В тази статия ще разгледам разбирането за „нормално“, какво е нормалното, как се определя, защо не е желателно да се фиксираме прекалено в него и върху какво е по-добре да се съсредоточим.
Очевидно това е доста важен въпрос за повечето хора, тъй като голяма част от клиентите в някакъв момент (обикновено първите 1-3 сесии) ме питат – „това или онова нормално ли е?“, „аз нормален ли съм?“ и други подобни разновидности на тези въпроси. Накрая на статията ще дам и това, което според мен е по-добър алтернативен въпрос, който да си задаваме.
Какво означава „нормално“?
Понятието нормално може да се отнася до няколко основни значение според контекста:
1) съответствие (или съобразяване) спрямо стандартен („нормален“) модел, нещо, което съответства на такъв. Тоест най-вече като статистическо понятие (абстракция) за честота. За да стане по-ясно ще използвам и понятието за средно в статистиката – например ако семействата в България имат средно 1.8 деца (не намерих данни и затова давам просто произволно число) – очевидно никое семейство/родител няма точно 1.8 деца, а има цяло число деца (1,2,3…9 и т.н.). И ако се направи анализ – ще излезе например, че нормата (нормалното, което означава обхващащото 95% от семействата при нормално разпределение за величината/променливата) за брой деца в семейство е между например 1.3 и 3.2 деца (пак казвам измислил съм си числата, тъй като не намерих лесно и бързо данни, а важното е смисълът/идеята на примера). Технически при това положение е извън нормата да имате 0 или 1 или 4 деца, но това не означава, че не е приемливо, че не е окей или трябва да имате различен от този брой деца – просто статистически това е извън „нормата“. Същият пример може да се направи по отношение на височина, тегло, черти от характера и какво ли още не.
Надявам се схващате идеята – „нормалното“ в този смисъл е определена статистическа числова „гимнастика“ – абстракция (която често може да е много полезна за най-различни неща, но е добре да се знае какво стои зад нея – какво представлява и какво означава).
2) правилно функциониращ (здравословен) – най-вече в медицината (физиологията) – когато даден параметър е в очакваните стойности/диапазон. Пример: нормално кръвно наляган е със стойности между 90/60mmHg и 120/80mmHg (милиметри живак). Съответно в медицината лекарите се стремят към нормално състояние/показатели, които очертават разликата между здраве и болест. Какви всъщност биха могли да са проблемите и подводните камъни свързани с това ще разберете малко по-надолу.
3) обичайно, типично, често срещано явление и съответно очаквано по подразбиране. Пример: през зимата температурите „нормално“ (обичайно) падат.
Към тази подточка можем да вместим и това върху, което ще се съсредоточа в статията:
3.1) съответстващо на социалния консенсус – поведения, нагласи, мисли, чувства, които съответстват на обществените очаквания (които разбира се отново не са хомогенни, а варират – още една абстракция и осредняване).
Също така съществуват междукултурни вариации (особено в миналото, тъй като в модерността поради глобализацията вероятно има известно хомогенизиране).
Относителност на нормалното според културата – например в някои култури е:
– „нормално“, когато достигнеш определена възраст да убиеш животно с оръжие или с голи ръце;
– „нормално“ е да бъдеш обезобразен/белязан физически по някакъв начин като посвещаване, за да станеш част от групата;
– „нормално“ да пиеш чай/супа, в която има от праха от останките на погребаните хора, които си познавал.
Мисля, че разбрахте какво имам предвид – гледните точки за това какво се счита за нормално или не могат да са много субективни и да варират изключително много както между различните култури, така и между различните хора и освен това – дори между един и същ човек в различни времена. Друг пример: когато сте били дете вероятно не сте харесвали дадена храна или напитка (особено алкохолните) и съответно не сте приемали за нормално да се консумират, но когато сте пораснали сте започнали да го/я харесвате и вече го приемате за нормално да се консумира.
Относителност на нормалното според обстоятелствата и историческите времена:
– по време на война е „нормално“ хората да се избиват, докато извън война това не е „нормално“;
– по време на властване на даден диктатор/строй – едни неща (идеологии, определени вярвания, ценности и поведения) са били „нормални“, а при смяната им – други, често дори противоположни неща внезапно стават „нормални“;
– трудовите лагери в комунистическите държави са се приемали за „нормални“, както и лагерите на смъртта в нацистка Германия.
Както се вижда „нормалното“ не е кой знае колко надежден маркер дали това, което правим е смислено/добро/полезно/здравословно или вредоносно/зло/болно – ключова идея, която ще повтарям отново и отново из статията.
Как се създава нормата и определя „нормалното“?
Би било полезно да се разгледа как се създават нормите в статистиката и медицината. А именно като се вземе голяма извадка от резултати (или дори резултатите от цялата популация) и след това се намери средното (средния резултат) и от него се изчисли интервал от 2 стандартни отклонения във всяка посока (наляво и надясно на графиката, тоест нагоре и надолу от средното). И това се приема за норма (тоест „нормално“).
Какви са проблемите с това? Че ако извадката (или още повече ако популацията) се отклонява от здравословното, то поне част от стойностите, които са в нормата (нормалното) – ще отразяват нездравословни състояния/стойности/поведения. Примери за негативни промени в нормалността в медицината:
1) допреди 50г. нивата на тестостерона на мъжете средно са били много по-високи и съответно нормата е била една, а сега средно са по-ниски и съответно нормата (диапазона на нормално) е друг. Не че фундаментално биологията се е променила или е станало по-здравословно да имаш по-ниски нива на тестостерон, а просто тестваните хора дават по-ниски резултати и формират различна норма от преди 50г.
2) допреди 50г. горната норма за чернодробните ензими (АлАт и АсАт) е била 25 U/l, но сега е 40 U/l или дори 44-45 U/l (зависи за коя лаборатория), което е почти двойно повече. Не че физиологията на хората по отношение на чернодробните ензими се е променила. Нито пък че е станало по-здравословно да имаш по-високи нива на чернодробни ензими – НЕ Е (напротив – по-добре да са по-ниски стойностите). Това, което е станало е, че са се променили показателите на голяма част от хората и съответно средното и нормата са се изместили.
3) инсулинът на гладно е здравословно да е 3 пъти по-нисък от горната граница, която бива дадена като допустима и ако си на горната граница давана като приемлива – всъщност си на ръба на диабет…
Следователно в някои отношения (дори медицински) все повече стигаме до положение, при което по-голяма част от хората не са физически здрави, но използваме показателите им, за да определим нормата за здраве. Ако ви звучи абсурдно и вредно – има защо. Това е изключително голяма грешка и проблем особено ако целта ви е не само да не сте хронично болни, а да се чувствате добре през повечето време и да сте в добра кондиция (цялата тази здравна част е взета от курса ми „Здравословен живот“, за който може да прочетете повече ТУК или в сайта на курса ТУК). Във всички примери се забелязва тенденцията нормата да отговаря на здравословното в по-малка степен тоест това, че нещо е нормално (в нормата) било то и статически/математически – не означава, че е здравословно или полезно.
Нека сега използваме същата логика за няколко хипотетични примера, например:
– ако преобладаващата част от хората отключат/развият шизофрения, то това ще стане норма и съответно ще е нормално да си с шизофрения, а ако не си – ненормално.
– ако преобладаващата част от хората имат проблеми със съня/тревожност/депресия/дефицит на вниманието или каквото друго сложите, то тогава това ще се води нормалното.
НО ТОВА, ЧЕ НЕЩО Е НОРМАЛНО (ПОПАДА В НОРМАТА) НЕ ОЗНАЧАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ЧЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО (ОПТИМАЛНО ОТКЪМ ЗДРАВЕ) тоест че е препоръчително или е добре да се стремим към него или че ако сме там/по този начин, то това е приемливо.
Та щом за модерната медицина понякога (донякъде поради използвания фреймуърк, но и не само) е трудно да се определи здравословното и „нормалното“ спрямо вредното/болното за физиологични показатели и състояния, то какво остава за психичната сфера/здраве и психичните състояния. Нарочно започнах с фундаментални неща като биологията и медицината (които са по-точни науки), за да си представим, че в психичен и социален план нещата стават още по-сложни и спекулативни, а дискусиите по тези теми в двете сфери също така обикновено провокират и много по-силни емоции.
Промените в нормите невинаги са лошо нещо:
Примери за положителни промени в нормите/нормалността:
1) до преди около 10 000 години е било „нормално“ да живеем в пещери, но днес това не е.
2) до преди 150г. е било нормално изключително много хора да умират от инфекции, а сега е това е по-скоро „ненормално“ (но понякога все пак се случва).
3) до преди 100-тина години преобладаващата част от хората са живели в лишения (откъм храна, липса на достъп до всякакви услуги и технологии) – тоест това е било „нормално“, но сега не е.
4) до преди 50-тина година е било „ненормално“ човек да е хомосексуален (дори се е считало за психично заболяване/отклонение и са били затваряни принудително), докато сега е приемливо.
Могат да се дадат стотици такива примери, но идеята е ясна – промяната на нормата (какво е нормално) невинаги е лошо нещо.
Следователно „нормализирането” е нож с две остриета – процеса, при който нещо смятано за отклонение – изведнъж или постепенно започва да се приема за „нормално“, приемливо/допустимо и съответно да не се отбелязва, защото всичко е както „трябва“/се предполага да бъде. Опасно е и, защото хората имат способността да се приспособяват към всичко особено когато промените са постепенни и съответно да го нормализират.
Нормалното – убиец на индивидуалността и креативността
Освен това докато „нормалното“ не провокира страх или други интензивни негативни емоционални реакции, то обаче е в противоречие на индивидуалността, промяната, еволюцията, креативността. А от там и на всякакви гениални открития. Ако хората се държаха „нормално“ за тяхното време и контекст – нямаше да измислят нови неща и нямаше да имаме електричество, вода, интернет, автомобили, самолети и всичко останало, а щяхме да живеем в пещери. Както се вижда нормалността често отразява до голяма степен посредственост и не е нещо, към което задължително е добре да се стремим.
Освен това животът по подразбиране е такъв, че да има вариация/разнообразие, да създава много потенциални решения за най-различните проблеми, които могат да възникнат – точно обратното на „уеднаквяването“ и това всеки/всичко да е по „калъп/шаблон“, тоест „нормалното“ е донякъде в разрез със самия живот и неговите принципи.
„Нормално“ е понятие, което демонстрира статистическа честота и по тази причина не върши работа като ценностен критерий. И съответно няма особено значение дали изобщо съществува или не и дали нещо е нормално или не (накрая на статията ще дам по-добрата алтернатива на такъв тип въпрос, за да не увисне човек без нищо).
Тук има опасност да се залитне в един (морален) релативизъм, че всичко е субективно – че няма здраво/болно или правилно/грешно. Не мисля, че това е така, но със сигурност не смятам и че има лесен начин тези категории да се дефинират – камо ли пък чрез прост статистически анализ. Но е факт, че критериите за болест/здраве, правилно/грешно, добро/зло в много случаи са доста субективни (всяко историческо време/епоха, култура, държава, човек си имат свои такива, които се различават малко или много, а дори често варират в рамките на един и същ човек при различните обстоятелства/контекст).
„Нормалността“ по отношение на психичното здраве и болест:
Психично здравият и психично болният човек са теоретични крайни точки на един континуум/спектър/континуитет, но критериите за това кой къде попада в него често са спорни и въпрос на консенсус (в полето на психиатрията), а когато говорим за лични индивидуални разбирания на хората – на лична субективност. Всъщност нормалното/нормата при хората (не само по отношение на психичното, но и изобщо) не съществува – тя е статистическа абстракция, която има своето приложение в дадени моменти, но е добре да знаем, че е само това и че в други моменти нанася по-скоро вреда или ограничава мисленето и разбирането ни.
При хората почти всичко (или поне много неща) представляват спектър/континуум/континуитет – от физически мерки като височина, тегло, мускулна маса през черти/способности/заложби като интелект и екстраверност/интровертност до степен на емоционална чувствителност (стабилност/нестабилност), склонност към преживяване на положителни емоции, склонност към развиване на алкохолна зависимост или шизофрения или каквото и да е и т.н.
Съответно всеки човек попада на някакво различно място във всички тези спектри/континууми за всяко нещо. И ако те са с нормално разпределение (в статическия смисъл на понятието), то най-много хора са концентрирани в средата, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ Е ОПТИМАЛНО ИЛИ ЗДРАВОСЛОВНО ДА СМЕ ТАМ. Предполагам, че повечето хора биха предпочели те или пък детето им да е по-интелигентно, а не точно средно интелигентно; да е по-емоционално стабилно отколкото средно емоционално стабилно и прочие други примери. Следователно:
Дали нещо е „нормално“ не е особено полезен въпрос, нито пък е важно
Например – може да е нормално (в смисъл повечето хора да го правят и съответно да е норма):
– да съдиш хората сурово, да ги мразиш, обиждаш или псуваш, защото си недоволен и нещастен или защото не ги разбираш или по друга причина;
– да си зависим към субстанция/поведение;
– да проявяваш агресия към хора, които не са съгласни с теб;
– да не се чувстваш комфортно относно себе си, в/с тялото си, с несъвършенствата и това, което си;
НО ДОРИ И ДА СА НОРМАЛНИ ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТЕЗИ НЕЩА СА ЗДРАВОСЛОВНИ.
А от друга страна – всеки човек си има своите странности, особености, чудатости, но ако те не вредят на него или околните по някакъв начин – аз не виждам никакъв проблем с наличието им.
Затова според мен въпросът „дали нещо е нормално?“ – не е особено полезен, а много по-добър и по-важен е въпросът „Здравословно или нездравословно/вредоносно е въпросното нещо (модел/навик/патерн на поведение или на отношение или на чувстване/преживяване/мислене и прочие)?“. Да не се фокусираме върху „нормалността“, а върху здравословността или поне върху липсата на нездравословност; не върху „нормалното“ функциониране, а върху оптималното или поне доброто функциониране, защото изкривеното разбиране за нормалност ни пречи да използваме неща, които знаем и имаме на разположение за решаване на налични проблеми или взимане на правилните за нас житейски решения. Иначе има риск стремежът към „нормално“ да прекъсне или дори отклони пътя ни от това да се движим в посока по-здравословно. И съответно идва основният въпрос:
„Какво е здравословно/полезно/добро?“ или “Какво не е вредоносно/болно/лошо?“
Очевидно има огромна индивидуална вариация в това какво е здравословно независимо дали става дума за отношения; психика; диета; спорт и движение или друга сфера според гените ни, характера ни и личните ни предпочитания. Например за екстроверт ще е здравословно да е сред хора преобладаващата част от времето, докато за интроверт – много по-малка част от времето.
Следователно е въпрос, чийто отговор можем да дадем чрез комбинация от разбирането ни за нас самите (себепознание), интуиция/разбиране за добро/зло, полезно/вредно, здравословно/болно; обективна информация за ефектите от действия/практики, отношения, модели, която имаме и персонализирането им използване/прилагане предвид нашите особености. И на база цялата тази непълна информация – правим предположение, реализираме действия, гледаме обратната връзка от действителността за ефектите от действията ни и ако има нужда – правим корекции/адаптации.
В близко бъдеще ще напиша статия за психичното здраве – в какво се изразява, така че ще има повече насоки, размисли, идеи, стъпки и прочие.