Ще разгледам домашното насилие от гледна точка на неговата цел, причините и мотивацията зад него както и видовете домашно насилие и какво можем да направим.
Това е направено без оглед на половете, тъй като по отношение на всеки вид то може да е в посока както от мъжа към жената така и от жената към мъжа. Всеки от двата пола може да бъде както в роля на насилник, така и на жертва. Като дори е възможно в една връзка двамата да се редуват (да си сменят двете роли периодично).
Причини за домашното насилие:
Целта на домашното насилие е установяване на силен контрол върху другият (и поддържането или дори увеличаването на този контрол във времето) – то е опит да се отнеме или намали автономността му и свободния му избор, така че да не отстоява себе си и да е в подчинена позиция. Насилието през контролът върху другият също така е начин/тактика за задържане на партньора. Има и други ненасилствени такива, които бяха споменати в статията за ревността, която можете да прочетете ТУК. А повече за мястото на конфликтите и гнева във връзките и как да ги използваме градивно – ТУК.
Чест тригър за тактики за задържане на партньора включително насилието, е несъответствието във възприеманата стойност на двамата партньори. Единият усеща (съзнателно или несъзнавано), че другият е много по-желан и че е вероятно или възможно лесно да го замени с друг по-привлекателен партньор, докато той/тя от друга страна не би могъл да го направи.
Това, което физическото и психологическото/емоционалното насилие прави е да намали разликата в несъответствието на възприеманата стойност между двамата. Повече за това ще стане дума във втората статия-продължение. То обикновено бива фасилитирано:
– от комплексите и страховете на първия (от непълноценност, липса, изоставяне, отхвърляне, предателство, нараняване);
– модели на отношения мъж-жена придобити най-често в детството от единият, другия или и двамата, които биват възпроизвеждани в зряла възраст.
Разбира се възможно е и дори и без възприемано несъответствие в стойността на двамата партньори човекът да се опитва да установи силен контрол върху другия – все пак тоталния контрол е инструмент, който позволява на контролиращия да налага своята воля върху другия; да прави каквото си иска без да се съобразява за сметка на другия; да си подсигурява, че няма да бъде напуснат/а и прочие.
Също така понякога след зарязване особено от страна на жената спрямо мъжа – мъжът започва да я преследва, търси, тормози (психологически/емоционално). Това макар и по-рядко се случва и при желание за първоначално осъществяване на връзка.
Функцията и в двата случая е достъп до този партньор с цената на тормоз и насилие – другият да няма избор освен да се върне при насилника. Също така страничната функция на това поведение е да пречи на установяването на връзка с нов партньор от страна на другия – изплашване или обезкуражаване на конкуренцията.
Понякога просто се посява идеята за това преследване/тормоз без то да се реализира на практика, което може да е много затормозяващо и стресиращо само по себе си (което за мен си е форма на тормоз – психологически).
Видовете домашно насилие:
То може да бъде физическо, емоционално/психическо и сексуално или комбинация между тях. Най-честият сценарии, който се има предвид под домашно насилие е физическото насилие от страна на мъжа към жената, но този чист вариант е много рядко срещан – обикновено се преминава от емоционално към физическо насилие постепенно във времето.
Освен това насилието от жени към мъже (емоционално най-вече, но дори и физическо) е не по-рядко срещано. Разликата е, че е много по-трудно за една жена да нанесе големи щети върху един мъж физически. Но откъм психологическо/емоционално насилие – жените са не по-малко способни и то може да бъде не по-малко увреждащо за един мъж отколкото за една жена.
1) Физическото включва всякакво физическо нараняване (телесно посегателство) – удряне, блъскане, ритане, замеряне с предмети, държане против волята – заключване или друго възпрепятстване на свободното движение, както и заплахи за нараняване на вас или ваши близки и приятели.
Класически се възприема, че физическото насилие е по-разпространено от мъже към жени, но не по-рядко се среща и обратното. Разликата е, че поради разликите във физиката обичайно за една жена е много по-трудно да нанесе големи щети върху мъжа, докато обратното е много по-вероятно да се случи.
Когато мъжът подозира, че не е баща на детето на бременната си жена (че има друг мъж, че може да му е изневерила) – агресията бива насочена към корема (бебето) като целта е да се прекрати бременността от другия мъж като по този начин се пресича възможността (намалява вероятността) тя да го зареже заради другия.
Както се вижда – въпреки че е ужасно и жестоко, то има своята функция, логика и цел зад себе си. За съжаление тормозът и насилието понякога, макар и рядко, работят и това е лошото – затова се ползват като тактики. Обикновено от хора, които на съзнателно или несъзнавано ниво възприемат, че нямат друг избор/шанс – поради отчаяние, ограниченост – липса на способност за по-сложни и зрели тактики за задържане на партньора или поради емоционална незрялост и непреработени комплекси, страхове, травми, а може би – всички на куп.
2) Емоционалното/психологическото насилие е свързано с постоянни (прекалено чести или интензивни): критики, обиди, принизяване, подигравки, унижаване, обезценяване, крещене и емоционални избухвания независимо дали това е насаме или и пред други хора.
Също така заплахи и емоционално изнудване – че ще ви оставят (раздяла) или изгонят от вкъщи, ако еди какво си; че ще ви вземат децата или ограничават/възпрепятстват да ги виждате. Освен това също и обиждане и унижаване на ваши близки хора (отново независимо дали насаме или и преди други хора). В тази категория спада и постоянното обвиняване, вменяването на вина включително и силното ревнуване – честото обвиняване в любовни отношение с други хора и т.н.
Общо взето манипулиране и поставяне на другия в по-нисша позиция спрямо агресора по всякакъв начин.
Ограничаването на нормалните социалните контакти и личен живот – ходенето на работа; срещите с близки, семейство и приятели или дори да се чувате по телефона или да си пишете също е форма на насилие – или емоционално или физическо – според това доколко го има физическият елемент в ограничаването и дали е буквално ограничаване или е през манипулации, лъжи и заплахи от раздяла/изоставяне и т.н. (тоест емоционално). Във всеки случай това са ваши базисни права и свободи и ако те биват възпрепятствани – ситуацията въобще не е добра за вас.
Тоталното целенасочено (нарочно) игнориране от страна на другия (неглижиране) било то на мнението ви, на чувствата ви или сексуално също не е приемлива практика, въпреки че типично не се разглежда и не може да се категоризира като форма на насилие. Но ако го има – със сигурност е необходимо да направите нещо по въпроса.
Прекалено суровото наказващо отношение към децата може да е както физическо насилие спрямо тях, така и емоционално насилие спрямо другият родител. Разбира се „прекалено сурово“ е относително понятие и трудно може да се измери. Понякога поставянето на твърди граници пред децата е необходима част от развитието им, но когато това не се случва на фона на любов – може да премине в насилие.
3) Сексуалното насилие е принуждаването против волята ви да се събличате или да имате сексуален контакт под каквато и да е форма, с която не сте окей (обикновено след физическо насилие или под заплаха от такова); прекалено груби/жестоки форми на сексуален контакт също могат да се категоризират по този начин.
Забележка: когато говорим за деца – за емоционално/психическо насилие се смята всяко домашно насилие, на което то е свидетел.
Някои специалисти споменават и тъй нареченото икономическо насилие: пълно или почти пълно контролиране на семейния ви бюджет (или дори на личният ви бюджет) едностранно от страна на друг член на семейството ви. Когато друг роднина сам се разпорежда с доходите на семейството ви едностранно и – сам взима финансови решения, не се съобразява с вас/другите и не взима мнението ви предвид. Отново целта е другия да бъде направен зависим (в случая финансово) и по този начин да се упражнява контрол върху него.
Разбира се управлението на семейния бюджет е сложна и нюансирана тема, но във всеки случай е важно по нея да има взаимно съгласие – да сте се разбрали, така че всички да са окей с въпросните решения и практики (и да няма пълен/тотален контрол от страна на единият върху другия/ите).
За да се квалифицира като домашно насилие, то трябва да е извършено от:
– съпруг/а или бивши такива;
– човек, с който живеете на съпружески начала – споделяте общ дом, но без брак;
– роднина (независимо по-възрастен или по-млад);
– роднина на човека, с който живеете на съпружески начала;
– приемен родител, настойник или попечител;
– лице с друго родство до трета/четвърта степен според родството.
Накратко казано – човек, с който сте или сте били в двойка или имате някаква родствена връзка.
Често насилникът обвинява жертвата за собственото си поведение (за насилническото отношение). Понякога дори жертвата приема тази манипулация и нагласа и се самообвинява за агресията на другия.
Ролята на жертвата в домашното насилие:
Разбира се жертвата никога не е напълно невинна. Много рядко изведнъж някой, който преди това никога не е проявявал емоционално или физическо насилие, не е показвал такива тенденции и е бил любящ и разбран, изведнъж се превръща насилник.
Жертвата има своята роля за случилото се и особено ако то продължава да се случва във времето – тогава тя е съучастник в случващото се. Тази роля е възможно да е по някои от следните линии:
1) първоначално е избрал/а партньор с такива тенденции/склонности;
2) при прояви на насилие си затваря очите, не се заявява, толерира го и продължава да стои в тези отношения като по този начин дава сигнал, че това е приемливо и е окей да продължава;
3) в някои случаи всъщност жертвата провокира насилника (съзнателно или несъзнавано си “търси” насилника или се опитва да сложи другият в такава роля), например чрез:
– целенасочено провокиране на ревност у него и/или целенасочено тестване на партньора и любовта му. Целта на това най-често е да го накара да се чувства по-несигурен/а и неуверен/а и/или за да го/я накара да започне да я/го „гони“, за да може да получава уверения за любов, допълнително внимание и прочие емоционални „ползи“. Може да е и с цел тестване на увереността на другия и сигурността му в него самия, което по-често се случва рано в отношенията.
– предшестващо емоционално насилие от страна на жертвата – най-често под формата на постоянни недоволство и обвинения към партньора или с постоянно оплакване и позиция на жертва, което автоматично изкарва у другия агресия, тъй като жертвата има нужда и си търси своя насилник.
Какво може да направите в случай на домашно насилие?
Като за начало – най-трудното – да прекратите всякакъв контакт с насилника.
Едновременно с това – да потърсите емоционална и психологическа подкрепа и помощ като това може да е както от близки, роднини, приятели, така и професионална – от специалист. Тази стъпка е изключително важна, тъй като често жертвите на насилие се самоизолират (поради срам, вина и други негативни чувства), а често и преди това са били изолирани от насилника от обкръжението си. Най-лошото, което може да направите е да се самоизолирате и да продължите комуникация с насилника – това увеличава многократно шансовете отново да попаднете в ръцете му/ѝ.
Обикновено най-голямата пречка пред търсенето на помощ е срамът – жертвата я е срам да сподели с друг и това я изолира от подкрепата на околните. Просто иска да игнорира и забрави станалото – сякаш никога не се е случвало. Но това е бариерата, която трябва да се премине, за да има шанс човекът да се възстанови както психологически, така и откъм житейски обстоятелства (личен живот, социален живот и т.н.).
Друг проблем пред осъществяването на промените е, че често проблем е, че жертвата е толкова объркана след продължителното „промиване на мозъка“ от страна на насилника, че често ѝ се струва, че той/тя е прав/а, че човекът в ролята на жертва заслужава това отношение и поведение, че е виновен за случващото се. Жертвата може да вижда реалността по изключително изкривен начин.
Допълнителни бариери могат да са финансовата и емоционалната зависимост от агресора.
По този случай е важно да се знае, че абсолютно всеки човек може да стане жертва на домашно насилие независимо колко е способен, как се справя в живота, дали е мъж или жена, дали е образован или не, дали е по-възрастен или по-млад; дали е по-голям от другият физически; дали се има за емоционално и психически стабилен; включително – дали се занимава професионално с тази сфера (психолог/полицай/социален работник и т.н.). Никой не е застрахован от попадане в такава спирала при определени обстоятелства, които да благоприятстват това.
Според данните 20-30% от хората във връзка ще преживеят насилие (емоционално, физическо или сексуално) от партньора си в даден момент от отношенията, което не е никак малък процент.
Когато говорим за физическо насилие – тогава е критично важно да отидете при лекар, за да прегледа нанесените увреди и следи (ако има такива) и да ви издаде медицинско свидетелство. Това е много важна стъпка, тъй като удостоверява насилието върху вас, иначе всичко си остава вашата дума срещу тази на другия.
Самото медицинско свидетелство ви е нужно/полезно/необходимо, за да можете да подадете жалба в полицията и/или да заведете дело. Също така може да поискате издаване на ограничителна заповед (спрямо насилника) и да поискате мерки за защита/закрила от домашно насилие. Тези неща обикновено се правят в районното управление по постоянен или настоящ адрес, но сигурно е възможно да се ползва и друго РПУ.
Също така можете да се включите в някаква програма за превенция и защита от домашно насилие, психологическа подкрепа и т.н., които осигуряват помощ на пострадали. В България има такива организации и лесно ще ги намерите в интернет.
Ако говорим само за емоционално/психическо насилие – то тогава остава дистанцирането от насилника по всякакъв начин (физически, но и спиране на всякаква комуникация) и намиране на подкрепа отвън (приятели, роднини, близки, специалисти), така че да започнете да се възстановявате малко по-малко. Тук отново можете да ползвате и съществуващите организации и групи за помощ и подкрепа.
За насилието трябват двама участници и съответно в такива насилнически връзки всеки от участниците изпълнява своята собствена роля. Така че ако човек бива тормозен и насилван и не е предприел всички възможни мерки (и не е заключен в мазето и да не е излизал от години), то значи в известна степен съучаства в насилието над себе си като това може да се случва по много причини (икономически, социални, психоемоционални), за които също ще говоря в отделна публикация.
Най-лошото нещо, което можете да направите в такива случаи е да не направите нищо – да не се погрижите за себе си. Всъщност още по-лошо би било да продължавате отношенията или дори само комуникацията с въпросния човек, въпреки че очевидно не сте в състояние да се справите с натиска/агресията/манипулациите на другия.
Често насилниците са с хора, които в по-висока степен притежават черти от тъй наречената тъмна триада – нарцисизъм; психопатия; макиавелизъм, които се срещат по-често при мъжете както клинично (около 4 към 1 мъже спрямо жени), така и субклинично (макар и с по-малка разлика). Повече за тях ще научите в бъдещатат публикация “Защо хората (и особено жените) избират партньори склонни към насилие”, а в следващата ще разберете предикторите (предсказващите фактори) за физическо насилие, прогресията и тактиките, които се използват.