Обсесиите (натрапливите мисли) и компулсиите (ритуалите) са симптоми, които могат да се проявят в рамките на 3 различни групи състояния:
1) ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство):
това е най-честият и най-лекият вариант, който засяга около 2-4% от населението. Важно е да се отбележи, че това е спектър, а не бинарна категория.
Силно фиксирани са върху някои определени идеи/мисли, които са натрапливи, при което рано или късно поведението (и мисленето) на човека става подчинено на натрапливите мисли и ритуалите, които обсесиите провокират като човекът осъзнава, че е ирационално (или поне допуска, че може да е ирационално), но извършва ритуалите, защото не може да не го прави и/или има чувството, че ще се „пръсне“ от тревожност.
Компулсиите представляват начин за справяне – защита от натрапливите мисли и по-точно от силния страх/тревожност, които те провокират у човека и ги успокояват моментно, но дългосрочно задълбочава още повече състоянието и в даден момент вече не вършат работа и тогава положението става наистина нетърпимо.
При ОКР винаги присъства тревожност. И колкото повече нараства тревожността – толкова повече имат нужда да извършат ритуалът, ВЪПРЕКИ ЧЕ ГО ОСЪЗНАВАТ КАТО БЕЗСМИСЛЕНО, ИРАЦИОНАЛНО И ИЗЛИШНО.
Тук не става дума за лудост, въпреки странността на случващото се за околните и това, че някои хора биха го възприели по този начин. По дефиниция ОКР като диагноза (от психиатър) изключва шизофрения и психоза.
Примери за основните видове ОКР попадат в 3 категории:
1) обсесии и компулсии за проверяване (котлони и печки, кранчета, врати, прозорци – дали са изключени, затворени, затегнати и т.н.) – проверяване не само веднъж, а множество пъти на едно и също нещо (например 5 или дори десетки пъти), въпреки че вече го е направил и знае. Дори понякога клиентите снимат, за да могат после да погледнат, че наистина са затворели, спрели и т.н., но при някои случаи дори и тогава – пак се връщат да проверят физически.
2) обсесии и компулсии за повтаряне – може да е отброяване на числа или повтаряне на определено поведение определен брой пъти задължително и т.н. като това също може да се повтаря десетки пъти. Например – да се завъртя 3 пъти около себе си; да чукна на дърво 1/3/7/13 пъти; да направя еди какво си действие еди колко си пъти (за да не се реализира обсесията/това от което ме е страх).
3) обсесии и компулсии за ред, подреждане, чистене/замърсяване, симетрия – да е подредено перфектно под прав ъгъл или по друг точно определен начин – ръбчетата да са подравнени или предметите да са в определена поредица.
но също така:
– за непълнота/незавършеност – да не се спира нещо докато не е завършено или пълно или довършено.
– за чистене – поради обсесия/страх от замърсяване. Понякога тези хора си мият ръцете (или се къпят часове на ден) докато им падне кожата. Или чистят по няколко часа на ден вкъщи всеки ден.
Но освен тях – има и много други по-редки натрапливости, които евентуално да доведат до ритуали като форма на справяне с прекомерния страх от реализирането на обсесиите.
Например: религиозно ОКР; хомосексуално ОКР (особено при мъжете); екзистенциално ОКР; и други, които ще разгледам подробно в следващата статия, която ще е посветена само на ОКР.
2) ОКЛНР (обсесивно-компулсивно/анакастно личностово разстройство, натраплива характеропатия):
около 2% като е 2 пъти по-често срещано при мъжете.
Сега вече нещата стават „трики“ – особено за неспециалистите.
Много хора, които се смятат за обсесивни нямат ОКР, а имат ОКЛНР или отделни черти от него.
Тук (при ОКЛНР) не говорим за обсесии и компулсии, А ЗА личностови черти/силни тенденции към обсесии и компулсии. Тоест например за крайна склонност за завършване на задачи; за чистене; за подреденост; организираност. Отвътре и им идва да довършват нещата за край; всичко да е в ред; да изпипват всичко до съвършенство; нещата да са по-точно определен начин; да имат изключително стриктен график, който да спазват и прочие.
Просто те така си функционират и са напълно окей с това и не им причинява никакъв дискомфорт. Всъщност могат да са отлични счетоводители и всякакви професии свързани с изпипване на детайли до съвършенство (например сметки до стотинка отново и отново без отегчаване и скука) и прочие.
Съответно ако не създава проблеми за него или за околните – тогава няма нужда от интервенции. Това важи за всички симптоми в психопатологията – ако не пречат на нормалното (социално, лично, междуличностно) функциониране на човека или околните – то колкото и да са странни и особени – не представляват проблем и няма нужда от намеса било то от психиатър, психотерапевт, психолог и прочие. Но понякога въпреки че поведението им не носи дискомфорт за тях самите, то се превръща в тормоз за близките хора, които съжителстват с тях и тогава може да стане проблем и за тях самите (ако искат да запазят тези отношения).
Тук отново говорим за спектър (а не бинарна категория). Всъщност аз също обичам да завършвам нещата, които започвам и съм по-структуриран от средно статистическия човек, ОБАЧЕ ако преценя мога и да не го правя (да не завършвам задачите, нито да съм структуриран) – тоест имам гъвкавост, просто отвътре по-скоро ми идва да го правя, но не съм „зависим“ и не е задължително да го правя (не е компулсивно).
Примери за ОКЛНР:
Мъж/жена, която прави дадена битова задача (чистене или поддържане на градина или друго) по точно определен специфичен начин и отказва, който и да е друг да го прави или да помогне, АКО НЕ ГО ПРАВИ ПО ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНАТА СТРИКТНА МЕТОДОЛОГИЯ (съответно пълна неспособност за делегиране).
Прекомерна съвестност и свръхточност (чертата добросъвестност по модела на големите 5 черти – conscientiousness). Изключително внимание към детайлите.
Прекомерно трупане на пари (или предмети) съчетано с крайна пестеливост за бъдещи бедствия и липси (например човек, който има милиони, но ходи с маратонките си докато се прокъсат тотално или колата му се разпадне и потроши съвсем и при това ВЪПРЕКИ ЛИПСАТА НА САНТИМЕНТАЛНА СТОЙНОСТ НА ТЕЗИ ПРЕДМЕТИ).
Фиксиране в използване на списъци, правила, графици за поддържане на ред (например – човек, който държи в хола се ползват задължително и само сините чехли, в банята – гумените, а в спалнята – червените и това не подлежи на неспазване).
Перфекционизъм до такава степен, че влошава способността за изпълняване на задачи.
Прекомерна отдаденост на работата и работохолизъм за сметка на социални и лични отношения (като разбира се има и други причини за такова поведение – може да се опитва да избяга от вътрешни конфликти, да е постоянно зает и разсеян, за да не преживява болка, която носи и прочие, но понякога е ОКЛНР).
Разликите между ОКР и ОКЛНР:
Между ОКР и ОКЛНР има разлики в свързването на мозъка, както и поведенчески и психологически разлики.
При ОКЛНР няма обсесии, докато при ОКР те са съществена основна част от състоянието.
ОКЛНР е егосинтонично – което означава, че резонира на характеровата структура и егото на човека – той си го иска, харесва му и не го мъчи. По-често странните му поведения и крайностите, до които стига в тях могат да пречат на околните, но не и на самия човек и той обикновено не смята, че има някакъв проблем в него. Като цяло тази липса на критичност – липса на инсайт е основен белег на всички личностови разстройства или това, че може дори да не им пука, че пречи на околните. Всъщност те често вярват, че другите имат нужда да се променят.
При ОКЛНР няма натрапливости/обсесии, нито нежеланост на преживяваното, нито силна тревожност (въпреки компулсивното желание/силно предпочитанието за ред, организираност и прочие).
Те имат огромна способност за отлагане на възнаграждаването във времето, да се концентрират дълбоко и да се представят добре. Тоест дори е адаптивно за представянето в някои сфери на живота (работа където се изискват много детайлни и прецизни действия или свързани с ред). Разбира се понякога може да пречи – в междуличностните отношения и най-вече при съжителство.
От друга страна ОКР е егодистонично – тоест човекът не го иска, не му харесва, мъчи него самия (понякога и околните). Докато ОКР представлява защита на ума от страховете и начин/стратегия за справяне с преживявана прекомерна тревожност вследствие на обсесиите, то при ОКЛНР случаят не е такъв, а това са силно вкоренени черти, които са дълбока част от личността на човека.
ОКР се проявява в отделни симптоми и не засяга цялото поведение. При него е налице съзнание за проблем/болестно състояние и желание за премахването му.
ОКР от друга страна пречи на функционирането на човека във всички сфери. Всъщност това е 7-мото най-омаломощаващо от всички телесни и психични разстройства/състояния/заболявания. Защото когато хората се фокусират върху обсесиите и не могат да се фокусират върху друго, а освен че обсесиите отнемат психичен ресурс (а и физически ресурс поради страха), то компулсиите отнемат доста време от живота им. И по този начин намаляват функционалността им.
Друга разлика е капацитетът за отлагане на възнаграждаването, който е един от различителните белези между ОКР и ОКЛНР. Хората с ОКЛНР имат огромен капацитет за отлагане на удоволствието/възнаграждението спрямо хората с ОКР и хората изобщо. (линк към научна статия по темата)
Разбира се между двете има известно припокриване или по-точно казано – коморбидност – наличие и на 2-те (ОКР и ОКЛНР) – около 25% от хората с ОКР са с ОКЛНР.
3) Третият вариант е обсесии и компулсии в рамките на шизофрения/психоза като допълнителни симптоми – в случая няма ОКР, а диагнозата е по-тежко психично разстройство и тези симптоми са в рамките на тази по-тежка диагноза като допълнителни явления. За щастие това е най-редкият случай и тук вече става дума за лудост на разговорен език, при което има загуба на връзката с реалността – халюцинации (слухови, зрителни, тактилни и т.н.) или налудности.
Очевидно тук състоянието е силно дезадаптивно и нарушава тотално функционирането на човека и е необходимо да се подходи с медикаменти.
Суеверия и обсесии и компулсии:
Хората с ОКР имат повече суеверия и по-суеверните хора имат по-голяма тенденция да развиват ОКР и да имат ОКЛНР или черти от него.
Всъщност почти всеки човек има някакви суеверия и обичайни ритуали (късметлийски предмети; еднократна проверка или други успокояващи мисли и действия или специфичен начин по който реализират дадена дейност и т.н.), но те не влошават живота ни и функционирането им.
Суеверията дават ирационално чувство на сигурност (като компулсиите) и могат да са много възнаграждаващи (да имаш силно чувство, че трябва да го направиш особено при тревожност, страх и несигурност).
Суеверията, обсесиите и компулсиите са свързани с базовото функциониране на мозъка ни. Когато хората (а и животните) научават определена моторна последователност, която е свързана с възнаграждение (успешен резултат) – въвеждат моторни патерни в нея, които НЕ са релевантни към резултата, но въпреки това остават компоненти като част от цялата последователност и се повтаря всеки път. И когато биват извършвани отново и отново преди успешните реализации – индивида започва да вярва, че те са свързани/въвлечени в постигането на положителния резултат.
Суеверията са индивидуални вярвания, които смятаме, че са свързани с вероятността за резултат, въпреки че рационално знаем, че не е така (не са свързани). Ако ги повтаряме достатъчно често могат да станат автоматични поведения, тоест компулсии (натрапливи навици) – че трябва да го направя иначе нещо, което искам да се случи – няма да се случи или нещо, което не искам да се случва – ще се случи.
Защо се случва това? Защото огромна част от ресурса на мозъка ни е зает, за да правим света по-предвидимо място и да намалим страха идващ от усещането за неопределеност, несигурност, неяснота, непредвидимост – да получим усещане за контрол над този свят, за сигурност, за определеност и яснота. Това е разбираем нормален процес. Леките суеверия вероятно представляват нормален диапазон на поведения, чиято цел е да генерират предвидимост. И когато не пречат на функционирането ни – не представляват проблем.
ОКЛНР може би представлява следващото ниво на това – по-крайна част на този спектър, а ОКР – още по-следващо ниво, при което вече е неадаптивно и вместо да помага – пречи.
В следващата статия обръщам внимание конкретно на ОКР и го разглеждам в дълбочина (ТУК).