Предишната публикация за първата церемония стана сред най-четените статии на сайта ми за по-малко от година, така че явно хората се интересуват от тези неща и затова реших да споделя и последващото си преживяване. Тази ще наподобява повече блог пост, в който ще разкажа за преживяването си с аяхуаска от тази година, една година по-късно след първият ми прием.
Тази година това се случи за две последователни вечери, в които приех отварата/еликсирът. Обезателно прочетете първата статия за аяуаска, в която споделям някои важни факти за еликсирът/субстанцията/отварата; растенията от които се приготвя; целите на церемониите; задължителни предварителни изисквания и съображения, за да не си навлече човек проблеми и прочие важни неща (линк към статията ТУК). Там нещата са описани много по-подробно, докато в тази нещата ще са по-обобщени.
Публикацията ще наподобява блог пост, в който ще разкажа за преживяването си с аяхуаска от тази година, една година по-късно след първият ми прием.
Тази година това се случи за две последователни вечери, в които приех отварата/еликсирът. Обезателно прочетете първата статия за аяуаска, в която споделям някои важни факти за еликсирът/субстанцията/отварата; растенията от които се приготвя; целите на церемониите; задължителни предварителни изисквания и съображения, за да не си навлече човек проблеми и прочие важни неща (линк към статията ТУК). Там нещата са описани много по-подробно, докато в тази нещата ще са по-обобщени.
Ще започна със заключението – халюциногените могат да са полезен инструмент, който е много мощен за фасилитиране на вътрешна работа по всякакви казуси и/или достъпване на вътрешен ресурс (както беше при мен преди 1 година и втората вечер сега), но за да бъде правено успешно това, както и за да е максимално ефективно – са важни детайлите – предварителната подготовка, себепознание и работа със себе си, как се прави (от каква позиция, с каква настройка и отношение, в какъв момент от живота, в каква среда и т.н.) и други подобни. Неслучайно на Запад текат усилени научни проучвания на тези субстанции (псилоцибин/гъби, МДМА, ибогаин, както и други) за терапия и улесняването на терапевтичния процес. НО като всеки мощен инструмент – при неправилна употреба – може да навреди вместо да помогне и това е основната причина за написването на първата статия, в която наблягам на важните фактори за ползотворна употреба (затова ако не сте я чели – прочетете я, тъй като тук ги пропускам). Та с всичко това предвид – започвам с разказа:
Отново бяхме цяла група, една дузина (12 човека), които се познаваме, пак на същото място със същия водещ (шаман), но този път помощниците му бяха различни. Пристигнахме доста късно, тъй като тръгнахме петък след работа и малко преди 8 вечерта вече бяхме там. Директно се настанихме и след малко се събрахме за кратка дискусия, след която около 20:30 започнахме с няколко други смеси или медицини/лекарства (както се наричат в културата, от която произлизат) – капки за очи (сананга), които са малко неприятни (за някои хора – доста неприятни) и предизвикват сълзене на очите (тоест прочистване); както и течен тютюн (разтворен във вода), който се шмърка (отново е леко неприятно и пак предизвиква отделяне – потичане на носа, а при някои хора дори и плюене – отново с очистителни цели); също така във въпросните култури се смята, че тютюнът има защитни свойства (от енергийна гледна точка). Аз лично не съм фен на тютюнът и не го харесвам под никаква форма, но и тази година направих изключение само за церемонията. Преди отиването мислех да пропусна встъпителният прием на тези неща, но после реших отново да мина пълната програма (пък и не исках да се цепя от колективът, а всички охотно се ангажираха с тази част). Та приехме ги и след кратко очистване на очите и лигавиците – всичко беше окей.
След това шаманът отвори церемонията и започнахме прием на аяуаска (вероятно е било малко след 21 часа). За тази церемония намерението ми беше за смирение и смирено приемане (най-вече на нещата, които не ми харесват, с които не съм съгласен, от които не съм доволен и не искам). Та след приемът на горчивата отвара (която по някаква причина за повечето хора става все по-неприятна на вкус с всеки следващ прием) – закачахме в тишина всички заедно да настъпят ефектите. Съответно отново (както миналата година) се бях подготвил за трудни, предизвикателни и турбулентни преживявания (тъй като смиряването обикновено се случва при такива и през тях). През това време умът ми скачаше на десетки посоки (покрай всички ежедневни грижи, планове и задачи, които ми предстояха следващата седмица). Съответно се опитах да медитирам (да наблюдавам този екшън и да пропускам мислите и активно да насочвам фокуса си тук и сега отново и отново и отново и отново, докато имаше нужда). Тъй като дори тази практика сама по себе си е много полезна, а също и вероятно ще ми помогне за вечерта – да съм буден, присъстващ и центриран.
По някое време започнах да усещам натежаване и умора (основно в главата и най-вече в очите). Беше странно преживяване от гледна точка на това, че имах умора в главата/очите, но не и в тялото – можех доста по-лесно да си движа тялото отколкото да си държа очите затворени (необичайно преживяване и състояние за мен).
Реших, че това е свързано с намерението ми – преживяване на слабост и безсилие (въпреки че не бяха чак толкова интензивни) и че има нужда да ги приема. Всъщност дори се опитах съзнателно да засиля тези преживявания, за да вляза по-добре в тях да и ги преживея по интензивно, опитвах по различни начини (физически, чрез визуализации, психотелесно и т.н.), но така и не се получаваше кой знае колко по-силен ефект и в крайна сметка приех, че това е.
Но също така бях леко объркан и не знаех какво да правя, тъй като когато се отпусках и ги приемах и затварях очи (което по принцип е добър и правилен подход), но в случая ми ставаше прекалено лесно и приятно и затова се чудех дали не е нужно да си го направя по-трудно и предизвикателно и се чудех дали не трябва да се боря да съм с отворени очи, за да ми е по-трудно. В крайна сметка реших, че най-добрата стратегия е смесена (да миксирам между двете) и редувах двата подхода.
Както при церемонията миналата година, а и по принцип при такива церемонии – през голяма част от времето шаманът и помощниците му свирят и пеят – изпълняват лечебни песни на български, испански и английски език, които бяха страхотни и допринасяха за добрата атмосфера.
Междувременно повечето от другите участниците преживяваха най-различни неща – някои приятни, други неприятни, а трети – силно неприятни, а при някои дори се редуваха приятни и неприятни. Някои хора имаха зрителни видения, а други слухови, трети са водели вътрешни разговори с аяуаската под формата на растение/човек или животно. При мен нямаше нищо такова (както и миналата година не е имало).
Малко по-късно шаманът и помощниците му обявиха, че е отворен приемът за втори път, за който има желание или нужда, при което аз се наредих, тъй като засега не преживявах нищо особено (а имплицитно имах очакването за нещо силно, тъй като все пак затова отивам там). Взех втората доза и след известно време – просто още от същото, но интензитетът отново не беше голям.
И беше нужно да приема това – липсата на ефект и силни преживявания, тъй като това е унисон със заявката и намерението ми – смирено приемане (в случая на нереализираните очаквания, намерения, цели, желания). Така и направих и си казах, че явно ще е по-лека вечер и поне ще имам повече време, за да си почина и да се наспя (тъй като миналата година буквално не спах – най-много да съм задрямвал за 10-тина минути тук там, защото преживяванията ми бяха много силни и после не можех да успокоя тялото и най-вече ума си и минавах пак и пак през всичко случило се), а на втората вечер – евентуално повече.
Вечерта продължи по този начин – още от същото – известна слабост и просто присъствие и приемане. След известно време почувствах позив за повръщане – повърнах няколко пъти за няколко минути като дори не беше неприятно и после всичко беше окей и се настаних да си почивам като дори съм заспал по някое време. След някое време вероятно 90-120 минути се събудих и церемонията вече беше затворена и хората си почиваха или спяха. Беше 5:30 сутринта и хапнах малко плодове и сурови ядки, които си бях донесъл, тъй като преди това не бях ял храна от около 45 часа. После пак си легнах и спах до към 9.
Обобщено – първата вечер беше доста нискоинтензивна и нямах кой знае какви преживявания, докато втората вечер нещата бяха доста по-различни.
Първата вечер се колебаех дали да взема 3-та доза, но тъй като започнахме доста късно, то ако го бях направил – щеше да продължи много дълго (вероятно до 5-6 сутринта) и нямаше да спя (което ми беше опасение поради преживяванията ми миналата година) и реших да оставя нещата така, да си почина по-добре и да видя как ще е втората вечер.
На следващия ден закусихме и се разходихме; после пак дремнах и си почивах; после обядвахме и си направих една самостоятелна дълга разходка и после още една дрямка, за да съм свеж, отпочинал и готов за вечерта. Събудих се около 16:30 следобед и прекарахме няколко часа с другите от групата в споделяния, общуване и смях. В 19 се събрахме и в 19:30 започнахме втората церемония – отново първо с капките за очи (сананга) и шмъркането на течния тютюн, а малко след това и приемът на аяхуаска. За втората вечер – нямах точно намерение за церемонията ми, намерението ми беше – „да преживявам каквото има да преживявам“ – да преживея каквото ми се даде от растението/собствената ми психика/вселената/живота/бог/етц, да минавам през каквото им да минавам вътрешно. Изпих чашата с горчивата течност и зачаках в очакване като отново се опитвах активно да менажирам ума и продукцията му.
Отначало (30-40 минути след приемът) при мен се започна по същия начин като през първия ден – с някаква умора в главата и най-вече очите и желание да се затварят, но след още известно време (още около 40 минути) преживяването ми се промени тотално и започна да наподобява това от миналата година. А именно – преживяване на огромна радост, удивление, любов – от и към всичко съществуващо (от вселената и всичко в нея) и всички хора. По някое време взех 2-ра доза, но за да не накъсвам преживелищната част ще споделя общото преживяване от двете, тъй като вторият прием само засили още повече така или иначе наличното преживяване след приемът на първата (и което беше сходно с опита ми от миналата година, но тази година беше дори по-силно).
Изключително трудно е да се опише точно преживяването ми (надявам се сте чели миналата статия, в която е подробно описано, доколкото съм могъл тогава) и сега ще се опитам отново да го направя и да надградя. Въпреки че мога да опиша преживяното в рамките на много страници – ще се опитам да съм максимално кратък и схематичен, за да не става прекалено дълго.
1) преживяване на безкрайна неспирна радост – от всичко съществуващо (че има вселена, планети и планета Земя; че има живот на тази планета; че ме има мен; че ги има тези хора около мен, с които съм; че ги има любимите ми хора в живота, а и изобщо хора, животни и растения; че има цивилизация, храна, къщи/апартаменти с покрив над главата, технологии, изкуство, интернет, климатици и така нататък – буквално за всичко съществуващо). Също така и към всичко, което преживяваме като хора – положителните, но и негативните емоции, чувства; радостните, но и травматичните преживявания, защото и двете са част от живота и обединяването на тези две полярности дават цялостност.
Кефех се както малко дете се кефи на всичко (и най-вече на новите неща, които вижда за първи път), само че го преживявах десетки или дори стотици пъти по-силно от това.
2) едновременно с радостта – благоговение и удивление от съществуването на всичко описано и колко невероятно е всичко това и как всъщност това е чудото на живота (тъй като за мен единственото сигурно чудо е съществуването на живота и вселената).
Важно е да отбележа, че всичко описано го знам, мисля и вярвам на рационално ниво (на нивото на ума), но в случая го преживявах изключително силно на телесно ниво – буквално насищаше тялото ми и всяка клетка в него. Едно изключително дълбоко телесно/висцерално преживяване на чудото на живота, както и удивлението, радостта и любовта от съществуването на живота и всичко в него. Въплътено телесно преживяване на всичко, което вярвам и смятам за фундаментална истина – тоест въплъщаване, отелесяване, заземяване на вярванията/убежденията чрез преживяването им, така че да не са само теория (абстрактно знание), а на практика (преживелищна мъдрост). Това „слизане“/заземяване на знанието от нивото на ума на нивото на тялото е изключително важен компонент в цялостната промяна на личността – неслучайно терапевтичната школа, от която съм част залага предимно на преживелищността и тя е основен начин за ефективна психотерапия според мен. Повече за това може да прочетете ТУК.
3) едновременно с всичко това имаше и много любов – към всичко и всички, желание за прегръщане на всички присъстващи на церемонията, но и за даване на любов на всички хора в живота ми (че и на всички хора изобщо). Желание да споделя преживяването си, да излъча всичко това към останалите и към света, за да почувстват колко невероятно и страхотно е това (животът), да се чувстват по-добре и да го запечатат и използват като ресурс, който да им помага в тежките моменти. Разбира се не исках да смущавам групата и да преча на личните процеси на останалите участници и затова донякъде сдържах външното проявление на радостта си, нито започнах физически да ги прегръщам един по един, а се насочих към това мислено/дистанционно/телепатично да насочвам тези усещания/чувства/енергия последователно към всеки от тях. След това направих същото с любимите ми хора в живота – опитах се да им изпратя част от радостта, любовта, удивлението, до които аз имах достъп и преживявах сега. После продължих с това към някои от клиентите ми, за които се сещах, а след това – и към всички хора и човечеството и земята/вселената като цяло.
4) за много кратки моменти от по няколко секунди – преживяване на екстаз – много силно и интензивно удоволствие от всичко описано.
5) в други кратки моменти – преживяване на блаженство (за разлика от екстаза – тук преживяването е „тихо“ и не е толкова пиково, а по-скоро фоново).
6) на моменти присъстваше преживяване за сексуалност – на сексуалния нагон като базисен и основна движеща сила на живота, защото без секс/уалност – няма живот (поне на ниво по-сложно устроени организми).
7) по-леко фоново, имплицитно присъстваше преживяване/усещане за единство и принадлежност (към хората, живите организми/живота, вселената).
8) също по-нискоинтензивно фоново присъстваше и преживяването за красота – че вселената и животът са толкова красиви/прекрасни. И едновременно – фоново, имплицитно чувство на благодарност за всичко това (всичко същестуващо, живота, преживяванията ми).
И всички тези състояния, преживявания, чувства, усещания и мисли хем периодично се въртяха, сменяха и преливаха се от едно в друго, но и хем присъстваха заедно/едновременно, което може да звучи странно и непонятно за човек, който не го е преживял, но е много интересно и готино.
От време на време няколко пъти излизах навън, за да видя небето и звездите, планините и горите, които се виждаха и преживявах още повече/по-голяма радост, кефене, удоволствие, удивление от това, че съм частица от вселената, че ме има някъде там насред необятния космос и че е всичко това е толкова красиво. Излизах също и за да мога да изразявам радостта си по-свободно, за да не смущавам другите и техните лични процеси, които течаха. Проблемът беше, че навън температурите бяха минусови, иначе щях да прекарам много повече време навън, което още повече засилваше преживяването ми.
Буквално се чувствах претрупан (overwhelmed) от положителни емоции, чувства и преживявания и на моменти си мислех, че е толкова силно, че да не би тялото ми да не издържи от всичко това хаха (но само като мисъл, не съм имал реално преживяване на страх/опасение от това или от каквото и да било).
Предполагам, че нещо такова преживяват духовните водачи/гурута, когато описват духовните и трансцендентните си преживявания на екстаз, блаженство, любов и любяща радост към всичко и всички.
Тези преживявания започнаха при първият прием (макар и след около 90 минути – както миналата година) и се засилиха още повече след приемът на втора доза. В един момент се зачудих дали да направя прием за трети път, но съображенията ми против това бяха, че:
1) не исках да се вкопчвам в хубавото и приятно, нито в аяуаската/растението/отварата като източник на щастие/радост/удоволствие, да искам още и още (като наркоман), което е нездравословно, а да е просто спомагателно вещество. И тъй като дори при 2-рият прием за вечерта имах в лека степен такава нагласа за усилване и удължаване на положителното преживяване, то реших да не го правя и мисля, че е добър избор и решение.
2) както споменах имах мисълта/опасението, че ако радостно-удоволственото ми преживяване се засили още повече, то не знам дали тялото ми ще може да го понесе. Буквално беше невероятно и имах чувството, че ще се пръсна от радост, любов, удоволствие и всякакви подобни чувства и емоции. Най-вероятно всичко щеше да е наред, но като комбинирах тези две точки в ума си – реших, че ми стига толкова и е по-добре след това да превключа на покой, почивка, възстановяване и интеграцията на преживяното. И така реших да си сложа тази граница, въпреки че ми беше интересно какво би станало при 3-ти прием. Разбира се не знам и дали шаманът щеше да ми позволи, тъй като това се предполага да е част от работата му – да прецени/усети и ако има нужда – има право да откаже прием на някой.
Общо взето преживяването ми от втория ден беше много сходно с преживяването ми от миналата година, но още по-интензивно/силно, зареждащо, приятно, удоволствено.
Друго важно нещо, което искам да отбележа е, че преживяването, въпреки че беше изключително положително и приятно – няма нищо общо с надрусването с наркотици. При приемът на халюциногени (поне при мен и това, което съм чувал от много други хора) – мощно присъства съзнанието и не е притъпено, успано или упоено, а напротив – дори по-силно и по-разширено от обичайното (тоест обратен ефект в този аспект спрямо при наркотиците и алкохола). Разбира се някои хора твърдят, че при някои наркотици (или алкохола) – съзнанието им се разширява и докато това може би е така понякога или за някои хора (ако изобщо е така, защото няма начин да се измери, провери, докаже), то масовият ефект е по-скоро обратният и всъщност често се използват точно за това – за притъпяване, упояване, успиване, спиране на съзнанието и продукцията/съдържанието му (мислите, усещанията, чувствата и преживяванията).
Друг факт важен за отбелязване е, че повечето хора по време на аяхуаска церемонии не преживяват толкова положителни неща, а напротив – обикновено процесът е доста драматичен, дискомфортен, неприятен или дори болезнен, наситен с интензивни негативни емоции. Това го отбелязвам, за да не си помисли някой, че може просто да отиде и да преживее с лекота всички тези хубави неща, които аз преживях и 2-та пъти – най-вероятно няма да се случи, така че не го мислете като магическо хапче и лесен начин за достигане до това. Накратко – няма кратък път към щастието/радостта/любовта и обикновено е нужно първо да се мине през неразрешеностите, конфликтите, трудностите, травмите, които имаме (както аз съм правил доста дълго в лична и групова терапия и самостоятелно без употребата на спомагателни вещества). Доста дълго време съм работил по себе си, вярванията, нагласата, отношението си към себе си, другите, света, живота, и затова смятам, че ефектът от тези церемонии е това, което жъна вследствие на посятото преди това като усилия и преминатата болка – тоест миналата ми личностна работа е позволила сега да преживявам тези хубави неща.
И както казах – всичко, което преживях на церемониите са неща, които вярвам, мисля, знам (до които съм достигнал и преди 6-7 години не съм вярвал и знаел) и просто ми се даде възможност да ги преживея интензивно на телесно ниво. И също така освен, че това са неща, които знам, то са и неща, които преживявам в ежедневието си макар и с многократно по-нисък интензитет. Така че всичко това може да се преживява и постига и без спомагателни вещества, които да фасилитират този процес – просто изисква повече усилия и по-дълга работа. Но този по-дълъг път освен че е заслужен е и по-устойчив, защото така знаеш с цялото си същество, че няма нужда да ходиш да пиеш отвари по амазонските джунгли или българските гори, за да преживяваш тези неща. Все пак няма лошо понякога да се използват халюциногени с терапевтична цел – за фасилитиране на процеса; за получаване на допълнителен ресурс; за открехване на вратата или прозорецът, за да види човек какво е възможно да преживява в ежедневието и живота си, така че след това да знае, че си заслужава и с охотно да полага усилия, за да върви натам.
Така че, ако трябва да спекулирам за причините моето преживяване да е толкова положително и двата пъти (без да имам такова намерение/заявка или стремеж, а напротив – и двата пъти се бях подготвил за разпърчатосване и тежки, негативни, емоционални преживявания), то:
– че вече съм в прилична степен преработен и изчистен от големи вътрешни нерешености (което далеч не означава изцяло – не бих си позволил такава самонадеяност, а относително спрямо повечето хора, както и относително спрямо себе си преди) и че това увеличава вероятността за добро преживяване/трип;
– че имам нужда от такъв тип преживяване, за да може в по-голяма степен любовта да протича в мен и през мен и да правя това, което правя в живота и ежедневието си по-добре, за да може по-ефективно да помагам на хората;
– късмет/случайност свързана с неврохимични особености на тялото ми и реакцията на рецепторите спрямо субстанцията и т.н. – въпреки че за човек минавал през тези церемонии и виждащ как всеки път едни и същи хора имат различно преживяване – това обяснение не е особено задоволително и вероятно, но все пак е нужно да отчетем, че е възможно и че никой не може да каже все още със сигурност.
За мен преживяното е като прозорец/гледка към това какво е възможно да преживява и как е възможно да живее човек (като нагласа, вярвания, мисли, емоции), но от тук нататък следва ключовата част, която е по-трудната. А именно интегрирането на преживяното в мен/личността ми и ежедневието ми. Тоест, за да има смисъл от цялото нещо и да не е просто единично преживяване в стил надрусване е нужно да запазя/съхраня и пренеса това преживяване в ежедневието покрай всички задачи, скучни и досадни дейности, неприятни ситуации и дискомфортни преживявания – да бъде като една здрава основа, фон, дълбоко присъстващи в мен във всичко, което правя (доколкото е възможно). Това не е никак лесно в забързаното, динамично, изпълнено с постоянни промени и ангажименти ежедневие, така че си пожелавам успех хаха, но през първата седмица се получава сравнително успешно макар и с доста усилия.
Може би след време бих направил още някоя церемония, но твърдо съм на мнението, че съществена част са личните усилия и личната работа извън такива церемонии (и без участието на субстанции фасилитиращи процес). Накратко казано – според мен усилията нямат заместител и аз имам силна преференция към лична работа и преработка без помощни средства в повечето случаи (или използването им само след като вече се минава вътрешен личен процес, но се удря на камък/буксува се и това не бива преодоляно по никакви други начини).