Стресът и стресовият отговор – за какво служат и полезни или вредни са?

В серия от статии ще разгледам всичко свързано със стресът и ще продължа темата постепенно към тревожните разстройства (чиято категоризация и характеристики съм обобщил накратко ТУК), а в дългосрочен план ще разгледам и всяко тревожно състояние по отделно, както и терапията му, но това ще се случи доста далеч в бъдещето. Каква е връзката на стреса с тревожността и страха?
Стресът и по-точно стресовият отговор е базовото явление и без него не бихме могли да имаме/преживяваме тревожност или страх. Тоест двете се базират на стресовата реакция и следователно трите са сравнително сходни откъм физиология.

Какво е стресът като за начало?

Стресът представлява изкарването на организма ни от хомеостаза (равновесно състояние) поради наличието на външен или вътрешен стресор (неблагоприятна сила), а целта на стресовия отговор е да ни върне отново в това равновесие чрез сложен набор от физиологични и поведенчески отговори. Стресовият отговор може да е адаптивен (такъв, който е на място – активира се когато имаме нужда от него) или неадаптивен, пример за такъв би бил паника/ужас/замръзване, когато интимният партньор те докосне, което се случва понякога при жертви на сексуално насилие – тогава този тип отговор е неадаптивен (не е необходими в конкретната ситуация), но се активира поради сходността на ситуацията с тази на насилието/нападението… Адаптивният стресов отговор зависи от доброто и нормално функциониране на невроендокринната ни система и мозъка, чиито ключови компоненти са амигдалата, хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос и вегетативната нервна система.
Дисрегулацията (нарушената регулация) в система на стресовия отговор (хиперактивация – активира се прекалено лесно и често – например при тревожните състояния/разстройства или хипоактивация – при някои хора това е липса на реакция – при рискова ситуация или опасност не правят абсолютно нищо) и/или наличието на силен хроничен стрес могат да нарушат хомеостазата за продължителен период от време и да доведат до нежелани негативни психични или телесни проблеми. Болестите свързани с нарушения стресов отговор и/или хроничния стрес засягат ендокринната, метаболитната, стомашно-чревната и имунната системи и както споменах могат да доведат до множество нежелани клинични състояния (които ще опиша в някоя от следващите статии-продължения).

Вероятно поради това в модерния свят витае тази погрешна представа, че стресът сам по себе си е нещо лошо и нежелано, и което трябва да избягваме (заради стресовия отговор на тялото, както и че стресът е стара адаптация към миналата ни среда на живот, която е ненужна в наши дни. Това е доста далеч от истината.
Всъщност стресът не е задължително нещо лошо – има много дейности, които са стресиращи, но са полезни за нас – всякакъв спорт, дозирано гладуване, сауна, студени душове и много други.
Всъщност точно защото са стресиращи за организма ни – те са полезни за него – организма си казва нещо от сорта на „Уау, средата е предизвикателна и трудна (при тренировка – изискват се физически усилия; при гладуване – няма много налична храна и т.н.) следователно по-добре да включа съответните защитни механизми в действие, така че да подсилим това тяло,за да може оцелее по-дълго във времето“. И вследствие на определения стрес се активират най-различни протеини/пътеки свързани с подсилване на организма – поправка на увредени тъкани и на ДНК, рециклиране на натрупани вредни протеини в тялото и т.н. водещи до повече издържливост и дълголетие. Следователно умереното излагане на стресори (преживяване на стрес) за кратки периоди от време води до ефект на хормеза – процес, при който се активират клетъчни механизми на поправка и поддръжка, които подсилват организма и го правят по-силен и издържлив. Защо това е така? Защото цялата ни нервна система е създадена за стрес и за справяне със стреса чрез стресови реакции – за адаптация спрямо предизвикателствата предизвикани от трудностите на средата. Точно защото организмът ни е еволюирал за трудности и недостиг (такава е била средата ни исторически – липса на храна, наличие на хищници, липса на подслон и топлина и т.н.), то стресът активира стресовия отговор и това води до определени ползи за нас (когато това не е прекалено силно, продължително и хронично).

Каква е целта на стресът и стресовият отговор?

Всъщност системата на стреса е фундаментална (изключително важна) за всички животни и е адаптивна по принцип (когато работи нормално) – направена е да ни мобилизира когато нещо се случи/промени в средата ни (външна или вътрешна) – да реагираме на промените в средата (или поне да имаме готовност да реагираме). Без него не бихме могли да подготвим тялото си за справяне със заплахи и трудности. Затова е и придружен от увеличена физиологична възбуда – бдителност, повишена будност и ажитация (емоционална превъзбуденост съпроводена с чувства на тревога, притеснение и/или страх). Повечето хора преживяват тези усещания като дискомфортни, но тази автономна възбуда цели да те накара да направиш нещо важно/полезно/животоспасяващо за организма ти, да те провокира към полезно действие – целта на тези усещания е да ни мобилизира и задвижи в определена посока (към храна, вода, партньор, подслон, далеч от заплаха/хищник и т.н.).
Чувството на стрес е доста общо и широко и представлява обратното на желанието да си седиш така както си на спокойствие. Целта на стреса (както и на негативните емоции и дискомфортни усещания) е да ти сигнализира, че нещо не е както трябва и да те мотивира да се задвижиш в друга посока или да промениш нещо, например:  Ако си гладен -> стрес и стресов отговор (физиологична възбуда) –> усещане за дискомфорт – целта е да те накара да търсиш храна и след това, когато намериш такава и хапнеш – ставаш релаксиран естествено.
Ако си самотен -> стрес и стресов отговор (физиологична възбуда) -> дискомфортни усещания и неприятни чувства – целта е да те задвижи към търсене на партньор и социални контакти (социална ангажираност) – ако го направиш успешно -> чувстваш успокоение и задоволство след постигането им.
Ние, както и животните сме еволюирали да се движим от тези състояния на дискомфорт и неприятни емоции към такива на комфорт – по този начин природата ни манипулира да се придвижваме към определени неща и да избягваме други и ни накланя към определени поведения, които са важни за оцеляването, размножаването и благоденствието ни.
Тоест всичко това е адаптивно – в нервната система няма нищо излишно.
Друг мит е, че стресът води до понижаване на имунния отговор и по-лесно се разболяваме, а всъщност е точно обратното – стресът активира имунната система и стимулира имунния отговор и помага тялото ни да има повишен имунитет по време на стресиращите събития. Всеки път когато освобождаваш адреналин (както се случва при стресовия отговор) се предпазваш по-добре от бактерии, вируси и инфекции. Тоест при стрес нервната система дава сигнал на имунната да бъде по-активна – стресът кара имунните органи в тялото да освобождават клетки убийци (Т-клетки).
Но разбира се това отнема доста ресурси и ако продължи дълго във времето, то в някакъв момент вече не можем да поддържаме тази повишена активност, тъй като ресурсите ни се изчерпват и най-често се разболяваме точно тогава – след това, точно когато премине стресиращото събитие/период. Например когато се налага да се грижите за друг (дете, роднина или близък и т.н.) или да довършите много важен проект и т.н. – най-често се разболяваме след като приключим със задачата. Затова хората, които работят много се разболяват обикновено когато стигнат до почивката и спрат да работят – изключва се стресовия отговор и имунния отговор е намален, а тялото ни е изхабило доста от ресурсите си и сме по уязвими към разболяване. Също така самото разболяване е начин да възстановим ресурсите, които сме изчерпали – да седим вкъщи и да не правим нищо, така че да се възстановим.
Така че когато стресът и стресовият отговор продължат прекалено дълго без тялото да превключи на режим на релаксация и възстановяване, тогава вече стресът не само че не е от полза, а дори вреди. В най-добрият случай стресът е краткотраен, а след това имаме време за възстановяване, защото сме еволюирали способността за стресов отговор, но за ограничен отрязък от време, а не постоянно.
Освен това всички ние имаме оптимални нива на възбуда, при които мислим по-добре, действаме по-адекватно и ефективно и това ниво не е 0 (състояние на сън и покой), а някъде между 0 и нетолируема физиологична възбуда (паника, ужас), следователно известно количество стрес ни помага за оптималното ни представяне в задачите ни. Накратко: Краткосрочният стрес е полезен – активира стресовият отговор, чиято цел е да ни мобилизира и задейства. Като страничен ефект от това в течение на времето ставаме по-устойчиви. Хората по принцип не обичат стреса поради дискомфорните усещания покрай ажитацията (повишената физиологична и емоционална превъзбуденост съпроводена с чувства на тревога и/или страх), но целта му е да ни накара да направим нещо – затова е придружен с тези усещания. Но ако е хроничен (твърде интензивен, твърде продължителен) – тогава е вреден. Искаме дозиран, кракотраен стрес плюс период на възстановяване/почивка, така че с времето да ставаме по-устойчиви и издържливи.

Ролята на съзнаваното и несъзнаваното ни възприятие за ситуацията:

Силата/интензитета на стресовия отговор зависи до голяма степен от възприятието ни за размера на заплахата/опасността, а не толкова от истинските ѝ размери. Затова различните хора преживяват по различен начин една и съща ситуация и реагират с различни нива на стрес спрямо едно и също нещо/стресор – някои възприемат ситуацията/стресора като по-заплашителен, други като по-малко, а 3-ти изобщо не го възприемат като заплаха.
Възприятието ни и перспективата ни имат важна роля в това дали нещо е стресиращо и колко – дали можем да го понесем/да се справим с него или не. Уловката е, че имат значение и съзнателното ни възприятие и несъзнаваната ни интерпретация на случващото се. Освен това физиологичната възбуда при положително и при негативно събитие е много подобна – например имаме високи нива на физиологична възбуда преди да правим секс с желан партньор, преди да скочим с парашут, но и когато някой ни засече на пътя, когато се караме с някой и при турбуленция.
Един добър пример от животинското царство е, че и хищникът и плячката при преследване преживяват много сходна висока физиологична възбуда, но начинът по който възприемат и преживяват ситуацията е съвсем различен – хищникът – като нещо хубаво и желано, докато за плячката – точно обратното. Следователно не е важно само в какво физиологично състояние си, а дали искаш да си в него, как си стигнал до него – по желание или не, по твоя инициатива или не.
Както споменах от неврофизологична гледна точка физиологичната възбуда е доста обща и универсална, но понеже ние сме хора и имаме голяма мозъчна кора – можем да променяме смисъла (възприятието си) за случващото се и отношението си като по този начин в известен смисъл сменяме ролята си – дали да сме хищникът или плячката, така да се каже.
Това до голяма степен се използва при терапията на тревожните състояния – промяна на нагласата спрямо тях, но повече за това в бъдеще.
При стресиращи ситуации е важно да се запитаме – опасна ли е  тази ситуация наистина – мога ли да бъда наранен или всъщност не е, а просто се активира стресовия ми отговор, защото може ситуацията дори да е благоприятна, но все пак стресираща за нас – например представяне на проект или идея пред други хора – в случая дори не е заплаха, а е възможност. Другите важни въпроси са – способен ли съм да се справя със ситуацията, кои са ресурсите, които имам на разположение и към кой мога да се обърна, ако имам нужда от помощ?
И все пак по-важното е как възприемаме ситуацията несъзнавано, защото ако в тялото ни е потоп от адреналин, кортизол и остеокалцин и се активират мощни телесни реакции (сърцебиене, потене, треперене, топка в стомаха или гърлото и т.н.), защото организма ни възприема случващото се като на живот и смърт, то няма голямо значение какво си мислим, как преформулираме и съзнателно интерпретираме ситуацията – когницията бива пометена от мощните телесни реакции на стрес, тревожност, страх, паника, ужас.
Капацитет за толериране на стрес:
Целенасоченото, планирано и контролирано стресиране на организма, учи ума ни да е спокоен и бистър при наличие на високи нива на стрес и съответно стресови хормони в тялото. По този начин с времето се тренираме и прага ни на толериране на стрес и тревожност (стресови хормони) се повишава. Всеки може да увеличи капацитета си за толерантност на стрес/страх/тревожност, ако желае. Това разбира се е трудно и неприятно, защото е свързано с редовно преживяване на дискомфорт, но пък е много полезно и в дългосрочен план води до страхотни ползи, но повече за това – в предстоящите публикации.

Заключение: Истина е, че стресовият отговор е предвиден да ни даде енергия и да ни задвижи, така че да бягаме или да се борим в условията на друг тип среда (мислете си за времената, когато предците ни са живели в пещери или по дърветата в джунглите), а сега с променения ни начин на живот в модерните общества, заплахите са по-малко физически и повече психосоциални – свързани със статуса в групите ни, с представянето ни, с работата и отношенията с колегите и висшестоящите, трафика и опашките и т.н.
Но не е възможно е да премахнем стресът и стресовият отговор (както и негативните емоции), а не е и необходимо, така че по-добре да се научим как да ги преживяваме и използваме продуктивно по полезен за нас начин като същевременно увеличаваме прага си на поносимост спрямо тях и способностите си за менажирането им в момента на появата/увеличаването им.
Правилно разбиране на стресовия отговор и наличието му (адаптивните му функции) са важни, защото така лесно можем да го трансформираме/преформулираме от нещо нежелано и ужасно към нещо, което е смислено, полезно и можем да използваме или да променим поне донякъде.

В следващата статия от сериите обяснявам какво се случва в мозъка и тялото при стрес – физиология на стресовия отговор.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.