Договор с живота – как да преодоляваме трудностите

Как да приемаме всичко в живота?

Моето отношение към живота, връзката ми с живота е сякаш аз съм подписал договор с него. Според мен това е много полезна философия за живота, защото щом съм се подписал значи съм се съгласил с всичко написано в него – всички условия (включително с тези, които не ми харесват). Това ми позволява и помага по-лесно да приема всичко, което се случва в живота ми, да нямам съпротива спрямо реалността и събитията в нея, и да постигам вътрешен мир дори когато във външния свят нещата не са както ми се иска.

Как изглежда моят договор с живота в съкратен вариант?

Подписал съм договор с живота, че съм съгласен:
– да умра някога;
– всичките ми близки и приятели да умрат някога;
– да преживявам болка и да страдам, да ми е трудно;
– понякога да се чувствам гадно/зле/претрупан/уморен/наранен; 
– понякога да не получавам това, което искам и да не знам всичко/много неща;
– понякога да преживявам фрустрация, разочарование, тъга и други негативни емоции;
– понякога да не знам кое е по-добре/правилно или какво трябва да направя;

и много други подобни условия. Много от тях са доста неприятни – защо тогава съм съгласен с тях?
Защото всичко гореизброено е фундаментална, неделима част от живота и от човешкото преживяване. Хубаво е да осъзнаваме, че това е положението и ние нямаме думата дали тези неща да съществуват или не. Следователно е много по-добре да осъзнаем мястото им и да ги приемем. Парадоксално това приемане премахва нуждата да променяме обстоятелствата изначално.

Освен това съм съгласен с всички тях, защото в замяна получавам правото и възможността:
– да го живея, защото според мен е много по-готино, приятно и страхотно да има живот отколкото да няма – тогава вселената щеше да е нещо напълно предвидимо, статично, застинало и механично;
– при това да го живея както пожелая според моите правила/преценки/желания (доколкото е възможно без да причинявам вреди на другите или с минимални такива);
– да му се радвам и наслаждавам (поне през част от времето) – на красотата и на хубавите неща, а ако успея – дори и на негативните/лошите, защото в една по-висока и цялостна перспектива/визия и те имат място – при това половината място;
– да се занимавам с нещата, които ми харесват и са ми интересни (поне през част от времето);  
– да направя така че каквото и да се случва все пак под някаква форма нещата да работят за мен. 

Както се вижда първият списък с неприятните неща може да е доста по-голям. Но размерът в случая не е от значение. Най-важната променлива, която определя качеството на живота ни е – дали го живеем така, че да си заслужава (за нас), въпреки всичките трудности, страдания и болезнени преживявания и неприятни усещания. Защото голяма част от тях са неизбежни, а някаква друга част от тях са опционални и ние допринасяме за тях с психологическите неадекватности и погрешните си житейски избори. Задачата е да изградим живота си по такъв начин, че да имаме нужните екзистенциални опори/стълбове, че да си заслужава въпреки всичко.

Вследствие от всичко това:
1. Животът не ми дължи нищо (защото вече ми е дал достатъчно – това да съм тук сега).
2. Родителите не ми дължат нищо (защото вече са ми дали достатъчно – живот).
3. Обществото не ми дължи нищо
(защото вече ми е дало достатъчно – изградено функциониращо пространство – цялата социална структура, която съществува от преди нас и за която не се замисляме – ток, вода, пътища, транспорт, закони, регулации, институции и т.н. – които разбира се са далеч от перфектни особено в България, но според мен са по-добре от някои други места и от много по-добре от дивата природа – джунглата, гората, пустинята и т.н.).
Хубаво е да не приемане на нищо за даденост, защото не утре, а още днес може това нещо да го няма. Това е фундаментален факт – такава е реалността и природата на живота – пълна с неопределеност. Да, това е клише, но въпросът е дали го знаем на дълбоко ниво, дали го вярваме и живеем според него или не (повече за това дали нещо е просто клише/думи или функционална част от идентичността ни може да прочетете ТУК).

Това е моята философия за живота. Не казвам, че е най-правилната или всички или други трябва да я следват. Просто за мен върши работа и е полезна и ми се щеше по-рано да съм я усвоил, за да избегна доста излишно страдание и въртене в омагьосани кръгове. Споделям я – ако може тя или дори фрагменти от нея да са от полза и за някой друг.

Как да се справяме с трудностите в живота:

Каквото и да ни се случва в живота (особено когато е неприятно, болезнено и нежелано) е необходимо да сме по-големи от него – да имаме по-висока визия, перспектива, която надхвърля тясното съсредоточаване върху това събитие, да виждаме голяма картина, в която то е само малък детайл. Ако нямаме такава визия може да е полезно да я разширим. Към това спада и чувството за свързаност с нещо по-голямо от нас независимо дали за вас това е живота/вселената/Бог или любовта/абсолютната истина и прочие или хората около нас или хората преди нас, просто че сме част от нещо по-голямо от нас и имаме място и роля.
По този начин няма да сме склонни да позволяваме обстоятелствата в живота ни (независимо дали минали, настоящи или бъдещи) да ни определят – ще можем да ги надхвърлим (макар понякога това да е изключително трудно и да отнема много време и усилия).

Ако усетим, че сме зациклили в малката перспектива на собствения си живот или дори на малък отрязък от него (прекален zoom in), е добре да излезем от нея и да я разширим (zoom out) – да видим, че в глобалния план на живота ни това единично събитие вероятно не е толкова важно, голямо и значимо, а просто нещо миниатюрно, а ако и това не е достатъчно широко – да разширим още повече – че в глобален план на ниво планета/вселена това няма никакво значение.

Освен това ако се усещаме, че сме зациклили върху едно и също нещо (или няколко неща) е добре да осъзнаем, че придаваме много повече важност на неща, за които мислим, докато мислим за тях отколкото иначе. Следователно моментът, в който се ангажираме с други неща преживелищно, то тежестта на въпросните терзания ще намалее. „Нищо не е толкова важно, когато не мислиш за него в момента!“

Друга добра стратегия в живота е да нямаме едно нещо, което е най-важно или прекалено важно в живота ни – така да се каже „да нямаме една кошница с яйца“ или един стълб/опора в живота, защото ако падне и се счупят или го загубим (стълба) – при това положение губим почвата под краката си, няма на какво да се опрем, не ни остава нищо друго важно и няма как да се чувстваме добре. Ако сме инвестирали прекалено много в едно нещо (ако сме обсебени) и го загубим, то нищо добро не ни чака. Това едно нещо може да е работа/кариера; семейство (родители, деца, партньор); приятел/и; кауза/хоби; притежания/лайфстайл (пари, къща, кола и т.н.); способност/умение, с което се идентифицираме силно и т.н.
Независимо какво е, ако е едно нещо (освен ако не е трансцендентно) – нямаме толкова стабилност и гъвкавост – като маса, която има един крак вместо четири. Желателно е да имаме множество стълбове и важни неща в живота (причини да живеем и да продължаваме напред) като основните са наличие на връзки с близки хора, благоприятна среда и смислени занимания, които носят удовлетворение:
– семейство – родители, деца, партньор;
– близки приятели, общност, група;
– работа;
– кауза/хоби;
– добро здраве.
Така имаме повече опори в живота и когато едно или няколко неща в него не вървят така както искаме, то имаме останалите, които да ни поддържат и които да използваме за източник на сила и ресурси.
Средата е важна, защото в каквато и позиция да се намираме в живота ни – средата влияе на това как се чувстваме и на решенията ни.

Когато ни се случи нещо разклащащо или дори сриващо – отнема време да се възстановим, да осъзнаем какво се е случило, да го смелим/преработим – да сме потиснати, да го въртим мисловно отново и отново, да минаваме различни сценарии във въображението си и т.н. Ако все пак многократно предъвкваме ментално отново и отново едно и също минало събитие и то е по-старо от 6-12 месеца – значи има нещо, което не можем да обработим, да смелим (повече за това може да прочетете ТУК). Тогава от полза е терапевтичната работа, за да се ускори този процес, иначе това може да продължава с години, да ни измъчва и да ни отнема ментален и физически ресурс – да не ни позволява да продължим напред с живота си. Но е важно да знаем, че имаме способността да се възстановим от каквото и да е и има инструменти и ресурси, които да ни помогнат в това. В крайна сметка можем да използваме трудностите и болезнените неща са растеж и развитие, въпреки че не е никак лесно.

Ако имате въпроси или нужда от помощ с нещо от написаното – може да се свържете с мен.