и собствени – дори помага).
Изключително важно е да имате смисъл в живота си (различен от връзката ви/другия човек) – едно или няколко неща, които са значими за вас в живота ви и ви движат. Може да е работата ви или дадени лични цели, каузи, в които участвате, хобита, приятели и близки хора и прочие. Имайте поне някои от тези неща в живота си.
Това е като да не слагате всички яйца в една кошница или да не залагате всичко на едно число на рулетката (връзката ви да не е целият ви живот), защото ако тази кошница падне (се разделите) –всичко заминава и ще се възстановявате по-дълго и по-трудно, защото нямате други опори в живота си. Ако имате няколко кошници – яйцата ви са разпределени и дори и нещо да стане с едната (връзката ви), то имате други стълбове/кошници – приятелите ви, хоби, работа или друга смислена за вас дейност в свободното ви време. Може да се опрете на тях и имате какво важно, смислено, интересно да правите в живота си, така че да не въртите след това 24/7 филми в главата си – как толкова ви липсва, как няма да намерите толкова невероятен човек, да се чудите как всичко се е объркало и се е стигнало до там и прочие въпроси вкарващи ви в съжаление, самосъжаление, изпиващи менталните ви ресурси (разбира се някои от тези неща могат да са полезни и да си извлечете поуки, но ако ви обсебват и само ги предъвквате без да стигате до извод/заключение – няма да е много приятно и полезно).
По този начин правите услуга на себе си и връзката си – не сте прекалено обсебващи, защото имате и други важни неща в живота си освен партньора.
След като това е ясно и по възможност сте си го осигурили или ще го направите, то нека преминем и към същинската раздяла.
Желатено е в някакъв момент да признаете мястото, което другият човек е заемал в живота ви – да оцените и благодарите за това, което ви е дал; за всичко, което вие сте му дали и че е било от любов; а след това да пуснете цялото нещо и да продължите напред. Това е процес и може да отнеме доста време, а дотогава да се фокусираме върху това какво може да направите непосредствено.
Забележка: говоря за случаите, в които преживявате раздялата трудно и мъчително. Ако случаят не е такъв може да нямате нужда от подобни интервенции.
При нея неизбежно през част от времето ще мислите отново и отново за другия, ще имате импулси да се обаждате, пишете, проверявате профилите им в социалните мрежи, да искате да се събере отново и прочие – това са обсесии и крейвинг (жадуване), които са типични при влюбването и причината да ги преживяваме е, че определени зони от мозъка ни стават по-активни след раздялата и постоянно насочват мисленето ни в тази посока. Очевидно това не само че не помага, но и пречи да преминем през раздялата и емоциите, които преживяваме и да продължим напред. Какво да направим при това положение – как да намалим обсесиите и крейвинга?
1) Като намалите тригърите за обсесии – като премахнете временно (или за постоянно) всичко, което ви напомня за този човек – предмети; дрехи; подаръци; ходене на места на които сте били заедно, включително и присъствието му в социалните мрежи – да не му виждате нещата временно, докато се стабилизирате и преминете през емоциите поне донякъде. Същото важи и за комуникацията – без разговори, писане, виждане, освен ако наистина не се налага – ама наистина. Целта е да намалите тези естествено пораждащи се от мозъка ви обсесии и съответно и жадуването на другия (пожелателното мислене да се съберете отново и магическото всичко да е страхотно и невероятно като преди (което всъщност е изкривено емоционално украсено мислене, което много далеч от обективната реалност), просто защото в момента не се чувствате добре самите вие).
2) Както при крейвинга/жаждата при зависимости, така и спрямо хора – воденето на дневник помага (както и споделянето с друг човек) – изразяването на всички тези мисли, чувства, усещания, импулси намаляват донякъде част от силата им и обикновено отминават в рамките на 5-30 минути. Разбира се ще се върнат отново и е важно да им устояваме, докато не отшумят. Алтернативен вариант е да впрегнем силата им в други по-градивни занимания вместо да се насочваме отново към добре познатото минало – например да впрегнем цялата тази енергия в работа, тренировки, подобряване на даден аспект от себе си като няма лошо да се използват негативни чувства като гняв и яд, страх и други, но за да стане това по-продуктивен начин и да не се получи потискане (отклоняване на вниманието в други неща, докато всъщност се чувствате потиснати и тъжни), то е необходим висш пилотаж. За повечето хора това означава, че за да го осъществят ще им трябва помощ от терапевт/психолог.
Допълнителен аспект: Прекарвайте време с близки хора и приятели/ки сред които се чувстват добре. Много хора в такива тежки моменти имат импулса да се самоизолират обикновено с идея от сорта на: да стигнат до някакво решение или прозрение или първо да се справят със ситуацията/трудните емоции сами и след това вече да се върнат към живота и ежедневието си, но това обикновено не работи добре за повечето хора и не стигат до доникъде, закопават се повече в потиснатост, самосъжаление, съмнения и объркване. И в резултат преминаването през това нещо отнема повече време и усилия, а понякога ги води и до грешни решения и действия.
Според мен по-добрият вариант за повечето хора е да се позиционират в сигурна и приятна за тях среда като се обградят с важни за тях хора, на които имат доверие и обичат.
Това също ще помогне и с обсесиите и крейвинга – по-рядко ще се активират, когато човек има други неща за които да мисли и комуникира с хора.
2.1) В краен случай ако положението е много тежко – разсейването е приемлива временна стратегия в най-трудните моменти (което междудругото важи и при справянето със зависимостите).
3) Продължете живота си напред: захванете се с важни, смислени, интересни за вас неща в живота ви – работа, лични цели и каузи, приятели, хобита, пътувания (смяна на средата) и прочие. Запишете се на заниманието, с което сте отлагали 3 години, захванете нещо ново, пробвайте различни неща, сменете обичайната среда – схващате идеята.
4) Интензивен спорт – помага за потиснатостта/депресивните симптоми и това да се чувстваме добре през промяната на телесно-мозъчната ни биохимия. В бъдеще ще направя голяма публикация за ползите от спорта, но засега – толкова.
5) Мислете за всички лоши моменти от връзката и защо е нямало как да се получи между вас. Тъй като много често виждаме прекалено изкривено картината – идеализираме и се самохипнотизираме, че е било по-добро отколкото всъщност е било, защото се чувстваме самотни/отхвърлени/изоставени/тъжни/потиснати и прочие, то в случая е добре да минем малко или дори много в другата крайност – да видим всички неща, които не са били окей между нас двамата или в партньора ни, защо не се е получило и е било почти невъзможно да се получи. Това помага да се приеме вече осъществената раздяла като нещо, което е било неизбежно. Което пък помага човек да пусне миналото и продължи напред.
6) Намиране на нов партньор – когато вече се стабилизирате и изчистите от емоционалното бреме и негативните емоции (което отнема между месец и година за повечето хора), то продължете напред и в този аспект от живота (интимния).
Независимо дали мислите, че се справяте добре или усещате, че ви е трудно, то в такъв момент терапевтичната работа може да е изключително полезна и да ви изведе на много по-високо ниво на емоционална регулация, както и за преработване на неадаптивни психични съдържания. Защо?
Споделих го накратко в миналата публикация, но е важно и заслужава да се отбележи отново: Разделите (и изобщо всички неприятни събития, които ни разклащат) често изкарват на повърхността/активират наши наличните комплекси, страхове, вярвания и чувства на малоценност, отхвърляне, самота, тъга, изоставяне, предаденост, унижение, използване и други подобни, които имаме в себе си.
Колкото по-силни и големи са те – толкова по-болезнено преживяваме трудната житейска ситуация, защото човек изпада в нещо като собствен психичен ад, в който се пържи почти непрестанно.
Тук терапията при наличие на силна мотивация прави чудеса и помага на човека да се научи да преминава бързо и ефективно през този ад (но не да бяга от него както често иска), за да може чрез интегриране на тези страхове и комплекси да стигне до по-голяма цялостност и смирено приемане, до едно по-спокойно вътрешно място (вътрешен мир и сигурност), а с него и повече стабилност в живота си, увереност в себе си и самодостатъчност. Но за да се стигне до него обикновено е необходимо да се мине през гадното, болезненото и неприятното.
Много хора искат мир без да минат през война/битка, искат хубавото без да минат през гадното, искат лесното без да минат през трудното – нещата не работят така (обикновено)… Затова си намерете добър терапевт или психолог и използвайте тази неприятна ситуация за положителна промяна – така буквално трансформирате лошото в добро – извличате нещо хубаво от негативните събития, защото ги използвате градивно и продуктивно.
Имаме потенциала да се съвземем и възстановим напълно (дори от най-трудните раздели или загуби), а дори и да израснем още повече и да станем по-устойчиви в бъдеще, ако използваме ситуацията правилно, но това не е гарантирано, че ще се служи – от нас зависи дали ще го реализираме или не.
Въпреки че разделите често са трудни и много болезнени, то те са страхотен момент за преработването на страховете, комплексите и негативните вярвания и чувства – защото тогава те са много лесно достъпни, тъй като се изкарват на повърхността поради житейската ситуация и лесно може да се работи с тях. Иначе когато всичко върви добре в живота ни, те са погребани надълбоко и не са активни в този момент е почти невъзможно да ги достъпим и преработваме. Това е възможно най-добрият момент за психотерапевтична работа колкото и зле да се чувстваме, защото преработване на собствените неадаптивни психични наличности – базисни вярвания/чувства/страхове за/на/от малоценност, отхвърленост, дефектност, изоставеност, самота, предателство, унижение и подиграваност, разпад и катастрофа води до трайна личностова, характерова и поведенческа промяна у човека. В резултат той израства изключително много, закотвя се в една вътрешна стабилност, страховете и комплексите му намаляват – минава на следващото ниво в живота си така да се каже.
В допълнение когато ги преработим увеличаваме способността си да обичаме по-непривързано – не от позицията на страхове, липса на цялостност, недостатъчност/малоценност и прочие, а от съвсем различно място на някаква степен на самодостатъчност/цялостност и наличие/изобилие.
Тогава не се вкопчваме толкова в другия и не преживяваме толкова тежко раздялата, защото няма за какво в нас (като комплекси, страхове, травми) да се закачи тази раздяла, а виждаме случилото се като красив макар и преходен епизод от нашия житейски път, в който сме дали и сме получили и по някакъв начин сме се обогатили взаимно.
Освен да ви помогне с преработването (смилането) на емоциите, работата с терапевт е вероятно да ви помогне да си отговорите на много ментални въпроси, които се материализират в главата на човек при раздяла – защо се случи така; как стигнахме до там при положение, че преди това беше страхотно; с какво допринесохме аз и другия; пропуснах ли някои знаци, че нещата не са наред – затварях ли си очите за проблеми и много други подобни; – отговорите, на които са важни от гледна точка на въпроса – как да не ни се случва същия сценарии отново, защото какъв е смисълът да разиграваме отново и отново един и същи сценарии, които не харесваме само че с различни хора…?
Казвам с терапевт или психолог, защото много често хората не могат да излязат от собствената си перспектива и да видят иначе очевидни знаци, модели в отношенията и причинно-следствени връзки. И често като резултат стигат до погрешни заключения какво не е било наред и какво се е объркало. Което пък ги води до това в бъдеще отново да повтарят същите сценарии.
Стига толкова с пропагандата за ползата от терапевтичната работа и психологическото консултиране.
В тази статия си заслужава да вмъкна и сценарии, които съм споменавал преди в друга публикации на тема връзки – Маркери за намаляване на привличането, проблеми в отношенията и предстояща раздяла.
АКО:
1) вече сте се разделили или
2) се разделяте в момента, защото единият е инициирал желание за това, то следното е признак за това, че нямате шанс в момента (което не значи че в бъдеще след месеци или година-две нямате шанс, но в настоящето по-добре да пренасочите усилията и живота си в друга посока):
Ако когато предложите да се опитате да оправите нещата, да промените нещо и прочие и получите отговор от сорта на „Няма смисъл/не мисля, че има смисъл (да се опитваме/опитваш); няма да се получи; не е толкова просто“ и всякакъв такъв тип отговор „остави, не се опитвай, свършено е“ и прочие – това означава, че човекът е приел психологически, че всичко между вас всичко е свършило, което значи че най-вероятно „ефективно“, тоест на практика е приключило преди известно време, което пък значи, че сте пропуснали много сигнали, че нещата не са били както трябва и не сте се намесили навреме.
Понякога, но невинаги причината за този отговор е, че човекът вече е намерил нов партньор или потенциален такъв – тоест вижда се с някой друг или планира да го направи и съответно е продължил напред и ви е бил хикса (задраскал ви е в настоящето) – точно и затова няма смисъл да се опитвате и каквото и да направите – вече няма значение, защото в момента за него всичко между вас е приключило – затова и получавате такъв отговор.
Генерално ако някой е инициирал раздяла, най-лошото, което може да направите е да се опитвате да го убедите да се върне при вас, да се съберете отново и прочие. Това почти никога няма ефект, а дори и да има вие ще сте в толкова неизгодна позиция, защото ще има голям дисбаланс в силата на позициите на двама ви в отношенията ви, че това ще ви отрови живота впоследствие и нищо хубаво няма да излезе от цялата работа. Защо? Защото се поставяте в много по-ниска позиция от другия – да молите, да се опитвате му угодите на всяка цена само и само, за да останете заедно… И познайте какво – когато някой се поставя в ниска позиция, на другия отвътре му идва съвсем естествено да застане отгоре и да му задава (и с времето да започне да го мачка). Което прогресивно влошава ситуацията. Тоест поставяте се на кофти път/траектория в тези отношения.
Разбира се ако наистина сте се издънили с нещо голямо (обективно), то е хубаво да покажете, че съжалявате, че сте се издънили и ще се постараете да не се дъните пак и искате да оправите нещата, но пък не означава автоматично да се поставяте в свръхподчинена позиция – границата между двете е тънка и лесно се прекрачва.
Забележете, че не казвам, че никога няма да имате шансове отново, а просто в този момент е така – най-малкото щом някой се раздяла с вас значи има доста добри причини дори и вие да не можете да видите/разберете какви са.
Най-правилното нещо, което можете да направите в случая, независимо колко е трудно и болезнено е, колко ви липсва другия и как мислите за него постоянно, е да „пуснете“ цялото нещо… Да приемете текущото състояние на нещата и да се заемете с анализ и извличане на поуките, уроците и грешките си – защо и как се е стигнало до там и как сте проспали множество сигнални лампи. Както и да използвате преживяването за израстване и преработване на собствените си комплекси и страхове.
А после да продължите напред с живота си. А след време – нищо не се знае, може отново нещо да се случи между вас, но тогава ще е при съвсем различни обстоятелства. Понякога малко време насаме или отделно един от друг кара хората да искат да се съберат и да осъзнаят някакви неща.
Това са моите предложения и разсъждения по темата. Успех и се погрижете за себе си.