Хипохондрията (хипохондрично разстройство) наричана още здравна тревожност е част от тревожните разстройства и по-точно от соматоформните разстройства.
В тази статия ще разгледам симптомите, причините и ще спомена някои неща за терапията ѝ.
Имам и видео по темата, което съдържа приблизително същата информация и може да изгледате ТУК.
Все пак статията е по-богата, защото ми е по-лесно да излагам мисълта си писмено и да допълвам постепенно, докато във видеото съм пропуснал някои детайли.
Симптоми на хипохондрията:
Тя представлява натраплив ирационален страх от заболявания (най-често телесни и по-рядко психични). Характеризира се с постоянна прекомерна загриженост за наличие на едно или повече сериозни телесни заболявания (и по-рядко за психични заболявания). Накратко натрапливи мисли за болест – мощна психична фиксация във вярване за преживяване на болест, което е придружено от постоянно безпокойство и тревога за наличието или възможното възникване на телесни или психични заболявания.
Съответно това бива съпроводено от свръхбдителност и свръхфокусираност върху тялото и частите му и върху ума с тенденция всякакви промени в тях да се възприемат негативно като сигнал за наличие на опасна болест (телесна или психична).
Например човекът вижда, че му е излязла пъпка, има сърбеж, болка, леко кашляне или зачервяване и автоматично решава, че е болен от животозастрашаващо заболяване например рак, тумор, сърдечно заболяване, ковид, туберкулоза, рядка болест и прочие независимо колко незначителен е симптомът. Това обикновено е придружено от повишена тревожност или страх и прилежащите им физически усещания, които понякога допълнително се интерпретират като показател, че човекът наистина е болен (нещо му има).
Често има постоянно самоизследване на тялото и самодиагностициране – най-често човекът идентифицира от какво е болен или ще умре чрез четене в интернет – като търси в гугъл съответните симптоми, за да намери на каква болест отговарят или на база разговори или минали разговори с други хора за определени разболявания, а друг път просто има вътрешната убеденост, че това е еди коя си болест.
Впрочем болестта може да се мени всеки месец, седмица, ден или дори и час, което ни казва, че самият страх от конректно заболяване няма особено значение и просто изпълнява определена функция или е плод на определени по-базисни психични наличности (страхове и вярвания).
Друго често поведение вследствие на хипохондрията е редовно търсене на медицинска помощ, ходене по лекари и болници за прегледи, правене на безброй изследвания отново и отново и въпреки негативните резултати и уверенията на лекарите, че е напълно здрав, че няма симптоми или ако има симптоми, то няма загуба на функция и те са незначителни, а за тях няма телесна причина, а психична. НО въпреки това човекът смята, че лекарите грешат и нещо е объркано в пробите или пропуснато и недовидяно и т.н. и не след дълго човекът отново е убеден, че е болен/се разболява.
Някои хипохондрици искат постоянно потвърждение ежедневно или ежеседмично от доктори, приятели или семейство, че не са болни от еди коя си болест. Често според тях те не получават необходима медицинска грижа или чувстват, че никой не може да им помогне, въпреки че имат нужда и това може да е много разочароващо, отчайващо и потискащо за самият човек.
Понякога и самият човек осъзнава ирационалността на поведението и вярванията и мислите си, но въпреки това е безсилен срещу натрапливите мисли, страха и тревожността, които те пораждат в него.
За околните това често звучи абсурдно, но за близките на такъв човек това наистина може да е истинско мъчение. Да не говорим и за финансовите и социални последствия – или човекът плаща постоянно за изследвания или те се поемат от клинични пътеки като и в двата случая са пари на вятъра, които могат да бъдат използвани по-ползотворно. Освен това цялото време на лекарите, което се губи, а и на самият човек също е изключително ценно и скъпо. Общо взето много ресурси на вятъра, което е жалко.
Всъщност хората с хипохондрия могат да живеят изключително дълго, но през това време животът им е мъчение с постоянна тревога и безпокойство, които ги ограбват от възможността да се радват и наслаждават на живота и това, което имат в него.
Понякога реагират негативно при идеята, че проблемът е на психична основа и насочване към психотерапия.
Забележка: разбира се хипохондрията не изключва наличието на други психични заболявания (включително и по-тежки), но това се случва рядко.
Чест отключващ фактор за здравната тревожност е смъртта на близък човек, но разбира се това е само спусъка, а подложката (основата), за да се развие хипохондрията обикновено бива заложена в ранните детски години в резултат на определени събития, преживяването им от детето/бебето, по-късно – стилът на възпитание или обстоятелствата в семейството и средата. Залагането на основата се случва също така и през пренаталния период (периодът на 9-те месеца бременност), който е изключително важен за задаване на траекторията на този човек (полагането на основата включително неврологично и ендокринно/хормонално).
Прекомерната дълго преживявана тревожност поради страха от заболявания понякога прераства в депресия (когато се изхабят ресурсите на тялото при този дълго време активиран стресов отговор поради страха и тревожността).
Забележка: важно е да се отбележи, че това състояние е много различно от хистерията/конверсионното разстройство и от психосоматизирането, защото в случая няма подлежащ болестен процес, няма загуба на функция, няма истински симптом, дори няма фантомен имитиращ симптом (както при хистерията, тоест конверсионното разстройство), а има единствено прекомерна неоправдана тревожност, че човекът има сериозно заболяване, но дори лекарите не го откриват. Всъщност понякога тези хора си мислят, че заболяването е толкова страшно/ужасно/специално/лошо, че затова лекарите не могат да го идентифицират.
Понякога наистина човек проявява симптоми, които имитират болести, но няма болестен процес зад тях, въпреки наличието им. Това представлява конверзионно разстройство (в миналото наричана хистерия или конверзионна хистерия), а не хипохондрия!
Механизъм на хипохондрията:
Подлежащия механизъм е хипохондриазата. Това е защитен механизъм за непрекъснато пренасочване или разреждане на психичното напрежение и отместване на вниманието чрез ментално предъвкване свързано със заболявания. Вниманието се отмества от болезнен вътрешен конфликт, психичен наличности или незадоволени емоционални потребности навън към ирационален, илюзорен страх от болести. По този начин човекът се защитава от собствените си изтласкани в несъзнаваното характерови страхове, дълбоки конфликти, комплекси. Механизъм за съзнателна рационализация и бягане от себе си и нежеланите психични наличности във фиксация във възможна болест.
Често конфликтът е между:
– позиция на жертва в живота, жертва в полза на другите и прекомерно угаждане на тях от една страна спрямо страхове от отхвърляне, изоставяне, унижение, излагане.
– силно желание за съзнателен контрол от една страна, а от друга страна дълбоко чувство и/или страх от самота, провал, нараняване, изоставяне и усещане за вътрешна празнота.
– силно потиснато желание/порив поради голям страх („много искам, но ме е страх или не си позволявам по други причини“).
Повече за защитните механизми може да прочетете ТУК.
Именно затова мнимата болест може да се мени редовно, но механизмът остава – пренасочване на психичното напрежение и изместване на вниманието от реалният психичен конфликт. Когато фокусира вниманието си върху мисленето за болест, то човекът избягва преживяването на тези вътрешни конфликти или дълбоки страхове, които предизвикват ужас и разрешаването им по някакъв начин. Стратегия за пренасочване/отвличане на вниманието и енергията.
Какво подлежи хипохондрията, каква е причината за нея?
Хипохондрията е страх от смъртта (страх, че животът ще изостави човека), който отразява една липса на доверие и на усещане за свързаност с животът в самия себе си. Една дълбока несигурна привързаност (несигурна тревожно-избягваща привързаност); недоверие в живота, себе си и тялото си; страх от безпомощност и слабост, а върху тях – един контрол, който натиска като тапа.
Страх от живота, който е прикрит под страха от болест или от смърт. Страх от/нежелание за поемане на отговорност за реализирането на собствените желания, потребности и действия тоест страх от живеенето на собствения автентичен живот или страх от преживяване на дълбоки вътрешни конфликти и душевна болка. Също така това състояние му помага да не вижда и преживява характеровите си страхове/противоречия/травми или вътрешни конфликти като вниманието бива автоматично премествано в болестната фиксация.
Страхът от поемане на отговорност за собствения живот много често излиза в терапията на хипохондрия – постоянни опити за абдикиране от отговорност, изнасянето ѝ върху друг, понякога съчетани с болестен контрол и наблюдение върху тялото и промените в него.
Също така донякъде самото състояние (болестните фиксации) стават заместител на липсващата сигурна база/привързаност/основа, в която се вкопчва – като мантра/спасителен поян, която е болезнена, но и едновременно го предпазва от болката да преживява подлежащите травми (според характера – отхвърляне и малоценност; изоставяне и самота, липса на грижа и внимание; унижение; слабост и безпомощност; несправедливост).
Маската винаги е контролираща (ригидна) като защита от дълбок страх от безсилие, слабост, безпомощност/липса на контрол и умиране.
Ако характерът е орален – в това безсилие ще се чувства сам, изоставен, необичан.
Ако е садо-мазохистичен – ще се чувстваш унижен и изложен.
Ако е психопатен – ще се чувства слаб и безпомощен.
Ако е ригиден – несправедливо прецакан от живота.
Ако е шизоиден – отхвърлен, непълноценен, наранен.
Повече за характеровите структури може да прочетете ТУК.
Здравната тревожност може да бъде и връхче, което избуява от дълго време нерешена генерализирана тревожност. Повече за генерализираната тревожност и терапията ѝ може да прочетете ТУК.
Видове хипохондрия:
В подхода естествената психотерапия различаваме три вида/категории хипохондрия:
1) натраплива (обсесивно-компулсивна) хипохондрия – функционално може да се каже, че представлява частен случай на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство).
2) хистерична хипохондрия;
3) хипохондрия със сексуално свързана етиология тоест произход – тя е била популярна преди 100-150 години поради консерватизма относно секса и сексуалността в миналото, но в модерността особено на Запад няма такъв проблем и по-скоро сме в другата крайност.
Все пак може да се появи при отглеждане в свръхконсервативно семейство и/или при религиозен натиск със силно негативни нагласи относно секса (че е нещо лошо, неморално, нечисто, неправилно и прочие).
При всичките ѝ разновидности присъства силно невротично контролиране и силна ригидност (твърд войнски характер или ригидна маска), за който можете да прочетете повече ТУК.
Терапия при хипохондрия:
Терапията донякъде зависи от видът на хипохондрията, но все пак има общ шаблон подобен на терапията на другите тревожни състояния, а и на психотерапевтичната работа при повечето състояния изобщо:
Първо се анализира характера на човека, историята му, интроектите му, както и произхода и причината за състоянието на човека и обичайните му модели на действие, мислене, чувстване, преживяване, възприемане. Вижда се неговата индивидуална психодинамика и на какво има да се учи в живота и накъде го тласка състоянието.
След като се видят наличностите на клиента, то постепенно започват да се реструктурират всички ирационални вярвания и страхове свързани със здравната тревожност и подлежащите я наличности, също така а се наблюдават непривързано (медитативно) и да се оценяват реално автоматичните мисли, да се забелязват когнитивните изкривявания и защитните механизми, за което помага практиката на медитация.
При хипохондрията човек обикновено има нужда да си позволи да метафорично да “умре”, тоест да се смири и довери – да пусне контролът и вкопчването в тялото си; да се довери на това тяло, себе си и живота; да се научи да живее и да действа смело, въпреки страха си (да претопи страховете си, да се обезстраши/десенсетизира). Да развие една сигурна привързаност и да излекува/стопи/преработи базисните си травми от липса, самота, изоставяне, безлюбие (липса на любов), пустота и празнота.
Съответно после се стига до това – минава се през пускане на контрола, десенсетизация и погасяване на страховете като това може да стане първо чрез хипноза тоест транс и визуализации, а по-нататък чрез психотелесни опити, поведенчески методи като парадоксално намерение, наводняване, поведенчески социални опити и изобщо всякакви методи предизвикващи загуба на невротичния контрол, при което клиентът получава досег със страха си от загуба на контрола и смърт и го погасява, претръпва, вижда, че не е толкова страшно и всъщност дори е приятно да излезеш от постоянното състояние на нащрек, стягане и контролиране.
Разбира се на практика това не е директен алгоритъм за прилагане стъпка по стъпка, а в реалността стъпките се преплитат и преливат, има отиване напред, после пак връщане назад и всичко се комбинира в едно, за да се движи процесът в желаната посока.
1) при натрапливата (обсесивно-компулсивна) хипохондрия – когато тя е поддържана кратко време, то психотерапевтично с нея се работи доста успешно, защото няма големи вторични печалби, а случващото се все още е предимно на психологическо ниво (предъвкването не е успяло все още да създаде силни, трайни, устойчиви, здрави неврални пътеки в мозъка). Тогава посредством множество терапевтични методи страховете се погасяват сравнително по-лесно, а случващото се минимизира до нормално протичащ психичен процес, който не провокира тревожност и страх у човека.
2) при хистеричната хипохондрия вторичните печалби са много големи и силни, което на практика я правя почти непреработваема като изключение правят хората с много висок интелект и способност за осъзнаване, при които може донякъде да бъде сублимирана, а енергията ѝ пренасочена или канализиране в сценични изяви от актьорски тип или нещо подобно.
Имплицитно присъства страхът/вярването, че “ако загубя хипохондрията/не я поддържам и не се тревожа -> ще умра”.
3) При хипохондрия със сексуално свързана етиология тоест произход терапията е насочена към намаляване на моралната цензура и проява на либидото директно през здрава интимност като може да се добави и творческа изява, но както казах тази разновидност на хипохондрията с този произход се среща изключително рядко в модерността.
Ако се разпознавате – потърсете помощ, работете със специалист или дори ако трябва сменете няколко, докато намерите вашият човек за работа. Не мъчете излишно себе си, както и близките си, а и здравната система и лекарите, защото и без това не им е леко.
Безсмислено е човек да страда и да се мъчи излишно. Научете се да отпускайте контрола и да се доверявате и радвате на живота.