След като в предната част изясних какво е процесът на стареене и кои са основните пътища за регулирането му в организма ни, а във втората кои навици скъсяват живота ни, то сега ще преминем към различните начини за активирането на биохимичните пътища на дълголетието, които да доведат до по-бавно и по-качествено стареене с по-малко болести и инвалидизация.
Забележка: не правя никакви препоръки, не съм доктор или дори специалист по темата, така че не препоръчвам и не ви предлагам да правите каквото и да е от долупосочените практики, а просто споделям знанията си по темата. Ако искате да прилагате нещо – може да се направите собствено проучване на научната литература по темата или да се консултира със специалист (който най-вероятно изобщо няма да е запознат с изложената информация, но това е друг въпрос) и да прецените за себе си – да направите информиран отговорен избор. Всеки има личната отговорност да се погрижи както може най-добре за себе си в условията на едва съществуваща здравна система и пандемия – това е и предназначението на статията.
Също така ако имате хронични заболявания и изобщо някакви специфични лични здравни особености – не може да се каже кои от посочените дейности как ще ви се отразят предвид това положение.
От предната статия би трябвало да знаете, че дори и при здравословен живот, самият процес на живеене (по-точно метаболитните процеси свързани с него – дишане, хранене) сам/и по себе си причиняват увреди в ДНК-то и клетките ни – тоест живеенето води до стареене. Но това не е аргумент да продължавате с вредните си навици, защото те увеличават това стареене (увредите) многократно. Стареенето се променя във времето – при някои хора се забавя, при други се ускорява, а при трети си остава едно и също, но кое от трите ще се случи зависи от начина на живот на човека (диета, физическа активност, лайфстайл) и взаимодействието на тези фактори с гените му. В научната литература има силни доказателства, че начина на живот има определящата роля за това как и колко стареем. С възрастта увредите по тялото и клетките и ДНК-то ни се увеличават и едновременно способността ни да поправяме тези увреди намалява. Когато увредите станат твърде много всичко приключва – система се изключва (и умираме).
Следователно как живеем (какво правим всеки ден) определя как и колко бързо ще стареем и дали ще страдаме от широк набор от болести през това време. Всеки от нас може да прави толкова много за себе си, за да функционира по-добре, че е направо невероятно, така че нека се върнем на занятието – целта е активирането или деактивирането на основните 4 биохимични пътища за регулация на стареенето, контролиращи оцеляването на клетките и защитата им, споменати в предната статия и по този начин забавянето на часовника на стареенето ни. Както казах тук ще се съдържат просто дейностите, които може да правите или да спрете да правите, а конкретните механизми по които това се случва ще оставя за следващата статия-продължение.
Интервенции от типа на какво да правим могат да се разделят на три категории поведенчески, добавки и накрая ще стигна и до медикаментите.
Какво можем да направим: този тип интервенции се базира на активирането на „гените на дълголетието“, на естествените вградени в тялото ни защитни механизми предимно, но не само чрез ефекта на хормеза (hormesis effect) – това, което не ме убива ме прави по-силен/здрав. Защото и спорта, и зеленчуците, и 2 от химичните съединения, и топлинния стрес или излагането на студ, и гладуването/ограничаването на калориите, които ще изброя надолу са полезни, защото са леко токсични или стресиращи/вредни за тялото и по този начин активират механизмите на оздравяване на тялото – тоест тялото си казва “о, средата и живота са предизвикателни и трудни, по-добре да стана по-здраво и силно, за да мога да оцелея в тази предизвикателна среда”. Тоест известен стрес активира основните пътеки/механизми за подсилване на тялото ни и води до поправяне на ДНК и клетъчни увреди, изчистване на тялото от натрупани стари вредни протеини, обновяване на митохондриите и т.н.
Обратното – ако само седим на топло и се храним винаги когато сме гладни, то тези пътеки (AMPK, сиртуините, mTOR, IIS) си казват „времената са страхотни, няма нужда да ставам здрав и силен, така че нека произвеждаме тъкани вместо да изграждаме здраво тяло“ – растеж вместо оздравяване и устойчивост. В природата винаги има такива компромиси/трампи/трейд-оффс/дилеми.
Започвам с поведенческите и при това с едновременно потенциално най-добрата и най-спорната откъм ефекти при хората позната интервенция, която е широко изследвана при животни и напоследък и при хора, макар че е трудно поради множеството замърсяващи променливи:
1) Ограничаване на времето за хранене/ограничаване на калориите/гладуване/фастинг/постене в смисъла на консумация само на вода. Един от проблемите е, че под една шапка се слагат множество различни вариации свързани с храненето, което е част от проблема с изследването им – всяко трябва и се изследва самостоятелно, защото има леко различен ефект (time-retricted eating, alternate-day fasting, periodic fasting – multi day fasting и други), защото това са различни интервенции. Ако тази точка не ви вълнува може да преминете нататък, защото е доста дългичка.
1.1) Времево ограничено хранене (time-retricted eating) – ще започна с него, тъй като е най-обикновеното и най-лесно постижимо и едновременно с това най-добре научно обосновано като полезно. При него както името подсказва храната бива консумирана в ограничен период от часове (между 6-8-11 часа), а през другото време – само вода. То е най-базовото и естествено за нас хората и бих казал абсолютно задължително за поддържането на добро здраве – на практика означава да не консумираш калории и изобщо нищо, което активира метаболитни процеси в тялото (разграждането му от черния дроб), което включва дори чисто черно кафе, чай и всичко освен вода за период от минимум 12 часа (а най-добре повече, но за това след малко).
Това е желателно, защото сме дневни създания и при консумация на каквито и да е вещества, които активират метаболитни процеси в черния дроб и червата и съответните ензими, което представлява активиране на часовници за активност на тялото ни и в случая започва 12-часов часовник за метаболизиране на глюкоза, мазнини и аминокиселини. Ако излизаме извън този времеви прозорец (като консумираме калории извън 12-часов прозорец), то ензимите отговорни за това приключват работата си (работното си време) и не работят както трябва, което води до по- по-ниска чувствителност към инсулин, високи нива на кръвната захар и объркване на часовника ни, което води до качване на повече мазнини спрямо мускули (а това бива още повече допълнително влошено, ако освен ядене извън 12-часов прозорец ядем и вредни храни). Тоест не е важно само какво ядем, а и кога го ядем.
Тази практика подобрява метаболизма на тялото, както и съотношението на мускулната маса към мазнини и дори издържливостта – просто променяйки времевия прозорец за хранене на по-къс такъв. Разбира се 1-2 пъти на седмица ако се излиза от този прозорец – не е фатално, 5-6 дни в седмицата са напълно достатъчни за получаване на ползите.
Времево ограниченото хранене може да съдържа в себе си ограничаване на калориите или пък не и в двата случая само по себе си времево ограниченото хранене е полезно за нас хората.
1.2) Ограничаването на калориите – означава намаляване на дневния калориен прием под нормалното или обичайното без да се стига до недохранване или дефицит на важни хранителни вещества. Тук вече нещата стават по-спорни.
Ограничаването на калориите забавя всички промени свързани със стареенето при мишки, маймуни и червеи, но там говорим за доста интензивно гладуване (около 30% по-малко храна всеки ден в продължение на целия живот/години), което вероятно не е добре да се прилага при хората или поне не постоянно, а също така не е ясно и колко от тези ползи се пренасят при нас. Някои изследвания пък не показват ползи от ограничаването на калориите при животни, а при хора няма данни за връзката между ограничаването на калориите и дълголетието.
Освен това има допълнителен елемент – качеството на живота – ако живеем по-дълго, но имаме по-малко енергия, по-малко сексуално желание и се чувстваме по-зле, то това не е задължително добър трейд-офф/размяна. За мен този вариант не изглежда добър.
1.3) Фастинг – той от друга страна представлява неконсумирането на нищо освен вода (някои хора включват чай и чисто кафе, но това задейства метаболитни процеси, така че аз по-скоро предпочитам варианта само с вода) за определен период от деня или седмицата, което може и понякога включва ограничаване на калориите извън периода на фастване (неконсумиране на храна и калории), но не е задължително. Има различни видове фастване – intermittent fasting (частично фастване/гладуване/постене – 16 часа само вода, 8 часа прозорец за хранене през които се яде 2-4 пъти), аlternate-day fasting (редуване през ден), 5:2 eating pattern (5 дни неограничено хранене последвано от 2 дни с много ограничен калориен прием), periodic fasting (периодично продължително фастване/гладуване/постене). Изглежда, че при животни когато фастват губят по-малко мукусли и повече мазнини.
Изследванията при някои животни показват, че само 1.1 или само 1.2 или само 1.3 имат ефект, а при други животни, че всички или други имат ефект при тях, но като цяло преобладаващата част от изследванията заключват, че при животни ограничаването на калориите (както и на прозореца за ядене) и фастинг диетите водят до удължаване на живота.
Но пък е спорно откъде идват ефектите – според някои учени и изследвания предимно от противораковият ефект на тези диети – забавяне на появата на рак, а според други не е само това, а гладуването (в разумни рамки) има множество добри ефекти (нещо, което ще обсъдя в статията-продължение при механизмите на действие на въпросните интервенции). Тоест изследователите все още не знаят защо тези интервенции увеличават продължителността на живота. Според някои хора в сферата ползите от ограничаването на калориите, часовете за хранене и броя хранения идва от това, че просто хората консумират по-малко вредни храни, преяждат по-малко и имат по-стабилни нива на кръвна захар.
При хората изглежда, че за индивидите с наднормено тегло ограничаването на калориите и фастинга помагат за подобряване на здравето, но какъв ефект имат върху хора, които не са с наднормено тегло не е ясно. Нито е ясно колко е безопасно и дали е възможно да се поддържа във времето. На база изследвания при хора засега няма достатъчни данни и не може да се препоръча нито едно от горните освен 1.1 – времево ограниченото хранене.
Един от проблемите с тези изследвания е, че има много замърсяващи променливи – разликите в това какво яде всеки човек независимо дали фаства или не и е трудно да се каже откъде идват разликите – от съдържанието на храните или от самите ограничения на храненето или и от двете.
И все пак се смята, че умереното гладуване активира и 4-те основни пътеки регулиращи стареенето в желаната от нас посока – забавянето му и следователно под някакви форми би трябвало да е полезно и при хората (разбира се ако имате някакви заболявания не е ясно дали е добра идея да го пробвате и под каква форма). Също така в САЩ има доста известна клиника по гладолечение, но пък тя приема хора с наднормено тегло, автоимунни заболявания, рак, сърдечносъдови заболявания и прочие.
Аз лично практикувам от няколко години intermittent fasting (само вода по 14-16-24 часа на ден, 3 до 5 дни в седмицата) и съм доста доволен, чувствам се много по-добре спрямо преди, когато се тъпчех доста повече с храна и нивата ми на енергия бяха по-непостоянни и бях по-летаргичен, огладнявах на всеки 2-3 часа и т.н. Сега имам доста повече енергия с по-постоянни нива и нямам толкова тежест, тъй като стомашно-чревния ми тракт не е постоянно затлачен от непрекъснато консумиране на храна. Първите няколко дни е трудно, но веднъж след като тялото ти свикне вече не чувстваш толкова глад или го притъпяваш с вода – тогава знаеш че го правиш добре, не те разконцентрира вече, а напротив увеличава концентрацията ти.
Забележка: гладуването и системното недохранване могат да са вредни за тялото и дори да доведат до депресия, така че правете нещата умно и ако забележите, че не се чувствате добре – прекратете или опитайте други варианти/начини, които са по-подходящи за вас. Също така и с това не е добре да се прекалява, така че нека не бъди всеки ден, а 3-5 дни в седмицата звучи като добро обосновано предположение, всъщност точно 5 дни в седмицата дава добри резултати при мишки. Ако пробвате нещо такова под някаква форма и се чувствате зле при продължително практикуване (над седмица) – нямате енергия и се чувствате летаргични, постоянно гладни или губите мускулна маса, имате намалено сексуално желание и други такива негативни ефекти, то вероятно не е добре за вас или не правите нещо както трябва (в диетата или ежедневието си) или има някаква биологична причина, за да не работи при вас в случая.
1.4) Още един допълнителен аспект: по-добре е храната (повечето храна) да се яде, когато сме най-чувствителни към инсулин, което зависи от споменатия метаболитен часовник (и циркадните ритми) – първото ядене/прием на калории го активира и тогава чувствителността към инсулин е най-висока и затова е добре в тази част на деня (обикновенно ранната или дневната) да приемаме повечето си калории, тъй като с напредването на часовете след активирането на часовника, чувствителността към инсулин на организма ни намалява (обикновено вечер, ако сме започнали да се храним сутринта или на обяд).
2) Спорт – спортът също е мощен начин за положително повлияване на остаряването и заболяванията свързани със старостта, защото активира/допринася за активацията на 3 от 4-те основни биохимични пътеки регулиращи стареенето директно, а на 4-тата индиректно в желаната посока (по-бавно и качествено стареене). Физическите упражнения намаляват шанса да се разиве рак и тумори или ако вече са се развили – за намаляването им (унищожаването на вредните клетки). Повече за механизмите, по които е полезен за нас в детайли – в следващата статия.
3) Топлинен стрес – това спада към други видове краткосрочен стрес за тялото, което както казахме активира защитите на тялото. Топлинният стрес и физическото натоварване (които често вървят заедно, тъй като когато спортуваме повишаваме телесната си температура) увеличават производството на протеини свързани с предотвратяването на натрупването на увреди в клетките ни, както и и активирането на множество гени, които са свързани с поправянето на увреди по ДНК-то и клетките, включително на стволовите клетки(както и намалена мускулна атрофия, поодбрена инсулинова чувствителност и увеличен неврогенеза – създаване на нови неврони и повишен норадреналин).
Сауната е един модерен начин за индуциране на топлинен стрес без физическо движение. Някои от ползите от сауната, които са документирани в научната литература включват: намалена смъртност от множество болести – сърдечносъдови, но и дихателни, рак и Алцхаймер (която е количествено зависима – колкото повече дни в седмицата ходене на сауна – толкова по-голямо намаляване на рисковете, което стига до 40%); активира комплекс от гени свързани с поправката на увреди в ДНК и клетки водещи до рак или смърт на клетките, както и антиоксидантни гени; топлината активира ген за производството на heat shock протеини, които предотвратяват натрупването на увреди в клетките ни и те остават активни поне 2 дни след това възпрепятствайки донякъде стареенето на тялото ни; подобрява симптомите на депресия дори при еднократно посещение; намалява се рискът от хипертония; детоксикираме се от тежки метали и токсини; намалява възпаленията в тялото.
Други ген, който е важен за дълголетието и се активира е FOXO3 – той регулира множество гени и когато е включен (гените могат да са включени или изключени и това е тъй наречената епигенетика) активира тези гени, така че да направят клетките ни по-здрави – поправяне на ДНК увреди, убиване на повредени клетки, така че да не станат ракови, антиоксидантни гени, увеличена автофагия – изяждане на повредените клетки, увеличен имунен отговор, функциониране на стволови клетки и т.н.
Ефектите са сърдечносъдови и са сходни като при тренировка – подобрява се цялостното здраве, като дори помага за запазване на мускулната маса при периоди на нетрениране (например поради контузия).
За здрави хора е безопасно (като все пак трябва да се внимава и да не се прекалява) и е важно човек да се хидратира обилно преди и след сауна и да не е консумирал алкохол преди, както по време на и след сауна, защото може да доведе дори до смърт. Също така при хората с ниско кръвно – сауната понижава кръвното още повече спрямо нормалното им базово след излизане.
Спортът не изключва ползите от сауната – има ефект на добавяне при правенето и на двете.
Горещите вани дават сходни положителни ефекти, но доста по-слаби тъй като температурата е по-ниска и имаме части на тялото, които са извън горещата вода.
4) Излагане на студ – това също спада към други видове краткосрочен стрес за тялото, което както казахме активира защитите на тялото против стареене. Само че тук се активират cold shock протеини, които при мишки водят до регенериране (възстановяване на синапси (невронни връзки), които са били изгубени), както и до отлагане във времето на когнитивни дефицити при невродегенеративни заболявания (Алцхаймер), но при хора засега няма данни доколкото аз съм запознат. Излагането на студ води до 2-3 пъти по-високо освобождаване на норадреналин, а той е свързан с бдителността и вниманието/фокусирането, както и енергията и изобщо полагането на усилия, освен това намалява възпаленията в тялото и производството на провъзпалителни цитокини в тялото и съответно помага за по-доброто възстановяването след тренировка.
С времето този норадреналинов отговор не намалява, а се запазва, така че има полза от него, знае се че е свързан и с депресията, но не е ясна връзката.
Всъщност криотерапията помага при депресия и тревожност (вероятно точно поради норадреналиновия отговор), но не е ясно защо и как. (повече за ролята на нордареналина по отношение на работата може да прочетете ТУК).
В допълнение излагането на студ води до отслабване, тъй като норадреналина забързва метаболизма, защото тялото иска да генерира топлина, когато ни е студено и това е един от начините.
И все пак не прекалявайте, не се простудявайте и когато не сте в кондиция и сте прекалено стресирани и тялото ви е с ограничени ресурси – тогава допълнителният стрес може да не е от полза, а дори да вреди.
Досега – спортът, гладуването, стресът от топлина или студ са полезни, защото активират гените и биохимичните пътеки на дълголетието в тялото ни като по този начин стабилизират разпада на епигенома (намаляват загубата на епигенетична информация) – за повече детайли около това – първата статия от сериите, която съм линкнал по-горе.
5) Медитация – тя подмладява и тялото, но и мозъка с десетки години – води до изграждане наново на сиво мозъчно вещество (телата на невроните), най-вече в хипокампа като по този начин забавя намаляването на когнитивните функции, но и едновременно с това води до намаляване на плътността на сивото мозъчно вещество в амигдалата (тоест по-малко тревожност, страх и стрес). По отношение на тялото – активира ензима теломераза, което пречи на скъсяването на теломерите (който е един от основните маркери за стареене), а дори може и да ги удължи. При нормални хора след 2 месеца майндфулнес медитация се увеличава обема на мозъчна материя на поне 5 зони в мозъка. Интересното е, че засега не се знае как и защо става това – механизмите по които се случват тези промени.
6) Диета и хранене, кръвна захар и тегло в норма – тези неща вървят в комплект поне донякъде. Ако имаше най-добра диета за всички – щеше да е открита, но поради разлики между хората (генетични полиморфизми) и различните географски ширини и особености – няма такава. Все пак има някои общи неща:
– да си доставяме всички необходими за тялото ни витамини и минерали е изключително важно и следователно богатата, разнообразна здравословна диета;
– прости въглехидрати са изключително вредни както и транс мазнините; наситени мазнини са спорна тема но в комбинация с прости въглехидрати наистина не е добре за здравето. Захарта и трансмазнините също така потискат неврогенезата (образуването на нови невронни клетки).
– прекалената консумация на протеин/аминокиселини също води стареене, защото казва на тялото да расте вместо да поправя увреди по него. Все пак аминокиселините са жизненоважни за нас – всичко в тялото ни се изгражда от тях (те са строителните блокове), така че не можем и без тях, но да не са прекалено много.
7) Добър сън – сънят е най-важното нещо за функционирането на тялото ни и заслужава отделна цяла статия в някакъв момент в бъдещето, но накратко е възстановителен и без него бихме се побъркали за окол седмица.По време на сън мозъка ни премахва натрупаните вредни амилоидни плаки – церебрална течност се влива в мозъка по време на сън и буквално ги избутва от него, както и други токсични вещества и по този начин почивства мозъка ни и осигурява по-доброто му функциониране.Също така по време на сън се поправят и увреди по цялото тяло изобщо.
Освен чрез въпросните дейности, научните данни при животни и хора навеждат на заключението, че тези биохимични пътеки на дълголетието могат да бъдат активирани и чрез приемане на различни добавки и медикаменти.
Добавки:
8) Витамин Д – той има значение за дължината на теломерите и съответно за процеса на стареене – колкото по-високи нива на витамин Д толкова по-млад е човекът (по-дълги са теломерите, тоест по-ниска е биологичната му възраст независимо от хронологичната). Това е изцяло различен механизъм от ензима теломераза, който споменах, че се активира при медитацията и изгражда наново края на теломерите като води до удължаването им и ги прави по-дълги. Витамин Д от друга страна пречи на увреждането и съответно на скъсяването на теломерите, което допринася за 5г разлика в биологичната възраст между индивиди с ниски нива на витамин Д и хора с високи нива. Също така действа и противовъзпалително.
9) Омега3 – намаляват смъртността по всякакви причини, забавят скъсяването на теломерите, забавят стареенето и атрофията на мозъка като му помагат да поправя увреди, намаляват симптомите на възпаление в тялото (като намаляват генната експресия на гени свързани с възпаленията) и по този начин косвено допринасят за натрупването на по-малко увреди по клетките и по-бавното стареене (и вероятно и за депресията и потиснатостта, тъй като последните години множество изследвания свързват високите нива на възпаления в тялото с депресивни симптоми) и по този начин увеличават и продължителността на живота, както и качеството му. Като цяло за тялото са важни не само омега3, но и съотношението на омега3 към омега6, но няма да влизаме в сложни детайли за това.
10) Ресвeратрол – това е съединение намиращо се в растенията, което те произвеждат при стрес. То също работи чрез ефекта на хормеза – леко токсично е и по този начин стресира тялото ни, което активира стрес отговор пътеките на тялото ни и гените и пътеките ни за справяне/дълголетие/защита. Ресвератролът упражнява множество биологични ефекти – антитуморен, антиоксидантен, антивирусен, хормонален. Полезен е и за сърдечносъдовата система. Има го в гроздето, боровинките, малините и черниците, но и като добавка допълнително.
Той работи по множество начини (активира няколко от споменатите основни биохимични пътеки регулиращи стареенето), които ще обясня в следваща статия-продължение. Трансресвeратролът е по-добрата форма когато става дума за добавки.
11) NAD+ буустъри – NMN или NR – NAD+ е една от трите молекули (заедно с ATP и аминокиселините), които дават сигнал каква е средата ни и дали клетките ни трябва да се размножават или да оцеляват (растеж или поправяне на увредите и устойчивост – гореспоменатата дилема). Заедно с ATP са двете най-важни молекули в тялото ни и са първите молекули използвани за оцеляване на планетата ни още при зараждането на живота – без тях не би имало живот на земята. Ако нямаме NAD+ в тялото си – ще умрем за около минута – това съединение е абсолютно задължително за метаболизма на мазнини, аминокиселини и въглехидрати, както и за още няколкостотин процеса в тялото ни. Без NAD+ не бихме могли да правим енергия от нищо, което ядем – митохондриите ни няма да работят. NMN предотвратява увредите в клетките ни и стабилизира генома ни, но намалява в тъканите на тялото ни с възрастта по неясни засега причини. Всъщност една от 4-те пътеки – сиртуините са регулирани от NAD+ и без него просто не работят, а гладуването (фастинг и ограничаване на калориите) и тренировките увеличават нивата на NAD+ в организма ни.
С възрастта освен че намалява способността ни да произвеждаме NAD+, и го изяждаме много повече – имунната система (поради по-голямото количество възпаления в тялото) и ДНК-поправките поглъщат огромни количества NAD+ и се получава ужасен цикъл с позитивна обратна връзка– веднъж като намалее NAD+, ти трябва все повече и повече защото клетките стават все по-увредени, а по-малко NAD+ води до по-малко активност на сиртуините и по-малко поправки, а това води повече увреди и става все по-зле, а освен това съединението регулира нивата на протеини отговорни за възпаленията в тялото и с намаляването му се стига до дисрегулация на тези протеини и цитокинови бури, които в крайна сметка могат да убият човек – омагьосан кръг. Затова е важно да имаме ниски нива на възпаления в тялото, защото иначе цялото NAD+ отива за борба с тях- буквално го изчерпват независимо дали си още млад (и независимо дали са поради инфекция или поради прекалено много рафинирана захар). А с по-малко от него имаме по-малко енергия да се борим с инфекциите и вирусите – както се вижда всичко е много навързано.
Нивата на NAD+ освен според възрастта, се променят и според диетата, дали спортуваме и дори кое време на деня е. С по-малки нива на NAD+ предполагаемо телата ни са по-малко подготвени да се борят с болести включително инфекции.
Могат да се приемат прекурсори на NAD+, които да увеличат нивата му в тялото ни – това са споменатите два NMN (и NR), чиито дълги и сложни имена няма да пиша, защото и без това не мога да ги произнеса и лесно може с 2 клика да откриете какво значат тези съкращения, но това не е важното. NMN е непосредствен прекурсор на NAD+ (докато NR е една стъпка по-далечен прекурсор) и доказано увеличават синтеза на NAD+ при животни като положителните ефекти включват: подобрено физическо представяне и постижения – намален физиологичен спад свързан с възрастта; потиска наддаването на тегло свързано с остаряването; подобрява инсулиновата чувствителност и липидния профил; подобрява паметта; подобрява фунцкионирането на митохондриите и съответно енергийния метаболизъм; намалява шанса за повечето болести свързани със стареенето; помага за кръвообръщението и кръвоснадбяването в мозъка; възпрепятства свързаната с възрастта генна експресия относно промени в ключови метаболитни органи и увеличен митохондриен оксидативен метаболизъм и протеинов дисбаланс в скелетната мускулатура – тоест тъканите и органите стареят по-добре. (всичко това при животни, но с огромни дози)
При хора изглежда обещаващо, но все още няма достатъчно данни, за да се каже дали има сходни ефекти, какви са необходимите дози и дали е безопасно в дългосрочен план (в краткосрочен е). В момента текат мащабни изследвания, така че до няколко години вероятно отговорът ще е ясен. За тази интервенция може да се изчака, тъй като е най-скъпата от всички и една от най-неясните при хора откъм резултат. Също така не е ясно кой от двата буустъра са по-добри или и двата са еднакво добри.
Стигаме и до медикаментите, които също активират въпросните пътеки. Тук нещата са по-сериозни, тъй като това са медикаменти, а не просто добавки и се изписват с рецепта най-малкото. Медикаменти:
12) Метформин – по принцип е лекарство против диабет, но има силни данни, че увеличава производството на сигнализиращи молекули свързани с дълголетието и води до намаляване на процеси свързани със стареенето като възпаления, оксидация, намалена автофагия и клетъчно стареене. Също така потиска: производството на глюкоза от черния дроб (точно затова се ползва при диабет); намалената инсулинова чувствителност. В момента бива проучването на основна терапия против стареене и група от учени в момента се опитват да го валидират и утвърдят като първото лекарство против стареене.
Все пак има противоречиви данни, че е приемът му може да е свързан с развитието на тумори (рак на гърдата и панкреаса), но извън това (което не е ясно дали е така) единственият потвърден страничен ефект е евентуално стомашни проблеми/чувствителност.
Всъщност пътищата, по които въздейства метформинът до известна степен се припокриват с тези на ресвератролът, както и с тези на рапамицинът. Той изглежда имитира ефектите при тренировка и затова засега данните показват, че е безмислено да се ползва в дните, в които човек спортува, тъй като няма полза.
13) Рапамицин – по принцип се е ползвало и се ползва като имуносупресор (въпреки че по скоро е имуномодулатор) при трансплантации с цел модулиране на имунната система така че човекът да не отхвърли трансплантираните органи, както и за лечение на една много рядка болест. В последните 15 години обаче започват да се изследват неговите други положителни качества:
удължава живота при мишки, червеи и мухи; предотвратява болести, състояния и процеси свързани със стареенето при гризачи, кучета, маймуни и хора; подобрява имунитета на мишки срещу патогени и рак; потиска репликацията на вируси.
Преди погрешно се е смятало, че може да причини рак, докато сега е ясно, че всъщност предотвратява рак (то е с най-голям противораков ефект при мишки) и се ползва при лечение на рак при хора. Предполага се, че удължава животът точно като действа противораково. Напоследък има други загрижености покрай него – че може да причинява диабет, но доколкото учените са запознати с метаболитните ефекти на рапамицинът това изглежда малко вероятно.
Рапамицинът може да се разглежда като частичен имитатор на гладуването – дава сходен ефект като потиска директно mTOR пътеката, докато метформинът и ресвератролът го потискат по заобиколен път – през AMPK. Рапамицинът води до увеличено митохондриино функциониране и биогенеза, увеличена автофагия и други положителни ефекти.
Молекулярните пътеки, на които въздействаме чрез ограничаване на калориите/гладуване и спорта, които увеличават продължителността на живота, въздействаме и чрез рапамицин, ресвератрол и метформин. Изглежда, че е въпрос на време те да бъдат утвърдени като инструменти за удължаване на живота/забавяне на стареенето. Но докато ресвератролът е хранителна добавка и се намира в много растения, то метформинът и рапамицинът са сериозни лекарства, които се взимат с рецепта и вероятно е добре да ги оставите като последна интервенция от такъв тип за в бъдеще след като бъде одобрено за такъв тип употреба или поне има повече данни.
Тук ще направя една спекулация – не е ясно дали (няма данни свързани с това), но предполагаемо има ефект на добавянето от практикуването на колкото се може от изброените дейности, ако все пак при стресирането на организма се предоставя възможност за възстановяване и достатъчно ресурси (хранителни вещества и добавки), така че да не превишаваме прага на полезен стрес.
В следващата статия-продължение ще вляза в детайли относно механизмите, по които всяка от тези дейности действа и води до забавяне на стареенето – както казахме всички те активират някоя или някои от основните биохимични пътища за регулация на стареенето – Механизми на действие на интервенциите.