Какво е скуката? Съществува ли или е конспирация на военните? Има ли почва у нас? Защо я преживяваме – индикатор за какво може да бъде? Как можем да се справим с нея? С тези въпроси ще се занимая в тази публикация.
Скуката е състояние, при което човек преживява липса на интерес и мотивация, а с тях обикновено и неспособност да се концентрира върху определена дейност (независимо дали става дума за нещо определено, което „трябва“ да вършим или пък се случва в свободното ни време). Всъщност последните години тя се превръща във все по-голям проблем на хората в модерността в световен мащаб. Много хора започват да вършат глупости, захващат с вредни дейности и заформят вредни навици вследствие на преживяването им на скука. Например една от предиспозиционните характеристики за развиване на зависимост е точно търсенето на усещания и възбуда поради липса на достатъчна стимулация и преживяване на скука водещи до експериментиране със субстанции и/или рискови поведения.
Ще разгледам скуката и в двата сценария – когато се занимаваме с нещо конкретно и когато не се занимаваме с нищо конкретно – тоест в свободното ни време, когато имаме свободата да правим каквото пожелаем в свободното си време.
И в двата случая става дума за наличие на чувство за безсмислие – чувство на липса на смисъл у човека, което съответно бива придружено от липса на мотивация, интерес и желание като това може да се отнася само до определена дейност или пък да е по-генерализирано и глобално и да се отнася до живота като цяло.
Съвсем естествено хората намират да външни обстоятелства, които да обвинят за скуката, която преживяват – дейността; начинът по който са организирани нещата и им се налага да се занимават с това; партньора, колегата или човекът/хората покрай които са или с когото вършат дадената дейност; или пък нещо друго… Но като всяко психологическо състояние или чувство – тя е субективно преживяване и е нещо лично наше и следователно ние сме отговорни за нея/преживяването ѝ.
Какви са причините за скуката?
Както вече загатнах, аз поддържам становището на екзистенциалната психология, според която скуката е индикатор/сигнал, че нещо неразрешено в нас (в психиката ни) изплува – нещо, което не е както трябва и напира (изисква вниманието ни). Може да е по отношение на конкретната дейност или пък да става дума за екзистенциална криза – за липса на усещане за смисъл в живота въобще, липса на екзистенциална опора/и в живота и чувство на празнота. Това може да породи в нас множество съмнения като например: дали трябва да се занимаваме с това, с което се занимаваме или да се преориентираме; дали да стоим с човека с който сме или не; живеем ли живота си по начин, който ни харесва или считаме за достоен; има ли изобщо смисъл живота/съществуването (ни) или във вселената и прочие.
1) Когато се отнася до дадена дейност/задължение, което трябва да извършим – тя е симптом, че не виждаме смисъл/полза от конкретната дейност, която извършваме, не я считаме за достатъчно значима и важна. Съответно може да се случи при обезценяването и пренебрегването на задачата.
Когато сме принудени да извършваме дейност, която не искаме (или по-точно казано – чувстваме принуда) – това естествено е свързано с липса на емоционална привързаност и интерес към дейността и мотивация за извършването ѝ, което може да доведе до преживяване на скука. Но отново подлежащата причина е, че не виждаме смисъл или ползва в извършването ѝ – струва ни се излишно, глупаво, неоптимално, безсмислено, безполезно.
Друга причина за преживяването на скука и отегчение от дейността може да е липсата на достатъчно предизвикателства в това, което правим (недостатъчно натоварване) – тоест прекалената рутина – когато сме усвоили дадена повторяема дейност, извършваме я автоматично и не сме достатъчно стимулирани от нея.
2) Когато се отнася до свободното ни време – тя е симптом за:
– липса на значими/важни/смислени дейност в живота/ежедневието на човека и донякъде свързано с липса на реализиране и изразяване на себе си по уникален начин в реалността или тъй наречената по Юнг индивидуация – процес на психично развитие и обособяване на отделния индивид, при което той се превръща в цялостна личност. Според него е необходимо човек да разграничи себе си от останалите чрез създаването на собствена идентичност като реализира/преживява/проявява и интегрира индивидуално архетипите на колективното несъзнавано в цялостната си личност.
3) Има и още една важна причина за преживяването на скука – някои хора имат по-висок праг на стимулация – тоест за да усетят същото ниво на стимулация (интерес, ангажираност) имат нужда от по-голямо количество нервна стимулация, което пък ги предразполага към повече преживяване на скука спрямо другите хора, а също и към търсене на усещания. Докато други са обратното – имат нисък праг на стимулация и повечето неща ги ангажират и стимулират достатъчно неврално, че да не преживяват скука почти никога. Това зависи от типа нервна система на човека.
Ще споделя и личния си опит – изключително рядко преживявам скука, но когато това се случи и погледна навътре в себе си – винаги е симптом, винаги сигнализира, че нещо неразрешено напира в мен, че в мен се надигат някакви чувства на липса на смисъл/безсмислие по отношение на нещо, което имам да свърша или пък някаква моментна празнота и липса, която се поражда или изплува в мен.
Разбира се няма да абсолютизирам като твърдя, че предложените причини и обяснения важат винаги и за всеки, но от работата с хора мога да кажа, че важат не само за мен, а и за повечето хора в по-голямата част от времето. И все пак е възможно да има алтернативни причини за преживяването на скука, а това са просто идеи, които да имате предвид, за да рефлектирате върху тях и да установите дали във вашия случай са верни или пък не.
Тук е редно да спомена нещо, което е донякъде свързано, но отделно и на което ще посветя друга публикация – компулсията да извършваме дейности и постоянно да сме заети с нещо, тъй нареченото разсейващо/избягващо поведение. Често преживяването на скука (а и на други преживявания, които ще разгледам) ни кара да търсим нещо (или нещо друго), с което да ангажираме вниманието и ума си – компулсия да се разсеем и да избягаме от нещо. Най-често за това се използват задачи било то професионални или битови или пък храна, субстанции (алкохол, цигари, наркотици), социални мрежи и интернет, порно и мастурбация, социални дейности – човекът непрестанно да е сред хора и да не остава сам и други подобни. Компулсията е неустоим импулс да извършим определено действие, който завладява човека. И понякога се активира при преживяването на отегчение/скука. Защо?
Защото в този момент в нас изплуват някакви неприятни психични наличности (неприятни мисли, болезнени чувства и страхове, неприятни телесни усещания и прочие) и искаме да се разсеем – да не се занимаваме с тях, да не ги почувстваме, да не ги мислим, да би избутаме извън съзнанието си като го ангажираме в някаква дейност. И съответно започва скачане от дейност на дейност като опит за пренасочим вниманието си от тези неприятни чувства/мисли/вярвания/страхове.
Как да се справим със скуката?
По-долу съм разгледал справянето със скуката във всеки от двата сценария, но първо няколко важни неща: Както се досещате първата важна част е осъзнаването и признаването – да погледнем навътре и да си дадем сметка откровено какво се случва в нас. А след това вместо да бягаме търсейки с какво да се захванем – обратното – да се изправим пред тях и да скочим в тези неприятни чувства на страх, дискомфорт, безсмислие, безнадеждност и да ги изкараме на повърхността – да ги преживеем интензивно за кратък период от време вместо да ги потискаме в нас и да ги избягваме.
Забележка: за повечето хора тази втора част е добре да се прави с терапевт като за начало, тъй като повечето хора нямат умението да боравят с/менажират добре вътрешните си състояния и емоции, да влизат и излизат/превключват между тях и съответно могат да бъдат заляти от тях и да зациклят прекомерно в негативните емоции и да затънат здраво в тези болезнени усещания – да се окажат хванати в спирала надолу.
След като сме си позволили да влезем в устата/корема на звяра или окото на бурята и сме го преживяли и сме видели, че сме по-устойчиви и силни отколкото сме си мислели, все пак е добре да предприемем и някакви практически действия в реалността, така че да осмислим дейността, която извършваме или живота си изобщо. Надолу съм разгледал двата сценария и идеи какво можем да направим във всеки от тях.
1) Когато е по отношение на дадена дейност, която по някаква причина се налага да извършваме:
В реализирането на дългосрочните ни цели също както е неизбежно да се появи чувство за трудност, демотивация и желание да се откажеш, така е и почти невъзможно да не се появи някаква скучна дейност, която трябва да отметнем (или дори множество такива) – може да е нещо бюрократично, корпоративно, академично или пък друго. Във всеки случай е важно да можем да противодействаме на всяко от тях (като сме подготвени и насочваме мисловния си процес и превключваме възприятията си в правилната посока, когато се наложи), но в случая ще говоря конкретно за скуката. Това може да се постигне чрез намиране/виждане на смисъл в иначе “уж” безсмислената дейност или създаването на интерес иначе “уж” скучната дейност чрез:
– когнитивно реструктуриране/преформулиране – виждането ѝ като:
а) като смислена необходима част от целия процес, за която си има причини да съществува (и осъзнаване за добрите причини за наличието ѝ);
б) като полза – възможност за тренировка на дадено умение;
в) като го направим на игра или пъзел или мистерия която да разрешим;
г) като го направим на състезание – било то със себе си или с някой друг;
– използване на буфери:
а) използване на хумор и шеги (които променят физиологичното ни състояние, повишават допамина и презареждат човек и го правят човек по-мотивиран) – особено ако има колега/и, с които да го направи може доста да повдигне духа;
б) като го направим на някаква ролева игра или сценарии (филмов, игрови, друг), който да промени нагласата ни към дейността и ситуацията – особено ако има колега/и, които да се включат може да се направи доста добре.
в) виждането на скучната дейност/задача като стъпка от пътя към крайната желана от нас цел при това важна стъпка – точно защото имаме съпротиви към нея – тоест ако можем да завършим нея – вероятно ще можем да се справим и с всичко останало по пътя към целта ни. Толерирането на фрустрацията (породена от скуката или от каквото и да е изобщо) е изключително важен фактор в реализирането ни във всяка сфера на живота също както е и основен фактор предсказващ успех (или провал) при психотерапията на всякакви състояния и разстройства (нещо за което скоро ще публикувам цяла отделна статия, тъй като е критично важно умение в живота и психотерапията).
2) Когато е в свободното ни време:
– намиране на смислени дейности/занимания/работа/хобита/каузи, създаване на смислени отношения в живота ни, захващане с творчески занимания, подобряване на неудовлетворителни аспекти от живота ни – тоест изпълване на живота ни със смисъл (което да тушира чувствата на безсмислие и празнота, които водят до преживяване на скука):
а) професионален – професионално ориентиране или преориентиране, създаване на амбиция и желание за реализиране в дадена сфера; или пък ако имаме такава сфера – може да е по-добрите отношения в компанията – с мениджъри/шефове или колеги или подчинени.
б) интимен – намиране на интимен партньор или ако има наличен такъв – подобряване на отношенията с него, ако нещо куца и се чувстваме неудовлетворени в тази сфера.
в) личен – отношения с близки приятели и роднини – отново подобряване на отношенията където има нужда или пък създаване или подсилване на приятелства и прочие.
г) дейности извън работата – хоби, лична кауза, спорт, творчески занимания и прочие.
Всъщност цялата втора точка може да се разглежда като духовен стремеж, но такъв, който е заземен в реалността и ежедневието, а не абстрактен откъснат от тях.
3) Когато преживяването на скука е свързано с наличие на по-висок праг на стимулация (неврално) – то е необходимо човек да се адаптира – да измисля градивни, безопасни начини, чрез които да увеличава стимулацията си при определени дейности, така че да не ги преживява като скучни, а като интересни и ангажиращи. Това със сигурност е предизвикателно, но не и невъзможно – изисква се само мотивация и креативност като това може да се обсъди с други хора (близки, приятели, хора с подобен проблем, компетентни специалисти и т.н.), които да помогнат в генерирането на идеи и начини за приложението им към неговите обстоятелства в живота.
Това са моите разсъждения и предложения по отношение на скуката. Надявам се са ви от полза и успех в работата със скуката.