Телесно и психично здраве – двете страни на една монета

На Запад телесното и психичното здраве традиционно биват разглеждани отделно/независимо едно от друго. Според някои изследователи това е една от най-ужасните и вредни идеи в западната медицина – че има психични заболявания и телесни заболявания. Техният контрапункт е, че няма фундаментална разлика биологично между двете. Например:
– при сърдечни заболявания имаш метаболитен проблем и се чувстваш зле и двете са свързани;
– както и при депресия имаш метаболитен проблем и се чувстваш зле и тези две неща са свързани;
– както и при диабет имаш метаболитен проблем и се чувстваш зле и тези две неща са свързани.

На този етап медицината разглежда това като коморбидност между заболяванията – взаимно наличие и на двете (например коморбидността между сърдечни заболявания и депресия е изчислена между 50% и 70%). Друга интерпретация на западната медицина е, че едното води до другото или обратното. НО всъщност има голяма вероятност да бъдат подлежани от общ метаболитен проблем, който причинява и двете.
Болестта на Алцхаймер също все повече се разглежда като плод на всеобхватен, всепроникващ постоянен метаболитен проблем. Дори се предполага, че е възможно всички невродегенеративни заболявания да са плод на дефицит/проблеми в метаболизма или поне че това играе основна роля в появата им. Може да се проследи тази линия на мислене в две чисто нови изследвания от миналата година: Изследване1. Изследване2.
Свързано с всички тях, но и не само е хроничното възпаление, което доказано причинява депресивни симптоми и като цяло представлява голям допълнителен метаболитен товар, който постоянно източва ресурсите на тялото ни.

Защо телесното и психичното здраве са неотделими едно от друго?

Защото 1) телесните процеси в тялото ни (физиологията ни) повлиява на това как се чувстваме, което повлиява на това как и кои емоции конструираме и на процеса ни на мислене – тоест психиката ни. НО и обратно 2) психиката ни – мисленето и езика ни повлияват физиологията на тялото ни. Как става това в двата случая?

1) От психиката/мислите към тялото:

Мислим си и си повтаряме постоянно негативни сценарии (например как ще ни се случи нещо лошо – ще катастрофирам; приятелката ще ме зареже; жена ми ще ми изневери; шефът ще ме уволни; или някое друго от този тип) – тъй като обикновено възприемаме тези събития като страшни и заплашителни –> тялото ни реагира с реакция на стрес (подготовка за действие) –> задейства се цяла каскада от физиологични процеси в тялото ни (променя се физиологията ни). И в такива случаи на повишена активация на телесните ни системи – придаваме смисъл на случващото се като конструираме емоции (за това може да прочетете накратко ТУК, а в бъдеще ще има и повече по темата). Когато това състояние на повишена активация продължава дълго (хроничен стрес) – тогава прогресивно се изчерпват ресурсите на тялото ни и стигаме до изчерпване (умора, изтощение, бърнаут, депресия) или болест (поради липсата на ресурси на имунната система да се справя с бактерии и вируси). За концепцията за бюджета на тялото ни и изчерпването на ресурсите може да прочетете повече ТУК.

2) От тялото към психиката:

Хронично не си доспиваме, ядем вредни храни, преуморяваме се и т.н., което променя физиологията ни (дори само 2 часа по-малко сън за една нощ водят до много по-висока активация на симпатиковия дял на автономната нервна система), което ни кара да се чувстваме зле (напрегнати, забързани, под заплаха/стрес), което пък накланя мисленето ни в посока негативни мисли и сценарии, тъй като усещаме напрежение/стрес/заплаха и необходимо да си осигурим безопасност, при което мозъкът ни предъвква, за да предвиди, разбере, планира и контролира всичко, така че да сме в безопасност; едновременно с това се опитва и да разбере причината защо не се чувстваме добре и го прави обикновено като конструира емоции и истории/наративи (например: защото съпругът/ата еди какво си; защото работата, шефа, приятелите, състезанието, живота еди какво си, защото съм направил или не съм направил това или онова), което обикновено става допълнителен източник на негативни преживявания и стрес, което бетонира още повече неприятното преживяване породено от чисто физиологични причини.
Ако се чувстваш скапано – мозъкът ти е по-вероятно да насочва мислите ти към негативни неща от миналото, които са свързани със сходни на настоящето негативни чувства/емоции, при което се получава тъй нареченото руминиране (ментално предъвкване) и което води до омагьосан кръг/затворен цикъл, буксуване на едно място, при което затъваме все повече в калта.
Ако не вярвате може да направите един жесток експеримент със себе си – орежете съня си на половина за една нощ и наблюдавайте мислите и емоциите си през следващия ден. При мен винаги има негативен ефект.

Както се вижда тялото и психиката образуват заедно/са част от единна система и разделението им е хубаво да е само условно, обслужващо дадени цели и не трябва се разбира буквално като разделение и че са две отделни части. Неслучайно в работата ми с хора наблягам и на двата аспекта, които всъщност са едно цяло, тъй като всеки ефект (положителен или отрицателен) върху психиката се отразява и на тялото и обратното – всеки ефект върху тялото се отразява и на психиката (на емоциите и на мисленето).
Тялото има хватка/влияе върху мисленето и начинът по който конструираме емоциите си, както и мисленето и конструирането на емоциите и света ни (историите в живота ни, интерпретациите за случващото се в света) влияят на тялото (физиологията) ни. Това са двете страни на една монета и взаимодействат постоянно – в постоянен разговор са, в който си дават обратна връзка. И това е важно, защото когато става дума за биология рядко има единични прости причини за каквото и да е, а винаги става въпрос за множество малки нелинейни причини/каузални връзки, които се преплитат/взаимодействат и повлияват цялостното състояние на организма ни и системите му, при което накрая се достига даден праг и нещо спира да функционира както трябва и се стига до депресия, сърдечни заболявания, диабет, паник атаки, невродегенеративни болести и прочие. За всеки човек този праг е различен, но при достатъчно неблагоприятни обстоятелства всеки от нас може да го достигне.

Силният продължителен стрес (хроничният) може да доведе до дисрегулация на физиологията на тялото ни, която да е в основата на депресията и хроничните заболявания (рак, диабет, сърдечни заболявания, автоимунни заболявания и други), които пък променят реактивността ни към стрес и създават порочен кръг. Защо е така?
Защото мозъкът винаги е свързан с тялото ни и получава информация от него във всеки момент всеки ден по време на целия ни живот – тоест за мозъка тялото представлява вечно присъстващ неизменен контекст, от който не може да се отърве и получава постоянно информация, която насочва работата на мозъка (репрезентирането на телесното ни състояние и предвиждането на непосредственото бъдеще). Затова грижата за тялото (телесните ни системи) е от първостепенно значение за психичното здраве (тоест за здравето изобщо), както и обратното, тъй като имаме просто едно общо здраве на организма ни и условно го делим на телесно и психично, въпреки че в бъдеще това ще отпада все повече и ще става все по-условно.

Психични процеси протичат в това тяло, а не в космоса, така че е важно то да е в изправност. Именно затова на сайта и страницата ми ще има доста силно ударение върху „телесното“ здраве в специален раздел ТУК, което вече запозна с публикациите върху съня и неговата важност и ще продължи с други върху храненето.

Повече за телесното здраве и как да се погрижим за него може да научите от курса ми Здравословен живот (ТУК).