Най-важното нещо, за да се чувстваме добре

В тази статия ще стане дума за най-важното нещо, което можем да направим, за да се чувстваме добре в живота ни. То е свързано с концепцията за бюджета на тялото, която съм се опитвал да прилагам през по-голямата част от живота си с променлив успех, но без особено разбиране и способност да я формулирам експлицитно. Миналата година се запознах с нея от работата на Лиса Фелдман Барет, при което действията и интуициите ми, които съм следвал години наред бяха облечени в думи и ми дадоха възможност да следя и да се намесвам в този процес по-съзнателно.

Ако бюджета на тялото ни е на минус (имаме голям дефицит) тогава няма значение какво имаме в реалността (успех, семейство, деца, приятели, страхотен партньор, роднини, материални придобивки и възможности) – въпреки наличието им няма да можем да им се насладим, а ще се чувстваме зле/скапано/гадно, ще сме изтощени, изцедени и няма да имаме желание за нищо (защото всяко нещо изисква ресурси – а когато сме в дефицит мозъкът се опитва да пести от всичко и орязва харченето на ресурси, защото сме на минус и нямаме такива на разположение). Може да е заради системата на допамина или на серотонина (за чиито механизми може да прочетете ТУК) или някоя друга от стотиците ни системи, но при това положение не можем да се насладим на нищо, което имаме независимо колко е страхотно. Защото:

Най-важната работа на мозъка не е свързана с това да мислим, виждаме или чувстваме, а е да управлява бюджета на тялото ни – да регулира вътрешните системи на организма ни според нуждите (и в услуга на това работят мисленето, виждането, чувстването и всяка друга функция, въпреки че не го преживяваме така). Мозъкът всъщност се опитва да посрещне/осигури нужното още преди да е необходимо, защото е много по-ефикасно отколкото да чака да се случи нещо и след това да се опитва да осигури ресурсите. Тоест мозъка се опитва да предвиди разходите на организма и да осигури необходимите ресурси предварително, така че да покрие тези (очаквани/бъдещи) разходи, за да не отива бюджета на тялото ни на минус. Всъщност 14% от енергията на организма ни (което представлява 2/3-ти от енергията, която консумира мозъка) отива за този процес по управление на телесния бюджет, което тялото прави през цялото време докато сме живи, въпреки че това остава невидимо за нас.
Мозъкът прави това чрез постоянни предвиждания, например когато ще ставаш – покачва кръвното ти налягане преди да си станал, за да стигне кръвта и кислорода до мозъка ти предварително, за да може когато станеш да не се замаеш, паднеш и контузиш или дори да умреш (всяко от които е много скъпо откъм ресурси за нас, а последното дори злощастно);
друг пример би бил: предварителното активиране на стресовия отговор при потенциална заплаха/очакване за негативен развой на определени обстоятелства и прочие – за да може да имаме ресурсите/енергията за действие на разположение (което отново при ситуация на реална опасност е много по-ефикасно отколкото да чака първо нещо да се случи и тогава да реагира) – всъщност стресът е точно подготовката за голям метаболитен разход (независимо дали ще направим такъв наистина). И ако това се случва постоянно отново и отново без необходимото възстановяване, то ресурсите ни се изчерпват.
Този телесен бюджет е съставен от стотици и дори хиляди сметки – всички системи и процеси в тялото ни, които трябва да са в баланс, за да функционира организма ни нормално (кръвно налягане, сърдечен ритъм, кислород и въглероден диоксид, вода, електролити, кръвна захар, хранителни вещества (аминокиселини, мастни киселини), микроелементи (витамини, минерали) и много други.
ПС: имайте предвид, че бюджета на тялото е метафора – не го разбирайте буквално, че има брояч, който го следи. Техническите термини са други и имат малко по-различно значение, но идеята е една и съща.

Целият този процес на управление на бюджета е невидим за нас и е така, защото иначе ако усещахме всяка промяна в биологичните ни системи (промените в сърдечния ритъм, процесите в черния дроб, храносмилането и всяка друга система и орган в тялото ни) – цялото ни внимание щеше да е ангажирано и нямаше да можем да оперираме в света. Затова сме създадени да нямаме добро възприятие за промените в тялото ни, освен когато тези промени са големи и резки (усещанията ни станат прекалено силни), което често означава, че нещо се е променило и има нужда от вниманието или дори че нещо не е както трябва. НО все пак да имаме известна идея (обзор, кратък доклад) за това какво се случва – дали бюджета на тялото ни е на плюс или на минус (в дефицит сме, живеем на кредит така да се каже). Какъв е той?

Как да разберем какъв е балансът на бюджета на тялото ни?

Чрез настроението ни (наричано още афект или афективни чувства) – простите базови чувства/усещания на комфорт или дискомфорт; приятно или неприятно; спокойствие или напрежение/превъзбуденост/бдителност; енергичност или летаргичност; зареденост или левиност/мързел. Те са свойство на съзнанието и понякога когато са много силни мозъкът ни може да конструира от тях емоции – тоест да им придадем смисъл като емоции (повече за това може да прочетете ТУК, а също и в бъдеще), а други пъти като нещо съвсем различно, например – болката/стягането в гърдите може да означава тревожност или паник атака; предстоящ сърдечен удар; тъга; самота или копнеж; или пък недоверие към някого – тоест мозъкът ни гадае/предполага за причината за усещанията ни (като използва контекста ни и миналия ни опит, за да генерира най-вероятното предположение). Но да се върнем към темата – важното е, че простите афективни чувства ни дават груба представа за състоянието на вътрешните ни системи (бюджета на тялото ни) – когато се чувстваме приятно, комфортно, спокойно, заредени и окей като цяло значи бюджетът ни е на положителен баланс (или поне не е на отрицателен); а когато се чувстваме скапано, дискомфортно, неприятно, гадно, изтощено, ужасно – значи бюджета ни е на минус (имаме дефицит). Ако този дефицит продължава дълго могат да се бъдат засегнати или да се намесят определени системи в тялото ни и да доведат до неприятни състояния (като бърнаут/прегаряне, депресия) и заболявания свързани с нарушения в метаболизма (това разбира се не се случва внезапно, а в течение на години малко по малко натрупван дълг към тялото ни, който в някакъв момент се налага да платим с лихвите).
Основният проблем с афекта/настроението е, че много общ неточен, неопределен, неясен, двусмислен или многосмислен, недиференциран като цяло – мозъкът ни дава този рапорт за случващото се в тялото в много ниско измерение/резолюция (въпреки че той би трябвало да получава данни от тялото с високо измерение/резолюция). Проблемът на тази генерализация е, че не знаем какво да направим, когато просто се чувстваме зле, защото не знаем дали се чувстваме скапано/гадно/уморено, защото ни липсва кръвна захар или натрий/сол или магнезии или допамин или серотонин или ни се прави секс или сме недоспали – просто ни казва, че нещо не е наред и трябва да направим нещо по въпроса (и само гадаем/предполагаме според контекста и миналия ни опит какво не е наред и какво да направим като понякога познаваме, а друг път не познаваме…).

Ще се повторя, НО: Ако бюджета на тялото ни е на минус (имаме голям дефицит) тогава няма значение какво имаме в реалността (успех, семейство, деца, приятели, страхотен партньор, роднини, материални придобивки и финансови възможности) – въпреки наличието им няма да можем да им се насладим, ще се чувстваме зле/скапано/гадно, ще сме изтощени, изцедени и няма да имаме желание за нищо (защото всяко нещо изисква ресурси – а когато сме в дефицит мозъкът се опитва да пести от всичко и орязва харченето на ресурси, защото сме на минус и нямаме такива на разположение). Може да е заради системата на допамина или на серотонина или някоя друга от стотиците ни системи, но при това положение не можем да се насладим на нищо, което имаме независимо колко е страхотно.
Ако това ви звучи като депресия – приликата не е случайна. Депресията в преобладаващата част от случаите е резултат от дълго време нерешена повишена тревожност и протяжен стресов отговор при хроничен стрес, което изчерпва ресурсите на тялото и влизаме в състояние на депресия – като телесен бушон, който пада при продължително високо напрежение (поради изчерпване на ресурсите на тялото ни).
Неслучайно и хроничните възпаления в тялото водят до депресивни симптоми – точно защото бързо изчерпват бюджета на тялото ни и го слагат на минус, което води до съответните симптоми. Това е абсолютно логично – когато нямаш ресурси намаляваш харченето, което по отношение на организма ни означава намаляване на движението и всякакви дейности особено нови такива – тоест ученето страда или е почти невъзможно, защото движението и ученето са най-скъпите дейности за организма ни – затова и двете биват влошени/намалени или дори липсват при депресия. Разбира се не казвам, че няма и други причини за депресията – всъщност по всяка вероятност тя както и повечето заболявания от всякакъв тип имат не една причина, а множество причини (фактори), които допринасят за това да се случи дадената болест. Но в преобладаващата част от случаите (95%+) дефицита в телесния бюджет има значителен принос за появата ѝ. И изобщо въпреки че метаболитната ефективност (бюджета на тялото) невинаги е основната водеща каузална сила (причина) за случващото се в организма ни – то тя винаги присъства до някаква степен.

Следователно е важно да се грижим бюджета на тялото ни да е положителен или поне да не е отрицателен. Как да направим това? Всички дейности и неща, които извършваме ни костват ресурси и взимат от бюджета на тялото (дори сънят, който е много метаболитно изискващо занимание), но важното е да ни дават повече отколкото ни коствта – тоест да допринася да имаме положителен баланс – да имаме повече приходи в сметката отколкото разходи. Така че важното е да инвестираме в правилните дейности, които ни водят към положителен баланс.

Кои дейности костват огромни разходи за бюджета на тялото ни?

Дефицита на сън; Нарушаването на циркадните ритми (циклите на будност и сън – непостоянен режим на лягане и ставане); Вредната храна (водеща до възпаления в тялото и не предоставяща необходимите микро и макро хранителни вещества за нормалното функциониране на организма ни); Негативните социални взаимодействия – конфликти, караници, осъдителност, грубо и злобно отношение (включително в интернет); Неопределеността в живота (например при световна пандемия) включително при липсата на социален контекст (тоест социалните мрежи); Социалната изолация; Хроничният стрес.
Както се вижда модерния начин на живот до голяма степен предразполага към дефицит в бюджета на тялото или дори до банкрут.
(извън тези, които представляват само излишен разход, най-метаболитно скъпите дейности са движението и ученето, но те са основата на живота ни и развитието му, така че са по-скоро инвестиция, която ако можем да си позвлим – ще ни се изплати многократно)

Кои дейности ни зареждат и пълнят бюджета на тялото ни (приходи)?

На първо място безспорно е сънят с всичките му полезни последици за организма ни, за които може да прочетете ТУК, за препоръчителната продължителност за повечето хора – ТУК, а практиките за добър възстановителен сън – ТУК.
На второ място са положителните социални взаимодействия, социална свързаност и връзки – преживяването на социална подкрепа, на приемане, на любов, на принадлежност към група, на доверие и безопасност като е желателно да включват и физически компонент – телесен контакт независимо дали е секс, прегръдка, хващане за ръката, потупване или друго.
След това са добрата диета/здравословното хранене; медитацията и/или всякакъв тип релаксации; сексът; получаването и даването – на добро, човешко отношение и помощ, прояви на милост и прочие; благодарствената практика.

Спортъттой представлява голям разход на енергия и съответно голяма инвестиция, но ако можем да си я позволим (тоест да се възстановим чрез достатъчно почивка, вода, храна и прочие), то тогава е страхотна инвестиция. Ако сме в такъв период, в който имаме дефицит (особено ако е голям) – може да е добра идея временно да орежем спорта или да намалим интензитета и продължителността му с цел намаляване на дефицита ни. А когато отново се стабилизираме и изкараме баланса на телесния бюджет на плюс – да започнем отново или увеличим отново интензивността или честотата му.

Ролята на негативните ирационални вярвания за себе си, другите и света по отношение на бюджета на тялото:

Негативните себеотносни убеждения или негативните такива за другите и света, което по съществото си представляват дълбоки несъзнавани субективни психични карти на реалността, които имаме в себе си допринасят за изчерпването на телесния ни бюджет. Как става това?
Когато мозъкът предвижда, че имаш нужда от метаболитен тласък (енергия) – освобождава адреналин и кортизол (стресови хормони) – както споменах по-рано стресът е просто подготовка за голям разход на енергия, тъй като мозъкът ти възприема/предвижда, че нещо голямо/важно/спешно/опасно ще се случи и ще имаш нужда от много енергия и се грижи да я имаш предварително, така че да не трябва тепърва да го прави, когато екшънът вече се случва. А когато имаме вярвания, че:
– светът е ужасно, опасно, страшно място и опасност дебне отвсякъде;
– другите са зли и ни мислят лошото или че не им пука за нас, че няма да ни помогнат при нужда или че всеки момент някой ще ни забие нож в гърба;
– ние сме ужасни хора, които не стават за нищо и никой не би искал да има нещо общо с нас;
– ако другите видят/разберат какви сме всъщност – ще ни изоставят;
Това кара мозъка ни да предвижда/очаква нещо лошо/неприятно/негативно да се случи всеки момент и съответно той подготвя тялото ни за действие по-често и по-силно, което пък е разход за физиологията ни и източва бюджета на тялото ни (изчерпва ресурсите ни прогресивно).

Получава се омагьосан кръг, при който нямаме ресурси и се чувстваме скапано/гадно/смазано, но нямаме ресурси да се поставяме в нови ситуации, за да преживеем нов тип опит в света и да променим тези вярвания (да направим промени, да учим), а дори е трудно да мислим по различен начин (или да си представим нови възможности), тъй като и това изисква ресурси и съответно действаме на автомат според старите и продължаваме да се спускаме по една спирала надолу, от която трудно можем да излезем (или да се въртим на въртележка, която ни изцежда или пък да сме в задънена улица без изход, ако не харесвате въртележки). Освен това, когато се чувстваме зле е по-вероятно да си мислим негативни неща и да си припомняме негативни случки от миналото ни. Получава се неприятен затворен цикъл, от който трудно може да излезе човек (особено когато не разбира какво се случва и защо, което е и ролята на тази статия – да внесе разбиране и осъзнаване за тези неща).

Именно затова поддържането на положителен баланс в бюджета на тялото ни е най-важното нещо – за да има ресурси да оперираме в света изобщо, а не да ни свърши горивото (и автомобила ни да спре по средата на нищото/живота ни). Да, поддържането на положителен баланс може да е изключително трудно и предизвикателно, но е основата на това да се чувстваме добре и да можем да се насладим на всичко, което сме, което имаме и което правим в живота си – буквално да можем да се насладим на живота, така че това е необходимо да бъде приоритет в живота ни. Може да се обобщи като грижа за себе си, проява на любов към себе си, така че да можем да функционираме адекватно в света или дори да се грижим ние за някой друг, да обичаме и да проявяваме емпатия към другите, неща които биха ни били изключително трудни, ако нямаме ресурси, които да използваме за тях (ако има дефицит в телесния ни бюджет и тялото ни е пред фалит).
Всеки от нас има какво да направи, за да подобри бюджета на тялото си, което ще направи по-вероятно да преживява всичко случващото се в живота му като по-приятно – тоест да мисли и  чувства едни неща, а не други, да е способен да действа повече и да действа по-адекватно в реалността, което прави по-вероятно в живота му да се случват положителни неща, а не негативни.

Ако имате нужда от помощ по нещо свързано с описаното в статията – може да се свържете с мен за консултация или просто за въпрос.