В психологията и психотерапията е доста популярна идеята, че умът и мислите могат да разболеят тялото, че тялото следва ума/мислите и прочие. Това в известна степен е вярно – дори само чрез мислене за възможно най-лошите сценарии и най-големите ни страхове можем да си предизвикаме силен психосоциален стрес и да активираме стресовият отговор на тялото ни. Ако правим това постоянно всекидневно, то можем да стигнем до хроничен стрес и до изчерпване на ресурсите на тялото ни, което увеличава риска от множество болести.
Разбира се при това положение много хора започват да се стресират повече от това да не би да си помислят нещо лошо и да се разболеят, което:
1) ги кара да се опитват да мислят само позитивно (което в някои случаи може да е доста вредно – може да прочетете повече ТУК) и
2) ги вкарва точно в този коловоз на постоянно напрежение и страх от негативни мисли, а всъщност идеята, че една или няколко негативни мисли може да ни разболее е абсурдна. По-скоро става въпрос за хронични състояния – за постоянно негативно ментално предъвкване и циклене на едни и същи ужасни мисли много продължително време (години и дори десетилетия наред, което се среща при тревожните разстройства и депресията).
Сега обаче ще ви представя засега далеч по-малко популярната идея, че и тялото може да разболее умът и мислите.
Защо и как тялото „разболява“ ума?
Mозъкът ни конструира всичките ни психични преживявания в реалността – мислите, емоциите, възприятията, спомените и т.н. Той прави това като използва няколко основни съставки една от които е интероцепцията – информацията от тялото за състоянието на биологичните ни системи – дихателна; сърдечносъдова; стомашно-чревна; ендокринна; имунна; пикочно-полова и останалите. Следователно ако тялото ни е развалина – в окаяно състояние и се чувстваме изтощени, изцедени и смазани, то мозъкът ще използва тази информация в конструирането на психичните ни преживявания и конструкти (мисли, емоции, възприятия, спомени) и това ще влоши качеството на продукцията. Както в кулинарията, когато съставките са некачествени, то резултатът (храната) обикновено е лош – същото се случва и тук само че с преживяванията ни. Ако се чувстваме скапано (на телесно ниво), то е много по-вероятно мислите, емоциите, възприятията, които мозъкът създава да са негативни и да отразяват възможно най-лошите сценарии (или дори по-лоши от възможно най-лошите).
Освен това при такова състояние спомените, които ще си припомняме също ще са наклонени в посока негативните ни преживявания, които сме имали през живота. Защо?
Паметови контекстуални ефекти:
Паметта ни е контекстно зависима. Всяко нещо, което знаем и можем бива научено в даден контекст (физически – място и информацията от сетивата – основно зрителна и слухова стимулация, но може да включва и другите сетива; но освен физическия контекст има наличен и друг – вечноприсъстващият контекст на нашето тяло и текущото му състояние – как се чувстваме – настроение/афект/афективни чувства). По този начин това, което научаваме (в широкия смисъл на научаване – дори и навици и модели на отношения с хората, факти, умения) бива автоматично несъзнавано (имплицитно) свързано с контекста, в който се намираме (както външен, така и вътрешен). Неслучайно изследванията в когнитивната психология показват, че контекстът е най-важният ключ/опора за извличане на знание. Тоест когато се намираме в същият контекст (външен – място и условия, но и вътрешен – как се чувстваме), в който сме учили нещо – тогава достъпваме и извличаме наученото много повече, по-лесно и по-добре. Следователно ако сме в същото физиологично състояние както когато сме учили нещо – това води до по-добро припомняне.
Това важи и за спомените ни – настроението представлява паметова опора (вътрешна) за достъпване на спомени и помага да филтрираме спомените си -> според различното настроение си припомняме различни неща (различни спомени или дори различни аспекти на един и същ спомен/ситуация от миналото). Тоест при всеки от нас съществува уклон към припомняне на спомени, при които сме били във физиологично състояние/настроение сходно на това в момента. Това обяснява защо при депресия или тревожност хората са във водовъртеж от негативни мисли, негативни спомени за миналото и дори негативни очаквания за бъдещето. Припомнят си много повече неприятни преживявания от обичайното, зациклят в тях и не могат да си припомнят положителни/хубави неща (всъщност дори не могат да си представят нещо позитивно, защото текущото им състояние е толкова лошо, че служи като мощна котва да ги държи в тази перспектива/рамка).
Разбира се обратното също е вярно – когато сме в добро настроение си припомняме много повече положителни спомени (и също така конструираме много повече позитивни мисли и емоции).
Също така изглежда, че обичайно хората имаме естествена защита на автобиографичната памет – имаме уклон да помним предимно положителни неща за себе си и живота си и склонност да забравяме спомени, които заплашват положителната представа за нас самите. Когато човек е в депресия това не се случва – тогава те докладват по-бедни и по-общи спомени (липсва конкретика), което навежда на мисълта, че достъпът до автобиографичните спомени е ограничен/променен като това може да е друга форма на защита с цел париране на негативните преживявания от спомени (да не се влиза в сензорните детайли). При излизане от депресия функционирането на автобиографичната памет се връща към обичайното.
Следователно текущото ни настроение (което представлява обзорът за вътрешното състояние на тялото ни и системите му) влияе на това какви спомени си припомняме и какви емоции, мисли и възприятия конструираме – позитивни или негативни, или по-точно казано такива, които сме кодирали (преживели и запаметили), когато сме били в същото/сходно настроение (повече за процеса на констуриране на преживяванията ни от мозъка може да прочетете ТУК).
Изследванията показват, че само автентичното настроение създава такива зависимо от настроението ефекти – тоест не можем да излъжем себе си/мозъка си/организма си.
Тези ефекти са свързани и с асоциативният механизъм на начина на работа на мозъка – той постоянно се пита не „Какво се случва сега?“, а „На какво най-много от миналото ми прилича това сега – с какво е най-сходно?“.
Всеки може да си направи такъв експеримент – да оценява в какво настроение е и да наблюдава в този период от време какви мисли и емоции конструира и какви спомени си припомня. Аз лично съм го пробвал и съм установил, че до голяма степен работи точно така (разбира се има и други променливи, които могат да повлияят, но този ефект е мощен и вечнопроявяващ се).
Мозъкът ни използва текущото ни състояние (настроение) като съставка, за да:
1) конструира настоящите ни мисли, емоции и възприятия (настояще);
2) си припомняме минали събития съответстващи на текущото ни настроение (минало);
3) конструира мисли и сценарии относно бъдещето отново съответстващи на настоящето ни състояние (бъдеще);
Следователно ако текущото ни телесно състояние е окаяно (чувстваме се ужасно), то мозъкът ни ще конструира или насочва мислите, спомените, емоциите, възприятията ни много повече в негативна посока при това по отношение не само на настоящето, но и на миналото и бъдещето… Мозъкът се опитва да си обясни защо се чувстваш ужасно или си напрегнат резултатът от което е че сканира през всички настоящи и бъдещи тревоги и минали негативни преживявания, за да намери обяснение и ще намери някакво такова независимо дали е непълно, неточно или дори изфабрикувано/измислено (докато всъщност причината може да е изцяло биологична – липса на сън, вредна храна или болест – бактериална или вирусна инфекция; като все пак най-често причините да се чувстваме зле са смесица от биологични и психологични, тъй като това са двете страни на една монета; при определени обстоятелства едното ще е водещо, а при други – другото, но и двете обикновено играят роля).
Звучи доста неприятно, но всъщност това работи и в другата посока: Ако се чувстваме енергични, отпочинали и заредени (в добро настроение), то е много по-малко вероятно мозъкът ни да върти негативни мисли и сценарии, а ще конструира и ще ни насочва повече към положителни такива.
Затова здравословните навици са важни, защото те допринасят за доброто състояние на тялото ни (на биологичните системи в него), което променя сигналите, които тялото изпраща на мозъка и по този начин подпомагат по-здравословен емоционален и мисловен живот (по-голяма вероятност да се чувстваме добре, да създаваме на положителни емоции и мисли, да имаме приятни преживявания и по-малък шанс за създаване на негативни).
Нездравословният вариант да променим вътрешното си състояние е чрез субстанции (наркотици, алкохол, вредна храна, медикаменти). Хората често използват тези неща, защото те работят на момента – в краткосрочен план, но дългосрочно ги обричат на неуспех и на още по-негативни преживявания и усещания. Освен това те не само не им осигуряват уменията и съответно и увереността, че могат сами да регулират вътрешните състояния на тялото си, а дори подкопават тези умения и увереност (мислят си, че имат нужда о субстанцията или поведението или човека или каквото е външното нещо спомагащо вътрешната им саморегулация).
Да, тялото следва ума (то имат хват над него), но дори повече от това е вярно обратното – че умът следва тялото (то има хват над него), защото може и да не мислим и да не преживяваме никакви емоции в голяма част от времето, но ума/мозъка ни постоянно получава информация за състоянието му. Тялото ни е вечноприсъстващ контекст и състоянието му се отразява на функционирането на ума и мозъка.
Връзката между тялото и ума е двупосочна като то дори не е връзка, а са двете страни на една монета – двете части/аспекта на едно цяло. Повече за това може да прочетете ТУК.
Затова и психотерапията е добре да е цялостна и интегративна (mind-body therapy) – да съчетава работа както с ума, така и с тялото, за да е по-ефективна. Точно затова в Естествената психотерапия съчетаваме множество подходи и работим и върху двете едновременно и затова и в този сайт ще намирате много информация за телесното здраве, а не само за психичното.
Повече за здравословния начин на живот може да откриете в курса ми Здравословен живот (ТУК).