Негативна емоционалност:
Чертата невротизъм (neuroticism) е изключително важна за нас хората – както в исторически план (еволюционно), така и за качеството на живота ни в модерността.
Невротизма представлява фундаментална човешка черта – една от 5-те по модела Големите пет черти. Представлява обща склонност към преживяване на тревожност, негативни емоции и емоционална болка тоест повишена чувствителност към стрес и заплахи – възприемане на повече потенциални заплахи и на заплахите като по-големи, повишена реактивност, както и по-интензивно преживяване при негативни случки. Накратко казано – степента на негативна емоционалност на човек най-вече по отношение на страх, тревожност и емоционална болка.
Невротизма е свързващо звено между чувствителността към негативни стимули и преживяването на психоемоционални травми (повече за това може да прочетете в минала статия ТУК).
Забележка: важно е да се отбележи, че чертите негативна емоционалност и позитивна емоционалност са 2 отделни и различни (системи) – на позитивните емоции по този модел съответства чертата екстраверсия (кореспондираща на базова предразположеност към ентусиазъм и положително очакване/вълнение, смях, общителност, екстровертност, готовност за изследване).
Невротичността определя количеството негативна емоция (освен отвращение, което тази черта не включва), която ще преживява човек за единица заплаха/негативен стимул.
Тоест нещо като генетично зарче (което не е само генетично, а върху което влияят и други фактори), което дава индивидуален отговор на въпроса колко разстроен/уплашен трябва да си за единица заплаха (несигурност/неопределеност) – доколко да възприемаш околния свят и ситуациите в него като рискови и опасни. Тъй като природата няма как да знае в каква среда ще си – някои хора са адаптирани за оцеляване в по-опасна среда на живот (по-невротичните), а други за по-сигурна (по-малко невротичните тоест по-емоционално стабилните).
Невротизмът е част от вродения ни темперамент и може да се измери още в бебешка възраст – дори на 6-месечна възраст бебетата вече се различават в степента си на негативна емоционалност. Разбира се възпитанието след това може в голяма степен както да намали, така и да подсили тази черта, което ще спомена накрая.
Той варира между хората като има нормално разпределение, което означава, че индивидуалните вариации между хората изглеждат приблизително по следния начин:
Както се вижда повечето хора са около средното ниво (което не означава никаква невротичност – да не се подвеждате по нулата, а означава умерено ниво на невротичност), но има и такива, които са силно невротични, както и такива, които изобщо не са невротични, тоест не са особено склонни към преживяване на тревога, негативни емоции и болка. Съответно по-чувствителните ще виждат по-лесно и повече заплахи (дори когато няма такива), а по-малко чувствителните ще са по-смели и рискуващи, защото виждат (на ниво автоматично възприятие) по-малко заплахи (неща, които могат да се объркат), а също така и защото каквото и да стане, когато нещо се обърка – ще преживяват по-малко и по-леки негативни емоции.
Когато се случва нещо непредвидено/неочаквано тоест предположенията/очакванията ти са се оказали погрешни -> колко трябва да се тревожиш? Как го определяш – не го определяш, защото не знаеш и не можеш да знаеш – определя го нервната ти система и как е свързан мозъка ти, което пък зависи от вродените предразположености във взаимодействие с житейски опит.
Същото важи и за колко трябва да се тревожиш ако:
– партньора ти започне се държи странно;
– шефът те извика за разговор;
– възрастните ти деца не са ти върнали обаждането Х часа;
– всякакви други отклонения от желан/обичаен сценарии;
Съответно хората с по-негативна емоционалност са много по-склонни да интерпретират негативно всичко тези събития, да катастрофизират – да си мислят и очакват най-лошия сценарии (докато всъщност е напълно възможно и също толкова вероятно те да са положителни – децата да са с гаджетата си на кино или да спят в почивния ден или дори след работа; шефът да иска да те похвали/повиши/даде бонус; партньорът ти да ти готви изненада и прочие). Докато хората с по-малка степен на невротизъм са по-склонни да ги интерпретират положително или поне да пренебрегнат събитието и да не го интерпретират негативно.
Но това не важи само за заплахи. Например ако се опитваме да постигнем нещо или да достигнем дадена точка, но се появи пречка пред нас – какво количество негативна емоция трябва да преживеем? – очевидно няма как да знаем и няма как да има един универсален отговор и природата решава този проблем като създава вариации и затова различните хора преживяват в различна степен негативни емоции при неблагополучен резултат или наличие на препятствие по пътя към целта и т.н. По този начин винаги има част от популацията, която реагира правилно (се тревожи адекватното на ситуацията количество).
В случая е много важно да е ясно, че няма абсолютно правилно и грешно или полезно и вредно – всеки от 2-та начина на възприемане могат да са както адаптивни, така и маладаптивни спрямо средата/контекста, в който се намира човек. Например:
1) ако живеем в джунглата (или в южноамериканско гето), то за нас и близките ни вероятно е по-полезно да сме по-невротични и дори по-параноидни, за да имаме по-голям шанс да оцелеем, тъй като във всеки момент има множество потенциални РЕАЛНИ ЗАПЛАХИ (а човек, който не е невротичен, който се ангажира прекалено безразсъдно и наивно в такава хищническа среда най-вероятно няма да просъществува дълго).
2) докато ако имаме същите тези черти в сравнително безопасна среда и общество, то те по-скоро ще ни пречат да функционираме оптимално, тъй като НЯМА РЕАЛНИ ЗАПЛАХИ за живота ни. В тази среда е по-печелившо да действаме смело и да рискуваме, тъй като дори нещо да се обърка вероятно няма да е на живот и смърт.
Защото в някои случаи партньорът ви ще се държи странно, защото ви готви изненада, а в други, защото ви изневерява; в някои случаи шефът ще ви вика за добро, а в други – за лошо; в повечето случаи децата ви ще са добре, но много рядко ще им се е случило нещо лошо.
Както се вижда всяка от 2-те крайности си има плюсове и минуси и най-оптимално е да можем да съобразяваме в каква степен да сме невротични спрямо обкръжаващата ни среда при добра налична връзка с реалността.
Проблемите възникват когато има голямо разминаване между генетичния и възпитателен зар и условията на средата. Например ако си с висока степен на невротичност, но се намираш в опасна среда (държава, която е в гражданска война или квартал, който е престъпен) вероятно е добре, защото си чувствителен към заплаха, а заплахите са много разпространени. От друга срана същата черта налична в среда, която е изключително сигурна и безопасна като например модерните общества може да ти пречи на нормалното функциониране, благополучие или успешните изяви. Съответно въпреки тези условия по-невротичните хора преживяват тревожност без кой знае каква причина, при което понякога дори започват да изпитват тревожност от самата тревожност (интерпретират негативно тези телесни реакции – сякаш нещо лошо се случва или ще се случи с тялото им/тях/близките им и т.н.).
Връзката с реалността винаги е ценна способност/умение, но особено при висока степен на невротичност, защото на практика тази черта представлява склонност (bias) към негативно вглеждане и интерпретиране, което се прилага както по отношение на външния свят (за заплахи и рискове) – така и за вътрешния свят на самия човек (по отношение на самия себе си), което допринася за повече неудовлетвореност; повече критичност; ще вижда по-лесно отрицателното (това, което не е както трябва) вместо положителното (това, което е както трябва); чашата ще изглежда наполовина празна (вместо наполовина пълна) и прочие.
Може да прочетете повече по тази на тема в статията Негативен уклон/пристрастие – защо не сме направени да сме щастливи (кратката версия е, че не е ключово да сме много или дори малко щастливи, но е жизненоважно да сме живи, а винаги има потенциални заплахи дори с шанс 0.000000000001%).
По-невротичните хора са с по-нисък праг на толериране на стрес или по-скоро е по-правилно да се каже, че по-лесно достигат този праг, тъй като стимулите провокират повече стрес отколкото при другите хора, което ефективно на практика е едно и също. Кой знае всъщност може да е и 2-те – и по-нисък праг и по-лесно достижим, но това сигурно ще стане ясно в бъдеще. При тези хора доминират по-силно системите на страх, тревожност и болка.
Съответно ако човек е по-невротичен – през живота ще преживява повече тревожност (и съответно тревожни състояния), повече болка и негативни емоции и повече депресивни симптоми и епизоди. Невротичните хора виждат в по-голяма степен света и ситуациите като заплашителни и съответно преживяват повече тревожност. Съответно те са в по-висока степен мотивирани от генерирането на и наличието на сигурност и защитеност, което е логично предвид, че високата чувствителност към негативни емоции.
НО добрата новина е, че подлежи на промяна – в психотерапия човек може да подобри саморегулацията си – тоест да регулира в известна степен емоционалните си реакции; да променя интерпретацията за емоциите и телесните реакции, които преживява; да се научи да има добра връзка с реалността преценявайки до каква степен има реална заплаха и доколко е на живот и смърт ситуацията, така че да не реагира първосигнално спрямо ирационалните си страхове; и други свързани с това умения. Погасяването на ирационалните страхове води до преживяване на по-малко тревожност и страх в ежедневието и прави човекът по-малко невротичен.
Фактори освен гените, които могат да повлияят невротизма:
Има достатъчно данни да кажем, че тази склонност бива донякъде до-определена/повлияна и през бременността и раннодетското развитие – през преживяването на майката бебето да придобие представа за средата и съответно да е по-емоционално стабилно или с по-негативна емоционалност. Например ако майката е много тревожна по време на бременността (бебето усеща това през стресовите хормони и съответно вероятно ще е предразположено в посока по-висок невротизъм, защото буквално майката хормонално казва на детето, че средата е несигурна и страшна и то се адаптира за такава среда). Тъй като такова нещо се случва на физиологично ниво по отношение на храната е напълно възможно да предположим, че се случва и на физиологично ниво по отношение на нива на активност на мозъчни структури и зони; функционална свързаност и прочие – общо взето на ниво нервна система. На физиологично ниво по отношение на храната това, което се случва е, че според това достъп до колко и каква храна има бременната майка – детето получава информация за това какви хранителни вещества да очаква налични в средата и колко са оскъдни или изобилни – тоест за каква среда и храна да е адаптирано/предварително подготвено (защото природата е гениална).
Но също така и след раждането в първите месеци – през усещането за майката и нейните емоции и преживявания, през преживяването си за любов или липсата на грижа – през това в каква степен има синхрон между майката и детето и до каква степен биват удовлетворявани нуждите на бебето.
Това продължава и после през ранните и дори ученическите години – колко по-невротични са родителите спрямо детето и генерално – толкова повече то попива това (буквално усвоява техните модел за света – дали е опасен/враждебен/страшен или приветлив/добронамерен.
Липсващите граници и липсата на добра йерархия/разпределеност на ролите и задачите в семейството също действа дестабилизиращо на децата.
Разбира се с годините влиянието на преживяванията върху степента на невротичност намаляват прогресивно, защото типично по-ранните преживявания се отразяват по-значимо, тъй като сме по-малко развити и имаме по-малък капацитет да регулираме чувствата и емоциите си, да налагаме интерпретация и съзнателно да управляваме това.
Психоемоционални или жестоки физически травми (които очевидно се преживяват тежко психоемоционално), когато са в детството (но не и в зрелия живот) увеличават степента на негативна емоционалност. Изследване1 – невротизма не се променя значимо при травматични събития в зрелия живот (освен евентуално рядко по изключение), НО ТРАВМИТЕ В ДЕТСТВО КОРЕЛИРАТ СЪС ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ВИСОК НЕВРОТИЗЪМ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ – тоест травмите променят степента на невротизъм значително само когато са в детството. Което е абсолютно логично – тогава нямаме същия капацитет за справяне с тях както в зряла възраст.
Биологичен субстрат на невротизма:
Биологичният субстрат на невротизма е степента на чувствителност на амигдалата в мозъка и съответно генерираната от нея тревожност/страх/стрес. Разбира се върху това има спирачка – възможност за регулирането на реактивността ѝ от страна на хипокампа (което се подобрява в процеса на терапия най-вече при поведенческата в комбинация с когнитивната, но за жалост поведенческата терапия почти не се практикува в България, а това е много могъщ инструмент).
Взаимодействието между амигдалата и хипокампа дава индивидуалния и ситуативен праг на активация на системата на негативните емоции тоест дава отговор на въпроса – колко трябва да си разтревожен, когато нещо непредвидимо или неопределено или неприятно се случи. И отговорите варират според обстоятелствата и затова природата решава тази задача като създава вариации – нормално разпределение, при което всеки човек има различна степен на негативна емоционалност. Затова и различните хора изпитват различно количество негативна емоция при дадено еднакво събитие в живота им.
Разбира се ние можем да модулираме тези отговори и реакции (или поне можем да се научим с времето) – това се случва в процеса на психотерапия при работата със страховете – да промени колко негативна емоция/страх/тревожност/болка преживява в определени ситуации тоест да се научи да калибрира колко да е разстроен според ситуацията (да се саморегулира ефективно).
Друг мозъчен субстрат на невротизма специално по отношение на негативното вглеждане към себе си е default mode network (невромрежа активна по подразбиране когато не сме ангажирани с нищо – не сме фокусирани върху никакви задачи във външния свят, а умът ни блуждае/странства или мечтае; когато мислим за миналото или бъдещето; когато мислим за себе си или за други хора; когато мислим как ще се представим в нещо).
Смята се, че тази мрежа представлява мозъчната репрезентация на егото.
Неслучайно при хората преживяващи повече тревожност и депресия default mode network е по-активна отколкото при останалите хора, което води до повече негативно вглеждане и ментално предъвкване за себе си, от което идва голяма част от допълнителното страдание в живота на човек.
Защо жените са по-чувствителни от мъжете – междуполови различия в невротизма (негативната емоционалност):
Жените СРЕДНО са по-невротични с над половин стандартно отклонение спрямо мъжете като това важи универсално между културите и дори в по-егалитарните общества (където има по-голямо полово равенство) – тази разлика е по-голяма (обратно на това, което би предположил екстремният феминизъм или всякакви течения насочени към полова еднаквост – че полът е просто социален конструкт и прочие идиотщини). Средно не означава, че всяка жена е по-невротична от всеки мъж, а че повечето жени са по-невротични от повечето мъже, но има и изключения – ако се вземат силно невротичен мъж и изобщо не невротична жена – в този частен случай ще е обратното (жената ще е по-малко невротична от мъжа).
Тази разлика се реализира в пубертета и след това се запазва до живот, НО преди това между момчетата и момичетата като деца средно няма разлика. Защо се получава така?
Всъщност, за да се реализира това има много добри практически причини:
1) нервната система на жените след полово съзряване се променя/адаптира в посока да може да се грижи за безпомощно бебе – съответно е необходимо да може да е генерално по-чувствителна емоционално и физически, за да може да усеща нуждите на това бебе, което не може да говори, а също така и е по-полезно да вижда потенциални заплахи (дори където няма такива или рискът е малък). Очевидно когато имаш да се грижиш за бебе си много по-уязвим(а) особено в животинския свят (естествена среда) и е полезно да си по-предпазлив тоест по-тревожен/невротичен и реализирането на това променено оптимално неврологично свързване се реализира в пубертета при жените (тъй като преди това не могат да имат деца и не е релевантно и необходимо). Грижата за бебе не е лесна работа и необходимо винаги да се отзоваваш и да се опитваш да отговаряш на всичките му нужди независимо от това, което ти искаш като дори не знаеш каква точно е нуждата, а можеш само да предполагаш и прилагаш проба-грешка. И едновременно с това да си по-чувствителен за заплахи от средата, тъй бебето като е беззащитно.
В известен смисъл невротичността на жените е цената за способността им да се грижат добре за бебета и деца в ранните им етапи на развитие и съответно нервната им система бива нагласена/адаптирана по време на половото съзряване в посока да изпълняват тази задача по-добре. Емпатията корелира донякъде с чертата невротизъм, защото това е една от функциите на тази черта (заедно с надценяването на потенциалните заплахи и рискове).
Ако мъж, който въобще не е невротичен/тревожен/чувствителен към негативни емоции трябва да се грижи за новородено бебе – през голяма част от времето нуждите на това бебе няма да са задоволен и съответно няма да се развие максимално добре или дори пълноценно, ако изобщо бебето оцелее, че да се развива нататък, защото бебетата са изключително изискващи грижа емоционално и физически почти постоянно 24/7.
Недостатъците на всичко това обаче са, че този темперамент/предразположеност, която се реализира през пубертета – може да пречи в други сфера на живота и особено в модерността, например предразполага към повече тревожност, тревожни и депресивни състояния; също така към повече преживяване на стрес и съответно повече бърнаут в работна среда; трудности за справяне, реализиране и опериране в състезателна, бизнес, а понякога дори и хищническа среда.
2) друга причина жените СРЕДНО да са по-невротични от мъжете след пубертет е, че през пубертета момчетата значително нарастват по размери и сила спрямо момичетата и съответно жените са по-малки по размери физически и съответно по-уязвими – тоест светът (както в естествена среда – природния, така и социалния сред хората) е много по-опасен физически за жена отколкото за мъж и затова е логично да са по-чувствителни към заплахи (по-невротични). Тук може да се добави и опасността от сексуално насилие и нежелана бременност. Отново неща, които се материализират по време на пубертета, а преди това не съществуват като рискове или нужди и съответно няма такива полови различия преди това. Както се вижда – природата е умна и е смислено и полезно да има полови различия в невротичността, нервността, чувствителността към заплахи, склонността към преживяване на страх и тревожност.
Увеличената невротичност/негативна емоционалност при жените бива поне отчасти медиирана от нивата на половите хормони естрадиол и прогестерон (статия), при което според дадения хипотетичен модел – по-високите нива на естрадиол и прогестерон са протективни срещу (намаляват уязвимостта за) развиване на тревожни разстройства, а ако все пак се развият – намаляват симптомите и поддържането им във времето.
Намаляване на невротизма:
0) в най-ранната част от живота – пренатално и постнатално – спокойни родители и най-вече майка, за което помага наличието на стабилна семейна среда, която е подкрепяща, подпомагаща и любяща и съответно майката се чувства добре и има достатъчно наличен ресурс, който да насочи към бебето след раждане.
1) в ранната част от живота (ранно детство 2-5 години) – чрез емоционална подкрепа и подсигуряване едновременно с окуражаване на изследователското поведение (експлорация) – детето да изследва света; да се впуска в него; да пробва нови неща. Така че да започне да се обособява като самостоятелно и имащо сигурност в себе си.
Също така чрез усвояване на социални умения, за да може детето да се социализира успешно – да може да се вписва сред другите деца, да общува с тях, да играят заедно, да формира приятелства и прочие.
Освен това – чрез наличие на структура в семейството – здравословни граници в семейството и най-вече спрямо детето – ясни правила, както и разпределение на ролите и задачите в семейството. Тъй като липсата на структура внася обърканост у децата и провокира тревожност и несигурност в тях, защото те имат нужда от възрастни обгрижващи фигури, които знаят какво правят (тоест ръководят). Тази последна точка важи и за ученическите години, а дори и за тийнейджърските като е добре прогресивно с годините границите да са по-гъвкави, по-широки и да отразяват узряването и развиването на младежа.
2) в зряла възраст – чрез ефективен процес на психотерапия.
Също така чрез медитация и майндфулнес практики, за което съм предоставил линкове към изследвания, които да допълнят богатият набор от свидетелства на хора по света.
Изследванe1, Изследванe2 – медитация базирана когнитивна терапия с насоченост към невротизма, както и майндфулнес практиките намаляват степента на негативна емоционалност значимо само след 4 седмици.
Изследвания: като цяло има огромно количество научни данни, че хората с посттравматично стресово разстройство (ПТСР) имат по-висока степен на невротизъм, но това не гарантира, че увеличения невротизъм не е вследствие на преживяваната травма, но това изследване (Изследване) демонстрира, че невротизмът по начало увеличава значително относителния риск за преживяване на посттравматично стресово разстройство вследствие на травматично събитие (тоест повишена уязвимост към развиване на ПТСР вследствие на травма).
Изследване – невротизмът води до ПТСР симптоми вследствие на преживяно травматично събитие през увеличената емоционалност и преживяване на негативни телесни реакции спрямо спомените за събитието, увеличената достъпност на спомените за него в паметта и преповтарянето му, както и през увеличената централност/значимост на събитието за идентичността на човека и живота му.
Изследване – невротизмът като уязвимост за развиване на посттравматично стресово разстройство.
Изследване – невротизма не се променя значимо при травматични събития в зрелия живот (освен евентуално рядко по изключение), НО ТРАВМИТЕ В ДЕТСТВО КОРЕЛИРАТ СЪС ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ВИСОК НЕВРОТИЗЪМ В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ – тоест травмите променят степента на невротизъм значително само когато са в детството. Което е абсолютно логично – тогава нямаме същия капацитет за справяне с тях както в зряла възраст.
Изследване – травмите в детство корелират с повече депресия и тревожност както и по-малко социална подкрепа в ранната зрялост.
Разбира се ще намерите и данни индикиращи противоположното, но както обикновено в науката е важно – кои преобладават повече и по-качествените изследвания откъм методология.