Самосаботиране

В поредица от статии ще разгледам самосаботиращото и саморазрушителното поведения с доста примери за такива, някои от причините за тях и какво можем да направим по въпроса. В тази конкретно ще се спра на самосаботирането, а в следващата на това как да се справим с него.

Какво представлява самосаботирането?

Под самосаботиране имаме предвид действия (а и мисли), чрез които активно или пасивно пречим сами на себе си в достигането на целите си и постигането на това, което искаме. Накратко казано начините по които сами си вредим и „прецакваме“ живота (или дори се самоунищожаваме в по-тежкия вариант).
То може да засяга всяка сфера в живота – професионална (работа и цели в нея); връзките ни – интимни, роднински и приятелски взаимоотношения или всякакви лични цели (здраве и външен вид, учене на нови умения и самоусъвършенстване и прочие) и най-често е свързано с ограничаващи вярвания, които имаме и/или със страхове или с конфликт между краткосрочни и дългосрочни цели или противоположни импулси.  

Как да разберем дали се самосаботираме?

Понякога това е трудно, тъй като то може да се проявява по много фини начини или да е свързано с действия, чиито последствия не изглежда, че имат общо или вредят на дългосрочните ни цели.
Най-лесният начин е да задълбаем и рефлектираме върху поведенията ни – да се опитаме да видим отстрани дали те са в синхрон с дългосрочните ни цели или не са – ако не са (ако правят по-малко вероятно да ги достигнем или ни отклоняват от тях), то съответното поведение вероятно е самосаботиращо. Ще стане по-ясно когато изясня причините за тях и дам примери, но ако на нас това непривързано разглеждане отстрани не ни се отдава – можем да се допитаме до някой друг, на който имаме доверие какво мисли и как му изглежда на него (или дори специалист).

Каква е причината за самосаботирането?

Липса на подравненост на психиката/целите/частите на човека (а в по-лекия вариант – липса на йерархична организация между тях) в резултат, на което се получава едновременно дърпане в различни посоки от различните ни части с прилежащите им импулси и желания и това забавя и спира или движението ни към целта (или дори ни връща назад в прогреса ни). В случая се получава така че различни части от нас/личността/психиката ни искат различни неща като в крайния си вариант дори могат да се взаимоизключват (конфликтни мотивации – желания/цели, които влизат в конфликт едно с друго), а в по-умерения си вариант – все пак да ни разфокусират и насочват усилията ни в по различна посока. Наличието на две или повече противоречащи си вярвания/стремежи/мотивации/цели може да ни попречи да реализираме намеренията и целите си (или поне сериозно да ни пречи, забавя и да ограничи върха, който можем да достигнем) независимо колко сме мотивирани без дори да разберем как се случва това или защо – като невидима сила или бариера, която удряме и ни пречи. Примери:
1) Желание за успех от една страна, НО от друга страна – страх от провал ///очевидно без да има известен риск от провал няма как да имаме възможност и за успех, защото седим на едно място в комфорта си и не предприемаме действия в желаната посока или не достатъчно. Той може да е свързан със страхове свързани с мнението и отношението на другите при провал – как ще се държат с мен (ще ме отхвърлят, изоставят, подиграят, няма да ме искат и обичат и прочие) и какво ще си помислят за мен, ако се проваля (че не ставам, че съм неспособен, неадекватен, че съм провал и прочие); или пък може да е свързан с чувство на малоценност – да избегнем потенциалното рискова ситуация, при която ако се провалим бихме се чувствали сякаш не струваме, не ставаме и сме неспособни или дефектни или че би било потвърждение за тях. В случая различни части от нас искат различни неща и дърпат/насочват действията ни в различни посоки, при което няма как да получим кой знае колко добър резултат и да сме постоянни в представянето си.
2) Желание за успех от една страна, НО от друга страна – страх от успех ///както се вижда двете са трудно съвместими… да, могат да бъдат съвместени по много сложен начин с множество гимнастики, така че евентуално човекът да остане извън прожекторите, да е встрани (да бъде сив кардинал), но това усложнява много и без това трудното начинание и прави много по-вероятно да не се случи. Ако това е положението с вътрешната ситуация на човека – нищо чудно той да саботира успеха си и да бяга от него (най-често по много фини начини – с глупави елементарни грешки или като не проявява никаква инициатива, отлага, избягва възможностите и повишения, стоейки в зоната си на комфорт).
Самият страх от успех е провокиран от страха да се отличим от тълпата, да бъдем център на внимание и под светлината на прожекторите. Защо? Защото е рисково и опасно по няколко причини – когато сме обект на вниманието на много хора, ние с всичките ни несъвършенства и недостатъци можем да станем обект на осъдителност и критика от тяхна страна; освен това ако сме на върха на йерархията – тогава може да се появят хора, които искат да заемат мястото ни и това, което сме изградили (мислете си за заговори и преврати в древните времена насочени винаги срещу човекът/хората на върха или пък в наши дни – агресивно завземане на компании или на дял от пазара на даден бизнес и прочие). Повече за него – в друга статия.
3) Желание за семейство/интимен партньор, който да ни обича от една страна, НО от друга страна – вярване, че не заслужава любов, че не става, не струва, че нещо не му е наред и т.н. ///отново две противоречащи си наличности, които насочват действията ни в противоположни посоки и влошават живота ни като ни водят до саботиране на интимните си взаимоотношения по един или друг начин. Например да отблъсква другия – или като се вкопчва в него и/или чрез търсене на потвърждения от негова страна за това, че става, че го обича и прочие; или саботирането на отношенията като начин да потвърди дълбоките си негативни вярвания за себе си – да ги сбъдне, така че вътрешният му модел на реалността да бъде  валидиран, което се преживява като удоволствено – че знаем „истината“ и разбираме реалността и света („да, знаех си аз, че тя/той ще ме отхвърли/изостави и не ме обича и не ме иска или че не ставам и не заслужавам любов и т.н.“) като вторичните печалби тук са свързани със самосъжаление, онеправданост и жертвеност, чувство за „праведен/справедлив“ гняв, който може да премине в отмъщение – разрушително или саморазрушително поведение (но за него в някоя от следващите публикации).
4) Желание за развитие и подобряване и учене на нови умения от една страна, НО от друга страна – страх от допускане на грешки (стремеж човекът винаги да е прав, вярване, че не трябва или няма право да допуска грешки и че грешките са нещо ужасно) ///отново ограничаващи вярвания, които пречат на съзнателните ни цели – няма как да се развиваме и подобряваме в нещо, ако не допускаме грешки – грешките са неразделна част от процеса на учене и всъщност по време на практика грешките са стимулът, който кара мозъкът ни да се променя (да променя невронните ни вериги – връзките между невроните), защото представляват обратна връзка, че не достигаме желания резултат и е необходима известна промяна (която после след практикуването се осъществява по време на съня и почивката) – това е неврологичната реалност. (повече за това може да прочетете на Ускоряване на промяната)
5) Желание за финансов успех от една страна, НО от друга страна – вярването, че парите са нещо лошо, че богатите задължително са измамници, крадци, лоши хора, боклуци и т.н.
///отново наличие на ограничаващи вярвания, които ще карат човек да саботира себе си по пътя към съзнателните си цели, за да не постигне успех, за да не бъде той самият уж лош човек.
6) Желание за успех от една страна, НО от друга страна – вярването/чувството, че не заслужава, че няма право, че е провал, че не струва/става и т.н. ///ако дълбоко вярваме, че нямаме право, че сме провали, че не заслужаваме, че не струваме – ще намерим начин да се провалим независимо дали още преди да постигнем някакъв успех или веднага след това по напълно неразбираеми за нас начини и причини. (а самият страх тези неща да не се окажат верни/истина могат да доведат до това човек изобщо да не се опитва – да не полага усилия, да не рискува, да не поема инициатива, при което няма как да постигне кой знае колко значими неща, което беше разгледано в първия пример).
Както се вижда досегашните примери бяха свързани с ограничаващи вярвания и страхове (обикновено несъзнавани) и целта на самосаботиращите поведения в тези случаи е да ни защитават, да ни предпазят от преживяване на болка или излагане на опасност. Тоест стремежът вътре в тях е добър сам по себе си, но ни вреди и пречи в живота.

В последния сценарии прозира още една опция за самосаботиращото поведение (а най-вече и за саморазрушителното) – да е изкривена/извратен форма/начин човек да:
1. Да валидира негативните си чувства на болка, нараненост, отхвърленост, гняв, негодувание, обида и желание за отмъщение (както и вярванията свързани с тях – че светът е ужасно място, другите са жестоки и го нараняват, предават и отхвърлят), които той има в себе си и преживява – да намира потвърждение и обяснение за тях като провокира негативното разгръщане на ситуации, лични отношения, прецакването на възможности и случването на провали и т.н., така че да създаде негативен резултат, защото тогава вътрешният му модел за него/другите/света заедно с всичките съпровождащи негативни емоции, които преживява биват подкрепени (което се преживява като приятно и удоволствено) вместо да бъдат опровергани (което се преживява болезнено) и което би се случило при положителен резултат за него.
2. Да контролира, да има чувство за контрол и определеностда провокира гаден, неприятен, негативен резултат за себе си само и само, за да се окаже прав и за да контролира – за да е в „познати води“, а не в „непознати“, за да избегне неопределеността и липсата на чувство за контрол и да бъде хванат неподготвен със „свален гард (както и възможността да греши – вътрешните му модели на реалността да са неточни). Следователно човек може да предпочита да си осигури мизерия и нещастие, за да се окаже прав в предположенията/предвижданията/вярванията и очакванията си за себе си/другите/света и да има чувство за определеност, познатост и контрол отколкото да няма контрол и да греши, но да му се случи нещо хубаво. Разбира се в такива случаи влизат в сила и мощни вторични печалби – бягане от отговорност и преживяване на себе си като праведна онеправдана жертва, а на другите/света като лоши и зли насилници; оправданост на гнева му и желанието му за отмъщение и разруха и други подобни.

Сега ще преминем и към друг вариант – наличие на противоположни импулси/мотивации – тук най-често става дума за противоречие между краткосрочни и дългосрочни желания/импулси:
7) Желание за консумиране на вредна храна или субстанции от една страна, НО от друга страна – желание за здравословен живот и спазване на добра диета ///доста очевидно – мисля, че на всеки се е случвало и ако е епизодично/рядко и не включва изключително вредни неща (като наркотици/медикаменти и големи количества алкохол) – не е голям проблем, но ако е на ежедневна база тогава кумулативния ефект може да е доста вреден за организма ни.
8) Когато си във връзка и обичаш човекът и искаш да сте заедно от една страна, НО от друга страна – имаш желание за секс с друг човек ///доста очевидно противоречие, което повечето хора са преживявали – отново конфликт между желанието за удоволствие тук и сега и дългосрочната визия/цели/желания.
9) Когато искаш да ти е леко и меко, да не се натоварваш и да не срещаш трудности от една страна, НО от друга страна искаш да постигаш, да успяваш, да жънеш постижения и да си на високо ниво в дадена сфера ///двете до голяма степен си противоречат – невъзможно е да постигаме и да се развиваме в дадена сфера, ако не преживяваме дискомфорт и трудности – ако не излизаме от комфорта си и не се натоварваме (което разбира се не означава никога да не си почиваме и да не се възстановяваме, да се самоизнасилваме и изтощим докато загубим желание за каквото и да е в живота).

Най-често става дума за конфликт между съзнавани от една страна и несъзнавани от друга страна вярвания/мотивации/желания/цели/стремежи, но не е задължително да е така – възможно е и двете конфликтни мотивации да са съзнавани или несъзнавани. Но във всеки случай резултатът е, че една част от нас се бори с друга част от нас и понякога надделява едната и правим едно (поведения свързани с целта на едната част), а друг път надделява другата и правим обратното (поведенията свързани с целта на другата ни част). НО ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ – НЯМА КАК ДА ИМАМЕ ПОСТОЯНСТВО И СМЕ ОБРЕЧЕНИ НА НЕУСПЕХ (ИЛИ НА МНОГО ПО-ОГРАНИЧЕН УСПЕХ).

В по-лекия си вариант липсата на подравненост на психиката ни може да представлява просто липса на йерархична организираност на целите/ценностите – липса на яснота относно приоритизирането – кое спрямо кое е по-важно в живота ни и съответно заслужава повече и първо внимание. Идеята тук е доста очевидна – най-важните неща заслужават първи внимание и най-много такова и така надолу по йерархията и ако нямаме ясна организация на ценностите ни – при дилеми и трудни ситуации няма да знаем с кое да се занимаем/приоритизираме и кое да жертваме за сметка на друго по-важно.

Към самосаботирането спада и автоматичното отреагиране/извършване на установени модели на поведение, които сме придобили в миналото като адаптация, които тогава може да са ни били от полза и да са ни вършели работа, но вече са маладаптивни – не са ни полезни и ни пречат/вредят в живота (при сегашните обстоятелства или контекст) – например трябвало е да угаждаме на родителите си, за да ни обичат и да ни обръщат внимание или сме се стремели да не ни забелязват в училище, защото са ни тормозели или ни е било страх да не се случи това и други десетки подобни. В такива случай често се чудим защо продължаваме да правим това, което правим, въпреки че знаем, че е грешно/вредно за нас или защо сме реагирали по определен начин или сме направили определено нещо на момента в ситуацията. Причината е точно защото сме го направили автоматично – според несъзнаваните ни модели, които имаме и ползваме по подразбиране. Тук спадат и поставянето ни в едни и същи неприятни, болезнени, вредни ситуации и сценарии и правенето на неща, които знаем, че не са добри и полезни за нас отново и отново – пак според установените ни модели и несъзнавани вярвания.

Наличието на противоречията и конфликтните мотивации и справянето в тях по някакъв начин са част от сложността на това да бъдем хора. Понякога е доста очевидно кое е по-добре за нас, коя част от нас ни пречи и какво трябва да направим, за да постигнем хармонизиране, но реализирането му на практика все пак е доста трудно. Но в други случаи не е ясно кое е правилното решение и посока, което прави задачата още по-трудна или дори непосилна. Но това е част от трудността да бъдем крайни/ограничени същества притежаващи самосъзнание – едновременно дар и проклятие.

В публикацията-продължение задълбавам в следващото ниво надолу след самосаботирането – разрушителните и саморазрушителните импулси, желания и поведения, за които може прочетете ТУК.
А в по-следващата ТУК давам насоките за справяне с тези импулси, желания, поведения, тенденции.