Ролята на храната в психичното и телесното ни здраве

Всеки е чувал за това колко важна е храната за здравето ни (телесно и психично), но малко хора могат да кажат „защо е толкова важна?“ (някак си просто го знаем или ни изглежда самоочевидно) и съответно не осъзнават степента, в която това е така, което произтича от причините (отговорът на този въпрос). С това ще се занимае публикацията.

Всеки знае, че имаме органи (включително мозък), които са изградени от тъкани, а те от клетки и че те са важни за функционирането на организма ни. Ако сърцето ни или черния ни дроб не работи както трябва тогава обикновено не се чувстваме добре и говорим за наличие на определена болест или синдром.
Повечето хора имат поне бегла идея какво са хормоните, ензимите и невротрансмитерите (невромедиаторите) в тялото и мозъка ни и че те са много важни за случващото се в организма ни и съответно за здравето ни. Ако нивата на хормоните или невромедиаторите ни не са в норма (са прекалено ниски или прекалено високи) – това води до здравословни проблеми и рано или късно започваме да не се чувстваме добре. Всеки е чувал за хормонални проблеми и как хормоните са едно и най-честите неща, които се изследват, когато нещо не е наред. Също така повечето хора чували за невромедиатори като серотонин, допамин и други и как нивата им извън нормалните могат да доведат до психични проблеми.

Както се вижда проблемите с биологичните системи в организма ни се отразяват на преживяването на живота ни, тъй като телесното и психичното здраве са свързани или по-точно са две половини на едно цяло (повече за това – ТУК).

Откъде идват органите, тъканите и клетките? – Тялото ни ги изгражда.
От какво? – От храната (от това, което приемаме в тялото си).

Откъде идват хормоните, ензимите и невромедиаторите? – Организма ни ги произвежда.
От какво? – От това, което приемаме от храната.

Следователно тялото ни използва веществата, които приемаме от храните и напитките, за да изгражда и обновява тъканите и органите си и да произвежда хормоните, ензимите и невротрансмитерите.
1) Ако не предоставяме необходимите вещества за производството им – то няма да произвежда достатъчно от тях и ще се чувстваме зле.
2) Ако предоставяме нискокачествени градивни материали – това, което произвежда организма ни няма да е качествено.
Надявам се току-що главата ви да е гръмнала при осъзнаването на връзката между храненето и случващото се в тялото ни на ниво органи/тъкани/жлези/клетки и по отношение на наличието или липсата на жизненоважни хормони, ензими невромедиатори.

Имаме десетки органи и жлези, и хормони, които те освобождават, десетки невротрансмитери в мозъка и тялото и това дали те (органите и жлезите) функционират оптимално, дали произвеждаме достатъчно (ензими, хормони, невромедиатори) зависи от хранителните вещества, които консумираме (или липсата на някои от тях). Следователно ако консумираме некачествена храна – или предоставяме нискокачествени материали за изграждането на всичко в тялото ни или изобщо липсват някои жизненоважни хранителни вещества. При това положение не би било изненада, ако с времето организма ни започва да функционира влошено. Но въпреки това много хора биват изненадани когато това се случва, защото не са се замисляли за цялата картинка – не са осъзнавали силната връзка между храната и здравето ни или пък са я пренебрегвали съзнателно.
Дори нивата на един хормон да не са в норма – това също може да доведе до или да допринесе за появата на депресия/депресивни симптоми (например хормоните на щитовидната жлеза – тироидните хормони или половите хормони).
Също така дори само един микронутриент, който да ни е необходим да е в ниски нива – това може да доведе или поне допринесе за наличието на депресия/депресивни симптоми (например витамин Б12 или  витамин Д).

Както се вижда с какво снабдяваме тялото си като хранителни вещества има огромно влияние върху оптималното му работа (или влошеното му функциониране), което пък се манифестира в това как се чувстваме.

Разбира се след идва следващият логичен въпрос – „какво да направя?“, а с него и проблемът – липсата на леснодостъпни здравословни насоки – прекалено много противоречива информация, с която човек трудно може да се справи особено ако има достатъчно неща в живота, с които да жонглира.

Проблемът с диетите и режимите на хранене:

За съжаление няма една диета, която да е най-добра и всеки да може да следва, но има основни принципи и насоки, от които всеки да тръгне и постепенно да тества различни неща, за да стигне до персонализиран за него подход.
Ако някой ви предлага диета, която работи за всеки – такова нещо няма и тогава значи или този човек е некомпетентен (в най-добрия случай не осъзнава това) или иска да ви продаде нещо на всяка цена (да ви вземе парите). Всяка диета и подход към храненето трябва да върви със забележка, че може да не работи за даден човек. Освен това една диета може да работи за някой известно време (една-две-пет години), но по някое време да спре да е от полза (независимо дали става дума за загуба на тегло или това да се чувства добре). Тоест нещата не са черно-бели, няма еднозначен отговор и една форма, нито пък са константни (не са фиксирани до живот).

Все пак има основни принципи и насоки, които са основополагащи и от които да се започне:
1) Премахване или намаляване на изкуствените храни:
– орязване на преработените храни
(фабрикати, полуфабрикати, захар, тестени и захарни/сладки изделия, повечето зърнени закуски включително вероятно тази на картинката на статията);
– орязване на газирани напитки, алкохолът, сокове, фрешовете и прочие (да, и фрешове);
2) Консумация на истинска храна – това, от което тялото ни има нужда:
– консумация на естествени свежи храни
– такива, които след известно време се развалят. Добър принцип тук е консумация на храни, които са били налични в миналото например преди 200 години и повече – зеленчуци, плодове, ядки, животински продукти (месо; яйца; млечните продукти са спорна тема в наши дни, но за повечето хора вероятно не са проблем), морска храна.
Разбира се по-добре е животните да са отглеждани с повече грижа за тях, хранене с трева, свободно пасли и т.н., но това е доста по-скъпа опция за повечето хора и в крайна сметка е trade-off между пари и качество и въпросът е дали можем да си го позволим.
Забележка: Тук някой може да каже, че:
1) много от съвременните растителни и животински продукти не са същите като преди 50-200 години и са модифицирани (зеленчуците и плодовете сега са много различни от същите видове плодове и зеленчуци преди няколкостотин години, а животните не се отглеждат като едно време).
2) почва в модерността е много по-лишена от минерали и съответно растителните храни, които ядем не са толкова богати на хранителни вещества като преди 50+ години.
3) наличието на пестициди (особено някои видове) прави зеленчуците и плодовете вредни в определена степен (но не е ясно дали пък е добре да купуваме органични, тъй като не е сигурно, че са органични особено в България, но и навсякъде по света, а освен това са и доста по-скъпи, така че аз лично консумирам обикновени).
Да, всичко гореизброено в забележката е така, но все пак идеята е, че естествените необработени храни все пак превъзхождат многократно изкуствените като хранителна стойност и налични полезни вещества, въпреки че в модерността самите естествени храни не са със същата висока хранителна стойност като преди 50+ години.

Също така е добре храните, които консумираме да са максимално разнообразни и да варират в различните дни, седмици и сезони. Това е свързано със състоянието на чревния ни микробиом (трилионите бактерии в червата, които всеки от нас има и които могат да подпомагат здравето ни или да улесняват разболяването според конституцията им). От тук нататък е въпрос на проба-грешка и/или на кръвни изследвания и консултация със специалист нутриционист по въпроса всеки да установи кои храни му влияят по-добре и кои по-зле, в какви комбинации и т.н.

Глобален феномен, че колкото и да се стараем – повечето хора не успяваме да си набавяме всички необходими хранителни вещества и затова за повечето хора (почти всеки) е желателно да приема допълни такива – витамини и минерали като добавка. Аз лично го правя от няколко години и това е нещо, което ако знаех по-рано щях да съм започнал много отдавна, защото е доста евтино, но прави огромна разлика дългосрочно, така че според мен определено си заслужава.  

Друг еднакво важен аспект е графикът на хранене и честотата на храненията, но затова ще пиша отделно в бъдеще.