Желателно е да сте прочели първо миналата статия за паник атаките (ПА) и паническото разстройство (ПР), тъй като тук ще надграждам казаното в нея и ще разчитам, че сте наясно със споменатото в нея (ТУК). Паническо разстройство означава наличие на панически пристъпи (ПА) повече от 6 месеца.
Статията отразява виждането и подходът в Естествената Психотерапия, като други подходи и школи могат да имат друго виждане за терапията на състоянието.
Задължителна ли е терапията при паническо разстройство и паник атаки?
Не е задължителна, но е желателна. Паник атаките понякога изчезват от само себе си, но невинаги това е решение на проблема, тъй като тогава могат да се разстелят в генерализирана постоянна фонова тревожност. Тоест самото изчезване на пристъпите не гарантира, че човекът вече е добре и няма да има проблеми свързани с тревожността в бъдеще, въпреки че макар и рядко и това се случва и всичко завършва добре дори без никакви интервенции.
За ефективна терапия на ПА и ПР е необходимо да се съчетае посоката на работа, към която води състоянието с посоката на характерова работа. Повече за характеровите структури, които ползваме в Естествената Психотерапия може да прочетете ТУК.
За какво в живота ни са сигнал паник атаките?
Паник атаките са просто преливане на чашата на напрежението/стресът/тревожността в човека. Като ако у него има силен страх от тези телесни и психологически реакции на паника обикновено ситуацията става още по-лошо, тъй като започва почти постоянен страх от самите телесни симптоми на паника, страх от самия страх или страх от смърт или полудяване и състоянието се хронифицира. При това положение е необходимо да се промени цялото вътрешно преживяване на човека за случващото се и отношението му към него.
Паник атаките могат да са сигнал на тялото ни, че нещо не е както трябва в живота ни (че не живеем пълноценно и автентично така както искаме/бихме искали; че се самопотискаме и самоизнасилваме; че се товарим с прекалено много задачи – тоест че преживяваме прекалено много стрес, с който не можем да се справим – тоест че ни липсва баланс и това дисрегулира нервната ни система; че преживяваме трудности, които надвишават моментно капацитета ни да се справим или друго подобно послание). Накратко може да се каже, че е нарушена саморегулацията ни и тялото ни не знае кое кога се намира в безопасност и кога в опасност. В такива ситуации обикновено хората прибягват от външни начини за регулация на състоянието си – субстанции, медикаменти, постоянно търсене на внимание и подкрепа, постоянно саморазсейване и т.н. Разбира се тези подходи не решават първоначалния проблем. Игнорирането или неправилното разбиране на тези съобщения от тялото/нервната ни система води до потенциални по-лоши последствия в бъдеще.
При паническото разстройство/паник атаките (а и при всички тревожни състояния) ключовият въпрос, на който да се намери отговор е „от какво бяга човекът и/или с какво се бори“? Защото обикновено има налична силна вътрешна борба, опит да контролира всичко/себе си напълно и страх да се отпусне и да се довери на тялото си и на живота. Естествено при ПА – не може да контролира дори собственото си тяло, така че започва да бяга от паниката или да се бори с нея, което е най-голямата грешка, която може да направи (защото този подход първоначално го е довел до тях изобщо) и го вкарва в омагьосан кръг, от който трудно може да излезе сам (хронифициране на състоянието).
Някои хора получават паник атаки по време на сън. Защо? Защото по време на будност има изтласкване на страха, силен мощен контрол и потискане, но по време на сън контролът отпада, вече не контролираме и страхът изплува на повърхността. Паник атаките по време на сън са същите и означават същото като в будно състояние (като е възможно да има повече контролиране).
Какво да не правим при паническо разстройство и паник атаки?
Освен споменатото бягство от паниката/страха или борбата с тях, то други поведения, които водят до поддържане на състоянието са:
– разсейването като стратегия за справяне (включително притъпяване на усещания/чувства/емоции/страхове чрез субстанции като алкохол, наркотици, технологии, социални мрежи, игри и прочие);
– търсенето на постоянна подкрепа и внимание от други хора (включително и като форма на разсейване) – ползване на други хора за бягство от чувството/страховете от самота, липса на любов, изоставеност, пустота, празнота; за генериране на илюзорна сигурност, която да замести вътрешната несигурност; да притъпи недоверието в себе си и живота и прочие.
Няма лошо да има известно споделяне особено с близки хора за случващото се и преживяваното от човека, но да не се отива в мрънкане и позиция на жертва, точене на внимание и състрадание от околните.
За какво могат да се ползват паническото разстройство и паник атаките?
Когато се комбинира посоката идваща от тревожното състояние (в случая ПР) с посоката идваща от характера на човека се получава посоката на работа – на какво има да се учи човекът, какво има да усвоява в живота си като урок, какво има да хармонизира в себе си, накъде има да се развива и еволюира. Тогава стават ясни отговорите на въпросите: „Какъв е смисълът на паническите атаки?“, „Защо ги получава човекът?“, „Накъде го водят те и за какво са му полезни?“.
Най-често това е свързано с излекуване/преработване на базисните травми и страхове от самота, празнота, вътрешна липса, безлюбие, смърт и полудяване. Тоест паник атаките са директен портал към:
– развиването на чувства на и вярвания за вътрешна сигурност, стабилност, увереност, чувство за способност и компетентност, както и на самостоятелност (човекът да стане авторитет в живота си);
– развиване на доверие в себе си, тялото си и живота;
– приемане, прегръщане и трансформиране на страховете от самота, безлюбие, смърт, полудяване в смело действие, силен и радостен начин на живот, любов към себе си;
– запълване на вътрешната празнина с любов и стабилното си присъствие;
– промяна на привързаността от несигурна към сигурна;
– поставяне на здрави граници и приемане на чуждите такива.
Променено отношение към паник атаките:
Така ПА/ПР става стимул за израстване, развитие и хармонизиране на човека, а преодоляването им – път към тези неща. Съответно тази променена нагласа към случващото се е ключова за успешната терапия на състоянието – не борба или бягство, а обратното – приветстване, благодарност, оценяване и ползване на случващото се за себеактуализация и оцелостяване на човекът. Използване на състоянието за учене и еволюция. За целта е необходимо първо да се спре бягането от телесните симптоми на тревожност и човек да ги преживява, да ги приема, да не им се плаши, да остава в тях, за да може да се стига надолу до описаните по-горе подлежащи травми, страхове и вярвания и да се работи с тях.
От хронифициращата спиралата надолу (стимул/симптом/и -> страх -> телесни реакции -> бягство или борба/контрол), да направим чрез промененото отношение въздигаща се спирала нагоре (симптом/стимул -> разбиране/осъзнаване на смисъла и ползата -> приемане и нормализиране -> конфронтация/смелост -> преобразуване). Има и следващо по-високо ниво част от работата – самопредизвикване (самопричиняване) на съответните страхове/ситуации и реакции с цел учене, израстване, обичането им и зареждането ни с енергия; възхищение от мъдростта на природата/състоянието/организма/живота и благодарност/оценяване на възможността за израстване и хармонизиране.
Промененото възприятие и отношение за случващото се променя донякъде и физиологията на човека и вече преживява реакциите на стресов отговор по малко по-различен начин, а наличието/виждането на смисъл в цялото нещо дава ресурс за преживяване на дискомфорта свързан с него.
В допълнение може да се работи и в посока обиране/намаляване на тревожността чрез спорт (изгаряне на адреналинът, който се освобождава при панически пристъпи и изобщо при тревожност) и чрез медитация/релаксация/хипноза (за които може да прочетете повече ТУК и ТУК). Самото потъване в медитация и отпускане вече дава възможност на човека да „тренира“ и подобрява превключването между двата дяла на автономната нервна система (симпатикус и парасимпатикус) тоест да регулира по-добре нервната си система и да се учи на доверие.
След като вече човекът придобие известна смелост и комфорт с телесните симптоми на тревожност, така че да не „отвличат“ ума/когницията му, то тогава може да се работи в дълбочина с подлежащите вярванията/програми. Тоест когато вече има донякъде изграден ресурс от спокойствие, стабилност и сигурност – вече може да влиза надълбоко в страха, знаейки, че, че има вътрешен остров на сигурност и всичко ще бъде наред, че може да се върне (да превключва между различните състояния).
Терапия на паническо разстройство и паник атаки:
Методологията на работата е следната (като това не са ясно разграничени отделни последователни стъпки, а са свързани и се припокриват/преливат една в друга):
1) Анализ на състоянието, характерът и ранните години на човекът; настояща социална система – семейство, приятели, интимни отношения; мотивационни въпроси; телесни процеси и евентуални заболявания, медицински диагнози и т.н.
2) Когнитивна работа – връзка с реалността, промяна в мисленето (реструктуриране), създаване на ново променено отношение; осъзнаване на вторичните печалби от състоянието и пускането им.
3) Психотелесна и хипнотична работа по генериране/увеличаване на доверието (в себе си, в тялото си, в живота)
4) Съзерцание/медитация – да посреща каквото излезе в тишината, да го наблюдава, да се сприятелява, да го обиква, да го претопява и т.н.
5) Себепредизвикване – доброволно скачане в страха чрез съответните стимули. Съзнателният избор сам да конфронтира провокиращите страх ситуации води до различна физиология и преживяване спрямо това при пасивното излагане, когато не е по негова воля.
Трите стъпки за работа със страха са (връзка с по-горните методи):
1. анализ (1), осъзнаване и медитация (5), когнитивна работа (2).
2. самопредизвикване (3), (5).
3. приемане, обичане/любов, доверие и смирение (3), (4)
Характерови структури при ПА и ПР:
Паник атаките могат да се появят при множество характерови структури като отдушник/винтил за високата тревожност/напрежение, например: лидерски/психопатен с ригидна маска; садомазохистичен; ригиден; и много рядко при интравертно-фантазния (шизоиден, стратег).
НО паническото разстройство (ПА получавани по-дълго от 6 месеца) е най-често и предимно при оралния/зависимия (емпатичния) характер. ПР тръгва от паник атаки, но става на ПР главно при зависимия характер заради специфичните му характерови страхове от смърт, полудяване, изоставяне, самота, липса на любов, липса на дълбока сигурност, пустота и празнота, чувство за липса на Аз-ова стойност.
Често в такива случаи над зависимия характер има налична ригидна маска (силни „трябва“ правила, перфекционизъм, безмилостни изисквания към себе си, свръхконтрол и т.н.).
Медикаментозна терапия при паник атаки и паническо разстройство:
Лично-професионалното ми мнение е, че в случаят медикаментите могат да имат замазващ ефект и предвид липсата на животозастрашаващ ефект на състоянието, то в почти всички случаи може да се мине и без тях. Все пак ако клиентът е толкова тревожен, че това пречи да се работи психотерапевтично (или изобщо да функционира що-годе нормално), то е допустимо да се ползват медикаменти, за да тушират прекалено силните симптоми отначало, но след това да се превключи повече към терапевтичен ефект и намаляване/спиране на медикаментите.
При хората с паническо разстройство има особено голям риск да се привържат към медикаментите (психологически) и съответно да ги ползват дълги години вместо да развият собствените си способности за саморегулация на тялото и себеразвитие. Разбира се това е въпрос на личен избор, но моето мнение е, че това е неадаптивно и неоптимално.
По отношение на конкретните медикаменти – обикновено се ползват антидепресанти от типа на селективните инхибитори на захващане на серотонин (SSRI) и бензодиазепини (понякога и други лекарства имащи успокояващ ефект). Те се предписват от практикуващ психиатър след обстоен преглед и дискусия.
Това накратко представлява терапията на паническо разстройство и паник атаки през виждането на Естествената Психотерапия.
Ако имате желание за работа със специалист по това състояние – може да се обърнете към мен.