Как психиката може да влияе позитивно или негативно върху тялото?

Всички знаем или сме чували истории, в които някой е болен или дори има нелечимо заболяване, но сякаш магически чрез „силата на мисълта“ или определени практики, които не водят до телесни промени се излекува или изпада в ремисия и т.н.
Защо при някои хора това се случва, а при други не или дори се случва обратното (влошават се) – на този въпрос ще отговоря в тази кратка статия относно така познатите плацебо ефекти и сравнително по-непознатите противоположни ноцебо ефекти, какво са, как работят и евентуалните им импликации.

Какво са плацебо (placebo) ефект и ноцебо (nocebo) ефект ?

Плацебо ефектът представлява получаването на положителен ефект (положителна реакция на организма) от лечение/медикамент/действие дължащ се единствено на положителните вярвания и очаквания относно влиянието му от страна на човека/пациента, а не на лечебните ефекти на самия медикамента или действие.
Накратко казано когато човек получава положителен резултат от лечение/терапия само на база положителните си очаквания (а самия медикамент е захарно хапче или физиологичен разтвор, който не влияе на организма по никакъв начин).
Положителна реакция на организма представлява облекчаване на симтпомите чрез измамно/недействащо лечение/третиране само на база вярванията от страна на пациента, че лечението ще му помогне и ще се възстанови.
Хомеопатията е пример за плацебо ефект.

Ноуцебо ефектът представлява точно обратното – получаването на отрицателен ефект от лечение/действие/хапче дължащ се единствено на негативните вярвания и очаквания относно действието/влиянието му от страна на човека/пациента.
Когато хората получават негативен резултат от лечение/терапия само на база негативните си очаквания.
Негативна реакция на организма (обратна на плацебото) спрямо медикамент или дейност или въздействие от средата (които сами по себе си не водят до никакъв ефект) чисто и просто на база информация или очакване на човека, че ще има негативно въздействие върху него.
Ноцебо ефектите се срещат по-често при жените отколкото при мъжете.

Очевидно двете са противоположни и несъвместими, така че от какво зависят ?

С кое от двете ще реагираме?

Плацебо и ноцебо ефекти са свързани с активността (отговора) на допаминенергичната и опиоидната невромедиаторни системи в мозъка. Това са 2 от системите ни за възнаграждение, които съм описал по-пълно ТУК.
При хората, които получават плацебо ефект има по-голяма активност (увеличен отговор) на тези 2 медиаторни системи (особено в ядрото акумбенс) и съответно повишено освобождаване на допамин и ендогенни опиоиди, докато при хората, които получават ноцебо ефект има много по-малка активност на тези 2 невротрансмитерни системи (намален отговор) и съответно намалено освобождаването на допамин и ендогенни опиоиди.
Мозъчните зони въвлечени в тези феномени са част от веригите, които участват в системата за възнаграждение и мотивацията, както и за вътрешно успокояване на болката като активностите на двете са свързани (ако сме силно мотивирани за извършване на нещо или получаване на възнаграждение за трудна работа/задача, то можем да понесем много по-голяма болка и натоварване в процеса на извършването и). В линкът по-горе съм дал по детайлно описание и на двете, както и на други две системи на възнаграждение, които всеки от нас има. А в бъдеща статия ще опиша как до известна степен можем да влияем на работата на тези биологични системи.

При всеки от нас работата и активността на невромедиаторните системи (не само тези 2, но и всички други) са обусловени генетично – определени протеини кодират:
– синтеза на повече или по-малко невромедиатор;
– различното количество рецептори;
– различни видове рецептори
– разграждането и обратното захващане на тези невромедиатори след употреба и т.н.
като всичко това влияе на работата на невромедиаторните ни системи. Тоест всеки от нас има различна базова мозъчна биохимия – дори още от деца/бебета някои хора са по-щастливи и екстровертни, а други са по-притеснителни и чувствителни към страх и тревожност. С нея са свързани и плацебо и ноцебо ефектите – изглежда че дали ще реагираме с плацебо или ноцебо ефект зависи от работата (активността) на тези 2 невротрансмитерни системи (допаминенергична и опиоидна) както и от разграждането на допамина в мозъка ни, което от своя страна зависи до голяма степен от гените ни. НО ВСЕ ПАК има и множество негенетични аспекти, които влияят върху развитието и работата на невромедиаторните ни системи – ранното невроразвитие в живота ни (от утробата на майката до края на тинейджърските години), употребата на психоактивни вещества, както и поведението и мисленето ни. Тъй като това е сложна и отделна тема, ще я оставя настрана за бъдещи публикации, в които ще споделя някои от начините за въздействие върху работата на системите ни за възнаграждение.

Тези факти могат да имат огромно значение при предписването на лечение или на плацебо лечение при липса на истинско лечение даващо ефект (при хомеопатията) и в други подобни ситуации.

Плацебо и ноцебо ефектите са пример за начина, по който психиката може да въздейства върху тялото, НО въздействието може да бъде и позитивно и негативно според спецификите на това тяло и на мозъка на този човек (по точно според нивата на активност на тези две невромедиаторните системи).
Така че НЕ Е просто психиката да може да влияе на тялото по всякакви си начини само чрез мисъл/вярване/очакване, а че психиката влияе на тялото точно през това същото тяло (и мозък) според неговите специфики и особености – в случая тази на тези две мозъчните системи на възнаграждение.
Психиката не може да се отдели от прилежащото и тяло и да се мисли като нещо отделно или абсктрактно, че двете не са свързани и нямат отношение едно към друго, а напротив – тази психика е свързана с и e вкоренена в това тяло – двете са взаимосвързани и взаимодействат двупосочно по-сложен начин.

Така че колкото и някой да се опитва да се излекува чрез „силата на мисълта или позитивно мислене“, то ако неговите мозъчни невромедиаторни системи не са достатъчно силно активни – тогава няма да има никакъв ефект или дори може да има негативен ефект.
Да, психиката може да влияе на тялото, но не по неограничени научнофантастични начини, а според определени принципи, които научната общност тепърва открива.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.