Колко време е допустимо да прекарват децата на електронни устройства (смартфони, таблети, лаптопи, компютри, телевизори)?
Ще дам две категории препоръки – по-консервативни и по-либерални като те ще се базират на препоръките на най-добрите специалисти по работа с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието и зависимости в света.
Но преди да се стигнем до самите времеви препоръки, то ще разгледаме защо излагането на деца на устройства е проблем – тоест какви са ефектите им върху развиващия се детски мозък.
Забележка: аз не съм родител и нямам деца. Смятам, че родителството е най-трудното и сложно нещо на света. Съответно не ви казвам как да си отглеждате децата, а просто споделям ценна информация с вас, която идва от специалисти, които ежедневно работят с деца с проблеми в развитието или поведението вследствие на прекомерна употреба на устройства.
Как ще процедирате вие с вашите деца (ако имате такива), дали ще вземете тази информация под внимание и доколко – това вече си е ваша работа.
Влиянието на електронните устройства върху децата:
Рано в живота мозъкът тепърва се развива – едни връзки се изграждат и подсилват, а други отпадат и при децата това се случва изключително бързо. Как ще се свърже мозъка рано в живота задава много устойчива траектория за целият живот, която разбира се възможно човек да промени, но зададеният курс на движение има мощна притегателна (гравитационна) сила.
Даването на устройства на деца (особено за по-дълга и честа употреба, но и изобщо) е сред най-големите грешки, защото могат да навредят на по-нататъшното развитие на мозъка им и съответно да доведат до проблеми в психосоциалното и емоционалното им развитие.
Как се случва това?
Свръхстимулация на детския мозък от устройствата:
Децата свикват на свръхстимулация, при което всичко е много ярко, цветно, анимирано, постоянно има движение и се случва нещо ново при това много бързо само с няколко докосвания на екрана. В сравнение с реалният свят, където всичко е много по-скучно, по-бавно и застинало, не е толкова стимулиращо, трудно е и изисква много усилия в сравнение с виртуалното.
И мозъкът на детето свиква на тази свръхстимулация, която не изисква усилия и после всичко друго в реалния свят няма способността да ангажира мозъка (вниманието, мотивацията) на детето. Абсолютно е възможно дете, което е свикнало от рано с устройства да предпочита виртуалната среда/свят пред реалният, защото след това навън в истинския свят няма нищо, което да се конкурира с мощните богати визуални образи по екраните и случващото се в тях. Тоест след това детето не намира нищо (или намира много по-малко неща и в по-малка степен) интересени, приятни, възнаграждаващи в реалността (и съответно си иска устройството).
Системата ни на възнаграждение е направена да ни кара да искаме още и още от това, което води до освобождаване на допамин (дори когато е вредно за нас) и в случая това са устройствата (и игрите, социалните мрежи, видеата и т.н.) като това се отнася и за възрастни и за деца. Тоест освен всичко те могат да са пристрастяващи. Но проблемът при децата (и подрастващите) е, че мозъкът не е развит все още, а тепърва се оформя (свързва по определен начин). Мозъкът продължава да се развива до около 25-годишна възраст), но колкото по-рано е в това развитие – толкова по-важно е какво се случва (има по-голямо влияние). И когато свикне на свръхстимулация – после е възможно реалният свят (и нищо в него – никакви физически занимания или дейности, нито дори родители или други деца) да не провокират особен интерес или мотивация за ангажиране. Тоест в екстремни крайни случаи вероятно е възможно да се стигне дори до един дълбок безмълвен (невербален, имплицитен) отказ да се приема и живее в реалният свят (реалната реалност). Защото в реалният свят се изискват много усилия, за да се случи нещо, да се промени нещо и т.н., докато във виртуалният това се случва с няколко натискания по екрана. Би трябвало да е очевидно какви са множеството проблеми свързани с това.
Освен това мозъкът е настроен да засича промените в средата, а във виртуалния свят те са свръхчести, което се оказва капан за нас (и най-вече за тепърва развиващия се детски мозък) и отново реалната среда не може да се конкурира с виртуалната.
Пречка пред развитието на образното мислене:
Друг аспект на проблемът е, че до около 5-6-годишна възраст (и особено по-рано до около 3-годишна възраст – още повече) мозъкът на детето е все още в особен режим на работа – нещо като „сънищен/полусънищен“ режим на работа – тогава всичко от средата се „отпечатва“ много по-директно в мозъка му (и се отразява на развитието му). Накратко казано – детският мозък учи много по-бързо. Неслучайно децата дословно имитират всичко, което видят и чуят – така се учат – опит за директно имитиране/копиране/отпечатване на стимулите от средата и най-вече от родителите.
Децата до 5-6-годишна възраст са в нещо като особено полусънно състояние – не различават съвсем реално от нереално. Затова не е добра идея да гледат страшни филми или филми на ужасите, убийства или други подобни неподходящи за тази възраст неща, защото не могат да разберат, че е на филм, а не се е случило наистина. И често имат кошмари след такива неща (което е абсолютно разбираемо).
Екраните и виртуалната реалност наподобяват нашето образно мислене и субективния ни вътрешен образен свят и по този начин е възможно да се конкурират и да попречат да се развие самостоятелно (независимо от екраните). Тоест нашата вътрешна реалност да остане много бедна или недоразвита. Тя до голяма степен е свързана и с развитието на езиковите функции, тъй като с езика описваме и пресъздаваме както случилото се във външния свят така и случващото се във нашия вътрешен свят. И тук стигаме до проблемите с езика:
Дефицити в езиковите функции:
Друг проблем, който отново е свързан с развитието на мозъка е развитието на езиковите функции (езика). Те са това, което ни отличава като вид – ние сме единственият вид с език в тесния смисъл на понятието. Впрочем непроговарянето на децата е най-честата причина за водене на деца при психолог.
Когато родителите не говорят (достатъчно) с децата си (и най-вече когато децата не се учат да говорят правилно, което изисква много усилия), а децата са на електронни устройства (или телевизори и прочие), то речта им (езиковите им функции) не се развиват или се развиват в много по-малка степен, защото не са получили адекватна стимулация (обмен на реч).
Всички деца с езикови дефицити после имат и психични проблеми (емоционални и поведенчески). Когато децата не могат да се изразят с думи – използват действия. Боят, хапането, удрянето и т.н. са форми на комуникация. Неслучайно при проблеми с комуникацията детето става агресивно (отреагиране, acting out) или пък се изолира и се затваря в себе си.
Критични периоди за развитие (на езиковите функции):
Хората имаме тъй наречените критични (или сензитивните) периоди, в които мозъкът ни е най-подготвен за развиване на определени функции и способности (научаване на определени умения/дейности). Ако бъде пропуснат този прозорец и през него няма подходяща стимулация, която да доведе до развитието на съответната функция, то след това тя се развива в много по-малка степен (а в някои случаи дори не се развива изобщо). За езиковите функции този период е между 1 и 4 години.
Когато дете на 2.5-3-годишна възраст не говори или има много беден речник или друг такъв проблем, то е изключително важно спешно да се започне работа със специалист, така че максимално бързо да започнат да се развиват езиковите функции с подходящ темп (или близък до него), за да не изостане прекалено много развитието им.
Много е възможно поради свръхстимулацията от устройствата детето да загуби интерес да развива езиковите си функции (защото е трудно и отнема усилия, а кликането по екрана и гледането в него е лесно). Понякога родителите се заблуждават, че всичко е наред, защото детето повтаря някакви думички (на български или дори на английски), които е чуло много пъти от устройството, НО и папагалите могат да повтарят звуци и думи, но това не означава, че имат същите езикови способности или за разбиране, абстрактно образно мислене и прочие висши когнитивни функции, които ние хората имаме…
Липсата на или влошеното езиково развитие на 3-4-5-годишна възраст стават все по-разпространени поради прекаленото излагане на екрани и устройства, които заместват иначе силно развиващите стимули от взаимодействие с възрастни хора (родителите), а след това и с връстници.
Нарушаване на връзката родител-дете:
Друг проблем с устройствата е, че нарушават връзката родител-дете. Обичайно родителят е най-важното нещо за детето на света и съответно той е най-големият двигател за развитие – детето гледа, слуша и после имитира родителя не само поведенчески, но и речево и така се развива (и има стимул да се развива) психомоторно, езиково, емоци и по всякакъв начин.
Когато устройството „обсеби“ детето поради мощните ефекти върху мозъка му, то тази връзка бива нарушена и родителят бива изместен от устройството – то става на първо място.
Разбира се след това същото ще продължи да се случва и с връстниците.
Можем само да предполагаме какви биха били последствията за способността на този човек да се привързва към хора и да изгражда здравословни връзки/отношения като възрастен. В най-лошият сценарии резултат би могъл да бъде неспособен да функционира нормално индивид; в по-умерените – нарушено психосоциално функциониране; а в най-леките – просто развиване много под възможностите и потенциала на този човек.
Обзор:
– устройствата пречат на развитието на децата и узурпират всякакво учене;
– отнемат интересът и намаляват любопитството им към околната среда (физическият реален свят);
– забавят и влошават развитието на езика и образното мислене;
– могат да попречат на развитието на привързаността първо с родителите, а след това и с други значими хора в живота.
Какво да направим тогава?
Решението изглежда доста очевидно – достъпът до екрани, устройства (смартфони, таблети, телевизори, компютри, лаптопи и т.н.) е необходимо да бъде силно ограничен или дори спрян като ще дам някои насоки за времеви ограничения за ползване според възрастта в два варианта – консервативен и либерален като във всеки случай важи уточнението, че съдържанието също е важно и е необходимо то да бъде добро (подходящо за дете):
Колко време е допустимо да прекарват децата на устройства:
Консервативен вариант:
– до 4-5г възраст без никакъв достъп до устройства и екрани (включително телевизия, тъй като отново е едно пасивно облъчване с образи и звуци ИЛИ поне да не е ненаблюдавано извън присъствието на родителя и да не е много продължително). Според доста специалисти дори е желателно до 6-7г. да няма такъв достъп. Разбира се това може да е трудно за реализиране от родителите.
– до 12г. възраст – без лично устройство, а когато се използва такова – само съблюдавано ПОД СУПЕРВИЗИЯ ОТ РОДИТЕЛЯ. Също така до тази възраст (или дори до по-висока от 14г.) без социални мрежи (фейсбук, инстаграм, тик-ток и т.н.).
– между 12г. и 15г. използване на устройства само в общи помещения вкъщи (хол, кухня и т.н.) – тоест да нямат достъп до такива в личната си стая.
Либерален вариант:
– до 3-4г. възраст – 1-2 пъти на ден по 10-15 минути (максимално до 20-30 минути на ден).
– между 4г.-6г. – 1-2 пъти на ден по до 15-30 минути (тоест час или по-малко на ден разделен на два пъти).
– между 6-8г. – до 2 часа на ден (отново разделено на части).
– над 8-9г – до 3.5 часа на ден (отново разделено на части).
По отношение на личното устройство и социалните мрежи – бих предложил отново горните препоръки.
Защо да се използват толкова ограничаващи подходи към използването на устройства от деца?
За да се избегне всичко казано по-рано. За да се развие здравословно мозъкът им и да развият социални умения, да натрупат опит в реални взаимодействия с истински хора, да преживяват тялото си и случващото се в него и да правят физически неща (за да не са само в главата си). За да свикнат с физическата реалност, да се развие и установи достатъчно езиковата им система, да са развили способности за учене, абстрактно образно мислене (а не само за имитация). За да са изградили здрава привързаност с родителите и способност да взаимодействат с връстниците си (взаимно да играят, да общуват и т.н.). За да развият здравословни коупинг стратегии. Да имат добра заземеност в реалният свят и способност да се ангажира в него преди да се потопи във виртуалното пространство. И едва след това да бъдат въведени електронни устройства и то най-вече с образователна цел.
Не е случайност, че повечето разработчици на софтуер и хардуер от силициевата долина (или силиконовата – кой както му харесва, знаете – всеки сам си преценя) – те не дават достъп до смартфони на децата си до 12-годишна възраст (все пак тези хора освен, че са сред най-умните в света и самите те създават тези продукти и знаят най-добре за какво става въпрос).
Добре е да се положи здравословна основа, защото веднъж след като децата станат тинейджъри (13-15г), то тогава родителите губят голяма част от контролът си (ако и преди това не са) и шансовете за ползотворни интервенции рязко намаляват.
Контролът върху съдържанието – нещо абсолютно задължително до 13-16-годишна възраст.
Раннодетското развитие протича в специфични стъпки и периоди и може да е изключително вредно за развитието на едно дете да се прескачат стъпки/периоди (да се опитваме да ускорим развитието му било то съзнателно или несъзнавано. Всъщност това може да има обратен ефект.
Да се опитваме или да очакваме то да е когнитивно развито преди още да е сензо-моторно развито е погрешно, защото когнитивното развитие стъпва върху двигателните способности и способностите за интегриране на сензорна информация от мозъка.
Накратко – не е добра идея да натоварваме децата с дейности/задачи/занимания, които не са подходящи за тяхната възраст/развитие. Разбира се всяко дете има индивидуални особености в нервната система и различна скорост на развитие, но си има периоди макар и вариращи в диапазони за повечето основни неща.
Възрастните също са донякъде уязвими към прекомерната употреба на устройства като проблемите отново са свързани с нарушено внимание, липса на мотивация, зависимост или компулсивна употреба на устройствата/приложения и т.н. Тоест щом възрастните с напълно развит мозък, които са по-защитени все пак трудно се справят с устройствата – както остава за децата, които тепърва се развиват…? При тях наистина е възможно да се стигне до доживотно трайно нарушено/влошено социално, психично, емоционално, езиково функциониране.
Всяко дете е с различна степен на уязвимост към устройства и екрани (а и към всякакви стимули въобще). Съответно някои деца въобще не могат да се справят с телефоните и тогава единственото решение е пълното ограничение на употреба до стигането на определена възраст (достатъчно узряване на мозъка).
Някои много интересни изследвания с мишки:
Ако поставиш мишлета в богата на стимули среда, която допринася за развитието им –> развитие на мозъка и в него се създава богата, фино разклонена структура на допаминовите неврони/вериги.
НО АКО им дадеш първо метаамфетамини (или други стимулант) и след това ги пуснеш в такава благоприятна за развитието среда –> мозъчното развитие е влошено – няма толкова последвало учене при излагане на нови стимули.
Това се случва, защото биват изложени предварително на толкова мощен и интензивен стимул, който нарушава способността на мозъка да учи в по-сложна среда (а вероятно намалява и желанието/мотивацията за това).
Предполагаемо това може да се случи и с тепърва развиващите се деца.