Ефектите на хроничния стрес върху вътрешните ни системи

След като във втората статия обясних физиологията на стресовия отговор (ТУК), то в тази ще стане ясно как продължителният стрес се отразява на вътрешните ни системи (храносмилателна/стомашно-чревен тракт; имунна; сърдечносъдова; репродуктивна; скелетна мускулатура и т.н.), което пък води до психосомнатични заболявания или допринася за рискът от развитие на други заболявания, които ще спомена.
Както стана ясно в първата статия от поредицата (ТУК) – стресовият отговор е бил и е критично важен за оцеляването ни в натуралната ни среда в миналото и дори в настоящето. Стресът е естествена физиологична и психична реакции на преживявания в света/живота. Известно количество стрес е нормално, а ако е добре дозирано, краткосрочно и целенасочено използвано дори е полезно (краткосрочен стрес). Но за нещастие, ако е продължителен или тялото свръхреагира на стресори, които не са животозастрашаващи или да тази реакция да е базирана на погрешна оценка или изкривено възприятие за стресорите и в резултат да доведе до хроничната му активация при отсъствие на истинска заплаха (например в задръстване, при работни срокове, семейни проблеми и т.н.).
Ако централната нервна система не успее да се върне към нормалното след като стресорът е изчезнал или ако стресорът остане – то тогава стресовият отговор продължава. Продължителния стресов отговор може да доведе до проблеми за нашите вътрешни системи (сърдечносъдова, стомашно-чревна, имунна и други), които ще опиша малко по-надолу.
Друг допълнителен голям проблем е, че самото очакване за стресиращо събитие подобно на преживяването на такова има негативен ефект върху вътрешните ни системи – за мозъка ни няма голяма разлика дали се тревожим, че нещо лошо може да се случи в бъдеще или нещо лошо ни се случва наистина. Тоест дали си представяме и предъвкваме ментално негативни сценарии постоянно или те наистина ни се случват или мозъка ни интерпретира ежедневни ситуации като заплахи (било то и несъзнавано) – и в трите случая ефектът върху тялото ни е негативен. Ако не можем да ограничим защитното ментално предъвкване на негативни сценарии провокиращи тревожност и страх, както и възприемането на ежедневни ситуации като заплашителни, то тогава стресовият отговор бива активиран продължително време и може поради тази причина да сме в хроничен стрес. Когато възприемаме, че изискванията на средата/ситуацията са по-големи от нашите способности за справяне – това увеличава стресът ни, тъй като преценяваме, че не можем да се справим и се чувстваме затрупани/претрупани (overwhelmed) от изискванията на средата.
Физиологичното ни състояние е по-различно, когато смятаме че не можем и няма да се справим (възприемаме ситуацията като ужасна, непоносима заплаха) – на замръзване или на бягство, отколкото когато възприемаме ситуацията като такава с която можем да се справим и вероятно ще успеем или дори и да не успеем в крайна сметка не е на живот и смърт и всичко ще бъде наред – когато приемаме я като предизвикателство и се захващаме с нея с желание се активират веригите на конфронтация в мозъка, което води до съвсем различно поведение, а това може да доведе дори до позитивни емоции. Повече за това в следваща статия.

Ефекти на хроничният стрес върху физическото и психологическо здраве:

Те са известни поне отчасти, могат да бъдат много негативни и са свързани с повечето ни основни системи. С течение на времето постоянната активация на стресовият отговор води до увеличен риск от:
– сърдечносъдови проблеми;
– тревожни разстройства, депресия и зависимости;
– наднормено тегло
(директно – чрез повече и по-вредна храна, която е по-вероятно да ядем, когато сме стресирани, както и поради промените в нивата на кръвна захар при стресов отговор и индиректно – чрез влошен сън и други влошени важни жизнени функции);
– язви и проблеми с храносмилателна система и стомашно чревния тракт;
– умора и изтощение, главоболия;
– мозъчни увреждания
– глюкокортикоиди (най-вече кортизолът) при високи нива (хиперсекреция) действат като невротоксини, увреждат хипокампа и затрудняват оцеляването при сърдечен удар.

Ефектите на хроничния стрес върху сърдечносъдовата система:

Продължителният стресов отговор води до забързване на сърцето (увеличено натоварване), стесняването на кръовоносните съдове, задръстване на кръвоносните съдове с плаки, увеличено кръвно налягане (поради по-високите изисквания на тялото за кислород и повишената интензивна работа на сърцето), които водят до увеличен риск от сърдечносъдови проблеми и инсулти. Освен това кръвта се сгъстява и образува съсиреци в кръвоносната система, което възпрепятства свободната циркулация на кръв в организма.
Наднорменото тегло също е рисков фактор за горните и допълнително утежнява положението, а както стана ясно хроничният стрес може да доведе до наднормено тегло, консумиране на по-вредна храна с цел успокояване, промени в нивата на кръвната захар и влошен сън – всички свързани с наличието на продължителен стрес.

Ефектите на хроничния стрес върху храносмилателна/стомашно-чревна система:

При условия на стрес, черният дроб произвежда допълнително количество кръвна захар (глюкоза), която да се освобождава и използва за повишените енергийни разходи. При хроничен стрес е възможно тялото да не може да навакса с допълнителния прилив на глюкоза и това води до увеличен риск от диабет тип2.
Приливът на хормони, учестеното дишане и увеличения сърдечен ритъм могат да доведат до разстройства на храносмилателната система – киселини, увеличен риск от язва, както и да засегне начинът по който храната се движи през тялото ти, предизвиквайки диария или запек.
Също така при стрес организма ни изключва или намалява активността на системите, които не са непосредствено критични за оцеляването ни – като храносмилателната и репродуктивната и съответно влошава усвояването на храната и метаболизма ни.

Ефектите на хроничния стрес върху скелетната мускулатура:

По време на такава реакция мускулите се стягат и напрягат защитно, а когато се стигне до състояние на покой след това се връщат към релаксирано състояние. Но ако постоянно си под стрес – то може много рядко да са отпуснати. Постоянно стегнатите мускули водят до главоболия, болки в гърба и тялото.

Ефектите на хроничния стрес върху репродуктивната система:

Стресът е изтощителен и за тялото и за ума. Продължителният стрес може да доведе до загуба на желанието за секс. Нивата на тестостерон на мъжете падат в течение на хроничния стрес (високите нива на кортизол водят до понижен тестостерон) – не ти трябва да мислиш и да правиш секс, ако се бориш за живота си – ако тялото и мозъка ти са в режим на оцеляване. При жените влияе на менструалния цикъл – нерегулярности, болезнена менструация и други.

Ефектите на хроничния стрес върху имунната система:

Краткосрочният стрес стимулира имунната система и ни прави по-способни да се борим с вируси, инфекции и бактерии и води ускорено зарастване на рани. Но с времето продължителният стрес води до по-високи нива на възпаление в тялото, което ни прави по-податливи сме на вируси, бактерии и инфекции и дори раните ни зарастват по-бавно. Също така увеличеното възплаение в тялото повишава рисковете от сърдечносъдови заболявания и диабет.

Стрес, тревожни разстройства и депресия:

Тревожността до голяма степен се припокрива със стресът – състояние на повишена физиологична възбуда, което човекът интерпретира като нежелано, неприятно, носещо дискомфорт и т.н. Всъщност това телесно-мозъчно състояние е сходно като състоянието ни при което правим нещо приятно, вълнуващо и покачващо адреналина – като скачане с бънджи или парашут, бързо каране, вълнението при наличие на привлекателен човек и много други.
Тоест сходни физиологични състояния се преживяват по тотално различен начин на ниво съзнание (феноменологично) – това зависи от нашите съзнавани и несъзнавани възприятия за опасността/рисковете на ситуацията.
Прекомерно високата тревожност (и стрес, защото без стрес няма тревожност) може да доведе до негативни ефекти върху живота на човек:
безпокойство и трудност за релаксиране, отпускане и възстановяване и съответно повече умора, изтощение и бърн аут – буквално по-бързо изхабяване;
– намалена продуктивност и понижена концентрация поради ментално предъвкване на негативни сценарии – това отнема много от менталните ресурси и оставя по-малко време и ресурси за работа и други важни за човека дейности;
– влошени социални отношения – поради парализиращата тревожност или социално отдръпване като реакция спрямо нея;
– влошен сън и влошени здравословни проблеми – всичко изброено по-горе в тази статия…..;
– избягване на определени житейски ситуации и стимули включително дейности, които човекът би искал да извършва и т.н.
– поява на тревожни разстройства като паническо, обсесивно-компулсивно, социална тревожност, генерализирана тревожност и други.

Депресията може да има много причини като генетика, мозъчна биохимия, житейски обстоятелства, но хроничният стрес увеличава рискът от развиване на депресия, особено когато не можем да се справим добре със стреса.

Други ефекти на хроничния стрес: влошен сън или безсъние, което допълнително хронифицира цялото състояние; влошен имунитет – директно поради липсата на ресурси, които отиват за стресов отговор и индиректно – поради нарушения сън; по-бързо остаряване включително посивяване/побеляване на косата – активацията на симпатиковата система води до изчерпване на меланоцитите в стволовите клетки на косата (които контролират пигментацията на косата).

Както се вижда хроничният стрес и продължителния стресов отговор влияят изключително силно върху функционирането на организма ни и затова е важно да знаем какво се случва в тялото ни, за да можем да вземем необходимите мерки вместо вместо да се стресираш още повече (тревожност от тревожността или страх от страха). А необходимите мерки могат да включват или намаляване на нивата на стрес и тревожност на момента или в дългосрочен план увеличаването на прага за преживяването на даден стимул като стресиращ или тревожен. Всеки от нас преживява различни неща като стресиращи и в различна степен, причината за това е, че всеки от нас има различно базово ниво на автономна възбуда и съответно негов собствен праг на стрес и тревожност, както и че всеки от нас възприема съзнавано и несъзнавано различни неща като заплашителни и рискови.

Как да различим хроничен стрес от моментен/краткосрочен?

Генерално всеки стрес продължаващ по-дълго от между 1 и 4 дни става хроничен (като точния период зависи от индивидуалните способности/капацитет/толеранс на човекът).
Най-добрият индикатор е сънят – ако сънят е нарушен (спрямо обичайното), то това говори, че човекът е в хроничен стрес.

В следващата публикацията от серията можете да разберете връзката между стреса и страха и тревожността.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.