Моята визия за процеса на консултиране и личностна работа

В предна статия в раздела (ТУК) описах взаимното преплитане на вътрешнопсихично и външнопсихично и трудността в отделянето на психика и случващото се в нея от външен свят и случващото се в него.
В тази ще експлицирам моите разбирания за процеса на консултиране и работа с клиенти, както и посоките за работа, които произтичат от това макар и изкуствено разграничение, което споменах в предната статия, тъй като аз не виждам това като самоцелни срещи за приказване и споделяне, а процес имащ цел (формулирана от клиента с помощта на консултанта) и насочен стратегически към достигането и (постигане на положителни резултати в реалността според дефиницията на клиента за това според план съставен от терапевта и съгласуван с клиента).

Голяма част от работата като консултант, клиничен психолог или психотерапевт е асистирането на клиентите да открият кои могат да бъдат и как могат да си създадат „добре работещ” живот.
За да се постигне „добре функциониращ“ живот е необходимо обстоятелствата във външната среда да са поне приемливи от една страна и вътрешният свят на човекa да е сравнително стабилен, добре организиран и подреден от друга страна.
Асистирането в създаването на такъв живот е до голяма степен работа точно на психотерапевтите и психолозите. Един специалист трудно би могъл да асистира на клиента в този процес, ако самият той няма поне горе-долу „добре работещ“ живот, а още по добре – ако по начало не е имал кой знае колко добре функциониращ, но постепенно го е трансформирал в такъв или изградил.
Това не е никак лесно да се постигне на практикапостоянно се случват трагедии в живота – преживяваме емоционална и физическа болка, загуби и раздели (човешки и материални), болести и трудности/проблеми за нас или за близките ни – никой не остава недокоснат от тези неща).
Понякога хората погрешно приемат, че след като страдат или нямат някакъв мечтан идеален живот значи има нещо изначално сбъркано с/в тях, че е тяхна вина и че само те са така, а всички останали са щастливи и всичко е страхотно в живота им (това е една от вредите от позитивното мислене, които съм описал ТУК и особено с наличието на социалните мрежи това като че ли става все по-изявена тенденция), докато всъщност тези неприятни обстоятелства е неизбежно да сполетят всеки от нас в някакъв момент и го правят постоянно.

Клиентът има проблемаспекти от живота му не са такива, каквито той иска да бъдат (или дори много неща – колкото повече, толкова по-тежка, трудна и дълга ще бъде работата най-вероятно) – нещо в работата или с партньора не е както трябва или изобщо няма такива или не се чувства добре (чувства се неудовлетворен, потиснат, самотен и т.н.).
Често самият клиент погрешно си мисли, че проблемът е един и идва с дадена заявка, а впоследствие се оказва, че всъщност е друг или отдолу стои по-голям подлежащ проблем, което се разбира в хода на работата.
Причините за всяко от тези могат да са различни, както и съответно посоките за работа, които ще разделим на 2 големи групи (които все пак се преплитат и взаимодействат помежду си):

1) Вътрешни – нереалистични вярвания и очаквания за интимните отношения, работата, живота, както и неадаптивни характерови черти и автоматични модели на поведение или болезнен минал опит оставил отпечатък върху човека.
Хората обикновено не са наясно с дълбоките си несъзнавани вярвания за света и другите (повече информация – Как да разберем в какво вярваме), както и отреагирането им автоматично в ежедневието, тъй като първо това са слепи петна и второ – не са се замисляли и не са тренирани да ги забелязват и анализират. Точно в тази сфера може да бъде най-полезен един консултант – да помогне човек да види отстрани и да разбере обичайните си начини на поведение и мислене и какво в тях може да му пречи да достигне това, което иска.
Ако проблемите са локализирани предимно във вътрешната реалност на човека, а обстоятелствата от външната реалност са не лоши (а са достатъчно добри и приемливи, въпреки че не са перфектни), се работи предимно вътрешно, НО това винаги трябва да е свързано с реални промени поне в субективното преживяване и това как човекът се чувства.

2) Външни – външните обстоятелства в живота на човека са неприятни, болезнени или патологични – токсични връзки или работно място; липса на близки хора, приятели и интимен партньор – хора, на които може да се довери и с които може да споделя живота си; липса на работа или липса на удовлетворение и смисъл от нея или живота като цяло и т.н.
Ако случаят е такъв, очевидно са необходими работа и промени по външната реалност, за да се достигнат по-благоприятни житейски обстоятелства, НО в този случай почти винаги (99% от случаите) има подлежащи психологически аспекти (психологически неадекватности – нещата от точка 1), които са довели до манифестирането на проблеми в живота му или допринасят да стои в това неблагоприятно положение. Без работа по тях, дори при промяна в реалността (нова работа или връзка и т.н.), е вероятно те да се пренесат/появят в новото по същия отработен начин.
В останалия 1% от случаите евентуално хората просто са имали много гадна поредица от неприятни събития, от които никой не би могъл да излезе неразклатен психологически и съответно може да го наречем наистина лош късмет.

Всъщност гореспоменатите посоки за работа не се взаимоизключват, а се допълват и най-често е оптимално да се работи по тях едновременно за достигане на максимален ефектпромяна на вътрешната реалност (вярванията и интерпретациите за света и хората), както и промяна на външната реалност – на моделите на поведение и действията, така че да доведат до променени резултати в реалността и по-подходяща външна среда, в която човекът да се чувства удовлетворен. Така се получава подравняване между думи (вярвания) и действия (поведение) в желаната посока, и тъй като взаимодействат едно с друго и се усилват взаимно в положителна (според дефиницията на клиента) посока и създават позитивна спирала  нагоре.

След като се постигне първоначален консенсус за проблемите, причините за тях и целите (желаното състояние на нещата), които могат да бъдат преразгледани в бъдеще, ако е необходимо, се очертава и планира процесът по достигането им (процес на трансформация) – стратегическо планиране на необходимите за целта промени (какво има нужда да научи и усвои човекът).
Този процес се раздробява на по-малки микроцели и микропроцеси (малки стъпки, които клиентът постепенно да извървява, за да стигне до желаното място), които са необходими (план за действие). След това идва ред на истинското действие – практикуването му на фона на разбиране и приемане от страна на клиента за това, че в началото ще е трудно, ново и различно и може да не му се получава успешно, както е с всяко ново нещо. Затова се започва от най-малките постижими действия и промени, на които е способен клиентът и които варират от човек до човек. Особено при промяната на поведенческите модели може да се започва с практикуването им в защитената среда на кабинета с терапевта/психолога/консултанта и постепенно се разширява към обичайната среда на клиента и ежедневни ситуации.

За успеха на цялото начинание са важни постоянството, дългосрочната визия и стратегическото следване на плана, които зависят от мотивацията на човека и първичните и вторичните му печалби от текущата нежелана ситуация (които съм обяснил ТУК).

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.